№ 396
гр. Русе, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20234520103723 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от „Овергаз Мрежи”АД,
ЕИК *********, гр. София, представлявано от Кирил Атанасов Марковски,
чрез адв. Б. Д., с която са предявени установителни искове срещу Х. Л. Т.,
ЕГН **********, от гр. Русе, с правно основание чл.422 ГПК за
съществуването на следните вземания: сумата 1757,53 лв. – главница за
разпределение, снабдяване и доставка на природен газ, пренос и достъп до
газопреносната мрежа, за период от 01.11.2021 г. до 31.08.2022 г. за обект на
ул. **************** в гр. Русе, абонатен № **********, сумата 98,04 лв. –
лихва за забава върху главницата от падежа на всяка фактура, до 16.02.2023
г., датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответника, законната лихва от предявяване на
Заявлението по чл.410 ГПК – 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на
сумите. Претендират се разноските по настоящото дело и по заповедното
производство по ч.гр.д. 1009/2023 г. на РРС.
В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало
облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил на ответника
природен газ, извършил е пренос и осигурил на ответника достъп до
1
газопреносната мрежа, за заплащането на цената на която в претендирания
размер е възникнало задължение за ответника. Твърди се, че по възникналото
вземане ответникът е в забава за изпълнение.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор.
Всички посочени по–горе обстоятелства са безспорни между страните.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. С
писмена молба от 23.02.2024 г. от адв. Б. Д., пълномощник на ищцовото
дружество, заявява, че не поддържа искането за експертиза. След завеждане
на иска на 21.09.2023 г. е постъпило плащане чрез „Изипей“ АД за главница и
лихви в общ размер на 2038,42 лева, за което представя извлечение. Заявява,
че остават дължими само разноските в общ размер на 523,11 лева. Прилага
разписка от 21.09.2023 г. и списък с разноските.
В съдебно заседание за ответникът не се явява, не се представлява.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Предявени са установителни искове от „Овергаз Мрежи”АД, срещу Х.
Л. Т. с правно основание чл.422 ГПК за съществуването на вземания, за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. 1009/2023 г. на РРС, както следва: сумата 1757,53 лв. – главница за
разпределение, снабдяване и доставка на природен газ, пренос и достъп до
газопреносната мрежа, за периода от 01.11.2021 г. до 31.08.2022 г. за обект на
ул. **************** в гр. Русе, абонатен № **********, сумата 98,04 лв. –
лихва за забава върху главницата от 11.08.2022 г. до 16.02.2023 г., датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу ответника, законната лихва върху главницата от предявяване на
Заявлението по чл.410 ГПК – 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на
сумите.
Представени са с исковата молба и приети по делото като неоспорени
от страните следните писмени доказателства: Договор за присъединяване от
№ 1418/05.05.2006г. Общи условия за разпределение и снабдяване с природен
газ; Заявление за смяна на партида вх. № 1338/20.05.2019г.; Фактура №
2
**********/30.11.2021г.; Фактура № **********/31.12.2021г.; Фактура №
**********/31.01.2022г.; Фактура № **********/28.02.2022г.; Фактура №
**********/31.03.2022г.; по Фактура № **********/12.07.2022г.; Фактура №
**********/12.08.2022 г. както и приложените по ч.гр.д. № 1009/2023 г. по
описа на РРС.
В срока за постановяване на решението ищцовото дружество, чрез
пълномощника си адв. Б. Д. с писмена молба заявява, че на 21.09.2023 г. е
заплатена изцяло претендираната сума за главница и лихви в общ размер на
2038,42 лв., за което е представена Разписка № 0400019845265343
извлечение от 21.09.2023 г. от „Изипей“ АД и е налице признание на иска по
основание и размер. Моли съда да се произнесе с решение, като счита за
основателни претенциите за разноски, тъй като е платено след предявяване на
иска по чл. 422 ГПК..
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяване на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
По делото са представени доказателства от ищеца за платена сума от
ответника в размер на 2038,42 лв., което плащане покрива цената на иска с
правно основание чл. 422 от ГПК за главница и лихви.
Съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
В случая ответника е направил правопогасяващо възражение, като
установи плащане на дължимите суми за главница и лихви изцяло.
Съдът намира искът за главницата и лихвите за неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли, поради погасяване на задължението от ответната
страна в хода на делото. При евентуално уважаване на настоящия осъдителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК ищцовото дружество би се снабдило с
ново съдебно изпълнително основание за платеното вече задължение.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това. По отношение на предявените искове са налице и предпоставките за
3
произнасяне с неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК, тъй като
ответната страна не е подала отговор по иска, не се е явила в първото по
делото заседание и не е поискала гледане на делото в нейно отсъствие, не е
оспорвала тези претенции.
Съдът констатира, че ищцовото дружество не е заплатило дължимата
държавна такса 4% върху цената на всеки иск, но не по-малко от 50 лв., като е
останала дължима сумата 46,08 лв., за което на осн. чл. 77 от ГПК следва да
бъде осъдена да ги заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка
на РРС.
На осн чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски, които са в размер на 83,19 лв. държавна
такса по настоящото производство, и сумата 486 лв. адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ от 11.07.2023 г., както и
разноските по заповедното производство в размер на 37,11 лв. държавна такса
и 400 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от
13.02.2023 г., тъй като плащането на задължението е извършено след
образуване на делото и с поведението си ответника е дал повод за завеждане
на иска.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове на „Овергаз Мрежи”АД,
ЕИК *********, гр. София, представлявано от Кирил Атанасов Марковски,
срещу Х. Л. Т., ЕГН **********, от гр. Русе, с правно основание чл.422 ГПК,
за съществуването на следните вземания: сумата 1757,53 лв. – главница за
разпределение, снабдяване и доставка на природен газ, пренос и достъп до
газопреносната мрежа, за период от 01.11.2021 г. до 31.08.2022 г. за обект на
ул. **************** в гр. Русе, абонатен № **********, сумата 98,04 лв. –
лихва за забава върху главницата от падежа на всяка фактура, до 16.02.2023
г., датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответника, законната лихва от предявяване на
Заявлението по чл.410 ГПК – 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на
сумите, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради плащане на задължението изцяло в
хода на делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 77 от ГПК „Овергаз Мрежи”АД, ЕИК *********,
гр. София, представлявано от Кирил Атанасов Марковски ДА ЗАПЛАТИ
сумата 46,08 лв., в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на РРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК Х. Л. Т., ЕГН **********, от гр.
Русе ДА ЗАПЛАТИ на „Овергаз Мрежи”АД, ЕИК *********, гр. София,
представлявано от Кирил Атанасов Марковски направените от ищеца
разноски в размер на 569,19 лв. по настоящото производство и 437,11 лв. по
4
заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5