РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. гр.Мадан, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20255430100265 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „******“ ЕАД против
Р. И. К., с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца 5184.66 лв. -
представляващи главница; договорна лихва в размер на 2202.94 лв.;
обезщетение за забава в размер от 2260.03 лв., считано от 16.09.2022 г. до
датата на подаване на заявлението в съда; както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, по Договор за потребителски кредит №
********от ***** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/**** г. по описа на Районен съд М.
В исковата молба се сочи, че на ***** г. било подписано Приложение 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата ****** г.,
на основание чл. 99 от ЗЗД, между ********ЕАД и „*******" ЕАД, ЕИК
******* по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № ******* от дата ****** г. било прехвърлено в полза
на „******“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Длъжникът бил уведомен по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на
******* ЕАД с Уведомително писмо с изх. № ******/ ******* от дата
******** г., изпратено с известие за доставяне от страна на „*******" ЕАД в
качеството й на пълномощник на цедента. В случай, че ответникът оспори
действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания,
ищецът моли да бъде връчено на ответника копие от Уведомително писмо с
изх. № ******/ *******от дата ***** г., което е приложено към молбата.
1
Ищецът сочи, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС)
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно
защитата на физическите лица във връзка е обработването на лични данни
относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива
95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение
№ * се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не
участват в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл.
5, rnp. 1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи
обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да
прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите
няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението на
приложение № 1 са включени само и единствено личните данни на
участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите
физически лица са заличени. Обратното би означавало превишаване на
целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на
горепосочените принципи. В приложение № 1 и договора за цесия е заличена
и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния случай.
Ищецът моли, в случай че съдът прецени нуждата от представяне на
приложение № *в цялост, да бъде уведомен за това с нарочен акт на съда.
Твърди, че на *******г. между ******** ЕАД, като кредитор и Р. И. К.
като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с №
******* при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит,
при лихвен процент в размер от 27,39 % и ГПР 33,55%. Размерът на
предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле
„Общ размер на кредита", а именно: 6000 лв. Застрахователната премия била в
размер на 2134.80 лв.
Ищецът посочва, че предоставянето на посочената по-горе сума
съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и
създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора
погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“
и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по
предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения
процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 13141,38 лв.
Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 4971
лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се
е задължил да върне сумата по кредита в срок до 15.4.2026 г., на 60 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 218,43 лв., при първа
погасителна вноска 15.5.2021 г., съгласно погасителен план посочен в
Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна
вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
15.4.2026 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че
Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора
за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
2
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
Въпреки цитираната разпоредба до длъжника е изпратено Уведомително
писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията по договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 17.1.2023 г.
/получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/.
Сочи също, че съгласно условия към договора за потребителски кредит,
при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 16.9.2022 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 2260,03 лева, като за
периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Твърди, че ’’********” ЕАД, е регистриран в Системата за сигурно
електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „******” и използва
метод за връчване чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана
поща съгласно чл. 3, § 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. (Регламент (ЕС) № 910/2014). В тази
връзка моли връчването на съдебни книжа, по смисъла на чл. 50, ал. 5, във
връзка с чл. 38, ал. 2 от ГПК, да се осъществява на електронен адрес:
https://edelivery.egov.bg.
Сочи, че предвид изложеното за "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД е възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с
оглед на което е входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Р. И. К., ЕГН **********,
в деловодството на Районен Съд - М, като съдът е уважил претенцията и по
образуваното ч. гр. д. № ***/**** г. е издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът е подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя
страна обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
Предвид изложеното ищецът моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който взема становище за неоснователност и недоказаност на
предявения иск. Сочи, че действително между „********“ и ответника е
сключен Договор за потребителски кредит № *******, по смисъла на който
„******* клон България“ е предоставило кредит на ответника в размер на
6000 лв. Ответникът е уведомен за сключеният между „********“ и
“А******” ЕАД договор за цесия от 15.02.2022 г.
Твърди, че подписаният между „*******“ и Р. И. К. договор за
потребителски кредит № ******* е недействителен на осн. чл. 11 ал. 1, т. 10
от ЗПК по следните съображения: На първо място уговорената в договора
застраховка в размер на 2134.80 лв., която представлява разход по кредита
(съгласно легалната дефиниция, уредена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК) не е
3
включена към ГПР. Според съдържащото се в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК законово
определение на понятието "обща сума, дължима от потребителя" същата
представлява сбор от общия размер на кредита и общите разходи по кредита
на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая в договора за
кредит е посочено, че ГПР е 33.55%, но в него не е включена
застрахователната премия, в размер на 2134.80лв - за застраховката. По този
начин макар формално договорът за паричен заем да съдържа размера на
дължимия ГПР, същият накърнява изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
тъй като не отразява реалната стойност на ГПР и на основание чл. 22 от ЗПК е
недействителен. Посочването в договора на стойност на ГПР и обща дължима
сума, които не отговарят на действителните такива, а са по-ниски,
представлява невярна информация, която следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа
тежест на договора. В този смисъл клаузата за размера на ГПР е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Напълно идентична е
ситуацията и с таксата: „ангажимент“, в размер на 210 лв. В случай, че
застраховката в размер на 2134.80лв. и таксата в размер на 210 лв. били
включени към ГПР, то неминуемо същият щял да бъде значително по-висок от
посоченият в договора: 33.55%; На второ място: ГПР е посочен само като
цифрова стойност. Липсва допълнителна информация относно начина на
формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето
предвид при формирането му. Оставят неясни компонентите, които са взети
предвид при формирането на годишното оскъпяване на заема. Освен това,
Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20.09.2018 г. по дело
С-448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа
формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за
това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй
като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по
бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му
и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение
върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори и
подобна математическа формула. Съставните елементи, които са включени в
ГПР остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Ето защо, не е ясно по какъв начин
е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият
алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като
кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
4
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях, поради което не е
достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за отделните
компоненти, които са включени в него. Сочи, че искът е и недоказан по
отношение на неговият размер. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът е
обявен за недействителен, се дължи само чистата стойност на кредита, но не и
лихвата и други разходи по кредита. Ответникът е извършвал плащания както
по сметка на “******* ЕАД, така и по сметка на „*******“ (сегашна
„*******“ АД). По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения като доказателство по делото договор за
потребителски паричен кредит ******от ****** г. /л. 5-11 д./ се установява, че
между „************** е ответникът и Р. И. К. е възникнало облигационно
правоотношение по договор за кредит, по силата на което кредитодателят
„********“ се задължил да предостави на кредитополучателя - ответник в
настоящото производство потребителски кредит в размер от 6000 лева.
Договорът бил сключен при следните параметри: застрахователна премия
2134,80 лева, общ размер на кредита 6000 лева, такса ангажимент 210 лева,
брой погасителни вноски – 60 бр., месечна погасителна вноска 218,43 лв.,
обща стойност на плащанията 13105,80 лева, ГПР 33.55%, Лихвен процент
27.39%. Съгласно чл. 2 от приложимите условия към договора посочената
сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски и е част от всяка месечна
погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“.
Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, посочена в съответното
поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен
процент по смисъла на § 1 т. 5 от ЗПК. Таксата се заплащала при усвояване на
кредита, като кредиторът удържал сумата от общия размер на кредита.
Съгласно чл. 5 от условията по договора при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска.
Като доказателство по делото е приложен сертификат № ******** /л.
12 д./, в който е описано, че застрахователите „********“ и „*********“
срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат
съгласно приложените ОУ на застраховка „******“, както и че ответникът Р.
И. К. е застраховано лице по пакет ****“ и пакет „*****“. Към цитирания
документ са представени и Общи условия за застраховка „***** на
плащанията“ на кредитополучателите по договор за потребителски паричен
кредит.
Процесният договор № ****** от ****** г. по своята правна същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
5
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Доколкото сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за
неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава
трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото
сключване на договора. Тя е особена по вид с оглед на последиците й,
визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада
изцяло, тъй като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но
не дължи връщане на лихвата и другите разходи свързани с него. Съгласно чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно дефиницията в § 1, т.1 и т.
2 от ЗПК обща сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В процесния договор е записана общата дължима
сума от потребителя, но същата не отговаря на посочения в договора ГПР.
Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване"
на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане
и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Според процесния договор за кредит ГПР възлиза на 33,55
%, но липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения начин в Приложение № 1 на ЗПК,
каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Доколкото договорената застрахователна премия е
разход, пряко свързан с кредита, на основание чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде
6
включен в годишния процент на разходите. От заключението на съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, е видно, че размерът на
ГПР по Договор за потребителски кредит от ******* № ****** като се вземе в
предвид и застрахователната премия в размер на 2134,80 лв. е 45,999 %.
Следователно посоченият в договора ГПР от 33,55 % не отговаря на
действителния, поради което е налице липса на задължително съдържание на
договора, а именно липса на посочване на ГПР, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е
насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите
при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е
недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1,
предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите
аргументи на ответника. Имайки предвид последиците на тази
недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, ищецът дължи само
чистата стойност на кредита, но не и други такси и разноски. Съгласно
заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза заплатените
средства от ответника за погасяване на задълженията му по процесния
договор са в размер на 4295,00 лева (от тях размер на заплатената сума от
потребителя на „******“ – 3495,00 лв. и на „******“ ЕАД – 800,00 лева),
поради което разликата между чистата стойност на кредита 6000 и заплатената
сума от кредитополучателя, възлиза на 1705,00 лева. При това положение и с
оглед приетата от съда нищожност на договора за кредит, основателен се
явява предявеният установителен иск за дължимост на сума в размер на
1705,00 лв., представляваща част от общ размер от 6000 лв., включващ всички
плащания по договора за главница от 4295,00 лв. Ето защо предявеният иск е
основателен за сумата от 1705,00 лева главница, като за разликата до пълния
предявен размер от 5184,66 лева, искът за главница следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. С оглед недължимост на сумите за лихва и други разходи,
поради недействителността на договора за кредит, неоснователни са
предявените искове за договорна лихва в размер на 2202,94 лв. и 2260,03 лева
– обезщетение за забава.
