Р Е Ш Е Н И
Е
№ .......
гр. Варна, 11.06.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII – ми състав, в публично съдебно заседание проведено на трети юни през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: НЕВИН ШАКИРОВА
при секретаря С.Я.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 2561 по описа за 2014г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от „БОЛЯРИ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа”
№ 22, представлявано от Изпълнителния директор Г.Г.К.
и със съдебен адрес:***, чрез адв. Г.С. срещу А.Л.Н. с ЕГН ********** и с
адрес: ***, О.Л.Н. с ЕГН ********** и с адрес: *** и И.Г.М. с ЕГН ********** и
с адрес: *** съединени в условията на първоначално обективно и пасивно
субективно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 53 от ЗЗД за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 120 157.18 лева /разликата над 303 439.43 лв. –
предмет на исковата претенция по гр.д. № 3688/2013г. по описа на ВОС до
423 596.61 лв. – размера на всички разноски, направени от ищеца по ВАД №
2/2011г. на Арбитражен съд, гр. София/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди под формата на съдебни разноски - платено адвокатско
възнаграждение на АД „Камбуров и съдружници”, гр. София на 09.07.2014г. за
защита по ВАД № 2/2011г. на Арбитражен съд, гр. София, в причинна връзка с противоправното и виновно съставяне на неистински документи от ответниците, тяхното
подписване и ползване с цел предявяване на иск пред арбитражна институция за
събиране на несъществуващо вземане от ищец трето за спора лице - „Енерджи” ЕООД, чийто едноличен собственик и представляващ е
втория ответник.
Исковете са основани на следните
твърдения: по сключен между „Боляри” ЕАД и „Алфа-65” ЕООД симулативен
договор за посредничество от 25.07.2007г., дружеството ищец платило на
управителя на второто дружество А.Н. възнаграждение в размер на
1 955 830.00 лева по фактура № 1/19.09.2007г. Независимо от
извършеното плащане, с договор за прехвърляне на вземане сключен на
14.04.2011г., „Алфа-65” ЕООД прехвърлило несъществуващото вече вземане по
договора за посредничество в полза на „Енерджи” ЕООД.
Въз основа на договора за цесия и описаните в 9 пункта в исковата молба
документи /Консултантски договор от
25.07.2007г.; Приемо-предавателен протокол към КД от
22.08.2007г.; Анекс към договор за посредничество от 20.08.2007г.; Приемо-предавателен протокол към договора за посредничество
от 22.07.2007г.; Допълнително споразумение към ДП от 20.09.2007г.;
Покана-уведомление до „Боляри” ЕАД от 11.04.2011г.; Уведомление за прехвърляне
на вземане от 18.04.2011г.; Покана от „Енерджи” ЕООД
до „Боляри” ЕАД от 18.04.2011г. и Писмо-уведомление от „Боляри” ЕАД до „Енерджи” ЕООД и „Алфа-65” ЕООД от 20.04.2011г./, „Енерджи” ЕООД е предявил срещу „Боляри” ЕАД иск за
заплащане на договореното възнаграждение от 1 000 000 евро по
договора за посредничество пред Арбитражен съд, гр. София при СППМ, по който е
образувано ВАД № 2/2011г. Тези документи са неистински и са съставени,
подписани и ползвани от ответниците, в качеството им на представляващи
„Алфа-65” ЕООД и „Енерджи” ЕООД с цел доказване на
несъществуваща арбитражна клауза и обосноваване на удобна подведомственост,
както и увреждане на ищеца. По образуваното арбитражно производство ищецът е
реализирал разноски по събиране на доказателства и ангажиране на адвокатска
защита в общ размер на 423 596.61 лв. За сумата от 303 439.43 лв. е
образувано гр.д. № 3688/2013г. по описа на ВОС. Исковата сума от
120 157.18 лв. представлява платено адвокатско възнаграждение по договор
за правна помощ от 12.12.2011г. Вредите за ищеца са произтекли вследствие
изготвяне и ползване на неистинските документи, продажба на несъществуващо
вземане и предявяване на иск пред арбитражен съд, като ответниците действащи
като представляващи посочените юридически лица са действали с общ умисъл.
Плащането на адвокатско възнаграждение за защита по инициираното срещу ищеца
ВАД № 2/2011г. съставлява вреда под формата на реално понесена загуба, която е
в причинна връзка с поведението на ответниците. Ето защо тя подлежи на
обезщетяване от ответниците, в който смисъл моли за постановяване на решение по
делото.
В отговор на исковата молба, депозиран в
срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците А.Н. и И.М. оспорват исковете по
същество, с довод за липса на противоправно действие
или бездействие на ответниците, от което за ищеца да са произтекли вреди.
Същите не са предявили иск пред неподведомствена институция, поради което
липсва надлежна пасивна материалноправна легитимация.
Същевременно липсват доказателства, че именно ответниците са изготвили и ползвали
неистинските документи и са извършили продажба на несъществуващо вземане, а
между тези действия и вредите не е налице причинно-следствена връзка. Твърдяните вреди под формата на разноски по арбитражно дело
вече са присъдени в полза на ищеца с оглед изхода на делото, поради което не
подлежат на репариране по реда на деликтната
отговорност. Релевират и възражение за погасяване на
вземането по давност. Молят за постановяване на решение, с което исковете бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В отговор на исковата молба ответникът О.Н.
също оспорва елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, като
излага идентични доводи. Наред с това оспорва факта на настъпване на вредите,
тяхната връзка именно с воденото ВАД № 2/2011г. и техния размер като
прекомерен. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и моли за
постановяване на решение, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни.
В хода на проведените по делото съдебни
заседания, страните поддържат изразените позиции по спора.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Не са спорни в отношенията между страните, поради
което и обявени за безспорни са фактите, че на 25.07.2007г. между „Боляри” ЕАД,
като възложител и „Алфа-65” ЕООД, като посредник е сключен договор за
посредничество, по силата на който възложителят се задължил да заплати на посредника
частично възнаграждение в размер на 1 000 000 евро в срок до 21.09.2007г.;
че уговореното възнаграждение в размер на 1 955 830.00 лева е платено
на посредника от възложителя с платежно нареждане от 19.09.2007г.; че с договор
за прехвърляне на вземане сключен на 14.04.2011г., „Алфа-65” ЕООД прехвърлило
вземането си по договора за посредничество в полза на „Енерджи”
ЕООД; че „Енерджи” ЕООД е предявил срещу „Боляри” ЕАД
иск за заплащане на договореното възнаграждение от 1 000 000 евро по
консултантски договор пред Арбитражен съд, гр. София при СППМ, по който е
образувано ВАД № 2/2011г.; че с преводно нареждане от 09.07.2014г. „Боляри” ЕАД
заплатило на Адвокатско дружество „Камбуров и съдружници” сумата от
144 188.62 лв. под формата на възнаграждение за процесуално
представителство по ВАД № 2/2011г.; че това дело е било прекратено поради
недоказано наличие на арбитражна клауза, като „Енерджи”
ЕООД е осъдено да заплати на „Боляри” ЕООД разноски във връзка с делото в
размер на 298 426.84 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 5 012.59
лв. – разноски за събиране на доказателства.
На основание чл. 183, пр. II от ГПК от
доказателствата по делото са изключени представените с исковата молба копия на
писмени документи, приложени на л. 7-16 от делото. От писмо изх. № 35575/11.052015г. от АС, гр. София при СППМ се установява, че
оригиналите на тези документи не се намират и в кориците на ВАД № 2/2011г.
Въпреки дадената на ищеца възможност, по
делото не са представени доказателства относно предмета, страните, етапа на
развитие и наличието на окончателен акт по НОХД № 4215/2014г. по описа на ВРС, XXII състав.
С преводно нареждане от 09.07.2014г. „Боляри”
ЕАД превело в полза на АД „Камбуров и съдружници” сумата от 144 188.62
лева, на основание фактура № 2334/09.06.2014г.
По делото е проведена ССчЕ,
в заключението по която вещото лице Ж.Б. установява, че задълженията на
„Боляри” ЕАД към АД „Камбуров и съдружници” по представените по делото
възлагателно писмо и анекси са осчетоводени под формата на разчети с
„Доставчици” с общ размер от 370 615.46 лв. Такъв е размера и на
погасената сума. Общият размер на
платените на АД възнаграждения по ВАД № 2/2011г. възлиза на 469 189.28 лв.
Вземанията на АД от „Боляри” ЕАД по същите възлагателно писмо и анекси към него
са осчетоводени като разчети с „Клиенти” с общ размер от 370 615.46 лв.
