№ 17995
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110166989 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т..“ ЕАД срещу
Н. .., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищецът претендира
осъждането на ответника за сумата от 411,78 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия през периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г.,
доставена в топлоснабден имот с адрес: гр. София, у.., с абонатен номер .., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 08.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, 68,67 лв. - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода 30.03.2020 г. – 23.11.2022 г., 8,20
лв. – главница за цената на услугата за дялово разпределение, дължима за периода
от 01.02.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна
лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение, в размер на 1,92 лв.
Ищецът излага твърдения относно наличието на облигационно отношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не
1
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Според
приложимите общи условия, купувачите на топлинна енергия били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача, като ответникът
изпаднал в забава за плащане на цената за потребената топлинна енергия. Ищецът
сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с „Т..“ ООД, поради което ответникът следвало да заплати цената на
предоставената услуга. Моли съда да осъди ответника за заплащането на
процесните вземания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител
– адв. Ц., е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за
неоснователност и недоказаност на предявените искове.
Третото лице-помагач „..“ ООД, правоприемник на „Т..“ ООД не е взело
становище по съществото на спора.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана
топлинна енергия по аб.№ 456176.
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна
енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено
в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната
на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл
2
на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В
това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая ищецът претендира сумите за доставена топлинна енергия за
процесния имот от ответника в качеството й на собственик на топлоснабдения
имот. Установява се от представения по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот в груб строеж от 25.11.2009г. с вх.№
92293/25.11.2009г., акт №106, том CL, дело №32942 в Служба по вписванията, като
не са представени доказателства същата да се е разпоредила с него.
3
Поради това съдът приема, че за целия процесен преиод ответницата Н.
Пушкарева като собственик е била битов клиент за доставка на топлинна енергия
по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота абонатен №456176.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора
не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение
срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може
сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.
Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни
собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен
етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
4
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „..“ ООД, правоприемник на „Т..“ ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответницата е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната
от ищеца цена, се установява от кредитираното заключение на СТЕ. От
заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, се установява,
че дължимите суми за доставена в имота топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява
се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че
през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение
на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са
издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен
№ ... От техническата експертиза се установява, че за процесния топлоснабден
имот през процесния период няма присъединени към отоплителната инсталация
радиатори, поради което за имота е начислявана само топлоенергия за сградна
инсталация. За процесния период в имота нямало узаконен водомер, поради което
било начислявана сума за битова гореща вода на база един потребител, съобразно
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. От заключението на вещото лице по СТЕ се
установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период,
която възлиза общо на сумата от 3945,17 лева. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, изслушана и приета по делото задълженията за
процесния имот са както следва: 183,67 лева – ТЕ за сградна инсталация, 80,03 лева
– БГВ, като след издаване на изравнителна сметка било установено, че абонатът
дължи допълнително сумата от 152,85 лева, или общо 416,55 лева. От приетото
заключение на съдебно счетоводната експертиза се установява, че за процесния
период за процесния имот е начислена сумата в размер на 403,18 лева за топлинна
5
енергия и 20,63 лева за такса за дялово разпределение, както и 67,46 лева лихва
върху главницата за ТЕ и 3,45 лева лихва върху таксата за дялово разпределение.
Доколкото претенцията на ищеца е в размер на 411,78 лева, а вещото лице
счетоводител е посочило, че за процесния период дължимата сума, съобразно
издадените фактури и изравнителни сметки, дължимата сума е 403,18 лева, то до
този размер искът следва да бъде уважен, а за горницата до 411,78 лева следва да
бъда отхвърлен. Исковата претенция за такса дялово разпределение е в размер на
8,20 лева, което е по-ниско от установения от вещото лице размер – 20,68 лева,
поради което следва да бъде уважена изцяло.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата
дялово разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се
уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22,
ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите
(клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и
сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един
уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена
по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвид
изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за
заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е
извършвано дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни
6
сметки за дялово разпределение за абонатен № 456176.
Ответницата, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е
платила на ищцовото дружество дължимите суми за ползвана топлинна енергия и
такса за извършена услуга дялово разпределение за процесния период, не е
ангажирала доказателства за извършени плащания.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана
топлинна енергия през процесния период са приложими Общи условия на "Т.."
ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от
Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от
Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него
реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2. Тъй като според събраните доказателства на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32,
ал. 3 ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 ОУ за 2021г. и 2022г.
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за този
период е настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45-дневен срок за плащане.
Общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2021г. и 31.07.2022г., , а
45- дневният срок е изтекъл на 15.06.2021г., респективно на 15.06.2022г. (45 дни
след изтичане на периодите, за които се отнасят фактурите, считано от 30.04.2021г.,
7
30.04.2022г.). При това положение, с оглед неприложимостта на цитираните по-
горе клаузи на Общите условия, съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД
ответникът изпада в забава след покана, каквато не се твърди, нито се доказва да е
отправена от ищеца до ответника. Поради изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна
енергия за горепосочения период подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Неоснователна е и претенцията за присъждане на мораторна лихва върху
вземанията за дялово разпределение, тъй като същите стават дължими след покана,
каквато не се установи да е отправена от ищеца до ответниците.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно
с уважената част от исковете, в размер на 1123,08 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ Н. .., родена
на **********, руска гражданка, с адрес гр. .., да заплати на „Т..” ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. .., следните суми: 403,18 лева,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от
01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., доставена в топлоснабден имот с адрес: гр. София, у..,
с абонатен номер .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата
молба – 08.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 8,20 лв. –
главница за цената на услугата за дялово разпределение, дължима за периода от
01.02.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
исковата молба – 08.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 1123,08 лева, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цената на доставена топлинна енергия за разликата
над присъдената сума от 403,18 лева до пълния предявен размер от 411,78 лева
като недоказан, както и исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на следните
суми: 68,67 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 30.03.2020 г. – 23.11.2022 г., и мораторна лихва в размер на
1,92 лева, начислена върху главницата за дялово разпределение като
неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето-лице помагач „..“ ООД,
правоприемник на „Т..“ ООД.
8
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9