№ 6373
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100110650 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ - за
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени
от ищеца в резултат на повдигането на обвинение за престъпления, за които в
последствие е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 2390 от 2019 г. на
РС – Пазарджик.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.195 от НК. Обвинителният акт е бил внесен в съда
през 2019 год, като е образувано НОХД № 2390 от 2019 г. на РС - Пазарджик. С
присъдата, постановена по делото ищецът е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото обвинение.
Твърди, че от воденото срещу него наказателно производство е претърпяла
вреди – имуществени и неимуществени, чието обезщетяване иска.
Неимуществените вреди се свързват с притеснение, накърняване на достойнството
му, доброто му име в обществото, психо-емоционален стрес. Имуществените вреди
ищецът съизмерява с извършените разходи за адвокатско възнаграждение във
воденото наказателно производство Претендира разноски.
1
Ответната страна, в подадения по делото отговор, оспорва предявените
искове по основание и размер. Намира за недоказано настъпването на
неимуществените вреди за ищеца. Твърди, че вредите, за които се претендира
обезщетение, не са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като значително
завишен с оглед твърдените вреди, а претендираните имуществени такива – като
недоказани, при евентуалност - завишени.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
На 11.05.2017г. с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение, ищцата била привлечена в качеството на обвиняема по
досъдебно производство № 1191/2016г. по описа на РУ на МВР гр, Пазарджик, пр.
пр. № 2993/2016г. по описа на РП - Пазарджик. за престъпление по чл.195, ал.1, т.
4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като по отношение на нея била взета
мярка за неотклонение „Подписка”.
С последващо постановление от 10.11.2017г. за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от ищцата отново била привлечена като
обвиняема и за престъпление по чл. 290, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК .
С Постановление от 29.11.2017г. й била наложена мярка за процесуална
принуда „Забрана за напускане пределите на Република България".
На 13.12.2019 бил внесен обвинителен акт в Районен съд - Пазарджик, по
който било образувано НОХД № 2390/2019г. .
С присъда от 12.09.2022г г. постановена по делото ищцата била признат за
невиновен и оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.195 от
НК. Със същата присъда е призната за виновна в извършването на престъпление по
чл.290 от НК. Присъдата е влязла в сила на 03.07.2023 г.
Във връзка с воденото наказателно производство ищцата е заплатила
адвокатско възнаграждение в общ размер на 6 600 лева /за досъдебното и
съдебното производства/, съгласно представените по делото договори за правна
защита и съдействие.
В досъдебното производство на адвокат В.П. от АК Пазарджик по договор за
правна защита и съдействие бл. № 004074/ 11.05.2017г. заплатила сумата от 400
лева , на адв. Т.Н. от АК Пазарджик по договор от 24.10.2017г. заплатила сумата от
700 лева , на адв. С. П. по договор от 28.05.2019г. заплатила сумата от 400 лева..
2
За съдебното производство на адвокат П.Б. от АК Пловдив по договор за
правна защита и съдействие от 20.01.2020г . заплатила сумата от 400 лева, на
адв.В.С. от АК Пазарджик по договор за правна защита и съдействие бл. №
006229/ 17 .02/2020г . заплатила 1000 лева, по Договор за правна защита и
съдействие бл. № 49404/27.01/2021г. с адв. В.И. от А К Пловдив, заплатила 1500
лева , по Договор за правна защита и съдействие от 20.01.2022г. с адв. С. П. от АК
Пловдив, заплатила сумата от 700 лева, а по Договор за правна защита и
съдействие от 19.08.2022г. с адв. К.Г. от АК Пазарджик заплатила сумата от 1500
лева.
От показанията на св.Д.К., които съдът не намира основание да не цени, се
установяват негативните емоции, които е търпяла ищцата във връзка с воденото
срещу вея наказателно производство.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.1 и т.3, предл.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата, съда от
задържане под стража, когато е било отменено, както и от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. За да бъде ангажирана
отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ, освен наличие на
влязла в сила оправдателна присъда, ищецът следва да докаже и действителното
настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между
вредите и незаконното обвинение. В настоящия случай всички предпоставки са
налице.
Установено бе по делото, че ищцата е била привлечена като обвиняем за
извършени престъпления като образуваното наказателно производство е
завършило с влязла в сила оправдателна присъда във връзка с обвиненията по
чл.195 от НК, обуславящи ангажиране отговорността на държавата в лицето на
съответния орган, с който длъжностното лице, което е пряк причинител на вредата,
е в служебни отношения.
Съдът приема за установен и факта на причиняване на конкретни вреди
/имуществени и неимуществени/ от извършените действия от държавния орган.
Воденото срещу ищцата досъдебно и съдебно наказателно производство са й
причинили имуществени вреди, свързани с разходи за заплащане на адвокатски
възнаграждения, и безспорно е създало за нея отрицателни преживявания,
изразяващи се в притеснения и отрицателни емоции, които са инициирани именно
от образуваното наказателно производство и които са в пряка причинна връзка с
3
незаконното обвинение за извършено престъпление, при което искът е доказан по
основание. Самото осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено
негово право е нарушено и че то е подложено на ограничения в правната му сфера,
представлява неприятно преживяване и само по себе си подлежи на обезщетяване
Установено е по делото, че за осъщественото в досъдебното и съдебното
производство процесуално представителство, ищцата е заплатила общо 6 600 лева
адвокатски възнаграждения. Защитата се е осъществявала от четирима адвокати в
досъдебното и пет адвокати в съдебната фаза на процеса. По делото няма данни за
причините, наложили честата смяна на защитниците на ищцата, като изцяло
недоказани останаха твърденията й, че самите те са се отказвали от защитата
поради фактическата и правна сложност на делото. Предвид това, съдът приема, че
ищцата е реализирала правото си на защита в г.ч. и възможността да се отказва от
вече ангажираните по делото адвокати по всяко време на процеса. Дори и да се
приеме, че делото е било с изключителна фактическа и правна сложност,
поставила в невъзможност защитниците да защигяг правата на ищцата в пълнота и
цялост, то това обстоятелство не е основание за ангажиране отговорността на
ответника за заплащане на извършените от ищцата разходи за адвокатска защита
изцяло. В случая се касае за неудачен избор на защитници, извършен от ищцата,
поради което част от разходите следва да останат за нейна сметка. Необходимо е да
се посочи и това, че ищцата има право на иск и срещу лицата, които се твърди че не
са изпълнили в пълнота и цялост задълженията си по договорите за правна защита
и съдействие, и може да иска връщане от тях на платените суми, съобразно на
извършената, респ.неизвършената работа.
Предвид това и с оглед основателното възражение за прекомерност на
заплатените в хода на наказателното производство адвокатски възнаграждение,
съдът намира, че същите следва да бъдат намалени, при което разноските в
досъдебното производство за ищцата следва да се редуцират до 700 лева –
заплатени в досъдебното производство и 1 500 лева – заплатени в съдебната фаза
на процеса. До тези размери претенцията е основателна и следва да бъде уважена,
като за разликата следва да бъде отхвърлена. За да определи тези размери, съдът
съобрази както Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, така и това, че наказателната производство е водено за две деяния
като само по отношение на едното е постановена оправдателна присъда.
Досежно обезщетението на неимуществени вреди, на основание чл. 52 от
ЗЗД, който следва да намери аналогично приложение, размерът му следва да се
определи от съда по справедливост.
4
Съобразно разяснения, дадени с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да съобрази тежестта на повдигнатото
обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета
по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност,
какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква
продължителност и с какъв интензитет са извършените действията по
разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия върху
ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното
преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в
обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в
област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе
предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му, публичното разгласяване на обвинението и др.
В настоящия случай наказателното производство е продължило шест години
и два месеца - от 11.05.2017г. до 03.07.2023г., повдигнатото обвинение е било за
тежко умишлено престъпление, наказуемо с до десет години лишаване от свобода,
като в периода на воденото наказателно производство по отношение на ищеца е
биле взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”. Установено е по делото с
кредитираните свидетелски показания, че в периода на воденото срещу ищцата
наказателно производство, същата е изпитвала негативни емоции – притеснения,
страх и безпокойство.
При всички тези обстоятелства по настъпването на вредите и ефекта, които
оказват върху цялостния начин на живот на ищеца, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, определено
съгласно чл. 52 ЗЗД, възлиза на 6 000 лв. По делото не бе установен по-висок
интензитет на негативно въздействие върху психиката на ищеца, в т.ч.и влошаване
на здравословното му състояние, който да обуслови и по-висок размер на
обезщетението. Бе съобразено и това, че по отношение на ищцата е била взета най
- леката мярка за неотклонение, при което реално правата й не са били ограничени
по време на воденото срещу нея наказателно производство, както и това, че
наказателното производство е било за две деяния като по отношение на едното от
5
тях е постановена осъдителна присъда. Поради това искът за обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, следва да се уважи до
размера от 6 000 лева, а за разликата до предявения размер - да се отхвърли като
неоснователен.
В тежест на ответника, по аргумент от чл. 10, ал.3 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал.1
ГПК, следва да се възложи сумата от 10.00 лева – заплатена държавна такса, както
и 688 лева - адвокатското възнаграждение в намалено до минималния размер по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид основателното възражение за неговата прекомерност,
съразмерна на уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, ул.Витоша № 2, да заплати на Д. К. П., ЕГН:
**********, с адрес:гр. София, ул. „ *******, сумата от 8 200 лева, от които 6 000
лева – обезщетение за неимуществени и 2 200 лева – обезщетение за имуществени
вреди, от повдигането обвинение на 11.05.2017г. за престъпление по чл. чл.195,
ал.1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК , за което е била оправдана с
присъда, влязла в сила на 03.07.2023 г., постановена по НОХД № 2390 от 2019г. по
описа на РС - Пазарджик, както и 698.00 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до
пълния й предявен размер от 6 600 лева, а претенцията за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 30 000 лева, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6