№ 100
гр. ЛЕВСКИ , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на пети ноември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20204410200255 по описа за 2020
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Ф.А.Ю. – управляващ и представляващ ЕТ
„****************, със седалище и адрес на управление: *************, срещу
наказателно постановление №479246-F515862/22.11.2019г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности” – Велико Търново в Централно управление на Национална агенция
за приходите.
Жалбоподателят твърди, че с обжалваното наказателно постановление на
представляваното от нея дружество е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1000 лв., като счита същото за незаконосъобразно. Посочва, че в съдебно заседание ще
изложи доводите си за това.
Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно, а
ако прецени, че не са налице условията за това, да намали до минимума, предвиден в закона
размера на наказанието.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата. Сочи, че е допуснато нарушение при издаване на обжалваното наказателно
постановление, по изложените съображения.
Административнонакаващият орган, чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Гатев оспорва жалбата. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и
да потвърди процесното наказателно постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима
1
и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на
05.10.2019г. в 13:40 часа, в търговски обект – павилион за закуски, находящ се в *********,
експлоатиран от ЕТ ************** е извършена проверка от служители на НАП.
Извършена била контролна покупка.
При извършената проверка било установено, че разчетената касовата наличност е
61.60 лв., а фактическата – 510.50 лв.
За установеното бил съставен протокол №0363899/05.10.2019г.
Въз основа на констатираното по време на проверката, бил съставен АУАН срещу
жалбоподателя за това, че при извършената проверка е установено, че разчетената касова
наличност от ФУ е 61.60 лв.. от попълнения опис на касовата наличност от Е.С.Б., на
длъжност общ работник, в момента на проверката, фактическата наличност е 510.50
лв.установената разлика е в плюс 448.90лв.
Посочените факти са квалифицирани в АУАН като нарушение на разпоредбата на чл.
33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.
АУАН е бил предявен на жалбоподателя, който вписал възражение, че при
проверката на касовата наличност и оборота от касовия апарат е намерена разлика плюс
448.90 лв., че сумата е приготвена за плащане на доставка на месо, работникът е сложил
сумата при дневния оборот.
Въз основа на съставения акт за установявана на административно нарушение
административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с
което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.118,
ал.4 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1000 лв., за
нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото
гласни доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетели, както и
писмените доказателства – наказателно постановление №479246-F515862/22.11.2019г.,
АУАН F515862/13.10.2019г., протокол за извършена проверка №0363899/05.10.2019г.,
дневен финансов отчет, декларация от лице, работещо по трудово правоотношение, опис на
паричните средства в касата.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г.Д. и П.Б. като последователни,
логични и безпротиворечиви по отношение на съществените обстоятелства, включени в
предмета на доказване.
По искане на жалбоподателя е разпитан свидетелят Е.С.Б. – син на управителя на
дружеството. В показанията си сочи, че при пристигане на проверяващите самият той се е
намирал в обекта. Извършена била контролна покупка, след което е извършена проверката.
Според показанията свидетелят излязъл навън за почивка, а парите били
предоставени от него на работника, за да получи и заплати стоката, като разликата в касата
се е получила от това, че работникът поставил парите в касата, където е дневният оборот.
От една страна свидетелят твърди, че при пристигането на проверяващите се е
2
намирал в обекта, а от друга – че трябвало да излезе за почивка извън заведението, поради
което предоставил сумата за покупка на стока на работника.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля предвид на родствената връзка с
управителя на дружеството, в този смисъл заинтересоваността му от изхода на делото и
противоречията в показанията му.
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение са издадени в предвидената от закона форма, от компетентен
орган, който е подвел нарушението под правилната материална норма, при спазване на
визираните в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН изисквания.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът счита, че правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател за
нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г., съгласно която
извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
Нормата има за цел в случай на необходимост да бъде съпоставена касовата
наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от
извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка разлика
между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния
поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност.
Имуществената санкция, наложена на жалбоподателя е за това, че при извършената
проверка в обекта е констатирана разлика между фактическата наличност на парични
средства в касата на търговския обект и разчетената наличност на касата на обекта на
същата дата, като разликата е плюс 448.90 лв., не е регистрирана като въведена сума във
фискалното устройство, което притежава възможност да се извършват операциите
„служебно въведени” и „служебно изведени суми”.
По този начин жалбоподателят е нарушил императивното изискване на чл. 33, ал.1
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че при
проверката е установена разлика между касовата наличност в търговския обект, стопанисван
от жалбоподателя и отчетената сума по ФУ, съгласно дневния финансов отчет, в размер на
плюс 448.90 лв.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185,
ал.2 от ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3000 лева до 10
0000 лева за едноличен търговец, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл. 118 от ЗДДС или нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185,
ал.1 ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена санкция за едноличен търговец или
юридическо лице от 500 лева до 2000 лева за лице, което не издаде фискален бон за
регистриране и отчитане на извършените от него доставки/продажби.
Съгласно чл. 185, ал.2, изр. второ от ЗДДС, когато нарушението не води до
3
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.
Установеното нарушение е на просто извършване и в резултат на осъществяването му
не се е стигнало до неотразяване на приходи, поради което и на основание чл. 185, ал.2 от
ЗДДС, административнонаказващият орган е наложил санкцията по чл. 185, ал.1 от ЗДДС.
Отговорността на дружеството е обективна и безвиновна, поради което не е
необходимо да се обсъжда субективната страна на нарушението.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение
на наказателното постановление същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №479246-
F515862/22.11.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности” – Велико
Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на ЕТ
**************, ЕИК:**************, със седалище и адрес на управление: гр.
*********** представлявано от Ф.А.Ю., с ЕГН***********, на основание чл.185, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на хиляда лева,
КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4