О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 871 Година 2020, 06.03 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На шести март, две хиляди и
двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 679 по описа за 2020
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№8389/18.02.2020г.,
подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР на РБ, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А,
представлявана от Директора – Главен Комисар Николай Николов, чрез пълномощника-юрисконсулт
Стойкова, с адрес на призоваване: гр.Бургас, ул.,,Александър Велики“№37Б,
срещу Решение №449/31.01.2020г., постановено по гр.д.№7476/2019г. по описа на Районен
съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд
е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ -МВР на РБ, да заплати на А.Д.Г., ЕГН *********, със съдебен адрес:***-44,
на основание чл.179,ал.1 и ал.2 вр. с чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР и чл.245,ал.1 от КТ вр. с чл.86 от ЗЗД, сумата от 1652.62лв.- главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от
01.09..2016г.-31.08.2019г., преизчислен като извънреден труд от 237.95 часа по
време на действащото между страните служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността ,,старши пожарникар“ в УПБЗН- Созопол към 01 РСПЗН-
Бургас, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от
подаване на исковата молба-02.09.2019г. до окончателното изплащане.
Със
същото решение, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР е осъдена да заплати сумата от 420 лв.,
представляваща направените от ищеца разноски по делото, както и сумата от 66.09
лв. - държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас и разноски в размер
на 180 лева- платен хонорар на вещо лице.
С жалбата се изразява недоволство от
решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
На първо място се оспорват изводите на първоинстанционния съд за субсидиарно прилагане Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто бил въззивникът. В подкрепа на изложеното е направен обзорен преглед на правната уредба, касаеща служебните правоотношения на държавните служители в МВР.
Жалбоподателят твърди, че през процесния период (01.09.2016г.-31.08.2019г.) действали Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадени на основание чл.187, ал.9 ЗМВР., съгласно които, при сумирано отчитане на работното време, не се предвиждало отработените часове нощен труд да се преизчисляват с коефициент 1.143.
Оспорва извода на първоинстанционния съд, че за исковия период действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. за превръщане на нощните часове в дневни.
Заявява, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения се уреждали от ЗМВР, положеният нощен труд с осемчасова продължителност, не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по 0.25 лева на час съгласно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Счита за недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1.143 за генериране и заплащане на извънреден труд. Цитира съдебна практика на окръжните и районни съдилища.
Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Развива подробни съображения в тази насока.
Излага становище, че ЗМВР препращал към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма.
Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд(между 22.00 и 6.00 часа) в дневен се дължало заплащане като извънреден труд. Подчертава, че ищецът претендирал заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства.
Развиват се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. Горното противоречало на принципа на йерархия на нормативните актове.
Излага аргументи, че в платежните ведомости бил начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза.
Поддържа, че съдът кредитирал заключението по извършената СИЕ с манипулативен резултат, но не отчел обстоятелството, че част от положения нощен труд вече бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището, изразено в писмения отговор.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Има искане делото да се гледа в негово отсъствие.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи
следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на упълномощено от ответника лице- юрисконсулт Стойкова на 04.02.2020г.
Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 18.02.2020г.- следователно е подадена в
законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение
и е допустима за разглеждане по
същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен
на процесуалния представител на ищеца на
21.02.2020г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззвиаемия, чрез адв.С.К.-***, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден. Претендира присъждане на направените в производството пред въззивната инстанция разноски.
В рамките на своите правомощия, на основание чл.267 ГПК и при извършване на проверката по чл.262 ГПК, въззивната инстанция установи, че депозираният отговор на въззивната жалба от адв.С.К. – процесуален представител на ищеца А.Д.Г., не отговаря на изискванията на чл.261, т.2 ГПК, тъй като според пълномощното, намиращо се на л.6 от делото пред районния съд, ищецът е упълномощил адв.С.К. да го представлява само пред Районен съд -Бургас и не е налице представителна власт за производството пред Бургаски окръжен съд.
Следва да се укаже на въззиваемия да потвърди извършените без представителна власт процесуални действия по подаване на отговор на въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№679/2020г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 16.03.2020г. от 09.30 ч., за която дата и час на страните са изпратени
призовки.
УКАЗВА на въззиваемия да представи доказателства
за представителна власт на адв. С.К.-***
пред въззивната инстанция, в срок до 16.03.2020г.
С оглед своевременното им
призовани, в случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на
посочените от тях телефони или ако са служебно известни на съда.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: