РЕШЕНИЕ

 

№ …………

 

гр. Русе, 14.08.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публичното заседание на тринадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

                                                                       

при секретаря БОРЯНКА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5073 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 149 от СК от Д.Г.Д., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител М.К. за заплащане на издръжка в размер на 250.00 лева за минало време- една година преди предявяване на иска на 20.08.2019 год., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и разноските по делото.

Ищeцът твърди, че ответникът Г.Д. е баща на детето Д.Г.Д., роден на *** год. Заявява, че бащата живее постоянно в И*, не посещава Б*, не полага грижи за него и сестрите му, не плаща издръжка. Моли да бъде присъдена издръжка в размер на 250.00 лева месечно за периода една година преди предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

         Ответникът чрез особенния си представител не оспорва предявения иск в минималния размер, предвиден в закона. Няма доказателствени искания. 

 

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено на 12.06.2013 год. от Община Р* въз основа на акт за раждане № 0741/15.05.2009 год., детето Д.Д., ЕГН ********** е родено на *** год. в М*, Ф*, като  негови родители са М.К.И., ЕГН ********** и Г.Д., роден на *** год.

М.И. има още две деца от същия мъж- С*, родена на *** год. и М*, родена на *** год. Тя се грижи за трите деца. Бащата не полага грижи и не плаща издръжка. Той никога не е идвал в Б*. За тези обстоятелства бяха ангажирани показанията на свидетеля К* К* И*.

С решение № 691/11.06.2020 год. по гр.д. № 4586/2019 год. е присъдена издръжка на двете деца, както следва: на детето С*- 250.00 лева, а на детето М*- 200.00 лева, считано от 24.07.2019 год. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Присъдена е издръжка и за минало време- от 24.07.2018 год. до 24.07.2019 год. в размер на по 2400.00 лева за всяко от децата.

         Майката на децата е регистрирана в Бюрото по труда на 22.06.2020 год.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска с правно основание чл. 149 от СК:

Правото на издръжка на непълнолетните деца е безусловно. Родителите дължат такава, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съдът намира, че предвид възрастта на детето Д., родено на *** год., понастоящем на 17 години, за задоволяване на нуждите му от храна, облекло и други потребности е необходима обща издръжка в размер на около 400.00 лв. месечно. В тази издръжка участие следва да вземат и двамата родители, без значение дали работят или не, като участието им следва да се преценява и съобразно факта кой от тях отглежда детето. Тъй като само майката полага грижи за детето, бащата следва да заплати издръжка в претендирания размер за една година преди предявяване на иска или общо 3000.00 лева. Не се установява  бащата да е с влошено здравословно състояние, което да не му дава възможност да реализира доходи, от които да отделя за издръжката на непълнолетния си син. Същият се намира в трудоспособна възраст- в момента е на 42 години и лисват установени  по делото някакви други обективни или субективни причини, поради които той да не може да плаща такъв размер на издръжката.

Бяха ангажирани доказателства от ищеца, че на практика през последната година детето е било отглеждано и издържано само от своята майка. Поради тази причина ответникът дължи издръжка със задна дата и предявеният иск следва да бъде уважен.

Относно разноските по производството по чл. 81 от ГПК:

Ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски.

Ответникът дължи държавна такса за присъдената издръжка за минало време, съгласно чл. 69, ал.1, т. 6 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 120.00 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС сумата 50.00 лева за възнаграждение на назначения му особен представител.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.

Така мотивиран, Русенски районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Г.Д., роден на *** год. да заплати на Д.Д., ЕГН **********, роден на *** год. в М*, Ф*, чрез неговата майка и законен представител М.К.И., ЕГН ********** издръжка в размер на по 250.00 лева месечно за период от една година преди предявяване на иска- от 20.08.2018 год. до 20.08.2019 год. или общо 3000.00 лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащане на задължението..

ОСЪЖДА Г.Д., роден на *** год. да заплати държавна такса за присъдената издръжка в размер на 120.00 лева, както и 50.00 лева за възнаграждение на назначения му особен представител по сметка на Русенски районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му на 17.08.2020 год.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

   ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

   Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок от получаването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: