Решение по дело №2937/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20993
Дата: 19 декември 2023 г.
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20231110102937
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20993
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110102937 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т-я София” ЕАД срещу Веселен К. Г., Ц. К. Г., П. А. М.а –
Василева и В. А. М., обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят следните
суми: 983,38 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 189,54 лева – мораторна лихва за
забава от 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., 21,29 лева – главница, представляваща цена за
услуга дялово разпределение за периода от м.12.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и
4,57 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до
23.12.2022 г. в условията на разделна отговорност, както следва:
Веселен К. Г. – 1/4 или 245,85 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
47,39 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., 5,32 лева – главница,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.12.2019 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането и 1,14 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.01.2020 г. до 23.12.2022 г.;
Ц. К. Г. – 1/4 или 245,85 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 47,39
лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., 5,32 лева – главница,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.12.2019 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането и 1,14 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.01.2020 г. до 23.12.2022 г.;
П. А. М.а – Василева - 1/4 или 245,85 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
1
47,39 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., 5,32 лева – главница,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.12.2019 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането и 1,14 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.01.2020 г. до 23.12.2022 г.
и В. А. М. – ¼ или 245,85 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 47,39
лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., 5,32 лева – главница,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.12.2019 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането и 1,14 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.01.2020 г. до 23.12.2022 г.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по
силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор ищецът е доставил за периода от м.05.2019 г.
до м.04.2021 г. топлинна енергия. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не
са погасили задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. А. М. чрез
назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Оспорва да се собственик или ползвател на процесния имот. Оспорва
наличието на облигационна връзка. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва представените от страна на ищеца писмени документи.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Ц. К. Г., с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че не живее в процесния
имот. Оспорва наличието на облигационна връзка. Излага, че не е встъпил в наследствени
права и задължения. Твърди, че в имота няма радиатори. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. К. Г., с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излага, че в имота няма
отопление, т.к. радиаторите били свалени. Оспорва наличието на облигационна връзка.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
П. А. М.а – Василева.
Третото лице – помагач „Техем сървисис” ООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
в тежест на ищеца е докаже по делото следните обстоятелства: 1) по иска за главница
(главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално доставената топлинна
енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за лихва за забава:
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже обстоятелства, които
изключват или намаляват задълженията му за плащане на цената на доставена в имота му
топлинна енергия.
2
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Установява се от приетия като писмено доказателство Нотариален акт за собственост
на апартамент по чл.55 г от ЗПИНМ, че Вангелия В.ова М.а е придобила право на
собственост върху апартамент находящ се в гр. София, Югоизточен район, бл.78, ет.1 ап.2.
Видно от удостоверение за наследници на Вангелия В.ова М.а , след смъртта си на
02.01.1992г. тя е оставила за наследници ответниците В. М., П. М.а-А., Ц. Г. и Владимир Г..
Установява се от Удостоверение за идентичност на адрес, че жк. Югоизточен район
понастоящем има административен адрес – гр. София, жк. Младост 1.
С оглед горните доказателства ответниците се явяват купувачи на топлинна енергия
по договор за доставка на топлинна енергия с „Т-я София” ЕАД, като правоотношението
между тях е възникнало по силата на закона, без да е било необходимо изрично
волеизявление в тази насока от тяхна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице-помагач „Техем сървисис“ ООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
Съгласно заключението по допуснатата СТЕ количеството топлинна енергия (ТЕ) за
абонатната станция (АС) на адрес жк.Младост 1 бл.78 вх.1-3 се измерва и отчита съгласно
ЗЕ от средство за търговско измерване - общ топломер, монтиран в абонатната станция /АС/
. Топломерът в АС се отчита от служители на ищеца “Т-я София” ЕАД в началото на всеки 3
месец по електронен път чрез преносим „терминал”, с който се снема показанието на ТЕ в
0.00 часа на първо число от месеца. Вещото лице посочва, че технологичните разходи в АС
за целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ
преди нейното разпределение между абонатите съгласно действащите разпоредби. След
запознаване с документите СТЕ установи, че ФДР „ Техем Сървисис ” ЕООД е извършвала
разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите
3
за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесният период от
01.05.2019-30.04.2021 г. , ответниците не са осигурили достъп на Фирмата за ДР за проверка
по време на отчетите. По време на отчетите са попълнени - Протоколи за неосигурен
достъп. За този период е изчислен 4 служебен разход на максимална мощност на
отоплителните тела, съгласно чл. 61 т. 6.5 от НТ. По данни на ФДР в процесното жилище не
е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. По
данни на ФДР в имота се ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вода,
разходът за топла вода се изчислява на един брой потребители при норма 140 литра на
потребител за едно денонощие, съгласно НТ чл. 69 ал. 2. През процесният период
отчитането на топлинната енергия и разпределението и в сградата ЕС, където се намира
процесния имот се извършва съгласно действащите ЗЕ и наредба за топлоснабдяване.
Отчитането на ТЕ се извършва от т-я по топломер монтиран в абонатната станция. От
отчетената ТЕ по топломер се приспадат технологичните разходи за АС и така изчислената
ТЕ се разпределя между потребителите в сградата. Разпределението на ТЕ в сградата
ежемесечно съгл. чл.71 от НТ е по прогнозни данни от предходен изравнителен период.
След приключване на отоплителния период се извършва отчитане на индивидуалните уреди
в имотите на потребителите от ФДР и изготвяне на изравнителни сметки. ТЕ в сградата се
разпределя на ТЕ отдадена от сградна инсталация, ТЕ отдадена от имотите и ТЕ за
подгряване на топла вода съгл. от чл. 61 до чл. 69 от НТ и методиката за ДР към
приложението на чл.61. Съгласно заключението за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г.
дължимата сума за ТЕ от сградна инсталация, в която е включена и сумата за ТЕ за общи
части е 196.24 лева, за ТЕ за имот – 0.00 лева, а за ТЕ за БГВ – 787.11 лева. В обобщение се
сочи, че общата стойност на фактурираната /начислена/ ТЕ за процесния период, като след
приспадане на изравнителните сметки стойността на потребената ТЕ е в размер на 983.35лв.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни
сметки.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че няма данни за извършени плащания. Незаплатеният остатък възлиза на: 983.38лв.
главница, лихва за забава 30.01.2020г. – 23.12.2022г. възлизат на 189,54лв., главница за
дялово за разпределение – 21,29лв. за периода м.12.2019г. до 04-2021г., лихва за забава ,
дължима върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,57лв. за периода от
30.01.2020г. – 23.12.2022г г. В случая съдът намира, че следва да приеме за установен
размера на задължението посочен в заключението на вещото лице по ССчЕ, доколкото
вещото лице по нея е съобразило стойността на общите фактури и стойността на сумите за
връщане и доплащане за всеки отчетен период. При съобразяване на резултатите от
изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че
стойността на реално консумираната топлинна енергия за процесния период е в
претендирания размер, поради което съдът намира, че искът за главница за ТЕ за процесния
период – м.05.2019 г. – м.04.2021 г. следва да бъде уважен.
4
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност направено от ответниците В. Г., Ц. Г. и В. М.. Задълженията за
заплащане стойността на топлинна енергия са такива за периодични плащания, тъй като са
налице повтарящи се през определен период еднородни задължения, чийто падеж е уговорен
в общите условия на ищеца, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Същите се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според
ал. 2 ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният
срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането. В случая исковата молба е
подадена на 19.01.2023г., когато е прекъснат давностният срок.
С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на „Т-я София“
ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила
през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е
приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, с оглед на това съдът приема, че са налице
погасени по давност вземания за периода от 01.05.2019г. до 30.11.2019г.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се
дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за дялово
разпределение за процесния период е 21,29лв. лева, до който размер искът се явява
основателен, като по отношение на главницата и предвид периода на предявяването й не са
налице погасени по давност вземания.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
Съдът въз основа на данните от ССчЕ, намира, че за заявения период ответника,
доколкото не се установи да е заплатил в срок паричните вземания, дължи мораторна лихва
за периода от 30.01.2020 г. до 23.12.2022 г., която според вещото лице /с оглед преизчисление
на погасените по давност вземания/ възлиза на сумата от 136,37лв. при отчитане на
факта, че един от ответниците не е релевирал възражение за давност поради което искът
следва да бъде уважен до този размер, а за горницата над него подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Доколкото искът е предявен срещу трима ответници при условията на разделност,
всеки от тях дължи разноски по делото съобразно квотите в съсобствеността.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за производството, съобразно списък по чл.80 ГПК
заповедното производство, от които 50 лева за заплатена държавна такса, 250 лева депозит
по допусната съдебно-техническа експертиза, 250 лева депозит по допусната съдебно
счетоводна експертиза, депозит за особен представител в размер на 400лв. и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, определя в минималния нормативно
предвиден размер от 100 лв., съобразявайки обема на извършените от юрисконсулта
действия по защитата, както и това, че делото не се отличава с фактическа и правна
5
сложност.
Възнаграждението за назначения особен представител следва да бъде включено
единствено в разноските, които се дължат от ответника В. М.. Ответницата П. М.а дължи
разноски в размер на 161,88лв. Ответниците В. Г. и Ц. Г. дължат разноски в размер на
106,73лв., а ответникът В. М. дължи сумата от 369,48лв.
Ответникът Ц. Г. доказва разноски за адвокат в размер на 600лв., които съразмерно
на отхвърлената част от исковете, ищецът дължи сумата от 205,88лв.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. А. М. с ЕГН: ********** да заплати на „Т-Я СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 245.85лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, жк. Младост 1, бл.78, вх.1, ет.1, ап.2 за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021г. ведно
със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане
на сумите, и 47.39лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 23.12.2022г. както и
сума за дялово разпределение за периода м.12.2019 г. - м. 04.2021 г. в размер на 5.32 лв.-
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане, а на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 161,88лв. разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1.14 лв. - мораторна лихва за периода от
31.01.2020г. до 23.12.2022г. начислена върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение от 31.12.2019г. до 08.12.2022г.
ОСЪЖДА В. К. Г. с ЕГН: ********** да заплати на „Т-Я СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 161,88лв. - главница представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.12.2019г. - м.04.2021г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. Младост 1, бл.78, вх.1, ет.1, ап.2 , ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
29,66лв. - мораторна лихва за забава от 31.01.2020г. до 23.12.2022г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 5,32лв. - главница за периода от м.12.2019г. до м.04.2021г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 106,73лв. – разноски по делото като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 161,88лв. до пълния предявен размер от 245,85 лв. за
главница за доставена ТЕ и за периода от 01.05.2019г. до 31.11.2019г., за сумата над 29,66лв.
до пълния предявен размер от 47,39лв. – лихва за забава и 1,14 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 31.01.2020г. до
23.12.2022г.
ОСЪЖДА Ц. К. Г. с ЕГН: ********** да заплати на „Т-Я СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 161,88лв. - главница представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.12.2019г. - м.04.2021г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. Младост 1, бл.78, вх.1, ет.1, ап.2 , ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
29,66лв. - мораторна лихва за забава от 31.01.2020г. до 23.12.2022г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 5,32лв. - главница за периода от м.12.2019г. до м.04.2021г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 106,73лв. – разноски по делото като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 161,88лв. до пълния предявен размер от 245,85 лв. за
главница за доставена ТЕ и за периода от 01.05.2019г. до 31.11.2019г., за сумата над 29,66лв.
6
до пълния предявен размер от 47,39лв. – лихва за забава и 1,14 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 31.01.2020г. до
23.12.2022г.
ОСЪЖДА В. А. М. с ЕГН: **********да заплати на „Т-Я СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 161,88лв. - главница представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.12.2019г. - м.04.2021г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. Младост 1, бл.78, вх.1, ет.1, ап.2 , ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
29,66лв. - мораторна лихва за забава от 31.01.2020г. до 23.12.2022г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 5,32лв. - главница за периода от м.12.2019г. до м.04.2021г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 369,48лв. – разноски по делото като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 161,88лв. до пълния предявен размер от 245,85 лв. за
главница за доставена ТЕ и за периода от 01.05.2019г. до 31.11.2019г., за сумата над 29,66лв.
до пълния предявен размер от 47,39лв. – лихва за забава и 1,14 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 31.01.2020г. до
23.12.2022г.
ОСЪЖДА „Т-я София” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец” №23Б да заплати на Ц. К. Г. с ЕГН: ********** сумата от 205,88лв.
– разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т-я София” ЕАД – „Техем сървисис”ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7