№ 4750
гр. Варна, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20253110111641 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е
образувано по молба на Х. А. Н., лично за себе си и за детето Е. К. Е., с която е
отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по
отношение К. Е. А..
В сезиралата съда молба молителката твърди, че с ответника са били във
фактическо съпружеско съжителство повече от шестнадесет години, от което имат
родени три деца: А. на 16 години, М. на 12 години и Е. на 1 година. Твърди се, че
семейството през 2017г. се установило да живее в Германия, като от 2019г. ответникът
започнал да поддържа интимни връзки с други жени, което довело до системни
семейни скандали, при които ответникът обиждал молителката. Твърди и, че не са
били и изолирани случаи на упражнено спрямо молителката физическо насилие, на
което свидетели ставали децата.
Твърди, че на 27.07.2025г. молителката и децата А. и Е. са били настанени в
Приют за жертви на домашно насилие в град Минден, Германия. Детето М. е
пожелало да остане при баща си. Поводът за настаняването на молителката и двете
деца бил възникнал в първата половина на м. юли 2025г. семеен скандал (съобразно
уточнението в о.с.з. на 08.12.2025г.), придружен от физическо насилие от страна на
ответника към молителката, а именно нанасяне на шамари по главата и удари с ръка
по цялото и тяло. Била замеряна с телефон, след което ответникът направил опит да я
души стискайки я за врата с двете си ръце. Всичко това се е случило в присъствието
на децата А. и Е.. Съседи на семейството подали сигнал към полицията. След
установяване на травмите, които й бели нанесени от ответника, била извикана спешна
1
медицинска помощ и била откарана в болница за лечение. Заедно с молителката било
и детето Е., тъй като с оглед възрастта му същото имало денонощна нужда от родителя
си и неговата близост. След изписването й от болничното заведение, молителката и
децата А. и Е. били настанени в посочения по-горе приют за жертви на домашно
насилие. Срещу ответника било образувано наказателно производство за домашно
насилие в град Минден, Германия.
На 30.08.2025г., около 20:00ч., молителката и детето Е. се разхождали в близост
до Приюта, когато срещу тях се появил ответникът. Последният хванал молителката и
я влачил към автомобила, принуждавайки я да се качи в него, заедно с детето. Твърди,
че около 10 дни били при роднини на ответника в град Гент, Белгия, като в средата на
м. септември 2025г., въпреки молбите на Н. да я върне в приюта в Гармания където
бил синът на страните, ответникът я върнал в България, като заживяли в дома на
родителите му в гр. Шумен. Поддържа, че й било забранено да излиза от къщата, не
разполагала с телефон и никакъв контакт с външния свят.
На 24.09.2025г., къщата в гр. Шумен, била посетена от полицай и социални
работници, които отвели молителката и детето Е. в отдел „Закрила на детето“ - гр.
Шумен. Съобщили, че детето Е., което е немски гражданин, било обявено за
международно издирване в ШИС, като безследно изчезнало лице. Казали още, че К. Е.
А. е с отнети родителски права спрямо децата А. и Е. от компентен немски съд, както
и, че германските власти молят, при установяване на детето Е. същото да бъде
поставено под закрила до връщането му в Германия.
Поддържайки, че изпитва силен страх от К. Е. А., от това което казва, прави и се
заканва, че ще причини на нея и детето Е., сезира съда с искане за налагане на мерки
за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 ЗЗДН.
В с.з. по същество молителката лично и чрез процесуалния си представител
поддържа молбата и моли за нейното уважаване.
Ответникът К. Е. А. оспорва молбата, като поддържа, че твърдяните факти и
обстоятелства не са се осъществили. След като семейството се завърнало в България
по никакъв начин не е ограничавал свободата на молителката.
Контролиращата страна ДСП-Варна, с молба от 28.11.2025г., изразяват
становище за основателност на молбата, като считат, че същата следва да бъде
уважена.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното на л. 5 от делото удостоверение за раждане, че Х. А. Н. и
К. Е. А. са родители на детето Е. К. Е., родена на 05.04.2024г. Видно от извършените
справки в НБД „Население“ (л. 16-17) Х. А. Н. и К. Е. А. са родители и на децата А.,
роден на 25.07.2009г. и М., роден на 02.02.2013г.
2
В подкрепа на молбата е представена декларация от Х. А. Н., съдържаща
подробно описание на поведението на ответника, осъществено в периода м. юли – м.
септември 2025г.
Видно от изисканите от ДСП-Варна доказателства (л. 55-79), че със заповед №
ЗД/Д-Н-075 от 24.09.2025г. на директора на ДСП-гр. Шумен, че със същата детето Е. К.
Е. е настанено временно в професионално приемно семейство. Марката е предприета
по повод обявяване на детето за международно издирване в ШИС като безследно
изчезнало лице от 30.08.2025г., около 20:15ч., когато бащата на детето с използване на
сила е поставил в автомобила си молителката и момичето. На 24.09.2025г. молителката
и детето са изведени от дома на ответника в гр. Шумен. Със заповед № ЗД/Д-Н-085 от
22.10.2025г. на директора на ДСП-гр. Шумен мярката е прекратена, като детето Е. е
реинтегрирано в семейството на майка Х. А. Н., с местопребиваване Кризисен център
към Фондация „SOS-семейства в риск“ – гр. Варна, в който център малолетната е
насочена да ползва услуга. Представено по делото е удостоверение от Фондация „SOS-
семейства в риск“ за ползваните от молителката и детето услуги (л. 52).
Изискана е информация и във връзка с инцидента на 30.08.2025г. (л. 85-93 и л.
114-128). От същото се установява, че срещу ответника се води наказателно
производство за ограничаване на свободата по § 239, ал. 1 от НК на Германия. От
приложените книжа са установява, че на 30.08.2025г., към 20:28ч., двама полицейски
служител и криминален инспектор били изпратени по подаден сигнал за помощ от
Дома за жени – жертви на домашно насилие. В сигналът е дадена информация, че
молителката била натикана против волята й в превозно средство. В дома полицейските
служители събрали сведения, че молителката, заедно с едногодишното си дете Е.,
посетили магазин за хранителни стоки, след което се отправили пеша към Дома.
Внезапно пред тях застанал съпругът на Н., викайки „Изненада, изненада! Моето дете,
моето дете! Аз съм мъжът й!“. Ответникът бил в компанията на друг мъж,
впоследствие установено, че последният е братовчед на К. А.. Ответникът започнал да
дърпа молителката за ръката, като изблъскал със сила свидетелката, подала сигнала и
дала сведение за случилото се, за да предотврати намеса от нейна страна. На улицата
бил паркиран автомобил, в който ответникът бутнал Н. и сам влязъл в колата, след
което автомобилът потеглил. В материалите се съдържа информация и за ответника и
в частност, че същият е заподозрян за умишлена лека телесна повреда; отправяне на
заплахи и ограничаване на свободата; деяния, нарушаващи обществения ред във
връзка с употреба на упойващи вещества.
По повод посещението на органите на реда на 24.09.2025г. в дома на ответника
са изискани налични писмени доказателства от РУ-гр. Шумен, от които също се
установява, че посещението на адреса и извеждането на Х. А. Н. и детето Е. е във
връзка с обявяването на двете от страна на Германските власти за безследно
3
изчезнали. В полученото в дирекция „Международно оперативно сътрудничество“
съобщение от бюро СИРЕНЕ Германия е посочено, че родителските права на К. А.
спрямо дъщеря му Е. и синът му А. са отнети от компетентния немски съд, поради
предполагаемо насилие от страна на А., упражнявано спрямо майката на децата, с
което е поставил в опасност благосъстоянието на децата. Синът на страните А. е
настанен в неизвестен за родителите адрес. С оглед предполагаемото местонахождение
на молителката и детето Е. е оправена молба за извършване на проверка на адреса в гр.
Ш. и установяване в добро състояние ли са, намират ли се доброволно на адреса, като
наред с това е отправено искане за поставяне под закрила на момичето.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗЗДН, съдът служебно е извършил
и е изискал справки, като от същите се установява че страните не са настанявани за
лечение в Психиатрична клиника на УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-гр. Варна (л. 53).
Изискани са и справки за съдимост на страните, от които е видно, че ответникът е
осъждан за престъпления по чл. 343в, ал. 2 НК, чл. 142, ал. 2, т. 2 НК (отвличане на
лице с цел противозаконно да го лиши от свобода, като деянието е осъществено
08.12.2009г.); чл. 343б, ал. 1 НК, както и за престъпление против собствеността.
От справката за съдимост на Х. А. Н. се установява, че същата не е осъждана (л.
49).
Ангажирани в хода на производството са и гласни доказателства, чрез разпит на
водените от ответника свидетели – Р. Е. А. (брат на ответника) и Б. М. А. (снаха на
ответника).
И двамата свидетели излага, че молителката за времето, след като се завърнали
в България, не е била ограничавана, имала е свободата да излиза от къщата, която
живее, посещавала е намиращия се в съседство магазин, както са й гостували и нейни
близки.
Изслушани в хода на производството са и страните по делото. Ответникът сочи,
че в действителност с молителката са имали пререкания, свързани с контактите й с
дъщерята на тяхна обща позната. Не отрича, че е имало инцидент, при който удар един
път молителката, която си ударила главата в ръба на вратата. Съседка се обадила на
полицията и взели молителката в болницата. На следващия ден му издали забрана да
се прибира в дома си. Бил разпитван в полицията и Закрила на детето в Германия.
Взел молителката в края на м. август, като тя доброволно тръгнала с него. Отишли в
Белгия, след което се прибрали в България.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица, с оглед
предвидената в чл. 3, т. 2 и 4 от Закона възможност и предвид безспорния факт, че
молителката Х. А. Н. и К. Е. А. са били във фактическо съпружеско съжителство, от
4
което има родено дете Е.. Също така, основана на твърдения за осъществявано по
отношение на молителката и детето психическо насилие, а по отношение на Х. Н. и
физическо такова, в периода м. 07.2025г. – 24.09.2025г., съдът приема, че молбата е
депозирана в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното,
същата е допустима за разглеждане.
Доказано в хода на производството посредством събраните доказателства е
осъщественото от ответника поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо
под предвидените в чл. 2 ЗЗДН фирми на домашно насилие и представлява физическо
и психическо такова спрямо Х. А. Н. и изразяващо се в нанесен й удар в лицето на
14.07.2025г., принудителното й отвеждане от Дома за жени – жертви на насилие в
Минден на 30.08.2025г. и ограничаване на свободата й от тази дата до извеждането й
от полицейските служители от дома на ответника в гр. Шумен – 24.09.2025г. За този си
извод съдът кредитира приложената от молителката декларация за осъщественото
спрямо същата домашно насилие. Последната съставлява доказателствено средство
съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН и е допустимо, при липса на други
доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на декларацията
(аргумент от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН). Нещо повече, изнесеното в декларация са подкрепя и
от събраните по делото доказателства и в частност тези, предоставени на дирекция
„Международно оперативно сътрудничество“ от властите в Германия. Че ответникът е
упражнил сила спрямо молителката се установява и дадените от самия него обяснения.
От друга страна доказателствената сила на декларацията съдът намира, че не оборена
от показанията на водените от ответника свидетели, които с оглед установената
родствена връзка с ответника, са заинтересовани от изхода на делото от една страна, а
от друга – останаха изолирани и неподкрепени с останалия доказателствен материал.
От представената по делото декларация, а и от събраните доказателства, съдът намира,
че поведението на ответника е станало достояние на детето Е., което съгласно нормата
на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН съставлява психическо насилие.
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от
постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между
страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху лицата и
евентуалните последици. Въз основа на посочените критерии, безкритичното
отношение на ответника към поведението му, съдът намира, че по отношение на А.
следва да се наложат предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 ЗЗДН мерки, а именно
задължаване на същия да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на молителката и детето, като му се забрани да приближава на по-малко от
200м. Х. А. Н., адреса й по местоживеене, както и да осъществява контакт със същата
под каквато и да е форма, като се определи и временно местоживеенето на детето при
него. Съобразявайки извършените от ответника действия, съдът намира, че мярката по
чл. 5, ал. 1, т. 3, 4 и 5 ЗЗДН следва да бъде наложени за максимално предвидения в
5
закона срок.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд държавна такса в размер
на 25 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА К. Е. А., ЕГН **********, от гр. Ш., да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Х. А. Н., ЕГН ********** и детето Е. К. Е.,
ЕГН **********, и двете с адрес: защитено жилище към фондация „SOS - семейства в
риск" - Варна от гр. Варна, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на К. Е. А., ЕГН **********, от гр. Ш., да приближава на по-
малко от 200м Х. А. Н., ЕГН ********** и адреса й по местоживеене: защитено
жилище към фондация „SOS - семейства в риск" - Варна, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита –
29.10.2025г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на К. Е. А., ЕГН **********, от гр. Ш., да осъществява с Х. А. Н.,
ЕГН ********** контакт под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и
системи за комуникация, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от датата на
издаване на заповедта за незабавна защита – 29.10.2025г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 4
ЗЗДН.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Е. К. Е., ЕГН ********** при
пострадалия родител - Х. А. Н., ЕГН **********, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита –
29.10.2025г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН.
ОСЪЖДА К. Е. А., ЕГН **********, от гр. Ш., да заплати в полза на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна държавна такса и разноски в разноски на
25.00 лева (двадесет и пет лева), на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА,
която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира
изпълнението й.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският
орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно
органите на прокуратурата.
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на страните и на
6
НАЧАЛНИКА на съответното РПУ, съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-дневен
срок считано от 30.12.2025г., на основание чл. 15, ал. 7 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7