Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград21.06.2019г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на двадесет и трети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОКОВА като
разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 2571 по
описа за 2018г. и като обсъди:
Предявен иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД.
В.М.С.,***
моли да бъде постановено решнеие, с което да бъде осъден Е.Т.И., с постоянен
адрес *** да му заплати сумаа от 600 лв обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на подадено на 29.11.2014г срещу ищеца заявление до Началника
на РУ на МВР гр Асеновград, 200лв обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на разгласяване от ответника на позорни обстоятелства по отношение на ищеца –
посоченото в заявление до началника на РУП Асеновград, че
ищецът системно употребява алкохол и е в нетрезво състояние, 200лв
обезщетениe за неимуществени вреди в резултат на разгласяване от ответника на
позорни обстоятелсва по отношение на ищеца, а именно посоченото в
обяснение до началника на РУП на МВР
Асеновград, че на същия ден ищецът се е
опитал да продаде железни варели, които са собственост на бащата на
ответника, 300лв обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на разгласяване от ответника на позорни
обстоятелсва по отношение на ищеца, а именно -
обективираното в протокол от с. з. по ЧНД 676/2014г на АРС – „той употребява алкохол винаги, като
пийне става още по агресивен и не мисли за последствията, мисля че страда от
алкохолизъм, излиза от вратата вади си половия орган и пикае на вратата, това го прави много често, гледам
как си пуска порно постоянно“, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 23.12.2014г до
окончателното изплащане. Твърди, че
ответникът е негов племенник. До 2010г ответникът е живеел в гр. Лъки,
дотогава страните не са имали никакви конфликтни ситуации. В началото на 2010г
ответникът се установил да живее на втория етаж от съсобствената четириетажна
жилищна сграда на посочения адрес, след което започнали конфликти между ищеца и
ответника по различни поводи- първо заради несъглсието на ищеца да разрещи на
майката на ответника да построи отделна сграда на граничната линия със съседа,
ответникът отказвал да плаща сметки за вода на съсобствената друга стара къща в
същия имот, започнал да депозира жалби срещу ищеца до различни институции, като
го заплашвал с думите че ще му направят такива мизерии че ще го принудят да се
махне от къщата. Разпространявал клюки по адрес на ищеца , депозирал е до РУП Асеновград искане ищецът да бъде
принудително лекуван, но е постановен отказ. Въпреки, че на отвеника е известно обстоятелството, че
ищецът е напълно психично здрав, на 29.11.2014г е подал ново заявление до РУ на
МВР Асеновград, в което е описал че ищецът системно употребява акохол и е в
нетрезво състояние, поради което спрямо него е следвало да се предприемат
съответните законови мерки, а в дадени обяснения от 03.12.2014г е посочил че
спрямо ищеца следва да бъдат взети спешни мерки, да бъде настанен на лечение,
поради това че когато е пиян, имало опасност да извърши престъпление. Във
връзка със заявлението на ответника е
депозирано искане от РП Асеновград до АРС
за задължителното настаняване и лечение на ищеца по реда на чл. 156 и 157 ЗЗ, образувано е ЧНД 676/2014г на АРС ,
в хода на производството ответникът е бил разпитан в качеството на свидетел и в
с. з. на 23.12.2014г е заявил, че е пуснал жалбата за лечение, а началника на
полицията пуснал проверка, преди няколко години също пуснал жалба за
принудително лечение, но не мисли че
ищецът страда от психично заболяване. В резултат на подаденото от ответника
заявление е била образувана преписка в РУП Асеновград, предприета е проверка, в
рамките на която ищецът бил извикан да дава обяснения, което му причинило
стрес, притеснение, безпокойство и унижение, бил е неприятно изненадан и когато
получил съобщение от съда да се яви по
ЧНД 676/2014г на АРС в качеството на предложено за принудително лечение лице,
стресирало го обстоятелството, че може да го хоспитализират, без каквато и да е
причина. В града хората познават ищеца и
започнали коментари по негов адрес, че
може да бъде вкаран в лудница, а негови приятели го срещали и питали дали срещу него има дело за настаняване в
психиатрия. В резултат на това ищецът се изолирал в къщи, спрял да излиза и
посещава публични места, чувствал се некомфортно да обяснява че не е луд.
Явяването на делото за принудително лечение също се е отразило негативно на
психическия му комфорт, на достойнството му като личност, от датата на връчване на съобщението за
насрочване на заседанието до датата на провеждането му, или в продължение на
една седмица ищецът бил в постоянно безпокойство какво може да се случи с него, чувствал се силно разстроен от
поведението на ответника, от стреса се обострило и настъпило влошаване на
хроничното му заболяване псориазис. Ангажира събиране на доказателства,
претендира разноски.
Ответникът счита иска допустим , но неоснователен. Не оспорва твърдението, че с ищеца са
роднини, както и че е подал заявление до началника на РУП
Асеновград на 29.11.2014г в което е посочил че ищецът системно употребява
алкохоли и е в нетрезво състояние. Не оспорва
и твърдението, че е дал обяснения на
29.11.2014г, в което е посочил че ищецът
се опитал да продаде железни варели, които са на бащата на ответника, както и
че в показанията си по ЧНД 676/2014г на АРС
в с з на 23.12.2014г е употребил изразите „той употребява алкохол винаги, като пийне става
още по-агресивен и не мисли за последствията, мисля че страда от алкохолизъм,
излиза от вратата вади си половия орган и пикае на вратата, това го прави много
често, гледам как си пуска порно
постоянно“. Оспорва останалите твърдения в исковата молба, като заявява, че
никога не е имал за цел да дискредитира злепостави, урони престижа или доброто
име на ищеца , нито да му причини психологически и емоционален дискомфорт, да го изложи пред близки, приятели и
обществото. Оспорва да не е знаел, че ищецът не страда от психично заболяване,
в жалбите и заявлението които ответникът е подал както и в показанията е
излагал единствено и само факти. Целта на подаваните от него жалби, сигнали,
уведомления е била охраняване на личността, здравето и имущественото както на
ответника, така и на неговото семейство.
Заявява, че не само отвеникът, но
и останалите обитатели на къщата находяща се в гр Асеновград ул. „Княгиня
Евдокия“ № 9 са били свидетели в
продължение на години преди и след 29.11.2014г на състоянието , в което се е
намирал ищецът и извършваните от него действия. Твръди, че ищецът в нетрезво
състояние е извършил спрямо ответника акт на домашно насилие, и е била издадена заповед за защита по гр д
1142/2010г на АРС, а непосредствено след
изтичането на срока на заповедта за незабавна защита - на 24.07.2011г - ищецът е причинил на
ответника средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване под
главичка на петата дланова кост на дясната китка, за което е бил осъден по НОХД
904/2011г на АРС на лишаване от свобода една година, отложено за срок от три
години. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното: На 29.11.2014г Е.Т.И. е подал
до началника на РУ на МВР Асеновград заявление , с което е поискал съдействие
във връзка с проблеми в резултат на спречквания и заплахи с В.М.С., като е посочил, че последният системно
употребява алкохол и е в нетрезво състояние.
Ищецът е бил призован по ч н д 676/2014г на АРС в качестото на
освидетелстван на 23.12.2014г от 9,30ч . ЧНД 676/2014г е образувано по искане
на РП Асеновград по реда на чл. 156,157
от ЗЗ за задължително настаняване и
лечение и назначаване на СПЕ на предоженото лице В.М.С.. С определение от
23.12.2014г по ч н д 676/ на АРС искането е оставено без уважение, с мотиви,
че В.М.С. няма качеството на лице по чл. ЗЗ , т е да има психичоно рзастройство
и да се нуждае от специални здравни грижи. Представеното Решение № по гр д 3168/2010г на ПОС е извлечение от
интеренет, а Решение 424/14.10.2010г по тгр д 1142/2010г на АРС е в незаверен препис, поради което не се коментарт.
С постановление на РП Асеновград от
18.04.2011г е отказано образуването на
досъдебно производство и прекратена
преписка вх № 290/2011г на РП Асеновград, образувана по донесение от В.М.С. с оглед данни за евнтуално извършено престъплени
по чл. 206 ал.1 НК. С постановление на
РП Асенвоград от 17.09.2010г е отказано образуването на досъдебно производство
по преписка 1488/2010г на РП АСеновград
образувана по молба на Е.И. и Симеон Куцев срещу В.М.С. с оглед извършено
престъпление по чл. 216 НК. По гр д 1142/2010г на АРС е издадена Заповед за
незабавна защита, като е задължен Веска М.С.
да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Е.Т.И. изразяващо се в отправяне на обиди, заплахи,
псувни и закани, като му е забранено да се приближава до пострадалото лице ,
жилището местоработата и местата за социални контакти и отдих за срок от девет
месеца. Представените и приети по делото на л. 36-39 вкл писмени доказателства
не се коментират, като неотносими. РП Асеновград е внесла
за разглеждане от АРС обвинителен
акт по преписка 1296/2011г по
обвивението на В.М.С. *** за престъпление по чл 129 ал.НК – за това че на
24.07.2011г в гр Асеновград е причинил на Е.Т.И. средна телесна повреда,
изразяваща се в многофрагментно счупване под главичката на петата дланова кост
на дясната китка, довело до трайно затрудняване на движението на десния горен
крайник. В.М.С. е осъждан за престъпление по чл 129 ал.1 НК и чл 54
НК на наказание лишаване от свобода в
размер на една година по НОХД 904/2011г на АРС за това че 24.07.2011г е причинил на Е.Т.И. средна терлесна повреда,
изразяваща се в многофрагментно счупване
под главичката на петата дланова кост на дясната китка, довело до трайно
затрудняване на движението на десния горен крайник. Видно от
представените докладни записки за
периода от 01.01.2010г до 11.02.2019г срещу В.М.С. е подаден сигнал за
възникнал скандал с причинена средна телесна повреда. Е.Т.И. е подал тъжба до РУ на МВР АСенвоград за това
че неговия вуйчо В.М.С. периодично употребява алкохол, след което сипе обиди по
негов адрес, като моли ма бъде
предупреден с протокол. По преписката от 2015г са изготвени протоколи за
предупреждение.
Разпитаният в хода на произвоството св. Кемал Хасан(приятел на ищеца) знае че
преди внякоко години ищеът е имал проблеми с негови роднини, от ищеца знае че
искали да го съдят, но не знае точно кой . Твърди , че преди ищецът е бил
общителен, но в последно време не общува, разхожда се само с едно куче. Всичко,
което разказва свидетелят го е чул от ищеца. Не е виждал ищеца пиян. Ищецът
му споделил преди шест седем тодини за
настаняване в лудница. Не може да каже за психичсното състояне на ищеца, но твърди че не е общувал
с тях. Св Асен Колаков (познава ищеца от 20 години)познава и ответника от около
седем осем години, твърди , че откакто ответникът дошъл в къщата започнали
неразбории и караници, ответникът обвинявал ищеца че бил луд, говорил така по
съседите и това разстройвало ищеца. Според свидетеля, ищецът започнал да пие
хапчета, тъй като вдигал кръвно не излизал, а хората като го разправяли по
целия квартал и той се чувствашл унижен не искал да се среща с никой. От
съседите знае, че ответникът е обвинявал ищеца че е луд, невменяем , не знае дали са викали ищеца в полицията .
Ищецът спрял да излиза навън, кръвно вдигал, по болници ходел, ищецът разказвал на свидетеля за какво
става въпрос и казвал че го е срам от хората,
неудобно му е съсипан е. Оспорва ищецът да е алкохолик, твърди че винаги е бил кротък, спокоен човек. Според свидетеля,
ищецът не се е събличал, не е пикал по врати, той не е виждал такива неща.
Ищецът първоначално е живял с приятелката си в постройка в двора на имота, а
понастоящем живее на четвъртия етаж на сградата в имота. Твърди, че в магазина
се говорело че ищецът бил луд. Св Димитър И. (познава ищеца като съсед) среща
ищеца когато разхожда кучето, не се е събирал с него. Свидетелят е чувал през
последните четири пет години, че ищецът
е скандалджия, че искат да го вкарват в психиатрично заведение. Свидетелят
познава ищеца като много тих човек, не го е виждал пиян, заявява че не е имало присмех от хората от
квартала по отношение на ищеца просто е чул че се коментира. Ищецът не е споделял такова нещо, веднъж е
питал ищеца как е а той му отговорил че не е много добре напоследък,
доколкото знае свидетелят ищецът не е
добре със сърцето, има проблеми, стрест и безсъние. Но не го е питал отк какво е стресът. Св Николина Панайотова (живее на
семейни начала с ищеца) твърди че, са живели в добро разбирателство с роднини,
докато през 2010г в къщата дошъл да
живее ответникът, започнал да прогонва близки приятели и роднини на ищеца и свидетеля.
Твърди че ответникът е подал жалба, за да може ищецът да бъде настанен в
схихиатрично отделение през 2014г, разпитвани били свидетели, тъй като ответникът
разправял че ищецът пикае на двора, порно гледа, бил скандалжия. Твърди, че
това се е отразило на ищеца и здравословното му състояние , започнали много
безсънни ноищи, вдигал кръвно, той има заболяване псориазис кото отново се
обостри, затворил се в себе си, не искал да се среща с никого, бил е накърнен
разочарован от родата си, накърнило му се достойнството като човек и като мъж.
Ищецът се уединил странял от всички, не искал да контактува с никого. Св Симеон Куцев (брат на ищеца) твърди
че са имали проблеми с ищеца, тъй като не е заплащал сметките старата къща в
имота в която е живял, през
2009г възникнали проблеми межуду ищеца и ответника, тъй като ищецът за да причинява беда на семейството на ответника, пускал порно филми и всичко се
виждало от прозореца ясно, не слагал завеси нарочно, уринирал по градинката, това свидетелят го е
виждал лично преди пет шест години,
Твърди че няма човек от къщата с който ищецът да не се е карал, псувал
другият брат, псувал свидетеля , бил пиян, псувал всички в къщата дори и собствената си майка. Твърди, че ищецът
почти всеки ден употребява алкохол, многократтно са подавали жалби не само от
ищеца, но и от свидетеля и от племенницата на ответника, ищецът един път е бил
осъден за домашно насилие над ответника.
Твърди че в квартала ищецът не говори с никого, скарал се е с всички, от
съседите знае че не желаят да говорят с ищеца, заявява че ответникът не е рапространявал
слухове в махалата че ще вкара в болница ищеца. Твърди ,че на ищеца не е паднало самочувствието, не е станал
затворен и не е спрял да пие. Св Милка Иванова ( съпруга на ответника) твърди
,че откакто са пристигнали 2007г в Асеновград ищецът е постоянно пиян, винаги създава
конфликти с всички от къщата, намира причина за какво да се скара, децата били
постоянно в стрес, псувал свидетеля , съпруга й заканвал се че ще ги разведе,
поради което и ответникът завел дело за защита от домашно насилие срещу ищеца.
Също твърди, че няма ден в който ищецът да не употребява алкохол, имал е прекрекания
с всички в квартала, съседът не е стъпил
в двора на страните, не си говорят с ищеца.. Св Иван И.(брат на ищеца) зняа за
проблемите , като твърди че са от години,
преди да се премести в Пловдив, свидетелят е имал същите проблеми, и това наложило
да се премести в друг град , ищецът излизал на двора да пикае, гледал порно по
телевизията лятно време на отворени прозорци, а ищецът се карал постоянно със
съпругата на свидетеля. Ищецът един пт
тръгнал да бие ответника, след това му била
наложена ограничителна заповед. Няколко пъти са подавани жалби в полицията и
прокуратурата. Свидетелят заявява ,че ответникът е коментирал пред него че
ищецът е психично болен, на това мнение е и свидетелят . Св Милена
Тревенска(братовчедка на ответника) твърди ,че ищецът „пощурял“
след като ответникът дошъл в имота, и ищецът и жената с която живе
създават конфликти в къщата както със свидетеля така и с нейни роднини , също
заявява че ищецът псува роднините си , с които живее в имота, освен това има
проблем и със заплащането на сметките. Според свидетеля не са разпространявани
слухове по отношение на ищеца, че ще бъде настанен в психиатрично заведение,
ищецът не е в добри отношения със съседите в квартала , те го избягват, защото
виждат че си пийва. На сидетеля не е направило впечатление след делото ищецът да се изолира да избягва
да се засича с други хора, да е изолиран
по някакъв начин, нито пък подтиснат. Твърди , че никой не иска да общува с
ищеца, а тези с които се е събирал в двора не са от квартала.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От наведените
обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод, г по гр д че е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД -
за репариране неимуществени вреди, настъпили в резултат на подадено на 29.11.2014г срещу ищеца заявление
до Началника на РУ на МВР гр Асеновград, разгласяване от ответника на позорни
обстоятелства по отношение на ищеца – че системно употребява алкохол и е в нетрезво
състояние, разгласяване от ответника на
позорни обстоятелсва по отношение на ищеца, а именно че ищецът се е опитал да продаде железни
варели, които са собственост на бащата на ответника, разгласяване от ответника на позорни
обстоятелсва по отношение на ищеца, а именно -
обективираното в протокол от с. з. по ЧНД 676/2014г на АРС – „той употребява алкохол винаги, като
пийне става още по агресивен и не мисли за последствията, мисля че страда от
алкохолизъм, излиза от вратата вади си половия орган и пикае на вратата, това го прави много често, гледам
как си пуска порно постоянно“ Предявеният иск е
допустим при наличие на правен интерес.
Разгледан
по същество. Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД задължава всеки,
който е причинил виновно вреди другиму, да ги поправи, като съгласно чл. 51,
ал. 1 ЗЗД, се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Не е спорно по делото обстоятеството, че отношенията
между страните са влошени от години, като в резултат на тези влошени отношения , ответникът е депозирал до
Началника на РУ на МВР Асеновград искане за
съставяне на протокол за предупреждение на ответника, а и това се
установява от ангажираните писмени докаателса. Не се оспорва от ответника
обсотятелството, че в с. з. по ЧНД 676/2014г
на АРС е заявил, че ищецът употребява алкохол винаги, а като пийне става
още по агресивен, както и че смята че ищецът страда от алкохолизъм, а това също
се установява от ангажираните писмени доказателства. Искането за настаняване на
ищеца по реда на чл. 156 ,157 ЗЗ е направено от РП Асеновград, а не от
ответника, последният е призован като свидетел в производството. Не се установи
по категоричен начин от ангажираните гласни доказателства ищецът да е претърпял
твърдените в исковата вреди, изразяващи
се в това че ищецът силно се е разстроил, притеснил че какво ще мислят за него
хората , както и че се е почувсвал физически зле в резултат на тези слухове е
вдигнал кръвно, и пие успокоителни от изведстно време. Вярно е, че свителите
Хасан и Колаков твърдят че ищецът е вдигнал кръвно, но на първо място показанията им се базират на чуто и преразказано от самия
ищец, а освен това не се доказа наличието на причинно следствена връзка меджу
вдигането на кръвно и поведението на ответника. По отношение приемането на
успокоителни са единствено показанията на св Йорданова, които съдът прецени на
основание чл. 172 ГПК във връзка с всички ангажирани доказателства, и като
неподкрепени от др доказателства, не кредитира. Недоказани останаха и твърденията
ищецът да се е подтиснал, отчуждил да не желае да излиза и да се среща с хора,
в показанията си свитетелите на отвтеника заявяват, че ищецът се е изпокарал с всички съседи и поради това не говори с тях. Или ищецът не
успя да проведе пълно и главно доказване на твърденията си, че в резултат на
поведението на ответника, е претърпял сочените в ИМ неимуществени вреди, поради
което искът
като неоснователен и недоказан ще се отхвърли
При този изход на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.3 ГПК ще
се присъдят разноски в полза на ответника в размер на 600лв заплатено
адвокатско възнаграждение.
Поради,
мотивите изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от В.М.
СОЯНОВ ЕГН **********,*** за осъждане Е.Т.И.
ЕГН **********,*** да му заплати сумата от 600(шестотин) лв обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на подадено на 29.11.2014г срещу
ищеца заявление до Началника на РУ на МВР гр Асеновград, 200(двеста)лв
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на разгласяване от ответника на
позорни обстоятелства по отношение на ищеца – посоченото в заявление до
началника на РУП Асеновград, че ищецът системно употребява алкохол и е в
нетрезво състояние, 200(двеста)лв обезщетениe за неимуществени вреди в резултат
на разгласяване от ответника на позорни обстоятелсва по отношение на ищеца, а
именно посоченото в обяснение до
началника на РУП на МВР Асеновград, че на същия ден ищецът се е опитал да продаде железни
варели, които са собственост на бащата на ответника, 300(триста)лв обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на разгласяване от ответника на позорни обстоятелсва по
отношение на ищеца, а именно -
обективираното в протокол от с. з. по ЧНД 676/2014г на АРС – „той употребява алкохол винаги, като
пийне става още по агресивен и не мисли за последствията, мисля че страда от
алкохолизъм, излиза от вратата вади си половия орган и пикае на вратата, това го прави много често, гледам
как си пуска порно постоянно“, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 23.12.2014г до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
В.М. СОЯНОВ ЕГН **********,*** да заплати на Е.Т.И. ЕГН **********,*** разноски по производството в размер на
600(шестотин)лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: