РЕШЕНИЕ

 

№

гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-В въззивен състав, в публичното заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                                                           ГЕОРГИ СТОЕВ

 

 

при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Стоев в.гр.д. № 8460 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 80426/01.04.2019 г., постановено по гр.д. № 4723/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 85 състав, са частично уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД ЕИК ******, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу П.Т.Т. и Х.Т.Г..

Производството е образувано по въззивна жалба № 5067127/16.04.2019 г., подадена от ищеца, с която е обжалвано изцяло първоинстанционното решение. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца стойността на доставената топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, както и стойността на главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху двете главници от предявяването на иска до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва за забава.

Предмет на въззивното производство е отхвърлената част от предявените искови претенции.

Съгласно чл. 235, ал. 5 ГПК съдът взема предвид новонастъпилите факти след предявяването на иска, ако същите са релевантни към предмета на делото, респективно предмета на доказване. С писмо от 28.10.2022 г. е представено платежно нареждане, с което ответникът твърди новонастъпил факт, а именно плащане на процесното задължение. Ищецът потвърждава настъпилото постъпление на парични средства по своята сметка, като твърди, че със същото са погасени единствено задълженията, за които първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от ответника. Видно от диспозитива на обжалвания акт ответниците са осъдени да заплатят на ищеца общо сумата от 494, 48 лева, представляваща главница за доставената топлинна енергия, а във въззивното производство се твърди и се доказа плащане на сумата от 1460, 68 лева. Следователно с направеното плащане се погасява както претенцията, ведно с лихвата и разноските, за която първоинстанционното решение е влязло в сила, така и част от претенцията предмет на настоящото производство.

Съгласно приетите заключения на назначените в първоинстанционното производство СТЕ и ССЕ, които съдът кредитира като обективни и правилни, тъй като кореспондират с останалия събран доказателствен материал, ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща цената за предоставената услуга.

Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно. Задължението за главница за доставената топлинна енергия се претендират за периода от 05.2014 г. до 04.2016 г., като исковата молба се смята за предявена  на 23.01.2018 г., аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК. Ответниците в преклузивния срок са направили възражение за погасителна давност, поради което по давност са погасени задължения за периода от 01.05.2014г. до 23.01.2015 г. Поради което въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

 

По отговорността за разноски:

 

 

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски има въззиваемата страна, която не е представила доказателства за сторени такива.

 

Така мотивиран, Софийски градски съд:

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 80426/01.04.2019 г., постановено по гр.д. № 4723/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 85 състав.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.        

                                                                                

                                                                                

                         2.