Такъв е размера и на получената сума.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
Отговорността при
непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане,
което е в резултат на виновно и противоправно
действие или бездействие на едно или няколко лица, т.е. при установена
причинната връзка между виновното и противоправно
поведение и увреждането. Вината е само един от елементите от фактическия състав
при непозволеното увреждане, свързана с психологическото поведение на лицето
или лицата, които са причинили увреждането или в резултат на което е станало
увреждането и което има самостоятелна правна важимост.
Така, докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е
в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав /деяние,
вреда и причинна връзка между тях/ се доказват при всеки конкретен случай и
доказването е в тежест на ищеца.
В конкретния случай, ищецът не
е доказал каквото и да е противоправно
действие или бездействие от страна на всеки от ответниците като физически лица,
в резултат на което да е претърпял реална загуба - претърпени в арбитражното
производство разноски -, като пряка и непосредствена последица на деянията.
Обстоятелството, че в различно време ответниците са представлявали трети за
спора юридически лица и са роднини по между си, както и че едно от тези
дружества е предявило неподведомствен иск пред арбитражна институция за
събиране на несъществуващо вземане срещу ищеца, не е достатъчно за ангажиране
на деликтната отговорност на ответниците, защото при
непозволеното увреждане не се презумира отговорността
изобщо, а само вината.
Не е доказано също наличието на пряка
причинна връзка между конкретно противоправно
поведение на ответниците като физически лица по съставяне, подписване и
ползване на неистински писмени документи и понесените от ищеца вреди под
формата на съдебни разноски по арбитражното дело, инициирано от третото лице „Енерджи” ЕООД срещу ищеца.
Евентуални противоправни
деяния, извършени от ответниците в качеството им на длъжностни лица и представляващи
„Алфа-65” ЕООД и „Енерджи” ЕООД при или по повод
изпълнение на тези длъжности биха били основание за ангажиране на обективната
гражданска отговорност на възложителите по реда на чл. 49 от ЗЗД, а не и за
отговорността на ответниците като физически лица.
По изложените съображения, съдебният състав приема, че
в конкретния случая не са установени елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно, че с противоправното си и
виновно поведение ответниците пряко и непосредствено са причинили увреждане на
имуществото на ищеца, като основание за ангажиране на солидарната им деликтна отговорност. Предявените искове не са доказани по
основание и следва да се отхвърлят.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците имат
право на разноски. Доказаният размер на разноските е 200 лв. – платен депозит
за вещо лице от ответника О.Н.. В този размер искането е основателно и разноските
следва да се присъдят в тежест на ищеца.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
на
основание чл. 45 вр. чл. 53 от ЗЗД предявените от
„БОЛЯРИ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Чаталджа” № 22, представлявано от Изпълнителния директор Г.Г.К. и със съдебен адрес:***, чрез адв.
Г.С. срещу А.Л.Н. с ЕГН ********** и
с адрес: ***, О.Л.Н. с ЕГН ********** и с адрес: *** и И.Г.М. с ЕГН **********
и с адрес: *** искове за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят сумата
от 120 157.18 лева /разликата над 303 439.43 лв. – предмет на
исковата претенция по гр.д. № 3688/2013г. по описа на ВОС до 423 596.61
лв. – размера на всички разноски, направени от ищеца по ВАД № 2/2011г. на
Арбитражен съд, гр. София/, представляваща обезщетение за имуществени вреди под
формата на съдебни разноски - платено адвокатско възнаграждение на АД „Камбуров
и съдружници”, гр. София на 09.07.2014г. за защита по ВАД № 2/2011г. на
Арбитражен съд, гр. София, в причинна връзка с противоправното
и виновно съставяне на неистински документи
от ответниците, тяхното подписване и ползване с цел предявяване на иск пред
арбитражна институция за събиране на несъществуващо вземане от ищец трето за
спора лице - „Енерджи” ЕООД, чийто едноличен
собственик и представляващ е втория ответник.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „БОЛЯРИ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа” № 22, представлявано от Изпълнителния директор Г.Г.К. и със съдебен адрес:***, чрез адв.
Г.С. ДА
ЗАПЛАТИ на О.Л.Н. с ЕГН ********** и с
адрес: *** сумата от 200.00 /двеста/ лева, представляваща съдебно деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок, който за страните започва да тече от връчването му на
основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: