№ 167
гр. Девин, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осми октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20255410100060 по описа за 2025 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1 т. 9, т. 10 и
чл. 19 от ЗПК и чл. 143 oт ЗЗП против „И. А. М.“ АД, с цена – 5820.20 лева и
по чл. 26, ал. 1 пр. 2 ЗЗД, поради неспазване на чл. 19 ал. 4, от ЗПК и чл. 143 oт
ЗЗП против „Ф. Б.“ ЕООД, с цена – 4023.80 лева.
В исковата молба ищцата твърди, че е сключила с първия ответник
„И. А. М.“ АД Договор за паричен заем № 474* от 13.03.2023г., като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и
договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит. Моли съда да прогласи спрямо „Ф. Б.“ ЕООД нищожността и на
акцесорния Договор за предоставяне на поръчителство № 474* от 13.03.2023г.,
като счита, че същият е лишен от правно основание, уговорен е
неравноправно в ущърб на потребителя, противоречи на добрите нрави и не е
породил правни последици и на основание на обстоятелството, че обезпечава
нищожна кредитна сделка. Твърди, че при сключване на договор за паричен
заем № 474* от 13.03.2023г., с първия ответник „И. А. М.“ АД са нарушени
императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК. Твърди, че с договорения
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35.00 % се нарушават добрите
нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на
1
потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на
добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице
нищожност на уговореното възнаграждение. Счита, че договорът за
потребителски кредит нормативно е уреден като възмезден /арг. от чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК/, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва /респ.
на клаузата за ГПР/, която е съществен елемент на договорното съдържание
има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната
сделка. Не са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в
договорът за потребителски кредит да е разписан действителния размер на
годишния процент на разходите. Счита, че акцесорния Договор за
предоставяне на поръчителство № 474* от 13.03.2023г., сключен чрез „И. А.
М." АД с втория ответник „Ф. Б." ЕООД е лишен от правно основание,
уговорен е неравноправно в ущърб на потребителя, противоречи на добрите
нрави и не е породил правни последици и на основание на обстоятелството, че
обезпечава нищожна кредитна сделка. Излага подробни съображения.
Претендира за разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба
от ответното дружество „И. А. М.“ АД, с който счита, че предявеният
установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца от
предявяването му. Твърди, че договора за потребителски кредит е в
съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК и излага
подробни съображения. Моли съда да прекрати настоящото производство,
поради недопустимост на иска или да постанови решение, с което да
отхвърлите изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от
страна на ищеца. Претендира за разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в
това число и разноски за процесуално представителство в размер на 360.00
лева. В случай, че съда постанови решение в полза на ищцовата страна, прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и
моли определеното от съда възнаграждение да бъде съобразено с липсата на
правна и фактическа сложност на делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба
от ответното дружество „Ф. Б.“ ЕООД, с който счита, че исковата молба е
нередовна и моли съда да прекрати настоящото производство като
недопустимо. Алтернативно, в случай, че счете настоящия иск за процесуално
2
допустим, моля съда да приеме иска неоснователен. Твърди, че процесният
договор за предоставяне на гаранция е действителен, тъй като отговаря на
приложимите изисквания на закона, тъй като е сключен валидно - между лице,
което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ,
в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към
момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната
форма. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция, сключен между С.
М. К. и „Ф. Б.“ ЕООД, урежда отношенията между страните по договора -
възложител и гарант. По силата на договора за предоставяне на гаранция,
едната страна - „Ф. Б.“ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане в
полза на „И. A. М." АД, с наредител С. М. К., с цел гарантиране за
изпълнението на задължения на наредителя, възникнали съгласно договор за
паричен заем, а другата страна - С. М. К., се задължава да заплати
уговореното за тази услуга възнаграждение. Счита, че сключеният между
ищеца и „Ф. Б.“ ЕООД договор е с характер на двустранен договор – „Ф. Б.“
ЕООД предоставя услуга, а потребителят следва да заплати възнаграждение за
услугата. Уговореното между „Ф. Б.“ ЕООД и ищеца възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция е насрещната престация срещу поетото
задължение за обезпечаване на кредит. Моли съда да прекрати настоящото
производство, тъй като предявените искове са недопустими, поради липса на
правен интерес, или да се оставят без уважение като неоснователни и излага
подробни съображения. Претендира за разноски на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, в това число и разноски за процесуално представителство в размер на
360.00 лева, прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. Със
становище от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Е. И.,
поддържа твърденията в исковата молба, оспорва твърденията в отговорите,
като излага съображения по същество.
