№ 45774
гр. София, 03.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М.А КАСАБОВА-ХРАНОВА
като разгледа докладваното от М.А КАСАБОВА-ХРАНОВА Гражданско дело
№ 20251110133483 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу
Е. Д. К., Д. Ю. К. и В. Ю. К., която е редовна и предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК всеки от ответниците е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което
следва да се приемат като писмени доказателства. Описаният под № 3 в исковата
молба документ Договор за продажба на недвижим имот от дата 06.12.1991г. не е
приложен фактически, поради окето следав ад се даде възможност на ищеца да
представи същия по делото в препис и за насрещната страна, след което съдът ще се
произнесе по неговото приемане.
Ищецът е направил искане за конституиране на „Техем сървисис“ ЕООД като
трето лице – помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото се
излагат твърдения за наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с
мотивите на съдебното решение по настоящото дело предвид възможността при
неблагоприятно за ищеца решение същият да предяви регресни права срещу „Техем
сървисис“ ЕООД.
Исканията на ищеца по чл. 186 ГПК и по чл. 190 ГПК, както и исканията за
допускане на експертизи съдът намира за ненеобходими с оглед становището на
ответниците за липса на спор относно обстоятелствата, за установяването на които се
искат, и предвид факта, че Заповед № 9041 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 26.03.2025 г., издадена по гр. дело № 8880/2025г. по описа на СРС, 182-
ри състав е влязла в сила по отношение на претендираните от ответниците суми за
главница за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, **************, аб. №********* за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.
Следва да се приложи ч.гр.дело № 8880/2025г. по описа на СРС, 182-ри състав
за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.12.2025г. от 11:10 часа, за когато
да се призоват страните.
KОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Техем Сървисис” ЕООД
като трето лице – помагач на страната на ищеца.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по
делото.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото описаният под № 3, но фактически неприложен
към исковата молба документ Договор за продажба на недвижим имот от дата
06.12.1991г., след което съдът ще се произнесе по неговото приемане.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 8880/2025г. по описа на СРС, 182-ри състав за
послужване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал.
1 и ал. 2 ГПК:
„Топлофикация София“ ЕАД предявява по реда на чл. 422 ГПК срещу Е. Д.
К., Д. Ю. К. и В. Ю. К. искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че същите дължат на ищеца следните
суми:
Е. Д. К. - сумата 321,93 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 15.09.2023г. до 07.02.2025 г., начислена върху главницата за топлинна
енергия, както и сумата 9,78 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 16.07.2022г. до 07.02.2025 г. върху главницата за дялово разпределение,
Д. Ю. К. - сумата 64,39 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 15.09.2023г. до 07.02.2025 г., начислена върху главницата за топлинна
енергия, както и сумата 1,95 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 16.07.2022г. до 07.02.2025 г. върху главницата за дялово разпределение;
и В. Ю. К. сумата 128,77 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 15.09.2023г. до 07.02.2025 г., начислена върху главницата за топлинна
енергия, както и сумата 3,91 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 16.07.2022г. до 07.02.2025 г. върху главницата за дялово разпределение, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 8880/2025 г. по описа на СРС, 182 състав. След депозирано възражение
срещу издадената заповед в частта относно вземанията за мораторна лихва, са
предявени установителни искове за оспорената част от вземанията в заповедното
производство.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди
за процесния период и имот в качеството, както следва: на Е. К. на вещен ползвател за
5/8 ид. части, В. К. и Д. К. в качеството на собственик първия на 2/8, а втория на 1/8
ид. част от процесния недвижим имот. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия. Излага, че ответниците не били упражнила правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и
спрямо тях били влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били
ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които
ответницата била задължена да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като
лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се
извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че
ответниците са използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през
2
процесния период, както и дялово разпределение и не била погасили задълженията си.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК всеки от ответниците Е. Д. К., Д. Ю. К.
и В. Ю. К. е депозирал отговор на исковата молба, в който взема становище за
неоснователност на предявените искове. Подадените отговори са с идентично
съдържание. Изложени са съображения, че спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от
ОУ за отоплителен сезон 2022-2023г. и 2023-2024г., издадена през месец юли 2023г.,
респ. месец юли 2024г. разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ била неприложима. Сочат,
че отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок
за плащане. Общата фактура била издадена на 31.07.2023г./31.07.2024г., а 45-дневният
срок бил изтекъл на 15.06.2023г., респ. 15.06.2024г. с изтичането на 45 дни след
изтичане на периода, за който се отнася фактурата. Поддържат, че при липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД
ответниците изпадат в забава след покана, каквото ищецът не твърдял и не бил
доказал да е отправил. Предвид което исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия били неоснователни
изцяло. По отношение на претенцията за мораторна лихва върху главницата за цена на
услуга дялово разпределение сочат, че в ОУ на ищеца нямало предвидена уговорка за
начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение. По
делото нямало и доказателства за отправена покана от страна на ищеца към
ответниците за заплащане на сумите, претендирани за дялово разпределение.
Релевират възражение за изтекла давност. Не оспорват и не твърдят, че за процесния
период са извършвали плащания, респ. ако имало такива не твърдят да са били за
погасяване на процесното задължение. Не оспорват, че размерът на осчетоводените
като дължими суми отговаря на посочените в исковата молба. Не оспорват размера на
дължимите суми съгласно обективираните счетоводни записвания. Не твърдят да има
разминавания при ежемесечните отчети по общия топломер на СЕС за процесния
период, нито отопляемите обеми. Сочат, че количеството топлинна енергия по месеци
било посочено в приложенията на исковата молба. Не твърдят липса на съответствие с
действащата нормативна уредба. Оспорват само правното основание за начисляване на
процесните суми. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират
разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си, както
и при установяване на горните факти е да докажат погасяване на дълга.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест
на ищеца е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или
прекъсване на давността, за което не сочи доказателства.
С оглед становището на ответницата СЪДЪТ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че за
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. между страните е съществувало валидно
правоотношение за доставката на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. София, **************, аб. №*********, като за процесния имот и
период ищецът е доставил количеството топлинна енергия, посочено в исковата молба,
че процесните суми са били осчетоводени от ищцовото дружество.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
3
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ, а на ищеца да се връчи препис от отговора на ИМ, а на третото лице
– помагач на ищеца – препис и от исковата молба и приложенията към нея.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5