№ 1289
гр. Пазарджик, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20255220100394 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.45 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от
8000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за
забава от момента на увреждане до плащането.
Ищцата Р. Л. С. с ЕГН ********** от с. ** твърди, че на 16.02.2024 г.
около 20:00 ч. в семейното жилище в гр. ** ответникът, който е неин съпруг, й
е нанесъл побой посредством юмручни удари по главата и тялото, стискане,
дърпане и скубане, довели до хематоми и травматичен оток на главата,
кръвонасядания по лицето, горните крайници и гръдния кош, точкови
кръвоизливи в космените фоликули на главата, като по този начин й е
причинил лека телесна повреда в условията на домашно насилие, изразяваща
се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление
по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 НК, за което на 29.05.2024 г. ответникът е
осъден по НОХД №712/2024 г. на РС-Пазарджик. Твърди, че е претърпяла
неимуществени вреди от престъплението, изразяващи се в силни болки в
областта на главата и гърба, които продължили над петнадесет дни, а раните
по главата й зараснали след двадесетия ден. В продължение на цял месец след
побоя била силно притеснена и уплашена, страхувала се да излиза навън и
1
спряла да контактува с приятелите си. Изпитвала страх в присъствието на
ответника и се срещала с него само на обществени места. Затова иска от съда
да осъди ответника да й заплати обезщетение за вредите в посочения размер,
ведно със законната лихва за забава от момента на увреждане до плащането.
Ответникът М. С. С. с ЕГН ********** от гр. ** не оспорва
причиняването на вредите, но твърди, че ищцата го нападнала с нож, а той я
удрял, за да се защити.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и на закона
достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на иска по чл.45 ЗЗД ищцата следва да установи, че в
причинна връзка с виновно противоправно поведение на ответника е
претърпяла неимуществени вреди, вида и характера на вредите, както и
продължителността на страданията.
На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателен съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което тези обстоятелства не
подлежат на доказване.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за
основателен.
От материалите по АНД №712/2024 г. на РС – Пазарджик е видно, че
ответникът се е признал за виновен и е наказан със споразумение, имащо
правните последици на влязла в сила присъда на основание чл.383 НПК, за
извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 НК за това, че на
16.02.2024 в гр. Пазарджик на ул. „Димчо Дебелянов“ №11, ет.2, ап.8 при
условията на домашно насилие, чрез нанасяне на удари с юмруци по главата и
тялото, стискане, дърпане и скубане, е причинил лека телесна повреда на
съпругата си Р. Л. С., изразяваща се в хематоми и травматичен оток на главата,
кръвонасядания по лицето, горните крайници и гръдния кош, точкови
кръвоизливи в космените фоликули на главата, довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
На основание чл.300 ГПК гражданският съдът, който разглежда
гражданските последици от деянието, е длъжен да зачете законната
обвързваща сила на присъдата като приеме за установено, че ответникът е
2
извършил деянието, от които се твърди да са произтекли неимуществените
вреди, неговия противоправен характер, както и виновността на ответника. На
доказване в настоящото производство подлежат единствено вредите от
престъплението.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че
получените от ищцата увреждания генерират болка със средна интензивност
непосредствено след причиняването им, която рядко налага ползването на
обезболяващи. Болката намалява намалява по интензивност през следващите
дни, като пълното оздравяване настъпва след около две седмици. Няма данни
за настъпили усложнения при ищцата.
От заключението на съдебнопсихологичната експертиза се установява,
че в периода на насилието ищцата е изпитала шок, остра стресова реакция,
обида, повишена тревожност, загуба, безнадеждност, съпътствани с чувство
на безсилие, отчаяние и постоянна бдителност. Не е налице обаче
посттравматично стресово разстройство поради отшумяването на негативните
преживявания в период от половин до една година след инцидента.
Така установените обстоятелства обосновават извод за претърпени
неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в негативни преживявания и
физическа болка.
За уважаването на иска за обезщетяване на неимуществени вреди е
достатъчно да се докаже засягането на съответното благо (засягането на
правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа
неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална
реализация, на общностна интеграция и пр.), и с това, ако са доказани
останалите елементи от фактическия състав на деликтна отговорност, искът за
обезщетение е доказан в своето основание.
Съгласно чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението следва да се определи
от съда по справедливост. Справедливостта като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател.
За съда от значение са интензивността и продължителността на
психическото и физическото страдание. В случая става въпрос за силни
негативни преживявания като шок, страх, безпокойство, притеснение и
3
унижение. Психическите страдания са продължават дълго време – между
половин и една година, а физическата болка е траела около две седмици.
Съобразявайки така установените факти относно вида,
продължителността и интензивността на негативните изживявания, на
основание чл.52 ЗЗД съдът приема, че справедливото обезщетение за
търпените от ищеца неимуществени вреди е в размер от 5000 лв. Затова искът
следва да се уважи до този размер и да се отхвърли за разликата до 8000 лв.
Ответникът дължи и законна лихва за забава върху обезщетението,
считано от датата на увреждането – 16.02.2024 г. /чл.84, ал.3 ЗЗД/.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата съдебни разноски съразмерно с уважената част
от иска в размер на 687.50 лв. – платено възнаграждение за един адвокат.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, в тежест на ответника следва да се
присъди дължимата държавна такса върху уважената част от иск в размер на
200 лв. и съответната част от разноските за вещи лиза в размер на 615.94 лв.
Ищцата дължи разноски на ответника съразмерно с отхвърлената част от
иска, които са в размер на 412.50 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника М. С. С. с ЕГН ********** от гр. ** да заплати на
ищцата Р. Л. С. с ЕГН ********** от с. **, на основание чл.45 ЗЗД, сумата от
5000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за
забава от момента на увреждане – 16.02.2024г., до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 8000 лв.
ОСЪЖДА ответника М. С. С. да заплати на ищцата Р. Л. С. съдебни
разноски в размер на 687.50 лв.
ОСЪЖДА ответника М. С. С. да заплати в полза на РС – Пазарджик, на
основание чл.87, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 200 лв. и съдебни
разноски в размер на 615.94 лв.
ОСЪЖДА ищцата Р. Л. С. да заплати на ответника М. С. С. съдебни
разноски в размер на 412.50 лв.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5