Определение по дело №109/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 139
Дата: 17 март 2020 г.
Съдия: Деница Цанкова Стойнова
Дело: 20205000600109
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                   № 139

 гр. Пловдив.17.03.2020г.

 

               В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

       

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

                           ЧЛЕНОВЕ:ДЕНИЦА СТОЙНОВА

                                      ВЕЛИНА АНТОНОВА

                                                 

след като се запозна  с докладваното  от съдия Стойнова ВЧНД № 109/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:          

 

     Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.

     Образувано е по постъпила, саморъчно изготвена от лишения от свобода И.П.А. жалба против определение  от  19.02.2020г., постановено по ЧНД № 68/2020г. по описа на ОС – *, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено наказание лишаване от свобода. Осъденият изразява несъгласие, както със становището на Началника на Затвора – *, така й със съдебния акт, като счита, че молбата му следва бъде уважена, в който смисъл отправя и искане към Апелативния съд.

   ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна.

   Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.

   По категоричен начин е установено по делото, че осъденият А. към момента търпи наказание от 18г. лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 199, ал.2, т. 2, вр. чл. 198, ал. 1 от НК, с начало на изтърпяване на наказанието 14.03.2005г. Към дата 05.02.2020г. А. е изтърпял, според справката от Началник на затвора – *, фактически 14г. 10м. 27д. и от работа 11м. и 14д., общо 15г., 10м. и 11д., с остатък за изтърпяване от 2г. 1м. 19д., а към момента на съдебното заседание в първата инстанция остатъка е 2г. 1м. и 4д.

   От приложените по делото пробационни доклади на основание чл.70, ал.6 от НК, становище от Началника на затвора, становище във връзка изпълнение плана на присъдата, справка за наложени награди и наказания, както и лично досие на осъдения А. е видно, че осъденото лице  е допуснал 13 дисциплинарни нарушения в периода на изтърпяване на наказанието, последното от които е извършено на 21.11.2017г., които на основание чл. 109 от ЗИНЗС се считат за заличени, като на техен фон има една награда за добро поведение и участие в планирани групови мероприятия.  Първоначалната оценка на А. като правонарушител е определена като средна - 53 точки по скалата, със значителни на брой проблемни зони - настоящо правонарушение, криминални нагласи, образование и обучение,  злоупотреба с алкохол, умения за мислене. Последващите преоценки на нарушител не са показали сериозно подобрение и стойностите отново са  средни - 59 и 57 точки, като дори завишение е отчетено в  зоните трудова заетост и  начин на живот и обкръжение. Според депозираното становище социалните контакти на осъдения А. с  външния свят са фактически преустановени. Не провеждал свиждания с лица от фамилния кръг. Жената, с която съжителствал на семейни начала, живеела с три от децата им при нейните родители. Връзката помежду им не била от най-силните, тъй като същата е била обект на системно домашно насилие от негова страна. Посочено е също, че осъденият не знае нищо за четвъртото дете в семейството, което е оставено за отглеждане в институция веднага след раждането. Дадено е заключение, че лишеният от свобода И.П.А. към момента не е дал доказателства за поправянето си, поради което не може да се даде прогноза за успешна ресоциализация.  

   Съществена е и констатацията, че отношението на осъдения към плана на присъдата е формално и се изпълнява от него само частично и то само относно повишаването на образователното ниво, но не и в останалата част.

   В контекста на посоченото до тук, не може да има спор, че е налице първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на А. по смисъла на чл.70 от НК и даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване, тъй като е изтърпяно фактически повече от 1/2 от наложеното му ефективно наказание лишаване от свобода.

  За да счете молбата на А. за неоснователна обаче, окръжният съд правилно е приел, че по делото липсват данни за изпълнение на втората, кумулативно изискуема предпоставка за основателност на направеното искане – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне в пълна степен, като поведението му по време на престоя в затвора не позволява да се направи категоричен извод за настъпила положителна и трайна промяна в неговите нагласи.

  Този извод се налага от материалите, приложени по досието на осъденото лице. Законът е дал ясна дефиниция за документите, установяващи наличието на посочените критерии в нормата на чл. 439а от НПК, а именно - всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Законосъобразно окръжният съд е приел, че цитираният законов текст изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в пенитициарно заведение. Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО. Съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина, към трудовата и обучителна дейност, която му се предлага.  От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.

  Търсената и изискуема се за постановяване на условно предсрочно освобождаване положителна промяна в поведението на осъдения, която да се квалифицира като видима и трайна, не е налице. Напротив, поведението на А. варира от демонстрация на добронамерено спазване на режимните изисквания до пълното им незачитане, от резервирано и сервилно поведение към служителите на затвора до действия, израз на хедонистично и меркантилно ориентираната му личност. Похвално е демонстрираното от осъдения А. поведение във връзка с повишаване на образователния му статус и към днешната дата той вече е с успешно завършено основно образование, включил се е и в курс по повишаване на професионалната си квалификация.  Но, тези положителни тенденции не могат да се противопоставят на данните, че промяната в  личностен и поведенчески аспект не е трайна, което сочи на необходимост от продължаване на индивидуално - корекционната дейност по затвърждаване на приемливите нагласи и позитивната поведенческа линия с нужната устойчивост.  А тези цели явно не са постигнати, тъй като въпреки възможността да повиши образователната си степен, с включване в нови образователни дейности, въпреки възможността да демонстрира положителното си отношение към труда, осъденият е декларирал изричен отказ да продължи обучението му, както и постоянно несъгласие или несправяне с възложените му трудови задължения. Продължаващият висок риск от рецидив, който без съмнение е обусловен и от алкохолната зависимост на А., към която той не е отнася критично, наред с откриващите се значителен на брой проблемни зони и констатираните дефицити, говорят, че трайна и положителна промяна в осъдения не се открива.  Посоченото, в контекста на изразено становище на органите, които имат задължение и правомощия да следят процеса по поправяне на осъденото лице - че към момента търсеният поправителен ефект на наказанието не е постигнат в цялост,  че корекцонният процес спрямо осъдения не е приключил и не е изпълнен плана на присъдата, квалифицират като  несъстоятелно оплакването на осъдения, че е налице и втората предвидена в закона предпоставка за предсрочното му условно освобождаване.

  Като е стигнал до същите изводи, решаващият съд е постановил законосъобразно и обосновано определение, което следва да се потвърди, поради което:

 

                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

  ПОТВЪРЖДАВА определение  от  19.02.2020г., постановено по ЧНД № 68/2020г. по описа на ОС – *.           

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

 

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                      

                                           ЧЛЕНОВЕ: