Решение по дело №50850/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8799
Дата: 31 юли 2022 г.
Съдия: Емилиан Любенов Лаков
Дело: 20211110150850
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8799
гр. София, 31.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110150850 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД моли за осъждането на
ответника ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД да му плати следните суми: на
осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД - 1142,18 лв. (след допуснатото на осн. чл.214
ГПК увеличение на иска), претендирана като обезщетение за претърпените на
19.01.2019 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на т.а. с рег.
№СВ6465ВС, в чиито права е встъпил с изплащане на застрахователното
обезщетение по договор за застраховка – полица №18-0300/300/5000900,
срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ със собственика на л.а. с рег. №СА7046НТ , ведно със законната
лихва от подаване исковата молба – 31.8.2021 г. до изплащане на сумата и на
осн. чл.78, ал.1 ГПК – обезщетение за направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД оспорва иска и моли за
отхвърлянето му. Оспорва иска по основание и размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в съвкупност, приема за установено следното:
Не се спори по делото и се установява от приетата САТЕ и от протокола
за ПТП от 19.01.2019 г., че на същата дата в гр.София, на водачът на л.а. с рег.
№СА7046НТ причинява ПТП с т.а. с рег. №СВ6465ВС, като причината за
настъпване на произшествието е несъобразяване със знак Б1 (Стоп) и
отнемане на предимство за преминаване на товарния автомобил и му
причинява повреди.
От приетата по делото полица №18-0300/300/5000900 се установява, че
между собственика т.а. с рег. №СВ6465ВС и ищеца към исковия момент е
действал договор за застраховка и че по него ищецът е задължен срещу
застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила при
ПТП.
Безспорно е по делото че е сключен твърденият от ищеца договорът за
застраховка Гражданска отговорност между ответника и собственика на л.а.а
1
с рег. №СА7046НТ , въз основа на който ответникът е длъжен към исковия
момент да носи риска водач на това превозно средство да причини вреди на
трети лица при управлението му.
Не се спори и че ищецът е обезщетил собственика на т.а. с рег.
№СВ6465ВС по реда на чл.405 КЗ с изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 15671,00 лв. и че е направил разноски по чл.411 КЗ
за определяне на размера на обезщетението – т.нар. ликвидационни разноски,
в размер на 15 лв., които са съответни на обичайния размер на тези разноски.
От приетата по делото САТЕ е видно, че повредите по товарния
автомобил са в причинна връзка с деянието на водача на л.а. с рег.
№СА7046НТ, размерът на средните пазарни цени за отстраняване на
повредите по същия се равнява 16435,72 лв., цената на автомобила към датата
на произшествието е в размер на 17792,00 лв., поради което вещото лице
приема, че е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ и приема че
стойността на запазените части се равнява на 20% от пазарната цена на
автомобила, тоест 3558,40 лв.
Не се спори по делото, че ответникът е платил на ищеца обезщетение по
чл.411 КЗ, в размер на 13091,42 лв., в т.ч. и 15 лв. – ликвидационни разноски.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД. С плащането на
обезщетението по чл.405 КЗ застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като вината се презумира до доказване на
противното.
Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на
действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е
адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на
причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди
/решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., ІІ т.о., ТК и
много други/.
Съгласно чл.390, ал.2 КЗ Тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите
за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за
обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз проформа фактура – при
възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка – при изплащане
на парично обезщетение. В процесния случай, от приетата САТЕ е видно, че
средните пазарни цени за отстраняване на повредите от произшествието
надхвърлят изцяло средната пазарна цена на превозното средство, поради
което следва да се приеме, че е налице хипотезата по чл.390, ал.2, т.2 КЗ.
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си и са в негова
доказателствена тежест. От приетата по делото САТЕ се установява, че
2
средните пазарни цени на повредения автомобил след приспадане на цената
на запазените му части е по-ниска от платеното обезщетение по чл.405 КЗ, но
претендираното обезщетение по настоящото дело е съобразено с поканата със
съдебно-автотехническата експертиза разлика между пазарната цена на
автомобила към датата на произшествието със цената на запазените части и
платената част от обезщетението (17792,00 лв. – 3558,40 лв. – 13091,42 лв. =
1142,18 лв.) Следователно искът е основателен и следва да се уважи изцяло.
Останалите възражения на ответника, които са свързани с оценката на
вредите се опровергават от заключението на приетата по делото САТЕ.
Относно разноските по делото. На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца плащането на направените по делото разноски, съразмерно
на уважените части от исковете – изцяло – 760,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК *********
и адрес в гр.София, ул. Св.София 7, ет.5 да плати на ищеца ЗАД АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК ********* и адрес в гр.София,, бул.Княз
Ал.Дондруков 59 и съдебен адрес в гр.София, ул.Юнак 24, ет.2, ап.4 чрез
адв.А.Б. от САК следните суми:
- на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 1142,18 лв. , представляваща
обезщетението за претърпените на 19.01.2019 г. при ПТП имуществени вреди
от собственика на т.а. с рег. №СВ6465ВС, в чиито права е встъпил ищецът с
изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка –
полица №18-0300/300/5000900, срещу ответника като застраховател по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с
рег. №СА7046НТ, ведно със законната лихва от подаване исковата молба –
31.8.2021 г. до изплащане на сумата;
- на осн. чл.78, ал.1 ГПК 760,00 лв. – обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3