№ 8554
гр. С., 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110169954 по описа за 2021 година
К. Н. ХР. е предявила срещу „Т.С.“ЕАД искове с правно основание
чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 687.14 лева – главница за
периода от 01.02.2013 до 30.04.2015 и законна лихва в размер на 82.46 лева за
периода от 31.03.2013 до 18.03.2016 по изпълнителен лист от 17.08.2016 по
ч.гр.дело №16685/2016, СРС, 52 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело №20168440403501 по описа на ЧСИ С.Я..
Ищцата твърди, че във връзка с влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.05.2016 е издаден изпълнителен
лист от 17.08.2016 по ч.гр.дело №16685/2016 по описа на СРС, въз основа на
който ответникът е образувал изпълнително дело №20168440403501 при
ЧСИ, рег. №844 на КЧСИ. Поддържа, че със съобщение изх.
№40452/03.09.2021 е съобщено за образуването на изпълнителното дело, като
от този момент до предявяване на настоящия иск не са извършвани
изпълнителни действия.Твърди, че вземанията , за които е издаден
изпълнителния лист, са погасени с изтичане на 3-годишния давностен срок.
Счита, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.5 и т.8 от ГПК, поради
непредприемане на изпълнителни действия за период от 2 години и поради
1
липса на секвестируемо имущество, вследствие на което изпълнителното
дело е следвало да бъде прекратено.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск.Твърди,
че погасителната давност за процесните вземания е прекъсната с образуване
на изпълнителното дело №20168440403501 по описа на ЧСИ, рег. №844 на
КЧСИ , доколкото с молбата на взискателя за образуване на същото е
поискано извършване на конкретни изпълнителни действия. Поддържа, че
след образуването на делото давността е прекъсната многократно с
поискването и извършването на изпълнителни действия спрямо
длъжника.Допълва, че съгласно ЗМДВИП в периода от 13.03.2020 до
отпадане на извънредното положение, обявено от Народното събрание
давността е била спряна.При тези съображения отправя искане за отхвърляне
на предявения от ищцата иск като неоснователен.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С изпълнителен лист от 17.08.2016 по гр.дело №16685/2016, СРС, 52
състав са осъдени Джорджио Иво Марков и К. Н. ХР. да заплатят на
„Т.С.“ЕАД разделно сумата от 916.18 лева за доставена топлинна енергия
през периода от м.02.2013 до м.04.2015, ведно със законната лихва за периода
от 25.03.2016 до изплащане на вземането, лихва в размер на 109.94 лева за
периода от 31.03.2013 до 18.03.2016 и 175.91 лева – разноски по делото, от
които за К. Н. ХР. сумата от 687.14 лева , ведно със законната лихва за
периода от 25.03.2016 до изплащане на вземането, лихва в размер на 82.46
лева за периода от 31.03.2013 до 18.03.2016 и 131.93 лева-разноски по делото,
от които 18.75 лева – държавна такса и 113.18 лева –юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е представено съобщение за образувано изпълнително дело
от ЧСИ С.Я. до К.Н. М, с което я уведомява, че е наложен запор на банковите
й сметки за задължения по изпълнителното дело, които възлизат в размер на
2001.62 лева, от които 687.14 лева -главница, ведно със законната лихва в
размер на 398.94 лева за периода от 25.03.2016 до 14.12.2021, 82.46 лева –
неолихвяеми вземания /мораторни лихви , обезщетения и др/, 131.93 лева –
2
присъдени разноски, 178.50-разноски по изпълнителното дело, 522.65 лева –
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 14.12.2021, а също и за наложен
запор на банковите й сметки.
Въз основа на молба от 26.10.2016 от „Т.С.“ЕАД е образувано
изпълнително дело срещу Джорджио Иво Марков и К. Н. ХР..
По делото е представена молба „Т.С.“ЕАД от 08.06.2018 с искане да
бъдат предприети изпълнителни действия като запор на трудово
възнаграждение/пенсия и насрочване на опис на движими вещи на
длъжниците.
По делото е представено уведомление от 20.05.2019г. от ЧСИ С.Я., с
което кани К.Х. да се яви в неговата канцелария за получаване на покана за
доброволно изпълнение.
По делото са представени и съобщения от 11.03.2019 от ЧСИ С.Я. до
К.Х., с които я уведомява за образуването изпълнително дело и задълженията
й по него.
По делото е представено писмо от „Т.С.“ЕАД от 14.10.2019г. до ЧСИ
С.Я. за извършване на справка в НАП, с оглед налагане на запор върху
трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника и за насрочване на опис на
движимите вещи на длъжниците.
С писмо от 03.09.2021 ЧСИ С.Я. е уведомил К.Н. М, че е наложен
запор на всички банкови сметки, депозити , вложени вещи в трезари.
По делото е представено запорно съобщение от 03.09.2021, с което е
наложен запор в Банка „ДСК“ЕАД върху всички банкови сметки, депозити и
вложени вещи на К.Н. М
По делото са представени и запорни съобщения от 03.09.2021, с които
са наложени запори на сметки на Катрин М в ПИБ АД, А.Б.Б. АД, „У.Б.“АД.
С молба от „Т.С.“ЕАД от 22.11.2021 е поискано от ЧСИ С.Я.
предприемане на изпълнителни действия - налагане на запор, съответно опис
и оценка на движими вещи.
Видно от писмо от А.Б.Б. от 20.09.2021 е наложен запор на банкова
сметка на ищцата К. Н. ХР..
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
3
С изпълнителен лист от 17.08.2016 по гр.дело №16685/2016, СРС, 52
състав са осъдени Джорджио Иво Марков и К. Н. ХР. да заплатят на
„Т.С.“ЕАД разделно сумата от 916.18 лева за доставена топлинна енергия
през периода от м.02.2013 до м.04.2015, ведно със законната лихва за периода
от 25.03.2016 до изплащане на вземането, лихва в размер на 109.94 лева за
периода от 31.03.2013 до 18.03.2016 и 175.91 лева – разноски по делото, от
които за К. Н. ХР. сумата от 687.14 лева , ведно със законната лихва за
периода от 25.03.2016 до изплащане на вземането, лихва в размер на 82.46
лева за периода от 31.03.2013 до 18.03.2016 и 131.93 лева-разноски по делото,
от които 18.75 лева – държавна такса и 113.18 лева –юрисконсултско
възнаграждение.
По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране
е постановено Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и
т.14), задължително за съдилищата. Там е прието, че подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие
на същинско принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно
решение е прието още, че по смисъла на чл.116, б.в) от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
По делото е представена молба от 26.10.2016г. от ответника до ЧСИ,
въз основа на която е образувано изпълнително дело №3501/2016..Молбата за
образуване на изпълнително дело и образуването му не прекъсват давността,
но искането за предприемане на определен изпълнителен способ е от естество
4
да прекъсне давността.В случая с молбата от ответника се иска образуване на
изпълнително дело , но не се прави искане за конкретен изпълнителен способ.
С молбата е възложено от ответника на ЧСИ да проучи имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и
други, както и да определи начина на изпълнението.Посочените действия от
ответника не представляват изпълнителни действия и не прекъсват давността.
Предвид изложеното съдът приема, че молбата на ответника от
26.10.2016 за образуване на изпълнителното дело не е прекъснала давността.
Съдът намира, че давността е прекъсната с подадената от ответника
молба от 08.06.2018 с искане да бъдат предприети изпълнителни действия
като запор на трудово възнаграждение/пенсия и насрочване на опис на
движими вещи на длъжниците.Искането на взискателя за предприемане на
изпълнителни действия, прекъсва давността.С оглед на което на 08.06.2018 е
прекъсната давността, като от 09.06.2018 е започнала да тече нова
давност.Искането за предприемане на изпълнителни действия е направено и
преди изтичане на 2 години от образуване на изпълнителното дело, поради
което и изпълнителното дело не е перемирано.
Поканата за доброволно изпълнение не е от естество да прекъсне
давността.Поради това изпратените покани за доброволно изпълнение и
съобщения за образувано изпълнително дело до ищцата не прекъсват
давността.
С писмо от 14.10.2019 ответникът е поискал от ЧСИ извършване на
справка в НАП, с оглед налагане на запор върху трудовото
възнаграждение/пенсия на длъжника и за насрочване на опис на движимите
вещи на длъжниците. Поисканите действия-запор на трудовото
възнаграждение и опис на движимите вещи са годни да прекъснат давността.
С оглед на което съдът приема, че искането на взискателя –ответник по
делото е прекъснало давността на 14.10.2019.Към 14.10.2019 не е изтекла 3-
годишна давност по отношение на вземанията.Освен това искането за
предприемане на изпълнителни действия е направено преди изтичане на 2
години от последното искане/изпълнително действие.
По делото са представени запорни съобщения от 03.09.2021 за налагане
на запор на банковите сметки на ищцата в различни банки. Съдът приема, че
давността е прекъсната с изпращането на посочените запорни съобщения, а
5
именно: на 03.09.2021г.
Предприетите действия от 03.09.2021 за налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника са от естество да прекъснат давността.
Давността се прекъсва и тогава, когато изисканите релеватни действия са
били безуспешни. Освен това в разпоредбата на чл.116, б. „в” от ЗЗД се
използва думата „предприемане на изпълнителни действия”, а не
извършване на изпълнителни действия.С определение №136/19.02.2020 по
дело №3105/2019 на ВКС, ГК, III ГО съдът се е произнесъл по въпроса –
изпращането на призовка, с която се насрочва опис на движими вещи, без
реално да се пристъпи към извършването му, достатъчно ли е за да прекъсне
погасителната давност. В определението се приема, че макар и безуспешни,
предприетите от ЧСИ действия водят до прекъсване на давността .С оглед на
което съдът приема, че дори да не е бил успешно наложен запора по всички
банкови сметки, предприемането му прекъсва давността.
Дори и да се приеме, че давността не е прекъсната с предприемането на
запора на 03.09.2021, то съдът намира, че давността е прекъсната с налагането
на запора на 20.09.2021 Видно от писмо от „А.Б.Б.“ от 20.09.2021 е наложен
запор на банкова сметка на ищцата.
От 14.10.2019 до 20.09.2021 не е изтекла 3-годишната погасителна
давност по отношение на вземанията.Освен това изпълнителното действие е
предприето преди изтичане на 2 години, считано от 14.10.2019г., поради
което изпълнителното дело не е прекратено по право.
С оглед на изложеното съдът намира, че вземанията не са погасени по
давност.
Поради това предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Ответникът е реализирал разноски
в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Н. ХР., ЕГН**********, с адрес:гр.С.,
ул. „Г.С.“№70, вх.В, ап.31, със съдебен адрес:гр.Ботевград, ул. „С.“№3В, ет.1,
чрез адв. Н., срещу „Т.С.“ЕАД, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „Я.“№23Б, искове с правно основание чл.439 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че К. Н. ХР. не
дължи на „Т.С.“ЕАД сумата в размер на 687.14 лева – главница за периода
от 01.02.2013 до 30.04.2015 и законна лихва в размер на 82.46 лева за периода
от 31.03.2013 до 18.03.2016 по изпълнителен лист от 17.08.2016 по ч.гр.дело
№16685/2016, СРС, 52 състав, въз основа на който е образувано изпълнително
дело №20168440403501 по описа на ЧСИ С.Я..
ОСЪЖДА К. Н. ХР., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „Г.С.“№70, вх.В,
ап.31, със съдебен адрес:гр.Ботевград, ул. „С.“№3В, ет.1, да заплати на
„Т.С.“ЕАД,ЕИК******, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул.
„Я.“№23Б, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7