РЕШЕНИЕ
№………
град П., 26.08.2020 година
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и шести август, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
при секретаря…………… и в присъствието на
прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д. № 787 по описа на съда за
2020 година, и за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 483 /
11.11.2019г. по в.гр.д.№787/ 2019г. П.ски окръжен съд ОТМЕНЯ решение №1503/31.07.2019г.
,постановено по гр.д.№ 866/2019г. на П.ски
районен съд в ОБЖАЛВАНИТЕ МУ ЧАСТИ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА на осн. чл. 179,ал.1 от ЗМВР във вр.с чл.
188,ал. 2 от ЗМВР и във вр. с чл.
9,ал.2 от НСОРЗ и във вр. с чл. 140 ,ал.1 от КТ ***, ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3,
представлявано от К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на С.Ц.К., ЕГН **********,***, сумата 1139,98 лв. представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода от 08. 02. 2016 год. до 08.
02. 2019 г. след превръщане на нощните часове към дневни , ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 08.02.2019г. до окончателното ѝ
заплащане,като за РАЗЛИКАТА над 1139,98лв. до претендираните 1708,45лв.,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3,
представлявано от К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на С.Ц.К., ЕГН **********,***, деловодни разноски за първата инстанция по
КОМПЕНСАЦИЯ , в размер на 186,96лв .
ОСЪЖДА С.Ц.К., ЕГН **********,***, да заплати
на ***, ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** №
3, представлявано от К.Н., деловодни разноски за въззивната инстанция в размер 44,64лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
***, ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н., да заплати по
сметка на П.ския окръжен съд държавна такса в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3,
представлявано от К.Н., да заплати по сметка на П.ския районен съд част от
направените от бюджета на този съд разноски за вещо лице ,в размер на
80,07лв.,съответна на уважената част от иска.
Решението не подлежи
на касационно обжалване на осн. чл.280,ал. 2 т. 3 от ГПК.
Постъпила е молба от ***, ЕИК ***, адрес: гр.П.,
ул.*** № 3,с която се прави искане за тълкуване на посоченото решение на ПлОС
по отношение на това дали се дължи държавна такса в полза на РС-П. и ако се
дължи ,то в какъв размер. Сочи се ,че молителят е получил на 20.07.2020г.
уведомление за доброволно изпълнение ,изпратено от РС- П. в което е посочено
,че по сметка на РС- П. се дължи държавна такса в размер на 68,34лв. Молителят
счита ,че такава държавна такса в полза на РС-П. не се дължи, а се дължи само
присъдената от ПлОС държавна такса в размер на 50лв.
С допълнително
становище от 05.08.2020г. молителят уточнява ,че е подал молба до РС-П. за това
,че сумата 68,34 лв. не следва да бъде включвана в поканата за доброволно
изпълнение ,но е получил отрицателен отговор на тази своя молба ,като с
разпореждане от 27.07.2020г.РС-П. е оставил без уважение искането за премахване
на сумата 68,34лв. като дължими разноски от молителя , от поканата за
доброволно изпълнение.
Противната страна
по делото –С.Ц.К. ,чрез пълномощника си адв.Д.П. е изразила становище ,че с
молбата по чл. 251 от ГПК се целели последиците на пропусната процедура по чл.
248 от ГПК ,поради което се счита ,че молбата за тълкуване е недопустима.
П.ски окръжен съд намира
,че молбата за тълкуване на решението на ПлОС в частта, касаеща дължимата и
присъдена държавна такса е допустима , тъй като е подадена от надлежна страна и
преди да е изпълнено решението ,чието тълкуване се иска , а по същество е
основателна ,тъй като очевидно е , че за
Районен съд-П. ,който е изпратил поканата за доброволно изпълнение и
впоследствие е постановил и разпореждането от 27.07.2020г., волята на въззивния съд по
отношение на това каква държавна такса и в какъв размер дължи ***, е неправилно
разбрана и тълкувана.
Волята на
въззивната инстанция е правилно схваната
от молителя –*** ,който счита ,че не дължи държавна такса в размер на 68,34лв.
в полза на РС-П., а дължи само държавна такса в размер на 50 лв. в полза на П.ски
окръжен съд.
Както се вижда от
диспозитива на решението на ПлОС ,чието тълкуване се иска ,ПлОС е отменил
решението на ПлРС в обжалваните му части , а видно от самата въззивна жалба и
от определението на Плюс по чл. 267 от ГПК ,първоинстанционното решение се
обжалва „ в частта относно уважения иск на осн. чл. 178, ал.1 т. 3 от ЗМВР и за присъдените разноски на осн. чл. 78,
ал.1 т. 4 и т. 6 от ГПК „ , т.е . жалбата
е насочена не само срещу иска по чл. 178, ал.1 т.3 от ЗМВР , но така
също и срещу присъдените от РС-П. деловодни разноски и държавна такса.
След като е посочил ,че
отменя обжалваното първоинстанционно решение в тези обжалвани негови
части ,то естествено и логично следва ,че
П.ски окръжен съд е отменил не само решението по съществото на спора по
чл. 178, ал.1 т. 3 от ЗМВР,но го е
отменил и в частите му за присъдените деловодни разноски и държавна такса ,
като вместо това е постановил и други размери на дължимите деловодни разноски и
на дължимата държавна такса ,като е съобразил намаления размер до който се
уважава исковата претенция . Както се вижда от решението на ПлРС
исковата претенция е била уважена за сумата 1708,45лв. с оглед на което
държавната такса е била определена в размер на 68, 34лв. ,но тъй като П.ски
окръжен съд е уважил исковата претенция само до размер на 1139,98 лв. , то
съответно на този размер е определил и дължимата държавна такса в полза на П.ски
окръжен съд /съдът който е постановил ново решение по съществото на спора
/,която е в размер на 50лв. Тази държавна такса е определена на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК и е в минималния размер от 50лв. ,тъй като при уважен иск 1139,98
лв. ,4 % от тази сума се равнява на
45,59лв. ,което е под минимума от 50лв. Тази такса е присъдена в полза на П.ски
окръжен съд ,защото всъщност това е съдът постановил окончателното решение по
съществото на правния спор , а не П.ски районен съд ,чието решение по
съществото на същия този спор е отменено като неправилно. Затова в крайна сметка дължима остава само присъдената от ПлОС
държавна такса в размер на 50лв.,която е присъдена в полза на самия ПлОС
, а първоначално присъдената с първоинстанционното решение държава такса в
размер на 68,34лв. в полза на ПлРС не е дължима ,защото решението на ПлРС е
отменено и в тази му обжалвана част.
Поради изложеното
,следва да се допусне исканото тълкуване ,като се посочи ,че отмяната на
първоинстанционното решение в обжалваните му части означава отмяна и на
присъдената от ПлРС държавна такса в размер на 68,34лв. ,която е била
определена върху уважения иск по чл. 178, ал.1 т. 3 от ЗМВР с
размер 1708,45лв.,т.е. че тази такса в
полза на ПлРС не се дължи от *** , а
ответника *** дължи само присъдената от ПлОС д.т. в размер на 50лв. ,определена върху цената на уважения от П.ски
окръжен съд иск в размер на 1139,98 лв.
Водим от горното , П.ски окръжен съд
РЕШИ :
ИЗВЪРШВА ТЪЛКУВАНЕ на
решение № 483 / 11.11.2019г. по в.гр.д.№787/ 2019г.на П.ски окръжен съд в
частта му ,касаеща дължимата от *** държавна такса,като същото трябва да се
разбира в смисъл ,че решение № 1503/
31.07.2019г. на ПлРС е отменено и в
частта му с която *** е осъдено да заплати държавна такса в размер на 68,34лв.
в полза на ПлРС и тя не се дължи , като
остава дължима само присъдената в полза на П.ски окръжен съд държавна такса в размер на 50лв. ,която е
изчислена върху уважения иск в размер на
1139, 98лв.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :