№ 105
гр. Балчик, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и втори
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20233210100765 по описа за 2023 година
**** ЕАД с ЕИК****, представлявано от А. А. - изп.директор и И. Е. -
Председател на УС, чрез адв. И. М., против И. Г. Р. с ЕГН********** от ****,
с правно осн.чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска 1876,29 лева.
Съдът като взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Ищецът твърди, че ответника е собственик на процесния имот, на
основание Нотариален акт № 49 от 2007г. за продажба на недвижими имот,
като за процесния период 01.05.2019г. до 30.04.2021г. и на това основание е
клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Твърди се, че за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****,
ответника не е заплатил за сумата от 1596.67 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2019г. до
30.04.2021г..
Това е мотивирало ищеца да подаде заявление по чл.410 от ГПК до
компететния съд, който е издал Заповед за парично изпълнение, като е
разпоредил, че ответника дължи освен посочената по-горе главница,
законната лихва към нея, считано от 01.09.2022г., до окончателното изплащане
на вземането и 241,20 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
09.08.2022г., както и сумата от 31,92 лв. - главница, представляваща стойност
1
на услугата „дялово разпределение“ за периода 01.07.2019г. до 30.04.2021 г..
ведно със законната лихва от 01.09.2022г., до окончателното изплащане на
вземането и 6,50 лева - мораторна лихва за забава от 31.08.2019г. до
09.08.2022г.
Направено е искане, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице
помагач да бъде привлечено дружеството ****, със седалище и адрес на
управление: **** - фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на
процесния адрес.
С исковата молба се претендират се разноски, направени са
доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника Р., който не
оспорва качеството си на потребител на ТЕ, в качеството си на собственик на
имот находящ се в ****. Не оспорва, че съгласно протокол от ОС на ЕС от
16.01.2001г. и договор за продажба на топлинна енергия **** г., сградата, в
която се намира процесният обект е топлофицирана и, че при ищеца е открита
партида на името на ответника е за процесния топлоснабден имот, с абонатен
№ ****, по смисъла на легалната дефиниция на пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. Не
оспорва качеството си на страна по договорно правоотношение за доставяне
на топлинна енергия, поради което бил обвързан от Общите условия на
ищцовото дружество и при спазване на чл. 125 ЗЕ, 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ на
ответника на горепосочения адрес била доставяна топлинна енергия при
дялово разпределение на същата в сграда етажна собственост при отчитане и
заплащане на потребената топлинна енергия.
С оглед изложеното предявените обективно кумулативно съединени
искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗДД, чл. 149
ЗЕ счита че са доказани по своето основание, но предвид липсата на
доказателства за извършено дялово разпределение, респективно такива за
размера на доставената ТЕ (сметки към фактура, извлечение от сметки и
прочее не доказват доставка), то е направил възражение, че са недоказани по
размер претендираните суми за доставена и неизплатена топлинна енергия за
периода от м. 01.05.2019г. до м. 30.04.2021г. и за услуга дялово разпределение
за периода 01.07.2019г.-30.04.2021 г..
Изразил е становище по Направеното искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за
привличане на „Директ" ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес па
управление: **** като трето лице-помагач на страната на ищеца, което счита
за основателно.
Моли съдът да отхвърли предявените искове, като недоказани.
Претендират се възлагане на разноски по делото, както и не се
портивопоставя за приобщаване към делото на представените с исковата
молба писмени доказателства и направени доказателствени искания.
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдът е разпределил
доказателствената тежест, като върху ищеца лежи тежестта на доказване, че
ответника не е заплатил претендираните суми; да установи по безспорен
начин, че са спазени изискванията на ЗЕ за продажба на ТЕ относно
преноса,доставка до абоната и разходвана /потребена енергия от абоната.
2
В тежест на ищеца е да докаже облигационното си отношение с
ответника, за което следва да представи общите си условия за продажба на
топлинна енергия на клиенти за битови нужди в гр. София, относими към
процесния период, доказателства за одобрението на тези общи условия от
КЕВР и доказателства, че същите са влезли в сила след публикуването им в
един централен ежедневник и един местен ежедневник, както и самите
публикации в последните, като съдът е указал да представи и всички
относими документи касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в
топлоснабдения имот за процесният претендиран период, вкл. и доказателства
за метрологичната проверка на уредите за дялово разпределение.
В тежест на ответника съдът е указал, че следва да докаже, че е заплатил
претендираната сума и договорното основание за това.
На осн. чл. 146, ал.1, т. 2 от ГПК съдът е определил правната
квалификация на иска в нормата на чл.422,ал.1, от ГПК във вр. с чл. 415, АЛ.1,
Т.2, във вр.с чл.124,ал.1 от ГПК и във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и
във вр. с чл.149 от ЗЕ.
По делото е привлечено трето лице-помагач-****, по искане на
ищцовата страна, което искане съдът е уважил. Последното е представило
писмени доказателства, изискани от съда. Не е изразило становище относно
исковата молба.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява, не се
представлява. С депозирана писмена молба е поискал съдът да се произнесе с
решение, с което да уважи иска.
Третото лице помагач **** е депозирало писмени доказателства относно
отчитането и разпределението на ТЕ, вкл. и доказателства относно
метрологичната проверка на уредите, изразило становище по хода на делото,
да се гледа в тяхно отсъствие, поради ангажираност.
В съдебно заседание ответника, редовно призован - не се явява, се
представлява от особен представител, назначен от съда, а именно от адв. Г.. С
оглед заключението по приетата от съда ССчЕ е направила признание на иска.
Съдът е дал ход на делото и е приел проекто-доклада като окончателен.
Приел е представените по делото доказателства, приключил е хода на
съдебното дирене и е дал ход на устните състезания, като е обявил делото за
решаване.
ПО делото е назначена ССчЕ от чието заключение е установено, че
размерът на дължимата сума за процесния период е в размер на 1596,67 лева а
законната лихва която се дължи е изчислена в размер на 250,94 лева, считано
от 01.09.2022г.
Експертизата не бе оспорена и като обективна и правилна, непораждаща
съмнение относно изводите, които е направила за да стигне до това
заключение е приета от съда.
В тази връзка съобразява следното:
Съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
3
решение съобразно признанието, като в мотивите е достатъчно да се укаже, че
то се основава на признанието на иска.
Съдът приема, че са налице основанията на чл.237, ал.2 от ГПК.
Според чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът постановява решение, като е
достатъчно в него да бъде посочено, че то се основава на признанието на иска.
Такава е и настоящата хипотеза.
Предвид установеното, съдът прави следните изводи:
Ищцовата претенция следва да бъде уважена, предвид обстоятелството,
че ответника е признавал иска, така както са предявени, на основание чл. 237
от ГПК, съгласно приетото от съда, изложено по-горе.
Направеното възражение от адв. Г. относно недължимостта на сумата в
размер на 6,50 лева-представляваща мораторна лихва се явява неоснователно
и следва да бъде отхвърлено.
Ищеца претендира разноски.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се
поражда право на разноски в полза на ищеца.
В рамките на настоящото производство, ищеца е направил разноски
както следва:37,53 лева ДТ за образуване на заповедното производство и 50,00
лева за юр.к.възнаграждение, а в исковото производство 176,34 лева,
500,00лева за назначаване на особен представител, 750,00 лева за назначаване
на ССчЕ и се претендира 200,00лева юр.к.възнаграждение.
Съдът преценява, че искането за присъждане на разноски е основателно,
поради което и следва ответната страна да бъде осъдена да заплати
направените от ищеца разноски по делото.
По отношение на юр.к.възнаграждение в исковото производство, съдът
преценява, че същото следва да бъде определено в размер на 150,00 лева, а до
претендирания размер да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 237, ал. 2, във вр. с 1 от
ГПК, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Г. Р. с
ЕГН**********, **** че дължи на **** с ЕИК****, със седалище и адрес на
управление ****, представлявано от А. А.-изпълнителен директор и И. Е.-
Председател на УС, за топлоснабден имот, находящ се в **** сумата от
1596,67 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва считано от
01.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на
241,20лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от
15.09.2020г. до 09.08.2020г., както и сумата в размер на 31,92 лева-главница за
услугата „дялово разпределение“, до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 6,50 лева, представляваща мораторна лихва за
4
забава, считано от 31.08.2019г. до 09.08.2022г.
ОСЪЖДА И. Г. Р. с ЕГН**********, **** ДА ЗАПЛАТИ на **** с
ЕИК****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от А. А.-
изпълнителен директор и И. Е.-Председател на УС, общо сумата в размер на
1463,87 лева, представляваща разноски по делото, от които в заповедното
производство по ****сумата в размер на 37,53 лева представляваща ДТ, за
образуване на заповедното производство и 50,00 лева за юр.к.възнаграждение;
в исковото производство разноски по делото, от които, в размер на 176,34 лева
ДТ за образуване на делото, 500,00лева за назначаване на особен
представител, 750,00 лева за назначаване на ССчЕ и 150,00лева
юр.к.възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач-**** с
ЕИК****,със седалище и адрес на управление **** на страна на ищеца **** с
ЕИК****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от А. А.-
изпълнителен директор и И. Е.-Председател на УС.
На адв. Г. да се изплати възнаграждение в размер на 500,00 лева, като
след влизане в сила на Решението да бъде издаден РКО.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5