В о. с. з. ответника „И. А. М.“ АД не изпраща представител.
В о. с. з. ответника „Ф. Б.“ ЕООД не изпраща представител.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
3
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че между ищцата С. М. К. и „И. А. М.“ АД е сключен
Договор за паричен заем № 474*/13.03.2023г., по силата на който ищцата е
получила заем от 5000.00 лева, с размерна двуседмична погасителна вноска от
264.10 лева, с фиксиран годишен лихвен процент – 35.00%, с ГПР – 40.77%,
със срок на заема – 22 четиринадесет дневни погасителни вноски.
Не се спори, че между ищцата С. М. К. и „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК
********* е сключен Договор за предоставяне на гаранция №
474*/13.03.2023г., според който потребителя дължи на гаранта
възнаграждение в размер на 4023.80 лева, платимо на разсрочени вноски от по
182.80 лева
От ищцата са представени: Договор за паричен заем №
474*/13.03.2023г. и Договор да предоставяне на гаранция № 474*/13.03.2023г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ,
съдът прие за установено, че: 1. По договора по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК са включени в годишния процент на разходите, разписан в договора в
размер на 40,77%, договорна лихва и главница; 2. Размера на приложения в
правоотношението ГПР, ако в неговия обхват се включи и уговореното
възнаграждение на дружеството - поръчител в размер на 1934.90 лева ще е в
размер на 416,37%; 3. Размерът на платените суми по договорите са както
следва: по договора с „И. А. М.“ АД – остатък/дължимо лихва – 260.72 лева,
платено – 549.48 лева; остатък/дължимо главница – 2908.48 лева, платено –
2091.52 лева; Общо – остатък/дължимо – 3169.20 лева, платено – 2641.00
лева.; по договора с „Ф. Б.“ ЕООД – гаранция – дължимо – 2044.43 лева и
платено 1979.37 лева. Общо дължимо – 2044.43 лева и платено – 1979.37 лева.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
Процесните договори за заем и поръчителство са потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо
лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова
финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според
4
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника- потребител да върне предоставената парична сума. Процесните
договори по правната си същност по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчиняват на
правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това
число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които, съдът следи
служебно. Разпоредбата чл. 143, ал. 1 ЗЗП дава легално определение на
понятието „неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за
определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е
индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като
потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не
отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на
всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки
за потребление; уговорката да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя -
съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора,
водеща до тяхната нееквивалентност. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им, особено в случаите на договор при общи условия, както е в процесния
случай. В случаят процесният договор е сключен при предварително
определени условия от едната страна по правоотношението - заемодателя.
Видно е, че представеният договор за потребителски кредит е бланков, поради
което не е бил предмет на предварително договаряне между страните, респ.
ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Налице е
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗПК, тъй като възлагането на
потребителя да заплаща задължения /неиндивидуализация на клаузите в
договора, в т.ч. на ГПР, ГЛП/, които следва да изпълнява кредитора, са в
5
интерес на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в
гражданския и търговски оборот.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на
чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-
9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията залегнали
в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от
ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.
Съдът намира за основателни наведените в исковата молба
твърдения за нищожност на основание чл. 26, ал. 1 пр.2 и 3 от ЗЗД, чл. 19, ал. 4
ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. След като изследва съдържанието
на процесния договор за кредит, съдът намира, че не са спазени всички
изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит,
предвидени в цитираните разпоредби, тъй като договорът е сключен в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка
с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг.
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит
следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
6
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства
се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се
установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на
договора е налице. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/,
като абсолютна процентна стойност - 40.77 %, а фиксиран годишен лихвен
процент по кредита – 35.00 %. Не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин,
каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Както в договора, така и в
стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя
страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 ЗПК). В договора са посочени абсолютни
стойности на лихвения процент и ГПР, но не е посочена методиката на
формиране годишния процент на разходите, от където не е ясно по какъв
начин е формиран ГПР. Посочването само с цифрово изражение на процента
ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания, а следва
да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР, а в случая това не е сторено, което е
нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да
заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването му, поради което договорът е недействителен. Годишният
процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита се изчисляват по специална
формула.
7
Нарушени са разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 22 от
ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на
визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер –
пет пъти размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена
легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ -
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При липсата на
данни за наличие на други разходи по кредита, става ясно как е формиран ГПР
от 40.77 %, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен
лихвен процент. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за
нищожност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.
В Договор за потребителски кредит е посочен ГПР, но чрез
включването на възнаграждението, предвидено по Договор за
гаранция/поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха
нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по
Договора за предоставяне на гаранция се заобикаля и разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да
бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя,
тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е
на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи по Договора за предоставяне на гаранция се нарушава
8
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС №
426/2014г. Договор за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на
ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата която се
претендира чрез Договора за предоставяне на гаранция не е включена в ГПР и
ГЛП.
Сключването на Договора за предоставяне на гаранция от
13.03.2023г. е посочен като елемент от сключване на договора паричен заем.
Съгласно чл. 4 от Договор за паричен заем № 474*/13.03.2023г. страните са
уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, в полза на дружеството
– ответник „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *********. Договора за предоставяне на
гаранция следвало да бъде сключен не по-късно от 48 часа. В чл. 4, ал. 1 са
определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да
представи. Страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя
е обезпечено с поръчителство предоставено от „Ф. Б.“ ЕООД, вследствие на
което между ищеца и поръчителя – втория ответник „Ф. Б.“ ЕООД е сключен
Договора за предоставяне на гаранция срещу уговорено възнаграждение.
Договор за предоставяне на гаранция/поръчителство от 13.03.2023 г.
е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр.чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5
ЗПК, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави -
чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В процесния договор никъде не са посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е
установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за
отпускане на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в
ГПР. При сключването на договора за заем, чрез предвиждане на обезпечение
под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния
размер на ГПР, както и по-горе е посочено. Ищецът е въведен в заблуждение
относно действителния размер на сумата, която следва да възстанови.
Уговореното възнаграждение за гаранта представлява допълнително
възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата, уговорено в
9
противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските
отношения и с чл. 19, ал. 4 ЗПК. В договора за заем изрично е предвидено
задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените
възможности е с избрано от ответното дружество - поръчител. Ищеца се е
възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил договор за
предоставяне на поръчителство с втория ответник. Договора за предоставяне
на гаранция № 474*/13.03.2023г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД, поради неспазване на чл. 19, ал. 4, от ЗПК и чл. 143 oт ЗЗП.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявените
два главни, установителни иска против „И. А. М.“ АД, с ЕИК **********, са
основателни, поради което следва да се прогласи нищожността на сключен
Договор за паричен заем № 474*/13.03.2023г., като противоречащ на
императивни изисквания на чл. 26, ал. 1 пр.2 и 3 от ЗЗД, чл.19 ал.4 ЗПК и чл.
143 ал.1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП; против „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ********* е
основателен, поради което следва да се прогласи нищожността на Договора за
предоставяне на гаранция № 474*/13.03.2023г. като противоречащ на
императивни изисквания на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл.
11, т. 9 и 10 от ЗПК, чл. 143 ЗЗП.
По разноските:
Ищцата претендира за разноски в размер на 2496.00 лева, от които
200.00 лева – държавна такса; 400.00 лева – депозит за вещо лице и 1896.00
лева с ДДС – адвокатски хонорар.
От ответниците е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнагражение.
Процесуалното представителство е безплатно на основание чл. 38,
ал. 2 от от Закона за адвокатурата (ЗА) за оказване на помощ на материално
затруднено лице. Ищцата К. е представлявана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА от адв. Е. И. видно от представения договор за правна защита и
съдействие (л.17). Следва да се посочи и че делото е завършило с едно
съдебно заседание, като нито ищецът, нито процесуалният му представител са
присъствали в съдебна зала, предвид и депозирания списък, че следва да
присъди за двата главни иска по 480 лева с ДДС. В подкрепа на извода за
прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид предмета на делото е
и установената вече европейска практика на страните членки на ЕС. С
10
решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дела С‑427/16 и C‑428/16, EU:C:2017:890,
е предвидено че минимумите в Наредба №1 не важат за съда, дори и да
отговарят на пазарните цени „…тъй като член 101 ДФЕС е основна
разпоредба, необходима за изпълнението на задачите, възложени на Съюза, и
по специално за функционирането на вътрешния пазар, авторите на Договора
изрично са предвидили в член 101, параграф 2 ДФЕС, че споразуменията или
решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни“. И
подчертава, че нищожността има абсолютен характер и може да засегне
всички минали или бъдещи последици на съответното споразумение или
решение. За това на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответните дружества следва
да се осъдят да заплатят на процесуалния представител на ищеца – адв. Е. И.
адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство и защита на ищеца в общ размер от 960.00 лева с ДДС – по
480.00 лева с ДДС.
За това на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество „И. А.
М.“ АД да се осъди да заплати на ищцата сумата от 300.00 лева,
представляващи 100.00 лева - държавна такса; 200.00 лева – депозит за вещо
лице.
За това на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество „Ф. Б.“
ЕООД да се осъди да заплати на ищцата сумата от 300.00 лева,
представляващи 100.00 лева - държавна такса; 200.00 лева – депозит за вещо
лице.
При депозиране на исковете, съдът констатира, че е внесена общо
държавна такса от 200.00 лева /по 100.00 лева за предявените искове/, вместо
233.00 лева – 4 процента върху цената по първия иск 5820.20 лева против „И.
А. М.“ АД и 161.00 лева по втория иск с цена 4023.80 лева против „Ф. Б.“
ЕООД, с оглед изхода на делото, следва да се осъдят на основание чл.78, ал.6
ГПК ответните дружества да заплатят необходимите държавни такси съгласно
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
а именно 133.00 лева - „И. А. М.“ АД и 61.00 лева „Ф. Б.“ ЕООД в полза на
държавата по сметка на РС-Девин.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
11
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за паричен заем №
474*/13.03.2023г., сключен между С. М. К., с ЕГН **********, с адрес: с. Б.,
общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № * и „И. А. М.“ АД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. № *, бул. Д. Н. № ** „С. Ц.“,
ет. *, офис ** - **, чрез процесуалния представител – ст. юрк. Д. К., на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на акцесорния Договора за
предоставяне на гаранция № 474*/13.03.2023г., с който е обезпечен Договор
за паричен заем № 474*/13.03.2023г., сключен между С. М. К., с ЕГН
**********, с адрес: с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № * и „Ф. Б.“ ЕООД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. . № *, бул.
Д. Н. № **, ет. *, ап. ** – **, чрез процесуалния представител – юрк. М. З.,
като противоречащ на императивни изисквания на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, чл. 143 ЗЗП.
ОСЪЖДА „И. А. М.“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. Л. № *, бул. Д. Н. № ** „С. Ц.“, ет. *, офис ** - **,
чрез процесуалния представител – ст. юрк. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на С. М. К., с
ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № * сумата от
300.00 лева - разноски.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. . № *, бул. Д. Н. № **, ет. *, ап. ** – **, чрез
процесуалния представител – юрк. М. З. ДА ЗАПЛАТИ на С. М. К., с ЕГН
**********, с адрес: с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № * сумата от от 300.00
лева - разноски.
ОСЪЖДА „И. А. М.“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. Л. № *, бул. Д. Н. № ** „С. Ц.“, ет. *, офис ** - **,
чрез процесуалния представител – ст. юрк. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ сумата от
133.00 лева – държавна такса в полза на държавата по сметка на РС-Девин.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. . № *, бул. Д. Н. № **, ет. *, ап. ** – **, чрез
процесуалния представител – юрк. М. З. ДА ЗАПЛАТИ сумата от 61.00 лева
– държавна такса в полза на държавата по сметка на РС-Девин.
ОСЪЖДА „И. А. М.“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес
12
на управление: гр. С., ж.к. Л. № *, бул. Д. Н. № ** „С. Ц.“, ет. *, офис ** - **,
чрез процесуалния представител – ст. юрк. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. И.,
с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. П., ул. Б. № *, ап. **, сумата от
480.00 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство на С. М. К..
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. . № *, бул. Д. Н. № **, ет. *, ап. ** – **, чрез
процесуалния представител – юрк. М. З. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. И., с адрес
на кантора и съдебен адресат: гр. П., ул. Б. № *, ап. **, сумата от 480.00 лева с
ДДС, представляваща възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на С. М. К..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба от страните
пред ОС- Смолян в двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
13