№ 47
гр. гр. Добрич, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20223200900075 по описа за 2022 година
Търговско дело № 75/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано
по искова молба, рег. вх. № 4396/17.08.2022 г., подадена от „Ю. Б.“ АД гр. С,
**, Околовръстен път № *, със. Съд. адрес гр. С, ул. „**“ № 8, ет. 4, адв. Х.
И., ЕИК **, с която при условията на обективно и субективно съединяване
срещу „А“ ООД гр. Т, ул. „Г. С.“ № 20, общ. Т, област Добрич, ЕИК **, Е. Д.
Н. ЕГН ********** и Л. З. А. ЕГН **********, са предявени следните искове
за установяване съществуване на вземанията на „Ю. Б.“ АД срещу „А“ ООД,
Е. Д. Н. и Л. З. А. в качеството им на солидарни длъжници по Договор за
банков кредит от 28.05.2014 г.: 119 514.52 лв., представляваща неплатена
главница, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2021 г. до датата на
окончателното й плащане, 7 954.66 лв., представляваща размера на неплатени
договорни лихви за периода 30.05.2020 г. – 30.09.2021 г.; 1 335.60 лв.,
представляващи мораторни лихви за периода 10.03.2021г. – 27.10.2021 г. ,
такси в размер на 40.00 лв., претендирани на основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 430 ТЗ, чл. 92 ЗЗД.
В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на
сторените по делото разноски по настоящото дело и по заповедното
производство.
Ответниците оспорват исковете по основание и размер.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Безспорно установено е по делото, че на 28.05.2014 г. между „**“ АД (
праводател на „Ю. Б.“ АД по силата на преобразуване чрез сливане по чл. 262
ТЗ ) от една страна като кредитор и „А“ ООД, Е. Д. Н. и Л. З. А. от друга
страна като кредитополучатели е сключен Договор за кредит, по силата на
който банката е отпуснала на кредитополучателите сумата от 120 000.00 лв.,
а кредитополучателите са се задължили да ползва сумите съобразно
1
уговореното и да я върнат след изтичането на срока.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, банката е
изпълнила своите задължения, произтичащи от Договора за банков кредит,
като безкасово е превела на кредитополучателя „А“ ООД процесната сума.
С 10 бр. анекса в периода 2014 – 2021 г. страните по договора за
банков кредит са изменили условията по договор за банков кредит.
С оглед настъпването падежа на задължението на 01.10.2021 г.,
вземането на банката за връщане на кредита е станало изискуемо на
02.10.2021 г.
Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, стойността на непогасената главница по Договора за банков
кредит възлиза на сумата от 119 514.52 лв., на дължимите договорни лихви за
периода 30.05.2020 г. – 30.09.2021 г. – 7 954.66 лв., на дължимите мораторни
лихви за периода 01.10.2021г. – 26.10.2021 г. – 1 335.60 лв., такси – 40.00 лв.
На 01.11.2021 г. Банката е подала до Районен съд – Т молба за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от
счетоводните книги по чл. 417 ГПК срещу солидарните длъжници за
дължимите суми, произтичащи от договора за банков кредит.
По силата на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
издадени по ч. гр. д. № 365/2021 г. по описа на Районен съд - Т, длъжниците
са осъдени да заплатят на банката гореописаните суми.
По молба на банката и въз основа на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, срещу длъжниците е образувано изп. д. № 1485/2021 г.
по описа на ЧСИ Л. Т., рег. № * на КЧСИ с район на действие ОС-Добрич.
С оглед подаденото от длъжниците възражение по чл. 414 ГПК,
заповедният съд е указал на банката да предяви установителен иск по чл. 422
ГПК.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК с предмет установяване съществуването на вземане по издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Предпоставките за надлежно предявяване на иска по чл. 422 ГПК са: 1.
Издадена заповед за изпълнение; 2. Надлежно предявено възражение от
длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК; 3. Разпореждане на съда,
съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 ГПК и 4. Предявяване на
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
При съобразяването на кумулативно установените предпоставки за
предявяването на иска по чл. 422 ГПК, настоящият състав на Съда,
необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство,
намира, че искът по чл. 422 ГПК, предмет на настоящото търговско дело, за
надлежно предявен.
Предметът на правния спор по делото се определя от правните
твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение. Съдът със своя акт следва да се произнесе по въпроса
за съществуването, респ. несъществуването на правото, за което е издадена
заповед за изпълнение.
С предявяването на настоящия иск по чл. 422, ал. 1 ГПК кредиторът се
2
позовал на сключен на 28.05.2014 г. договор за банков кредит и настъпила
изискуемост на кредита, считано от 02.10.2021 г.
Поради обусловеността на установителния иск по чл. 422 ГПК от
издадената заповед за изпълнение, основано на извлечение от счетоводните
книги на банката, предметът на делото е обвързан от основанието и размера
на вземането, така както са заявени от кредитора в заповедното производство.
В процесния казус, съвкупният анализ на доказателствата по делото
обосновава извода за наличието на облигационно отношение по договор за
банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ между „**“ АД ( праводател на
„Ю. Б.“ АД по силата на преобразуване чрез сливане по чл. 262 ТЗ ) от една
страна като кредитор и „А“ ООД, Е. Д. Н. и Л. З. А., по силата на което
банката се е задължила да отпусне на кредитополучателите парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а кредитополучателите се
задължават да ползват сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичането на срока.
Договорът за банков кредит е абсолютна търговска, изключителна
банкова активна сделка – чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗКИ.
Гореизложените доводи обуславят извода за възникването на валидно
облигационно отношение, произтичащо от договор за банков кредит по
смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ, сключен между банката и кредитополучателя.
Налице е пълно неизпълнение от страна на длъжниците на
задълженията им, произтичащи от Договора за банков кредит за плащане на
главница, лихви, неустойки и такси.
С оглед експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, което съответства на събрания по делото доказателствен
материал, Съдът намира, исковите претенции за доказани и основателни в
пълния претендиран размер. Исковете са доказани и основателни и следва да
се уважат.
Съдът намира, исковите претенции за доказани и основателни в пълния
претендиран размер. Исковете са доказани и основателни и следва да се
уважат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на правния спор, на
ищеца следва да се присъдят разноски по делото и по заповедното
производство.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО на следните
вземания на „Ю. Б.“ АД гр. С, **, Околовръстен път № *, със. съд. адрес гр. С,
ул. „**“ № 8, ет. 4, адв. Х. И., ЕИК ** към „А“ ООД гр. Т, ул. „Г. С.“ № 20,
общ. Т, област Добрич, ЕИК ** в качеството му на кредитополучател, Е. Д.
Н. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. С, ЖЩ „С. Т.“ № *, вх. А, ет. 6,
ап. 24 и Л. З. А. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. С, ЖК „Л“ вх. Е, ет.
8, ап. 122 в качеството им на солидарни длъжници по Договор за банков
кредит от 28.05.2014 г.: 119 514.52 лв., представляваща неплатена главница,
ведно със законната лихва, считано от 01.11.2021 г. до датата на
окончателното й плащане; 7 954.66 лв., представляваща размера на неплатени
3
договорни лихви за периода 30.05.2020 г. – 30.09.2021 г.; 1 335.60 лв.,
представляващи мораторни лихви за периода 10.03.2021г. – 27.10.2021 г.;
40.00 лв., представляващи такси, присъдени със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.10.2021 г.
по ч. гр. д № 365/2021 г. по описа на Районен съд – Т.
ОСЪЖДА „А“ ООД гр. Т, ул. „Г. С.“ № 20, общ. Т, област Добрич,
ЕИК ** в качеството му на кредитополучател, Е. Д. Н. ЕГН ********** с
пост. и наст. адрес гр. С, ЖЩ „С. Т.“ № *, вх. А, ет. 6, ап. 24 и Л. З. А. ЕГН
********** с пост. и наст. адрес гр. С, ЖК „Л“ вх. Е, ет. 8, ап. 122 заплатят на
„Ю. Б.“ АД гр. С, **, Околовръстен път № *, със. съд. адрес гр. С, ул. „**“ №
8, ет. 4, адв. Х. И., ЕИК ** сторените в заповедното производство разноски -
1 103.71 лв. държавна такса, както и сторените разноски по делото: 2 576.90
лв., платена държавна такса, 2 955.21 лв. адвокатско възнаграждение и 500.00
лв. депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
4