№ 1290
гр. София, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110215079 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от П., с адрес гр. София, ж.к. “****, срещу наказателно
постановление № 24-4332-009255/30.04.2024г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел
„Пътна полиция” СДВР, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, за
което на жалбоподателката на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер
на 100 /сто/ лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, като се
оспорва фактът на извършване на нарушението.
За проведеното на 17.02.2025г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
Жалбоподателят не изпраща не се явява и не изпраща упълномощено лице. За въззиваемата
страна се явява юрк. Михайлова, която моли жалбата да бъде оставена без уважение и съдът
да потвърди наказателното постановление. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и като провери законността и обосноваността на атакуваното
наказателно постановление, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
От фактическа страна се установи:
1
На 12.04.2024г. около 15:45 ч. в гр. София жалбоподателят П. управлявал лек автомобил
„Нисан Микра” с ДК № ***, собственост на Д.С.С.. Движел се по бул. „Кн. Мария Луиза” с
посока на движение от ул. „Цар Симеон” към бул. „Сливница”. На кръстовището на бул.
„Кн. Мария Луиза” с ул. “Поп Богомил” не пропуснал стъпилият и движещ се по
пешеходната пътека отдясно наляво пешеходец. Пешеходната пътека била обозначена с
пътен знак Д-17 и пътна маркировка М8.1 .
Поведението на жалбоподателя било възприето от свидетелите П. и М.Х.Т., полицейски
служители при ОПП СДВР, при което автомобилът му бил спрян за проверка й съставяне на
АУАН за извършеното нарушение.
Свид. Х. съставил срещу жалбоподателката АУАН № 1146682/12.04.2024г., в който описал
времето, мястото и обстоятелствата относно извършеното нарушение, и го квалифицирал
правно съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на нарушението и при
дадена му аналогична правна квалификация, било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя П. била наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите П. и М.Х.Т., и писмени - справка-картон на
водача; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., заповед № 513з-9396/03.06.2020г. и заповед №
8121Н-13318/23.10.2019г., както и останалите доказателства по делото, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК.
Времето и мястото на извършване на описаното в АУАН и наказателното постановление
нарушение, обстоятелствата по извършването му и авторството му от страна на
жалбоподателя, съдебният състав прие за безспорно установени въз основа цитираната
доказателствена съвкупност. Показанията на свидетелите Х. и Тодоров са последователни,
конкретни, еднопосочни и логически издържани, кореспондиращи помежду си и лишени от
заинтересованост, поради което съдът ги кредитира. Предвид това, доколкото изложеното от
жалбоподателя, че на пешеходната пътека пешеходеца стъпвал, когато и водача на МПС-то
стъпвал на нея и нямало как да спре, като в противен случай колата му щяла да бъде ударена
отзад, противоречи на заявеното от тях, съдът го прецени като защитна версия и не му се
довери.
Материалната компетентност на актосъставителя по констатиране на нарушения и
съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, и
компетентността на административнонаказващия орган по издаване на процесното
наказателно постановление, следват от представените заповеди - заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г., заповед № 513з-9396/03.06.2020г. и заповед № 8121Н-13318/23.10.2019г.
При така установеното от фактическа страна съдът прие от правна страна
следното:
Актът за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно
постановление са издадени в рамките на сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал.
1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи, и в хода на административнонаказателното
2
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до опорочаване на същото и да са ограничили правото на защита на нарушителя.
Налице е съответствие между фактическото описание на извършеното нарушение и
правната му /цифрова/ квалификация.
Издаденото наказателно постановление е и материалнопрано законосъобразно.
От обективна страна се доказа, че на посоченото време и място жалбоподателят П., при
управление на МПС не пропуснал стъпилия на пешеходната пътека на бул. „Кн. Мария
Луиза” на кръстовището с ул. “Поп Богомил” пешеходец, с което осъществил състава на
нарушението по чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл. Това е така, доколкото като правоспособен водач на МПС П. е бил наясно с
регламентираното в съответната законова разпоредба задължение, въпреки което обаче не е
съобразила поведението си с предписаното в нея.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП предвижда за нарушението по чл. 119, ал. 1 ЗДвП
налагане на глоба в абсолютен размер от 100 лв. Именно в този размер е глобата, наложена
на П., откъдето следва, че санкционната норма е приложена правилно. Основания за
изменение на наказателното постановление в санкционната част не се констатират.
Съдът констатира, че по делото не са налице основания за приложение на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този. Извършеното нарушение е формално такова, като
законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от
същото. Следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на МПС с
превишена скорост застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на
защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици –
настъпване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на останалите участници в
движението по пътищата.
С оглед изложеното настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление е
правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на
материалния закон и процесуалните правила, и като такова следва да бъде потвърдено.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на
делото, разглеждането му в едно съдебно заседание и предвид обстоятелството, че по делото
е депозирано единствено писмено становище, претенцията следва да бъде уважена в
минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-009255/30.04.2024г., издадено от
Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу П. за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
ОСЪЖДА П., ЕГН: **********, с адрес” гр. София, ж.к. “****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата
инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4