По отношение на искането на ответника за разсрочване на плащането на
присъдената сума, съдът намира следното: Съгласно чл. 241 ГПК при
постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото
изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други
обстоятелства. В хода на настоящото производство не са събрани
доказателства, че имущественото състояние на Р. К. не й позволява същата да
заплати търсената от дружеството сума. Не се установява по делото да е
налице влошено имуществено състояние на ответницата, нито други
обстоятелства, които да препятстват своевременно да изпълни задължението
си към ищеца. Представената служебна бележка от Агенцията по заетостта не
7
променя горния извод. Изложеното предполага отхвърляне на искането.
По разноските:
В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в общ
размер на 242,95 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В
исковото производство е извършил разноски в общ размер на 342,50 лв., като е
бил защитаван от юрисконсулт. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. От своя страна, нормата на чл. 37 ЗПП
препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл.
25, ал. 1 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 180
лв., а в исковото – от 100 до 360 лв. Предвид вида и характера на извършените
процесуални действия, съдът определя на ищеца възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 50 лв. за заповедното и 100 лв. за исковото
производство. С оглед всичко изложено и предвид уважената част от исковете,
в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство
разноски в размер на 51,77 лв., както и тези, направени в хода на настоящото
производство, които възлизат на 78,20 лв.
На ответника също се дължат разноски за заплатен депозит в размер на
150 лева за изготвяне на ССчЕ, като с оглед отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 123,49 лв. В представения по делото договор за правна
защита и съдействие е посочено, че ответникът се представлява безплатно от
адв. Н. Р. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези
законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което следва да бъде определено в минималния
предвиден в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ размер за дела с определен
материален интерес размер от 400 лева, като по съразмерност с уважената
част от иска в полза на пълномощника следва да бъде присъдена сумата от
329,30 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. И. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр. М., обл. С., ул. „******“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, че
дължи на „*****” ЕАД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление гр.
С., ж.к. *****, -**, бул. „**** № **, офис – сграда *****, ет. *, офис *,
представлявано от З. С. Б. – изпълнителен директор, сумата от 1705,00 лева
/хиляда седемстотин и пет лева/ – главница по Договор за потребителски
кредит № ****** от дата ****** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.03.2025 г. до окончателно изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК № **/**** г. по ч. гр. д. № ***/*** г. по описа на РС М., като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за главница за разликата над 1705,00 лева до пълния
8
предявен размер от 5184,66 лева, за договорна лихва в размер на 2202,94 лв. и
2260,03 лева – обезщетение за забава.
ОСЪЖДА Р. И. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. М., обл. С., ул.
„*****“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на „*****” ЕАД, ЕИК: ***** със
седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. ****, -**, бул. „****** № **, офис
– сграда ******, ет. *, офис *, представлявано от З. С. Б. – изпълнителен
директор, сумата от 51,77 лева /петдесет и един лева и седемдесет и седем
стотинки/ - разноски по ч. гр. д. № ***/*** по описа на РС М. и сумата от
78,20 лева /седемдесет и осем лева и двадесет стотинки/ - разноски по гр. д. №
265/2025 г. по описа на РС М. по съразмерност с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „****** ЕАД, ЕИК: ************** № **, офис – сграда
******, ет. *, офис *, представлявано от З. С. Б. – изпълнителен директор, да
заплати на Р. И. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. М., обл. С., ул. „****** № *,
вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 123,49 лева /сто двадесет и три лева и
четиридесет и девет стотинки/ - направени по делото разноски за депозит за
вещи лица по съразмерност с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „******” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. *****, -**, бул. „******* № **, офис – сграда *******,
ет. *, офис *, представлявано от З. С. Б. – изпълнителен директор, да заплати
на на адв. Н. В. Р. от *****, личен № ******, съдебен адрес: гр. Б., ул.
„******“ № **, сумата от 329,30 лева /триста двадесет и девет лева и тридесет
стотинки) адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв
по съразмерност с уважената част от иска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. И. К. с ЕГН **********, с
адрес: гр. М., обл. С., ул. „*****“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, за разсрочване на
основание чл. 241 ГПК на заплащането на присъдените с настоящото решение
суми в полза на „*******” ЕАД, ЕИК: *****.
Решението подлежи на обжалване пред ОС С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
9