№ 5595
гр. София, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110103031 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу А. П. К., С. П. Д. и К. Д. Т., с искане да се осъдят
ответниците да заплатят на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1 403,68 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба
17.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; 301,33 лева мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 20.12.2023 г.; 5,16 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.08.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва считано
от дата на подаване на исковата молба 17.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането
и 2,57 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
15.09.2021 г. до 20.12.2023 г., в условията на разделна отговорност при квоти както следва:
А. П. К. – ¼ или сумата от 350,92 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба 17.01.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането; 75,33 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
20.12.2023 г.; 1,29 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.08.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
исковата молба 17.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 0,64 лева мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до
20.12.2023 г.;
С. П. Д. - ¼ или сумата от 350, 92 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба 17.01.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането; 75, 33 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
20.12.2023 г.; 1, 29 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.08.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
исковата молба 17.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 0,64 лева мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до
20.12.2023 г.;
К. Д. Т. – ½ или сумата от 701,84 лева – главница, представляваща стойност на
1
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба 17.01.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането; 150,67 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
20.12.2023 г.; 2,58 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.08.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
исковата молба 17.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 1,29 лева мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до
20.12.2023 г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Твърди, че съгласно чл. 150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са
упражнили правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че
съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в
размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на
публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени
изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили
задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от К. Д. Т. с дата
06.12.2024 г. чрез назначения й от съда особен представител, с който предявените искове се
оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът оспорва да е собственик или
ползвател на имота. Оспорва приемането на наследството на Д. Т. Т. и твърди, че се е
отказала от наследството, евентуално, че го е приела по опис. Сочи, че по делото липсват
доказателства относно влизането в сила на ОУ на ищеца. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва изпадането в забава. Оспорва ищецът през процесния период да е доставил ТЕ на
претендираната стойност. Оспорва като неравноправни клаузите от ОУ на ищеца. Искането
към съда е да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
останалите двама ответници.
С разпореждане № 154482/25.10.2024 г. съдът е констатирал, че преписът от исковата
молба е връчен на ответницата К. Д. Т. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 47, ал.
6 ГПК са дадени указания на ищеца да внесен депозит по сметка на СРС за възнаграждение
на особен представител на ответницата К. Д. Т.. С молба с вх. № 345248/30.10.2024 г. „Т.С.“
ЕАД е представило доказателства за внесена на 29.10.2024 г. сума от 400 лв. за депозит за
особен представител. С определение № 47805/23.11.2024 г. съдът е назначил на ответницата
К. Д. адв. С. П. като неин особен представител по делото.
С молба с вх. № 66403/25.02.2025 г. ищецът е уведомил съда, че ответниците са
заплатили претендираните от тях суми, като остават задължени за сумата от 400 лв. – внесен
депозит за особен представител и за юрисконсултско възнаграждение, което да бъде
присъдено в минимален размер.
В проведеното на 18.03.2025 г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ответника С. П. Д. – адв. Беловеждова е представил вноска бележка с дата
23.05.2024 г., от която се установява, че сумата от 1 888, 57 лв., представляваща
претендираните по делото суми в пълен размер и дължимата държавна такса. Поискано е
исковете да бъдат отхвърлени поради плащане, като е направила възражение по чл. 78, ал. 2
ГПК, че плащането е станало преди назначаването на особен представител и поради това
ответниците не дължали заплащането му на ищеца. В о.с.з. ищцовото дружество е признало
извършеното плащане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
2
ГПК, приема за установено следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството
на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната
стойност; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест
на ответника е да докаже плащане на вземанията.
В конкретната хипотеза ответницата К. Т. в отговора си оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен. Недопустимостта се обосновава с липсата на пасивна
процесуална легитимация поради отсъствие на доказателства, че ответницата е собственик
на топлоснабденото жилище. От удостоверение за наследници с изх. № 41/14.03.2024 г. се
установява, че К. Т. е дъщеря на починалия на 28.08.2013 г. Д. Т. Т.. От приложения към
протокол от ОС на ЕС на етажна собственост с адрес: гр. София, ул. „О“, бл. 41А, вх. А,
списък е видно, че името на наследодателя Д. Тодоров Т. е вписано под № 21 и срещу него
има положен подпис. Ищцовото дружество не доказа топлоснабдяването на имота и размера
на начислените задължения, но това се явява безпредметно, тъй като в хода на процеса,
конкретно на 23.05.2024 г. ответникът С. Дончев е извършил плащане на ищеца в пълен
размер на търсените по делото суми, което обстоятелство на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
следва да бъде взето предвид от съда. Поради това предявените искове следва да бъдат
отхвърлени поради извършено в хода на процеса погасяване на търсените суми. За да
приложи това основание за отхвърляне на исковете, а не тяхната недоказаност, съдът взема
предвид, че плащането е извършено на 23.05.2024 г., а отговорът на исковата молба е
подаден на 06.12.2024 г.
Следователно извършеното в хода на процеса пълно плащане на претендираните
суми се установява от представената от ответника С. Д. вносна бележка. В тази насока с
молбата си от 25.02.2025 г. ищецът е признал плащането и е заявил, че по делото се дължи
единствено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, както и внесеният
депозит за особен представител на ответницата К. Т. .
С оглед гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, предявените искове следва
да бъдат отхвърлени изцяло поради плащане в хода на процеса.
По разноските.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. За да
останат разноските в тежест на „Т.С.“ ЕАД следва да са налице две едновременно изискуеми
от закона предпоставки – ответниците да не са дали повод за завеждане на иска и да са го
признали. Ответниците са дали повод за завеждане на иска. Същият е подаден на 17.01.2024
г., а плащането на претендираната с него сума е извършено на 23.05.2024 г., което
процесуално действие имплицитно съдържа признанието, че с неплащането на дължимото
преди 17.01.2024 г. те са станали повод за подаване на исковата молба. По делото не е
извършвано признание на иска. Процесуалното бездействие на ответниците А. К. и С. Д.,
изразяващо се в неподаване отговор на исковата молба, процесуалният закон не приравнява
на признание на иска. Ответницата К. Т., чрез назначения й особен представител – адв. П. е
оспорила исковете. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
единствено юрисконсултско възнаграждение, което съдът му присъжда на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК и чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП предвид
доброволното плащане и липсата на проведено съдебно дирене по делото.
По горните аргументи за неприложимост разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК
ответницата К. Т. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД изплатеното на
адв. С. П. възнаграждение в размер на 400 лв. за осъществено от него процесуално
представителство като неин особен представител, внесено като депозит от ищеца.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на процеса предявените от „Т.С.“ ЕАД
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
срещу А. П. К., С. П. Д. и К. Д. Т., с искане да се осъдят да заплатят на „Т.С.“ ЕАД следните
суми: 1 403, 68 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на
подаване на исковата молба 17.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; 301, 33
лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 20.12.2023 г.; 5, 16 лева – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2021 г. до м.04.2022 г., ведно
със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 17.01.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането и 2, 57 лева мораторна лихва върху цената на услугата
за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 20.12.2023 г., в условията на разделна
отговорност при квоти както следва:
А. П. К. – ¼ или сумата от 350, 92 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба 17.01.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането; 75, 33 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
20.12.2023 г.; 1, 29 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.08.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
исковата молба 17.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 0, 64 лева мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до
20.12.2023 г.;
С. П. Д. - ¼ или сумата от 350, 92 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба 17.01.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането; 75, 33 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
20.12.2023 г.; 1, 29 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.08.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
исковата молба 17.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 0, 64 лева мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до
20.12.2023 г.;
К. Д. Т. – ½ или сумата от 701,84 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба 17.01.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането; 150, 67 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
20.12.2023 г.; 2, 58 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.08.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
исковата молба 17.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 1, 29 лева мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до
20.12.2023 г.
ОСЪЖДА А. П. К., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „С“, бл. 26, вх. В, ет. 3,
ап. 59, С. П. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж. к. „Б“, бл. 41, вх. А, ет. 8, ап. 21 и К.
Д. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Б.К.“ № 25, ет. 2, ап. 5, да заплатят на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ 23Б, сумата от
100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
по делото.
ОСЪЖДА К. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Б.К.“ № 25, ет. 2, ап. 5,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Я“ 23Б, сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за особен представител.
4
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5