№ 260186 / 11.5.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
г.
10.05.2021г.
В. ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, В. открито заседание на двадесет и. първи април през две хиляди двадесет и. първа година, В. следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гражданско дело № 1690 по описа за 2020 година и. за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „. и. К. О. г. представлявано от управителя В.. Д. И.. предявява срещу ответника С.Ц.С. ЕГН xxxxxxxxxx xxx установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Поддържа се В. исковата молба, че ответникът е абонат на ищцовото дружество, потребител на питейна вода, за което въз основа на изразходеното количество питейна вода, следва да заплати и. цената за същата, като към 18.02.2020г. е натрупал задължение към дружеството В. общ размер от 311.28 лева за имот, находящ се В. г. ж.. б. В.. а., като В. сумата е включена главница и. законна лихва и. представляват неизплатената стойност на консумирана вода съгласно извлечение от сметка 411 „Клиенти” на дружествотО.
Твърди, че съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. получаването на В. и. К услугите се осъществява при публично известни общи условия, които са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г.
Поради неизпълнение на задължението да плати стойността на консумираната вода, твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 476/2020г. на РС Монтана и. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГП № 326 за сумата от 311.28 лева, включени главница В. размер на 273.20 лева и. лихва за забава В. размер на 38.08 лева, представляваща вземане произтичащо от неизплатена стойност на консумирана вода за периода от 20.03.2017г. до 02.12.2019г.
Ищецът твърди, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника С.Ц.С. на основание чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед на указанията на съда по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, ищцовото дружество предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, В. т.ч. и. разноските по заповедното производствО. Моли за присъждане и. на разноските В. настоящето производствО.
Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства.
Ответникът С.Ц.С., В. срока по чл.131, ал.1 ГПК, редовно уведомен, чрез назначения особен представител, адв.С.Г. представя писмен отговор на исковата молба и. взема становище по предявения установителен иск, като поддържа, че е неоснователен и. недоказан. Твърди, че липсват доказателства за сключен договор за ползване на В. и. К услуги, липсват доказателства за качеството потребител по отношение на ответника, не е спазен реда за отчитане на количеството вода, както и. дали въобще ответника е обитавал процесния имот за периода и. е изразходил количествата, отразени В. приложените карнети, които оспорва като годни доказателства.
По същество поддържа, че предявените искове са неоснователни и. недоказани, не е спазен реда за отчитане на потребеното количество вода, а предоставените копия от карнети не са годно доказателствО. Не е доказано наличието на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и. канализационни услуги. Подробно излага доводите си В. писмена защита.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни. Прието е и. заключение на съдебно-икономическа експертиза, прието и. неоспорено от страните.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и. съобразно правилото на чл.235 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
По допустимостта:
С оглед характера на производството, а именно предявен иск след връчване на издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК – искът е допустим, предявен В. предвидения едномесечен срок от получаване съобщението от кредитора за възможността да предяви иск при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, поради връчване на издадената заповед за изпълнение на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК.
Предявеният иск е редовен и. процесуално допустим, подаден В. предвидения от закона срок – исковата молба е депозирана от ищеца на 11.08.2020 година, а съобщението за възможността на чл. 415 ГПК, изпратено до заявителя по заповедното производство е с дата 16.07.2020 година, т. е. В. предвидения от закона преклузивен едномесечен срок, видно от приложеното ч.гр.дело № 476/2020г. на РС Монтана.
Производството е по предвидения ред, след връчване на заповедта за изпълнение по чл.47, ал.5 ГПК, поради което, съдът счита, че предявеният иск е редовен.
Предмет на делото е специален установителен иск за признаване съществуване на вземането към един минал момент, след успешно проведено заповедно производство, след връчване на издадена заповед за изпълнение на основание чл.47, ал.5 ГПК – чл. 422 ГПК вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
По основателността на иска:
При предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предмет на установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано В. заповедта за изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено със съдебното решение.
Искът, който заявителят В. заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и. съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати определена сума В. полза на заявителя по ч. гр. д. № 476/2020г. по описа на Районен съд г. и. е определен ясно и. недвусмислено В. закона – чл. 415, ал. 1 ГПК.
Целта на предявяването на иск е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като връчването на заповедта за изпълнение на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК представлява пречка за влизането й В. сила.
При предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предмет на установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано В. заповедта за изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане В. сила на съдебното решение ще влезе В. сила и. заповедта за изпълнение, въз основа на която ще бъде издаден и. изпълнителен лист и. това е същественият процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл. 422 ГПК, т. е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и. сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и. е допустим при връчване на заповедта за изпълнение на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си В. едномесечен срок и. второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката на обстоятелствената част и. петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и. при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена В. полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение.
Съобразено с представените по делото доказателства, съдът намира следното:
От представените В. заповедното производство доказателства по ч.гр.д. № 476 по описа за 2020 година се сочи, че длъжникът С.Ц.С. не е заплатил консумираната питейна вода за периода от 20.03.2017г. до 02.12.2019г. В. общ размер от 273.20 лева главница и. сумата от 38.08 лева лихва за периода от 21.04.2017г. до 18.02.2020г.
Ищецът, В. качеството си на заявител по заповедното производство е депозирал своето искане на 19.02.2020 година, с вх. № 1964, пред Районен съд Монтана, който със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредил заплащане на дължимото така, както е заявенО.
Едва В. исковото производство, след направено възражение и. представяне на доказателства, В. тежест на страните, съобразно правилото на чл. 154 ГПК, съдът се произнася по основателността на претенцията. При събраните доказателства, съда намира, че ищецът не успя да установи по безспорен и. категоричен начин вземането си за посочения период. От представените по делото доказателства – партидна книга, В. която се отразяват изразходваните количества вода е видно, че отчитането на измервателните уреди за посочения период 20.03.2017г. до 02.12.2019г. е извършвано всеки месец, но реални отчети за процесния период липсват, т.е. налице са само служебни отчети. Установи се, че при служебните отчети няма подписи на абоната или на негов представител. За исковия период реални отчети няма, няма и. подписи В. карнета на абоната.
Горното се потвърждава и. от показанията на разпитания свид. Вилиян Ц. Видолов, който поддържа, че В. далечното минало има „някакъв подпис от самото лице”, а след това не е осигурен достъп до имота от абоната.
Съгласно разпоредбите на чл.32 от Наредба №4/2004г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи, В. и. К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязване В. карнета, заедно с датата на отчитане и. подпис на потребителя или негов представител. Разпоредбата на чл.23, ал.4 от Общите условия за предоставяне на В. и. К услуги на „ В. и. К. О. Монтана, чл.21 от отменените условия, изисква отчитането на водомерите да се извършва В. присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните В. отчета.
От представените по делото карнети за абонатен номер 0766012, който се води на името на С.Ц.С. е видно, че служители на ищцовото дружество са извършвали т.н. „служебни отчети”, няма извършено реално отчитане на показанията на водомера. За периодите, В. които са извършени тези служебни отчети, а това е целия исков период, няма положени подписи на абонат или негов представител. Наличието на подпис удостоверява съгласието на потребителя с отчетеното на тази дата показание на водомера, дори В. предходни отчети да липсва подпис. С подписването на карнета при отчитането В. края на периода потребителят е приел отчетените до този момент показания на водомера. В. случая при „служебните” отчети няма подписи на потребител, с оглед на което потребителя, респ.негов представител, при липса на реален отчет и. подпис няма как да е удостоверил съответствието на показанията с данните В. отчета.
Представените от ищеца карнети са частни свидетелстващи документи, които не са подписани от длъжностно лице и. като такива нямат обвързваща съда материална доказателствена сила относно съдържанието им и. при оспорване, каквото формално е направено, не се открива процедура по чл.193 ГПК, а се преценяват от съда по вътрешно убеждение, ведно с останалите обстоятелства по делотО. Липсата на реални отчети и. подпис на абоната срещу него, който да удостовери съответствието на показанията с данните В. отчета, води съда до извода, че представените карнети не са годно доказателствО.
Извлеченията от сметки, приложени от ищеца, също са частен свидетелстващ документ и. проверката на същите е извършена чрез назначената по делото ССЕ, която е установила, че е фактурирано посоченото В. карнетите количество и. по действащите цени към момента на издаване на фактурите.
С оглед приетото по-горе В. мотивите и. изключването на карнетите от доказателствата по делото, налага се извода, че извлеченията от сметки също не са годно доказателствено средствО. Експерта е изготвил писменото си заключение въз основа на приложените от ищцовата страна карнети и. извлечение от сметка, поради което съдът не кредитира направените констатации.
С оглед на установеното от фактическа страна, съдът намира претенцията на ищеца за неоснователна и. недоказана, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, т.е. иск за установяване на вземането на заявителя. В. производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземанетО. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.На страните е указана тежестта на доказване с проекта за доклад по делото, препис от който е получен от всяка от тях.
В. хода на съдебното производство се установи по несъмнен начин, че отчитането на потребеното количество вода В. имота на ответника не е извършено при спазване на нормативната уредба.
Според чл.35, ал.1 от Наредба №4 /14.09.2004г. показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м. за период, който се определя В. общите условия или договора, но не по-дълъг от 6 месеца. Следователно, предвижда се ползваните В. и. К услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. От това правило са предвидени и. изключения и. начин на служебно начисляване на изразходената вода, но въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.
Няма данни по делото, а и. липсват такива твърдения В. исковата молба да е налице такова изключение за процесния случай.
Претендираните суми от ищеца, за използвана и. потребена от ответника количества питейна вода за посочения период, не са извършени В. съответствие с нормативните документи, посочени по-горе В. мотивите, поради което се явяват недоказани.
Предвид гореизложеното претенцията следва да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна и. недоказана, ведно със законните последици.
Водим от горното, Районният съд
Р Е Ш И.:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “В. и. К. О. г. б. А. С. №. Е. 8., представлявано от управителя В.. И.. иск срещу С.Ц.С. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, представляван от особен представител адв.С.Г. с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК, за признаване за установено съществуване на вземане В. размер на: главница от 273.20 лева и. лихва за забава В. размер на 38.08 лева, представляващи вземане произтичащо от консумирана и. неизплатена стойност на доставена питейна вода за периода от 20.03.2017г. до 02.12.2019г. за което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 476 по описа на съда за 2020 година №326/ 20.02.2020 година по чл. 410 от ГПК изцяло, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И. НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана В. двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: