Решение по дело №727/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от К. А. М. с вх.№ 317/26.03.2012 г. против постановление от 17.02.2011 г. за приключване на изпълнително дело № 430/ 2000 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали и против разпореждане от 16.02.2012 г. за неизвършване на публична продан и оставяне без уважение искане за приемане на разноски по делото. В жалбата се излагат съображения, че постановлението от 17.02.2012 г. за приключване на изпълнително дело № 430/ 2000 г. било неправилно и незаконосъобразно, като съдебният изпълнител неправилно бил приел, че с 2 броя платежни от 16.02.2012 г. е постъпила на същата дата сума в размер на 30 035 лева, с която се изплаща изцяло задължението по цитираното изпълнително дело и по присъединеното към него изпълнително дело № 304/2011 г. Твърди, че подадената молба за приемане на разноски с приложен договор за правна защита и съдействие ´редхождала плащанията от страна на длъжника. Счита, че държавният съдебен изпълнител не можел да приключва изпълнителното дело докато бил висящ спора за приемането или неприемането на разноските на взискателя в размер на 1 100 лева, поради което постановлението за приключване било преждевременно, освен че било неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че на 16.02.2011 г. били наредени по сметка на ДСИ два банкови превода, като по сметката на съдебно – изпълнителна служба при РС – Кърджали била постъпила на 16.02.2012 г. сумата от 13 035 лева, а сумата от 17 000 лева било постъпила на 17.02.2012 г. Счита, че след като на 16.02.2012 г. ДСИ не е видял постъпил втори превод за сумата 17 000 лева, и не е знаел, нито е имал надлежно потвърдена и достоверна информация относно извършването на втория превод, ДСИ нямал законово право да издава разпореждане от 16.02.2012 г. за неизвършване на публичната продан, нито имал основание да не приема направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. Отделно от това нямало основание за отмяна (спиране) на публичната продан, поради наличието на своевременно депозирана молба за приемане на разноски с приложен договор за правна защита и съдействие, т.е. към 16.02.2012 г. не били изплатени изцяло задълженията на солидарните длъжници. Освен това сочи, че по делото била депозирана молба от него като взискател по изпълнително дело № 321/2010 г. по описа на ЧСИ А. Б. с рег.№ 850 на КЧСИ, с приложено удостоверение за размера на дълга срещу солидарните длъжници С. Н. А. и „Я. Д.” ЕООД, с молба за вземането по цитираното изпълнително дело К. М. да бъде конституиран като присъединен взискател по изпълнително дело № 430/2000 г. Това конституиране било още едно основание за отмяна на постановлението от 17.02.2012 г. за приключване на изпълнителното дело и разпореждането от 16.02.2012 г. на ДСИ. Ето защо моли съда да отмени като неправилни и незаконосъобразни постановление от 17.02.2011 г. за приключване на изпълнително дело № 430/ 2000 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали и разпореждане от 16.02.2012 г. за неизвършване на публична продан и оставяне без уважение искане за приемане на разноски по делото.

Длъжникът С. Н. А. от гр. К. възразява срещу подадената жалба. Твърди, че е издължил цялата дължима по изпълнителното дело сума, която била преведена по сметка на ДСИ към Районен съд – Кърджали.

Длъжникът „Я. Д.” ЕООД гр. К. в срока по чл.436, ал.3 от ГПК, не е подал писмени възражения срещу жалбата.

Длъжникът по присъединеното изпълнително дело № 304/2011 г. по описа на държавния съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали – Н. С. А., в срока по чл.436, ал.3 от ГПК, не е подал писмени възражения срещу жалбата.

Държавният съдебен изпълнител Й. К. е изложила мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Изпълнително дело № 430/2000 година по описа на ДСИ при РС – Кърджали е образувано въз основа на изпълнителен лист от 26.10.2000 г., с който С. Н. А. от гр. К. и „Я. Д.” О., гр. К. са осъдени да заплатят солидарно на К. А. М. от гр. София сумата в размер на 11 875 щатски долара, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2000г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото в размер на 556 лева.

С протокол за присъединяване към изпълнително дело № 430/2000 г. от 22.07.2011 г., държавният съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали е присъединил изпълнително дело № 304/2011 г. по описа на СИС при РС – Кърджали със страни: К. А. М. – взискател, и С. Н. А. и Н. С. А. – длъжници, към изпълнително дело № 430/2000 г.

От изпълнително дело № 430/2000 г. се установява, че по същото от 20.01.2012 г. до 20.02.2012 г. е била насрочена първа публична продан на описания с протокол от 28.11.2011 г. недвижим имот, собственост на длъжника С. Н. А., представляващ 1/2 ид. част от апартамент № 50, находящ се в Г., ж.к.”В.” бл, вх., . в сграда № 1, представляващ самостоятелен обект в сградата с посочен идентификатор по кадастралната карта на Г., ведно с принадлежащото му мазе № 50 и съответните идеални части от сградата и правото на строеж.

Установява се също, че с два броя платежни нареждания от 16.02.2012 г. – съответно за 13 035 лева и 17 000 лева, по изпълнително дело № 430/2000 г. е постъпила сума в общ размер на 30 035 лева, с която се изплаща изцяло задължението по цитираното изпълнително дело и по присъединеното към него изпълнително дело № 304/2011 г., като този размер на задължението не се оспорва от настоящия жалбоподател.

По изпълнително дело № 430/2000 г. е депозирана молба с вх.№ 152/ 16.02.2012 г., от взискателя К. А. М. за приемане на разноски по изпълнителното дело, към която е приложен договор за правна защита и съдействие с адв.Б. З., с който е договорено и платено възнаграждение в размер на 1 100 лева, както и наддавателни предложения за участие в насрочената публична продан.

С разпореждане от 16.02.2012 г. държавният съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали е разпоредил, на основание чл.491 от ГПК, насрочената от 20.01.2012 г. до 20.02.2012 г. първа публична продан на описания с протокол от 28.11.2011 г. недвижим имот, посочен по – горе, собственост на длъжника С. Н. А., да не се извършва. С разпореждането държавният съдебен изпълнител е оставил без уважение искането на взискателя К. М. за приемане като разноски по делото направените от него такива в размер на 1 100 лева, поради това, че на същата дата задълженията по двете изпълнителни дела са погасени изцяло и че публичната продан, във връзка с която са направени претендираните от взискателя разноски, не следва да бъде извършвана.

Така постановеното разпореждане е законосъобразно. Съгласно чл.491 от ГПК, ако до изтичане на срока за подаване на писмените наддавателни предложения длъжникът внесе всичко по предявените срещу него изпълнителни листове и разноските по изпълнителното дело, проданта не се извършва. В тази връзка, от гореизложеното се установи, че срокът за подаване на писмените наддавателни предложения за участие в обявената първа публична продан на посочения недвижим имот изтича на 20.02.2012 г., като до изтичане на същия, а именно – на 16.02.2012 г., по изпълнително дело № 430/2000 г., с две платежни нареждания от същата дата, е постъпила сума в общ размер на 30 035 лева, с която се изплаща изцяло както задължението по цитираното изпълнително дело, така и задължението по присъединеното към него изпълнително дело № 304/2011 г. При това положение, правилно и в съответствие със закона – чл.491 от ГПК, държавният съдебен изпълнител е разпоредил насрочената публична продан да не се извършва.

В тази връзка, неоснователен е доводът на взискателя по изпълнителното дело и настоящ жалбоподател, че сумата от 17 000 лева е постъпила по сметка на държавния съдебен изпълнител на 17.02.2012 г. Видно от цитираните два броя платежни нареждания, преводът на сумите 13 035 лева и 17 000 лева е извършен на 16.02.2012 г., с което сумите са постъпили по сметка на държавния съдебен изпълнител на същата дата.

Всъщност, довода на взискателя по изпълнителното дело и настоящ жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане касае единствено направените от него във връзка с публичната продан разноски по изпълнителното дело в размер на 1 100 лева, които претендира. Тук следва да се посочи, че след като в случая длъжникът е изплатил изцяло задълженията си по двете изпълнителни дела преди изтичане на крайния срок за подаване на писмени наддавателни предложения, публичната продан не следва да се извършва, поради което и няма основание да бъдат приети за събиране по изпълнителното дело направените във връзка с нея разноски от взискателя.

Поради изложеното дотук, неоснователен е и довода за незаконосъобразност на постановлението на държавния съдебен изпълнител от 17.02.2012 г., с което е приключено изпълнително дело № 430/2000 г., поради изплащане на задължението от длъжниците. Както се посочи по – горе, задължението по изпълнителното дело е било изплатено изцяло, като в случая, поради неизвършване на публичната продан, няма основание да бъдат приети за събираÝе по изпълнителното дело направените във връзка с нея разноски от взискателя. Що се касае до довода, че с молба взискателят К. М. е поискал да бъде конституиран като присъединен взискател по изпълнително дело № 430/2000 г. за вземането си срещу солидарните длъжници С. Н. А. и „Я. Д.” ЕООД по изпълнително дело № 321/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 850, и поради това обжалваните от него разпореждане от 16.02.2012 г. и постановление от 17.02.2012 г. били незаконосъобразни, то същият е неоснователен. Видно от молбата на К. М. (вх.№ 318) по изпълнително дело № 430/2000 г., за конституирането му като присъединен взискател по това изпълнително дело за вземането му срещу С. Н. А. и „Я. Д.” ЕООД по изпълнително дело № 321/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 850, с район на действие Софийски градски съд, същата е подадена на 26.03.2012 г., т.е. повече от месец след постановеното от държавния съдебен изпълнител прекратяване на изпълнително дело № 430/2000 г. Още повече, че и към настоящият момент, видно от разпореждане от 30.03.2012 г. на държавен съдебен изпълнител, жалбоподателят М. не е конституиран като взискател по изпълнително дело № 430/2000 г. за вземането му срещу С. Н. А. и „Я. Д.” ЕООД по изпълнително дело № 321/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 850.

Предвид изложеното, жалбата на К. М. е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. А. М. с адрес в Г.,, ул. ”Ц. Г. № , .3 с ЕГН *, против постановление от 17.02.2011 г. на държавен съдебен изпълнител за приключване на изпълнително дело № 430/ 2000 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали и против разпореждане от 16.02.2012 г. на държавен съдебен изпълнител, по изпълнително дело № 430/2000 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали, за неизвършване на публична продан и оставяне без уважение искане за приемане на разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.