№
5 / 9.1.2018 г.
ПРОТОКОЛ
Година 2018 град Монтана
РАЙОНЕН СЪД - гр. МОНТАНА НО, І-ви състав
На девети
януари през две хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. М.
Секретар: П. И.
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от съдия М. НЧХД № 1005 по
описа на Районен съд - гр. Монтана за 2017 година.
На поименното повикване в 14:30 часа се явиха:
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ К.П.К., редовно призован от предходно съдебно заседание, се
явява лично.
ПОДСЪДИМИЯТ А.Д.А., редовно призован от предходно съдебно заседание, се
явява лично.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА
постъпила справка за съдимост на подсъдимия.
СВИДЕТЕЛКАТА
В.Г.К., нередовно призована, не се явява.
СВИДЕТЕЛКИТЕ В.С.П. и Б.С.П.,
редовно призовани, се явяват лично.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличността на явилите
се свидетели.
В.С.П.: 14г., българка, българска гражданка, неосъждана, без дела и родство
със страните.
Б.С.П.: 18г., българка, българска гражданка, неосъждана, без дела и
родство със страните.
На свидетелите се разясняват правата по чл.121 и чл.122 от НПК, както и отговорността по чл.290
от НК.
Свидетелите обещаха да говорят истината, след което
бяха изведени от залата.
СЪДЪТ
намира, че не са налице пречки за възобновяване на съдебното следствие, поради което
О П
Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОНОВЯВА СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Няма да соча други доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ пристъпи
към разпит на свидетелите.
СВИДЕТЕЛКАТА В.П.: Познавам и двамата. С подсъдимия се запознах миналата
година. Излизали сме няколко пъти и това е. С Краси също се познавам от зимата
на миналата година и с него сме излизали, събирали сме се в къщи. Вечерта на
техния сблъсък, с Краси и И. се разхождахме. С Венислава
и сестра ми също. Бяхме на центъра, на една пейка пред младежкия дом и А. мина
от там и аз, понеже се познаваме, го викнах да го видя какво прави. После
отидох при Краси и И. и тръгнахме към театъра. Сестра
ми и Краси вървяха след нас. Аз и Краси ходехме отдясно, Венислава и И. ходеха отляво, а А. и сестра
ми бяха отзад. С Краси нещо си говорехме, той ми беше взел чантата и ходехме
напред и си говорехме и после аз си поисках чантата и почнах да я дърпам да си
я взема от Краси.
Той не ми я даде и така около две - три минутки се дърпахме и се карахме
за чантата и след което той ми я даде и аз си я взех и продължихме. След това
ходехме всички напред сестра ми и А. ходеха след нас после аз изостанах и се
върнах при сестра ми и А.. После сестра ми попита къде
са и очилата и А. се ядоса, затова че първо ми дърпа чантата, после очилата и
ги нямаше на сестра ми и А. удари Краси, в смисъл ритна го и след това го удари
в ляво по лицето и му потече кръв и много бързо стана всичко, сборичкаха се.
Видях ударите и ритника. После А. се върна към театъра и Житомир, Краси и И. тръгнаха след него, но не зная какво е станало. К. с
нищо не е провокирал А., не си спомням. Просто изведнъж, А. се ядоса, че е взел
чантата и очилата на сестра ми и удари К., след като той ми върна чантата. Това
стана пет минути след като стигнахме от театъра, до капанчетата.
Не си спомням дали съм била взела телефона на Краси.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси.
Поради изчерпване на въпросите към свидетеля съдът
разпореди на същия да остане в съдебната зала.
СВИДЕТЕЛЯТ Б.П.: Краси го познавам от общи приятели, а А. го познавам от сестра ми В.. Тогава
бяхме навънка аз и А. бяхме назад, а В. и Краси и И.
бяха напред, вървяха. И В. беше с тях. В. ми беше казала на мен и на А., че ще
се забави и да я изчакаме. Тя се забави и ние тръгнахме да видиме къде е и
после видяхме, че Краси и И. дърпат чантата на сестра
ми. Аз казах на А., че те се бъзикат с нея и това е несериозно. После дойде при
нас сестра ми и аз я питах къде са ми слънчевите очила, понеже бяха останали
при Краси и И.. И тя ми каза, че не знае и да питам краси
и аз щях да го питам и тогава А. тръгна след тях и изневиделица ритна Краси в гръб.
И А. тръгна и избяга нанякъде. Краси с нищо не е провокирал А..
А. си е помислил, че Краси и И. ни закачат нещо,
а те просто си играеха с нас. Шокирана бях от поведението на А. и това беше. Аз
видях само един ритник и после видях, че И. се намеси. Не видях втори удар.
Всичко стана много бързо. А. просто тръгна след него. После викаше, че те ще
видят. Извика нещо после.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси.
СЪДЪТ освободи
свидетелите от залата.
ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ТЪЖИТЕЛЯТ: Няма
да ангажирам други доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Желая да дам обяснения.
ОБЯСНЕНИЯ на подсъдимия: Аз работя в хотел ,,Житомир”
на рецепцията и бях с един колега и останах с него, той беше на смяна и си говорихме
до към 00.00-01.00ч. Минах през Гробарска, взех си цигари от денонощния от там
спуснах към младежкия дом и бях си тръгнал, минавайки през центъра и до чешмичката
бяха Вики и Б. и започнаха да викат по мен и аз се върнах до пейките на Централ.
И седнах и те искаха да дойдат с мене. Аз бях на съседната пейка, а Краси и И. на друга пейка, по-далечна и В. казваше, че ще отиде да
се вземе чантата от тях. Отиде до пейката, тя беше с рокля и аз от 20 метра
видях, че я опипваха и вдигаха роклята и. През това време Б. ми разказа какво
са ги опипвали и такива работи. Те бяха пияни и те тръгнаха двамата с В. и В. ги гонеше отзад да си вземе чантата, защото те не и я
даваха и ги настигнахме точно на заведението, кафето на театъра. В. си взе чантата и Б. каза, че очилата и, не зная какви са
били, останали в тях и те двете останаха на театъра, а аз тръгнах след тях
двамата и ги викнах, те се обърнаха, препсуваха ме и хвърлиха с бутилка от алкохол
по мен. Аз ударих Краси два пъти и И. налетя и аз си
тръгнах, защото видях, че нямам шанса, а Б. и В. бяха избягали и ги нямаше и не
зная защо след като и бях казал да ме чакат на театъра.
СЪДЪТ
запитва подсъдимият ще отговоря ли на въпроси на съда и страните?
ПОДСЪДИМИЯТ:
Да, ще отговарям на въпроси.
На въпросите на съда подсъдимият отговори:
Никой от свидетелите не каза, че са ме замеряли с
бутилки и псували, защото са комшии и миналия път не дойдоха на делото. По
месинджъра, краси им казва да не идват на това дело. И снощи дори ми казаха да
не споменавам, че са ги опипвали. Аз не отричам, че съм ударил тъжителя и
когато двамата ме подгониха с И., момичетата ги нямаше, където се бяхме
разбрали да ме чакат. Като хвърли по мен с шише бутилка аз ес отместих и тя се
счупи до мене и ми налетя да ме удари и аз се отместих и само един път ударих
като хвърли бутилката, аз го ритнах и след това го ударих и след това и И. се спусна към мен и аз като видях, че нямам шанс,
побягнах. Познавам двете свидетелки от миналата година.
С В. ходех една седмица и после скъсахме, но пак си се
виждахме и дори снощи те ме извикаха, след като си бях тръгнал към нас и ми
казаха да им помогна. Б. ми каза, че очилата и са в Краси и И.,
а също дърпаха чантата на В. и като ги настигах, те я пуснаха и си продължиха нататък.
ТЪЖИТЕЛЯТ:
Нямам въпроси. Няма да искам други доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Нямам да посочвам други доказателства.
СЪДЪТ, след като
съобрази събраните гласни доказателствени средства и в частност показанията на
разпитаните свидетели намира, че в хода на съдебното следствие по настоящето
производство се установиха данни за нанасяне на лека телесна повреда по
хулигански подбуди. Законодателят е предвидил, че съставът на това престъпление
по чл.131, ал.1 т.12 от НК е от общ характер, за което се предвижда образуване
на досъдебно производство. В своите показания всички свидетели описват една и
съща фактическа обстановка, от която е видно, че подсъдимият без основателна
причина, е нанесъл удари върху частния тъжител. Поведението му е било
непосредствено възприето от всички свидетели и провокирало тяхното всеобщо възмущение.
Видно от гласните доказателства по делото е, че деянието е било извършено безпричинно
от подсъдимия, на публично място и пред множество хора, което покрива
признаците на хулигански действия по смисъла на закона и задължителната
тълкувателна съдебна практика. Косвено показанията в тази част се потвърждават
от самия подсъдим, дадени в днешното съдебно заседание, който не отрича
нанасянето на удари върху пострадалия, предполагайки че
последният е отнел вещи от едната свидетелка. Всички свидетели са единодушни в
показанията си пред съда, че след нанасянето на ударите, подсъдимият е побягнал
като е крещял и отправял закани по отношение на пострадалия. Поради тази
причина съдът намира, че съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото
изпратено на прокуратурата.
ВОДЕН от
горното и на основание чл.287, ал.7 от НПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НЧХД № 1005/2017г. по описа на Районен Съд – гр.
Монтана и изпраща делото на Районна Прокуратура – гр. Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРОТОКОЛЪТ е
изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.05 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: