Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
23.01.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: И. ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...…,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 2162 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Р.А.А., депозирана против наказателно постановление №
19-1882-000534 от 17.10.2019г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР – Русе,
Първо РУ, с което на жалбоподателя, са наложени следните административни
наказания: по т. 1 от НП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение
по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП и по т. 2 от НП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено при
съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон, и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че изложената в
мотивите за налагане на наказанието фактическа обстановка не отговаря на
обективната истина, а формулираните правни основания за издаване на
наказателното постановление са неправилни, неясни и неточни. Във връзка с тези
твърдения се релевират доводи, че по отношение на нарушението по чл. 150а, ал.
1 ЗДвП са нарушение чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН и както АУАН, така и НП не
съдържа всички задължителни реквизити императивно уредени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, а именно, че в НП не конкретизирано какво е МПС-то и каква точно
категория се изисква за управлението му. Посочва се, че същите нарушения са
налице и по отношение на второто твърдяно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и по отношение на него също липсва пълно и точно описание на твърдяното
нарушение. Оспорва се изложената фактическа обстановка и по отношение на двете
нарушения. На следващо място се твърди, че административнонаказващия орган не е
извършил преценка дали са налице основанията за приложението на чл. 28 ЗАНН и
неприлагането на посочената разпоредба е основание за отмяна на наказателното
постановление, при наличието на предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде
потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно. В
подкрепа на това се релевират доводи, че от събраните по делото доказателства
са безспорно установени и доказани съставите на двете нарушения. По отношение
размера на санкцията досежно второто нарушение, се посочва, че същата е
абсолютна стойност, а по отношение на нарушението по чл. 150а ЗДвП, размерът на
глобата е определен в максималния размер, предвид множеството предишни
нарушения от жалбоподателя, както и факта, че на процесната дата и място,
същият е извършил четири административни нарушения, за които са му съставени
четири АУАН, във връзка с които са издадени НП.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 534/07.10.2019г., (бланков №
183566) против жалбоподателя, за това, че на 08.08.2019г., около 11,40 часа, в град
Русе, на кръстовището на ул. „Неофит Бозвели“ и бул. „Цар Освободител“ е
управлявал МПС – мотоциклет Ямаха РН 01, с рег. № ВР 27 06 К, собственост на Р.А.И.като
е извършил следните нарушения: 1. Управлява МПС без да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство, което е квалифицирано като нарушение по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП
и 2. Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, което е
субсумирано като нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
АУАН
бил подписан от жалбоподателя, като същият отразил изрично в него, че няма
възражения.
Такива
не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянията, идентични
с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за така приетите за осъществени
състави на административни нарушения са наложени наказания както следва: по т.
1 от наказателното постановление, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП
му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за
нарушението по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП и по т. 2 от наказателното постановление,
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства съдът намира, че следва да бъде изведени следните правни изводи.
Както
АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната
редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта
за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, са отразени датата и мястото на извършване на нарушенията.
Същите са описани подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на
него НП и в тях са намерили отражение всички обективни признаци на всеки един
от съставите на нарушенията, за които е ангажирана отговорността на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени
от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за всяко
едно от тях. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционните разпоредби, въз основа
на които е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Както в
АУАН, така и в НП е индивидуализирано управляваното от жалбоподателя МПС, чрез
посочване на вида, марката, модела и регистрационния номер на същото, поради и
което неоснователни се явяват доводите в жалбата, че не е посочено, какво е моторното
превозно средство, управлявано от жалбоподателя. Обстоятелството, че в АУАН и
НП не е посочено, каква категория се изисква за неговото управление не
съставлява нарушение, а още повече съществено такова, тъй като това не е факт
от обективната действителност, а в самия ЗДвП, в чл. 150а, ал. 2 ЗДвП са
посочени категориите, определящи правоспособността на водачите на МПС и
незнанието на закона не е извинително и не може да обоснове извод, че е налице
нарушение на правото на защита на наказаното лице, като не е посочено в НП,
каква категория се изисква за управляваното от жалбоподателя МПС. По същия
начин стои въпроса и за второто описано нарушение, тъй като в самото
наказателно постановление е подробно индивидуализирано управляваното от
жалбоподателя моторно превозно средство, за което е прието, че същият не носи
свидетелство за неговата регистрация.
По
изложените мотиви съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя
изложени в жалбата, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да имат за своя
последица отмяна на оспореното наказателно постановление.
Разгледана
по същество, жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
По
същество, досежно нарушението по т. 1 от наказателното постановление, съдът
намира, че от приобщените в хода на производството гласни и писмени
доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП.
Не са
налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
доказателствената съвкупност по делото, досежно подлежащите на доказване факти,
включени в предмета на доказване, които да налагат, съгласно разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага
подробни мотиви, кои доказателства приема и кои отхвърля. Всички приети в хода
на производството доказателства се намират в корелативно единство и напълно
кореспондират с приетата за установена доказателствено обезпечена фактология.
Факта,
че жалбоподателят не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията към която спада управляваното от жалбоподателя превозно средство,
освен че безспорно се установява от доказателствата по делото не се и оспорва от
последния.
Съгласно разпоредбата на чл.
150а, ал. 1 ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство. В настоящият случай, водачът е
управлявал МПС – мотоциклет Ямаха РН 01, за управлението на което, съгласно
разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 4 ЗДвП се изисква категория А, каквато категория
жалбоподателят не е притежавал.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на дееца са намерили
отражение представи, че не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от жалбоподателя МПС – мотоциклет
Ямаха РГ 01, с рег. № ВР 27 06 К, като във волево отношение, същият пряко е
целял настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него
деяние.
По изложените мотиви и
извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира
нарушението по т. 1 от НП за безспорно установено и доказано, както от
обективна, така и от субективна страна.
Правилно
е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба
на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП, като на жалбоподателя за това нарушение е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева. Съдът намира,
че правилно и в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 2 ЗДвП размерът на
санкцията е индивидуализиран в максималния предвиден в закона размер. Видно от
справката за нарушител, жалбоподателят с НП № 17-4569-000123 от 05.05.2017г.,
което е влязло в сила, е бил санкциониран за същото нарушение, като му е бил
наложен минималния размер на административното наказание „Глоба“, което обаче
не е постигнало целите на чл. 12 ЗАНН да поправи и превъзпита нарушителя,
поради и което правилно в настоящият случай е наложен по висок размер на
предвидената санкция. Отделно от това видно от справката за нарушител, по
отношение на този водач многократно са били прилагани различни форми на
административнонаказателно въздействие, които обаче не са дали необходимия
резултат и отново не са постигнали целите на чл. 12 ЗАНН, а поведението на
нарушителя сочи на системност и грубо несъобразяване с правилата за движението
по пътищата и липсата на каквото и да било възпитателно въздействие по
отношение на предходните му прояви. Извън всичко останало, основателни са и
доводите на административнонаказващия орган във връзка с индивидуализацията на
конкретното наказание, доколкото на същата дата, освен това НП, жалбоподателят
е санкциониран и за още три нарушения, за които има издадени други наказателно
постановления.
По
изложените мотиви съдът намира, че санкцията за това нарушение е правилно
индивидуализирана и не следва да бъде изменяно, наказателното постановление в
тази му част.
По т. 2
от НП съдът намира също за безспорно установено и доказано, че жалбоподателят
не е носил в себе си свидетелството за регистрация на моторното превозно средство,
което е управлявал. Този факт, освен че се доказва от приобщените в хода на
производството гласни и писмени доказателства, не се и оспорва от
жалбоподателя, и едновременно с това не са ангажирани, каквито и да било
доказателства, които да оборят доказателствената сила на съставения АУАН,
придадена от законодателя съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП.
Правилно
така установените факти са подведени под хипотезата на правната норма на чл.
100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и правилно е издирена и приложена съответната на това
нарушение санкция, предвидена в чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, която е в
абсолютен размер, а именно 10 лева.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като нито едно от двете нарушения не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа
на които да бъде направен извода, за по-ниска степен на обществена опасност на някое
от двете деяния, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид.
Отделно от това видно от доказателствата по делото се касае за повече от едно
нарушения на правилата за движението по пътищата, извършени от страна на
жалбоподателя, което също изключва приложението на чл. 28 ЗАНН. Приложението на
този институт се изключва и от личността на дееца, по отношение на когото,
както беше посочено по-горе в мотивите многократно са били прилагани различни
форми на административнонаказателно въздействие, които обаче не са постигнали
целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН, а именно да поправят и превъзпитат
нарушителя, което от своя страна определя и нарушителя като лице с по-висока
степен на обществена опасност, което също изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.
По
изложените мотиви, съдът намира за неоснователни развитите с жалбата и
поддържани по същество в съдебно заседание доводи, за издаване на наказателното
постановление в нарушение на материалния закон.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-1882-000534 от 17.10.2019г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР – Русе,
Първо РУ, с което на Р.А.А., ЕГН: **********,
с адрес *** са наложени следните административни наказания: по т. 1 от НП, на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 (триста) лева, за нарушение по чл.
150А, ал. 1 ЗДвП и по т. 2 от НП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 10 (десет) лева, за нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: