Р Е Ш Е Н И Е
№396
гр.Плевен, 09.08.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр. Плевен, VIII-ти състав, в открито съдебно заседание на девети
август две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Недялко Иванов
При секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдия Иванов адм. дело №430 по
описа за 2023год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 111 ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на л.св. С.Х.С.,***
срещу заповед №Л-1435/11.05.2023г. на Началника на затвора Белене, с която е
наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за срок от 10
денонощия.
В жалбата се твърди, че заповедта е необоснована
и недоказана. Оспорващият иска от съда да бъде отменена заповедта.
От ответника-Началника на Затвора Белене
е депозиран писмен отговор по жалбата, в който се сочи, че оспорената заповед е
мотивирана и законосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият С.Х.С.,
редовно призован се явява лично, като поддържа жалбата и доказателствените
искания направени с жалбата.
В съдебно заседание ответникът, не се
явява, представлява се от ст. юрк. С.Х., която излага съображения за
законосъобразно издадена заповед.
Административен съд - Плевен, осми
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложената по делото дисциплинарна преписка, се
установява, че на 20.03.2023г. до началника на затвора гр. Белене е подадена
Докладна записка от инсп. В.К., относно нарушение на вътрешния ред и проведена
беседа с л.св. С.Х.С..
В докладната записка
е посочено, че на 20.03.23 г. около 10:30 часа мл. инсп. Д.С.е докладвал за
отправени вербални заплахи към ръководството на Затвора гр. Белене, че ще
предприеме действия с които: „ще вдигне всичките към 1-2 ч. през нощта, а може
и още днес следобед, за да видя какво могат и колко струват“ от л. св. С.Х.С.,
изолиран в сп. помещение с видео наблюдение - 311 на пост № 3 по чл. 60 от ЗИНЗС. Докладвано е от мл. инсп. К. - постови на пост № 3 и мл. инсп. В. -
постови на пост № 8 /ЦП/, че л.св. С.С. покрива камерата за видео контрол, с
което възпрепятства наблюдението и затруднява своевременното отреагиране на
НОС. Инсп. К. веднага се е отзовал на пост № 3 за оказване на съдействие и
даване на указания. При отваряне на сп. помещение л. св. С. е бил настроен
агресивно, бил е видимо раздразнен, било му е разпоредено да се успокои. Л. св.
С. се е успокоил, но е продължил да сипе обиди към ръководството на затвора,
към ИСДВР Б. А., инсп. психолог М. И. и към К. с думите: „лъжци, престъпници и
олигофрени“. Разпоредено му е да спазва вътрешният ред, да не разрушава
държавното имущество, да не възпрепятства видео наблюдението. Предупреден е, че
ще бъдат взети всички законови мерки срещу него, включително и физическа сила и
помощни средства за овладяване на обстановката. При приемане на дежурството на К.
е докладвано, че л. св. С. премествал леглото в спалното помещение извън обсега
на камерата за видео наблюдение. Направен е опит от К., инсп. психолог М. И.,
ИСДВР Б. А., в който л. св. не е отвърнал за желанието за диалог и комуникация
от служителите. На поканата да посети медицински център и да бъде прегледан от
медицинско лице отново нищо не отговоря.
Със своите действия,
покривайки камерата за видеонаблюдение с кърпа, л. св. неколкократно е проявил
провокативно поведение към служителите от НОС, които след всяко премахване на
кърпата са му издавали разпореждане повече да не я поставя там, което той
системно не изпълнява. С цел избягване употребата на физическа сила и помощни
средства спрямо л. св. С., до последно били правени опити за установяване на
диалог. Предвид нежеланието на л. св. да комуникира, липсата на каквито и да е
индикации за случващото се с него и невъзможността да бъде наблюдаван
постоянно, го прави още по-уязвим към актове на автоагресия и самонараняване. Предложено
е л.св. С. да бъде преместен в спално помещение 612 до отпадане на
необходимостта, тъй като то било значително по- добре обезопасено.
На 19.04.2023г. е
изготвена Докладна записка /ДЗ/ рег. №ИЗ-3681 до началника на затвора гр.
Белене от А.Д.Д.ИСДВР на 6 група, с която е предложено на началника на затвора
да наложи дисциплинарни наказания.
На 13.04.2023г. л.св.
С.Х.С. е представил писмени обяснения.
От видео записа от
сп. помещение 311 от 20.03.23 г. се потвърждава, че л.св. С. неколкократно
закрива камерата в помещението.
Във връзка с горното, със Заповед №Л-1435/11.05.2023г.
на Началника на Затвора Белене, на л.св. С.Х.С.,
на основание чл.101 т.7 от ЗИНЗС, е наложено дисциплинарно наказание: изолиране
в наказателна килия за срок от 10 (десет) денонощия, за извършени нарушения на
чл. 96 т.3 от ЗИНЗС – за системно неспазване на установените правила в МЛС,
изразяващо се в злепоставяне и обидно отношение към служители, което се явява
дисциплинарно нарушение съгласно чл.100 ал.1 и ал.2, т.5 от ЗИНЗС.
Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна, засегната от действието на обжалваната заповед и депозирана в
предвидения от чл.111, ал.1 от ЗИНЗС срок.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от оправомощено за това
длъжностно лице съгласно чл.104 ал.1 от ЗИНЗС, а именно Началникът на Затвора Белене,
в границите на неговата териториална и материална компетентност и при спазване
на установените в чл.106 ал.1 от ЗИНЗС срокове.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма.
При издаване на заповедта не са допуснати нарушения
при установяване на дисциплинарното нарушение, тъй като то е установено след
подадена докладна записка от инсп. В.К., въз основа на които е извършена
проверка.
Според съда, в хода на дисциплинарното производство са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, а
именно не е спазено изискването по чл.105 от ЗИНЗС, който предвижда, че преди
налагане на наказанието задължително се изслушва нарушителят. В оспорената
заповед е посочено, че С. е изслушан от дисциплинарно наказващия орган на 04.05.2023г.,
но не са представени доказателства за това – не са представени писмените му
обяснения или пък протокол, че отказва да даде обяснения. Извършената проверка
по случая е приключила с изготвянето на Докладна записка на 19.04.2023г. Видно
от доказателствата по делото е още, че л.св. С.С. е дал писмени обяснения във връзка със случая като обяснява, че инсп. К.
му е заявил, че ще се премести леглото му и ще се фиксира за пода, за да може
да го вижда камерата, при което С. е изнегодувал, тъй като леглото му било до
парното, тъй като му било студено и не искал да го мести. С. твърди, че не е
отправял обиди и заплахи. След като е заявил, че не желае повече да разговаря с
инсп. К., в знак на протест С. закрива камерата в стаята с кърпа многократно.
Това, че е закривал камерата в помещението се потвърждава и от видеозаписа от
камерата. С. признава, че е нарекъл инсп. психолог М. И. „лицемерка“, но не е
отправял други обиди към други лица. След приключване на проверката на 19.04.2023г.,
от С. не са изискани обяснения, което според съда е съществено нарушения на
административно-производствените правила.
По отношение фактическите основания в заповедта и
съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:
Няма спор, че С.С. е лишен от свобода и изтърпява
наказанието си в Затвора Белене.
Процесното дисциплинарно наказание е наложено за това,
че л.св. С. е нарушил разпоредбите на чл. 96 т.3 и чл.100 ал.1 и ал.2, т.5 от ЗИНЗС. Нормата на чл.96 т.3 от ЗИНЗС сочи, че лишените от свобода са длъжни да спазват
установените за тях правила.
Съгласно чл.100 ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение
е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода,
с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява
физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.
Съгласно чл.100 ал.2 т.5 от ЗИНЗС за дисциплинарно
нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на
ограниченията, предвидени в ЗИНЗС.
От анализът на събраните по делото доказателства и
установената фактическа обстановка се установява, че на 20.03.2023г. е имало ситуация
при която се е стигнало до напрежение между л.св. С. ***, при която С. закрива
камерата в спално помещение №311 с кърпа многократно /за това самия С. признава
в обясненията си от 13.04.2023г./, съгласно докладна записка от 19.04.2023г. С.
е отправял обиди към ръководството и служители на затвора, като в обясненията
си С. признава, че е нарекъл инсп. психолог М. И. „лицемерка“, но не е отправял
други обиди към други лица.
Според съда, дори л.св. С. да е извършил нарушение,
така както е описано - дисциплинарно нарушение по чл. 96, т.3 от ЗИНЗС – системно
неспазване на установените правила в МЛС, изразяващо се в злепоставяне и обидно
отношение към служители, което се явява дисциплинарно нарушение съгласно чл.100
ал.1 и ал.2, т.5 от ЗИНЗС, същото подлежи на дисциплинарно наказание изолиране
в наказателна килия, само при наличие на системност на нарушенията.
Съгласно чл.102, ал.2 от ЗИНЗС, дисциплинарните
наказания по чл. 101 т.7 и 8 могат да се налагат само при извършено
дисциплинарно нарушение по чл. 100 ал. 2 т. 4, 6, 7 или 8,
както и при системни нарушения по чл. 100 ал. 2 т.1, 2, 3 или 5. По делото са представени
Заповед №Л-2555 от 08.08.2022г., Заповед № Л-3250/30.09.2022г. и Заповед №Л-1417
от 11.05.2023г., но не са представени доказателства, че тези заповеди са влезли
в законна сила. Както е известно от правната теория, системност означава три
пъти или повече пъти, извършено едно и също нарушение, като тези нарушения
следва да са посочени и в обжалвания административен акт, а в случая нито има
доказателства за влизане в сила на представените заповеди, нито в оспорваната
заповед същите са посочени за да се приеме, че е налице системно нарушение.
На следващо място, според съда, самостоятелно
основание за отмяна на заповедта са изложените бланкетни мотиви, при определяне
наказанието, определено на 10 денонощия, което е близко до максималния размер
за изолиране в наказателна килия от 14 денонощия, а именно посоченото е „като
взех под внимание характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на
лишения от свобода към него, както и поведението му в затвора“, като същото
според съда не представлява подробни мотиви, които да обосноват налагането на
наказание близко до максималния размер, а здравословното състояние на С. въобще
не е обсъждано при определяне на размера на наказанието, като за да наложи
наказание в такъв размер, административно наказващият орган е следвало да
изложи ясни, подробни мотиви, с оглед конкретното лице, а не банкетни такива,
като това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Липсата
на конкретни мотиви относно срока, за който се налага наказанието, води до
невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за
съответствие на индивидуалния административен
акт с целта на закона, което е изискване за неговата законосъобразност - чл. 146, т. 5 АПК.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че
оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Водим
от горното и на основание чл.111 ал. 5 и ал. 6 т.2 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №Л-1435/11.05.2023г. на Началника на
затвора Белене, с която на л.св. С.Х.С. е наложено дисциплинарно наказание
изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба,
чрез Административен съд – Плевен, пред тричленен състав на Административен
съд- Плевен в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/