РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Пловдив, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20245300900151 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищците Г. М. Я., ЕГН **********; М. Р. Я., ЕГН **********; С. Р. Я., ЕГН
**********; С. Р. Я., ЕГН **********; И. Р. Я., ЕГН **********, и К. Р. Я., ЕГН **********,
всички от ****, чрез пълномощник адв.П. К., съдебен адрес ****, твърдят, че първата от тях
е преживяла съпруга, а останалите са деца и законни наследници на Р. С. Я.. Твърдят, че на
08.09.2018 г. на път ***, км 24, между селата *** и ***, при управление на лек автомобил
Форд Транзит с рег.№ ****, А. Б. Ш. е нарушил правилата за движение по пътищата (чл.20,
ал.1 ЗДвП) и причинил пътно транспортно произшествие – блъснал движеща се в същата
посока каруца, при което се увредени повече от едно лице, в т.ч. техният наследодател, който
се е возел в каруцата. Образувано е н.о.х.д.№342/2022 г. на РС Пловдив, ХХ н.с.,
приключило със споразумение, с което водачът на горния автомобил е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.3, пр.ІІ, б.а), пр.ІІ във връзка с чл.342, ал.1 НК,
като на наследодателя на ищците по непредпазливост е причинена средна телесна повреда,
подробно описана в исковата молба, довела до трайно затрудняване движението на врата и
на крайниците. Твърдят, че наследодателят им Р. Я. е починал на 12.05.2019 г., като смъртта
е настъпила в резултат от множеството травми, получени при горното произшествие.
Описват се отношенията в семейството преди неговата смърт и преди произшествието,
формиращи трайно установена връзка на любов и разбирателство. Описва се и
преживяваното от ищците по повод загубата на техния близък. Обобщава се, че смъртта на
1
Р. Я. е причинила на всеки от ищците душевна болка и мъка, които продължават
понастоящем. Твърди се, че за увреждащия лек автомобил има сключен договор от
09.04.2018 г. за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното
дружество, по повод което ищците са предявили извънсъдебна претенция на 05.04.2022 г.,
но в законоустановения срок застрахователят не е определил и изплатил застрахователно
обезщетение. Въз основа на изложените фактически твърдения в исковата молба
първоначално са заявени искови претенции за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди вследствие смъртта на Р. С. Я. в размер 1 250 лв. за всеки ищец, частично от 130 000
лв., ведно със законна лихва от 12.05.2019 г. до окончателното плащане. Образувано е гр.д.
№1305/2022 г. на РС Карлово. С определение на този съд от 19.02.2024 г. е допуснато
изменение на исковете чрез увеличаването им по размер, като същите се считат предявени за
сумата 80 000 лв. за всеки ищец, частично от 130 000 лв., и делото е изпратено по
подсъдност на ОС Пловдив, където е образувано настоящото т.д.№151/2024 г. С определение
на ОС Пловдив по това дело е допуснато изменение на иска, предявен от С. Р. Я., ЕГН
**********, като същият е намален на сумата 60 000 лв., частично от 130 000 лв.
Претендират се деловодни разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2
ЗА.
Ответникът „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, чрез пълномощник адв.А. И., оспорва исковете. Не
оспорва, че е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за посочения в исковата молба автомобил, като срокът на застраховката обхваща описаното
произшествие. Възразява се по това смъртта на Р. С. Я. да е настъпила в резултат от това
произшествие. Изтъква се, че със споразумението, одобрено от РС Пловдив, със
задължителна сила по чл.300 ГПК е установено, че на последния са причинени средни
телесни повреди, които не са опасни за живота. Изтъква се продължителния период от време
между датата на произшествието и тази на смъртта на Я.. Посочва се, че последният
приживе е завел щета пред застрахователя за обезщетяване на неимуществените му вреди от
произшествието в резултат от понесените телесни травми. Завел е и гр.д.№705/2019 г. на ОС
Пловдив и Р. Я. е обезщетен за получените телесни травми. На следващо място се оспорват
претенциите по размер в аспекта на нормата на чл.52 ЗЗД. Прави се и евентуално
възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, който е бил пътник в
пътно превозно средство с животинска тяга, неснабдено със задължителните светещо тяло и
светлоотразители, което превозно средство не се е движело възможно най-вдясно на пътното
платно, и с това са били нарушени нормите на чл.71, ал.1 и чл.15, ал.1 ЗДвП. По претенцията
за лихва се прави възражение за това, че на застрахователя не са представени всички
изискани от него документи, поради което приложима е нормата на чл.497, ал.1, т.2 КЗ. С
молба от 06.02.20205 г. ответникът прави и възражение за изтекла погасителна давност по
отношение увеличените искове, като счита, че към 19.02.2024 г., когато е депозирана молбата
за изменение на искове пред РС Карлово, е изтекла общата петгодишна давност, считано от
настъпване на произшествието. По изложените съображения счита, че исковете са
неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Претендира деловодни разноски.
2
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че със споразумение, одобрено по н.о.х.д.№342/2022 г. по описа на РС
Пловдив, А. Б. Ш. е признат за виновен в това, че е извършил престъпление по чл.343, ал.3,
пр.ІІ, б.а), пр.ІІ във връзка с ал.1, б.б), пр.ІІ във връзка с чл.342, ал.1 НК, като на 08.09.2018 г.
на път *** ***-***, км.24, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
Форд Транзит с рег.№ ****, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1
ЗДвП (Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.) и по непредпазливост е причинил настъпването на телесна повреда на повече
от едно лица, в т.ч. на Р. С. Я. от **** – три средни телесни повреди: средна телесна повреда,
изразяваща се в гръбначна травма в шийния отдел, представена от увреждане на
междупрешленни дискове и счупване на тялото на ІV-ти шиен прешлен, довела до трайно
затрудняване движението на врата; средна телесна повреда, изразяваща се в
гръбначномозъчна травма, представена от контузия на гръбначния мозък, довела до развитие
на пареза на крайниците и до трайно затрудняване движенията на крайниците; и средна
телесна повреда, изразяваща се в увреда на междупрешленния диск на ниво ІV-ти и V-ти
шийни прешлени с последващо оперативно отстраняване на диска, довело до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
От приложения по делото препис-извлечение от акт за смърт се установява, че Р. С. Я.
е починал на 12.05.2019 г. в ****, а от приложеното удостоверение за наследници се
потвърждава, че ищцата Г. М. Я. е била негова съпруга, съответно ищците М. Р. Я.; С. Р. Я.;
С. Р. Я.; И. Р. Я. и К. Р. Я. са негови деца.
Няма спор, а и от приложената справка от информационна система на Гаранционен
фонд се установява, че за лек автомобил с рег.№ **** е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество с начална дата на
покритие 09.04.2018 г. Според справката договорът е прекратен на 24.10.2018 г.
Установява се, че на 05.04.2022 г. (л.11) ищците са сезирали ответното
застрахователно дружество с искане за застрахователни обезщетения. На 18.04.2022 г.
застрахователят е отговорил, че няма основание да заплати такива, тъй като не са
представени влязъл в сила акт или други доказателства, установяващи виновността на
водача, управлявал застрахованото МПС.
С решение на ОС Пловдив по т.д.№705/2019 г., изменено с решение по в.т.д.
№265/2022 г. на АС Пловдив, „ЗД Бул Инс“АД е осъдено да заплати на настоящите ищци, в
качеството им на наследници на Р. С. Я., починал в хода на производството, застрахователно
обезщетение в размер 100 000 лв. общо (по 16 666,66 лв. на всеки) за претърпени от
наследодателя им Р. Я. неимуществени вреди вследствие травматичните увреждания,
получени при процесното пътнотранспортно произшествие.
Прието е като писмено доказателство по делото съобщение за смърт №3/13.05.2019 г.,
издадено от ЕТ „Д-р Д. Б. – АИППМП“ – лекуващ лекар, според което Р. С. Я., ЕГН
3
**********, е починал в 20,20 ч. на 12.05.2019 г. у дома си от заболяване. Като причина за
смъртта, неустановена с аутопсия, издателят на документа е отразил: „застойна
бронхопневмония“, продължила 25 дни, като последица от (дължаща се на) „счупване на
шийните прешлени“, продължило 9 месеца.
Установява се от приетата по делото епикриза, че на 08.09.2018 г. наследодателят на
ищците е приет в болнично заведение, където е лекуван до 26.09.2018 г. Поставена е
диагноза „счупване на други уточнени шийни прешлени, закрито“, неврологичен статус –
квадриплегия. На 13.09.20108 г. е извършена операция. В последствие пациентът е
раздвижен в леглото и изписан в добро общо състояние и значителна редукция на
симптоматиката. Предписан е щадящ лумбалната област режим и е насочен към
физиотерапия за рехабилитация.
Разпитани са свидетели. От показанията на свидетеля А. Й. се установява, че Р. Я. е
бил ударен от бус при катастрофа, като същият е бил с каруца. В каруцата са били общо
трима души, но на свидетеля не е известно кое лице е управлявало каруцата. Р. лежал в
болница доста време, изписали го, а след това у дома му за него се грижели жена му Г. и
децата му К., С., И., М. и С. Я. Р. Я. бил осем месеца на легло, без да става от леглото. Имал
поставен катетър, не можел да се храни сам, да се облича, да се къпе и пр. Жена му била
постоянно около него, а децата работели по полето. Вечер се прибирали и се грижели за
него. Близките му много го обичали, както след, така и преди инцидента. Отношенията им
били много добри, били много близки. Р. много работел, бил много добър човек и много
помагал на децата си, преди да пострада. Докато бил на легло, започнали да му излизат рани
по гърба. Докторът често го посещавал, а свидетелят го карал с бус 4-5 пъти до гр.Карлово
за смяна на катетъра. След като Р. починал, семейството му не било така весело, вече не се
събирали по празници, вместо това тъгували за починалия си родственик.
Като свидетел е разпитан Д. Б., който е бил личен лекар на Р. Я. към момента на
произшествието и след това. Когато го видял един месец след инцидента, Р. бил неподвижен
на легло с увреждане на гръбначния стълб, не можел да извършва елементарни дейности,
близките му го обслужвали. Грижели се добре за него, сменяли превръзките на
декубиталните рани по таза. Преди произшествието Р. бил здрав човек, без заболявания.
Починал повече от половин година след това от бронхопневмония, която според свидетеля е
била причинена от продължителното лежане. Не е била правена аутопсия и няма
документално потвърждение на причината за смъртта. Започнал да вдига температура и да
диша трудно, но не пожелал да отиде в болница, както предложил лекуващият лекар.
Свидетелят изписал антибиотици. В деня на погребението и няколко дни след това
свидетелят бил търсен за помощ от близките му, тъй като дъщерите му припадали. Тежко
понесли загубата.
Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, според което механизмът на
процесното произшествие от техническа гледна точка е следният: водачът А. Ш. е
управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ по дясната лента на платното за движение по
пътя гр.*** - гр.***, в посока от юг на север. В това време конска каруца, без светлини и
4
светлоотразители, управлявана от С. Р. Я., се е движила по същата лента на платното за
движение и в същата посока пред автомобила. Когато товарният автомобил е бил на около
50 м зад каруцата, водачът е реагирал, като екстрено задействал спирачната система, но
въпреки това настъпил удар, който е бил неизбежен. Основни причини за настъпване на
произшествието са: 1.) конската каруца се е движила през нощта, без да е оборудвана отзад
вляво със светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, поради което
е била необозначена (незабележима и труднозабележима) на платното за движение; 2.) ако се
приеме, че каруцата е представлявала предвидимо препятствие, то причина за ПТП е и това,
че водачът на товарния автомобил се е движил с технически несъобразена скорост по
отношение на дължината на конкретна видимост към каруцата без светлини и
светлоотразители.
Приети са основно и повторно заключение на съдебномедицинска експертиза.
Според експертизите при приемане в болница на починалия наследодател на ищците
веднага след процесното произшествие е констатирано счупване на тялото на четвърти шиен
прешлен. Я. е приет в болницата с „параплегия“ (пълно обездвижване) и е изписан в
подобрено състояние – с „пареза“ на крайници и намалена сетивност, в хемодинамично
стабилно състояние, без признаци за състояние, пряко застрашаващо неговия живот. В
съдебно заседание вещото лице по повторната експертиза уточнява, че „пареза“ е налице,
когато крайникът не извършва основната си функция, но известни движения са възможни,
налични са двигателност и сетивност, съответно „парализа“, или „плегия“, е състояние, при
което невъзможността за движение на крайника е пълна. Касае се за степенна промяна на
едно и също нещо, което е в резултат от увредата на гръбначния мозък. Увреждането на
гръбначния мозък при наследодателя на ищците е напълно възможно да доведе до парализа
на долните крайници (долна параплегия) и съответно до залежаване. Въпреки, че не е
описано в медицинските документи, според вещите лица наличието на параплегия при него
явства от гласните доказателства. Т.нар.застойна бронхопневмония, записана като причина за
смъртта в приложеното по делото съобщение за смърт, е типично усложнение при
залежаване. При застойна бронхопневмония патофизиологичните механизми, водещи до
нейното възникване и настъпването на тъканна увреда, са такива, че не се влияят
съществено от оказването на хигиенно-диетичен режим, свързан с обслужване на индивида
и неговото обгрижване. Тези грижи могат в известна степен да намалят риска от възникване
на усложнение, но не могат в цялост да преустановят патофизиологичния цикъл, свързан с
намалена оксигенация и нарушена перфузия на белите дробове. В съдебно заседание вещото
лице по първоначалната експертиза уточнява, че няма медицински данни починалият да се е
подложил на физиотерапия и рехабилитация, които биха спомогнали раздвижването му,
което от своя страна би намалило процента вероятност от възникване на застойна
бронхопневмония. И двете вещи лица уточняват, че аутопсията е единственият сигурен
начин да се определи с категоричност причината за смъртта.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
5
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. В конкретния случай се установява, че застрахователят е бил
сезиран за процесното застрахователно събитие преди завеждане на настоящото дело. На
ищците не е определено и изплатено застрахователно обезщетение за изложените в исковата
молба вреди. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без
удовлетворителен за ищцовата страна резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ
допустим.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на Форд
Транзит с рег.№ **** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на
който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия
по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Застрахователното
събитие датира от 08.09.2018 г., когато се е случило описаното по-горе пътнотранспортно
произшествие. Застрахователната отговорност е обусловена от деликтната, за това следва да
се установи дали е осъществен фактическият състав на твърдения от ищците деликт. В тази
връзка следва да се отбележи, че е налице одобрено от наказателен съд споразумение, което
се приравнява на влязла в сила присъда и има действието по чл.300 ГПК – задължително е за
настоящия съд относно това извършено ли е вредоносно деяние, неговата противоправност
и виновността на дееца. Няма спор в съдебната практика и теория, че действието по чл.300
ГПК обхваща и съставомерния резултат, когато престъплението, за което е постановена
присъда е съставомерно. Гражданският съд следва да съобрази деянието такова, каквото
същото е описано в присъдата, в т.ч. следва да съобрази отразения в присъдата съставомерен
резултат. В настоящия случай споразумението, одобрено от наказателния съд, сочи на това,
че са нарушени правилата за движение по ЗДвП от страна на водача на застрахованото при
ответното дружество моторно превозно средство, при което виновно са причинени средни
телесни повреди на наследодателя на ищците Р. С. Я.. От значение за настоящото
6
производство по-специално е телесната повреда, състояща се в контузия на гръбначния
мозък, довела до развитие на пареза на крайниците и до трайно затрудняване движенията на
крайниците. В аспекта на нормата на чл.300 ГПК съдът е длъжен да приеме, че процесното
застрахователно събитие е причинило на Р. Я. пареза на крайници, при която движенията на
крайниците не са напълно изключени и лишени от основната си функция (в последния
случай би било налице парализа и тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 НК). С
Постановление на Пленума на ВС №3/1979 г. са дадени разяснения относно различните
видове телесни повреди. Тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба или осакатяване на
крак или ръка според това постановление, е налице и, когато не е последвала загуба на
крайници, но в резултат от увреждането крайниците напълно са загубили основните си
функции, а именно: ръката – хватателната способност, а кракът – ходенето. Осакатяването
на ръка или крак е такова увреждане, при което, макар тези крайници да не са напълно
отнети от тялото, тяхната функция е загубена в най-съществената й част. То може да е
последвало в резултат от увреждане центрове и нервни пътища или мускули, което да е
довело до неподвижност на крайника. Съответно средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затрудняване движението на крайниците, снагата или врата, според същото
тълкувателно постановление е ограничаване възможността на крайниците да извършват
движение в пълен обем. Крайникът само е затруднен при нормално и свободно извършване
на движението, но не е загубил основната си функция напълно. В аспекта на изложеното и
като съобрази, че със споразумението прекият причинител е признат за виновен в
причиняване на средна телесна повреда на наследодателя на ищците и като съобрази
описанието на същата в присъдата, съдът намира, че при процесното произшествие на Р. Я. е
причинена пареза на крайници (не става ясно дали са всички крайници, по-скоро по делото
има данни, че се касае до долните му крайници), при която движенията не са били напълно
изключени, а само ограничени. При задължителната сила на присъдата по чл.300 ГПК съдът
не би могъл да приеме, че е налице по-тежко телесно увреждане от посоченото там. В това
число не би могъл да приеме, че е причинена парализа с пълно отнемане на основните
функции на крайниците на пострадалия (в който случай телесната повреда би била тежка по
смисъла на чл.128 НК). В тази насока е и приетата по делото епикриза от лечебното
заведение, в което Я. е бил лекуван, според която пациентът е раздвижен и изписан в добро
общо състояние и значителна редукция на симптоматиката. Присъдата е задължителна за
настоящия съд относно наличието на причинна връзка между противоправното поведение на
осъдения и вредите, но само по отношение описаните в нея вреди – в конкретния случай
вредите, понесени от увредения Р. Я. приживе. Както се установи по делото тези вреди са
били компенсирани чрез присъждане на застрахователно обезщетение в полза на неговите
наследници. По настоящото дело се претендират вредите, които последните са понесли в
резултат от смъртта на Я., настъпила повече от осем месеца след увреждащото събитие. Тъй
като не е описана като съставомерен резултат в присъдата, в тежест на ищците е да докажат
пълно и главно, че наследодателят им е починал като пряка и непосредствена последица от
същото пътнотранспортно произшествие. Съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съответно не
7
подлежат на обезщетение вредите, които, макар и да се намират във връзка с увреждащото
събитие, не са негова пряка и непосредствена последица. В аспекта на това съдът намира, че
по делото не е проведено нужното пълно и главно доказване на твърдяната причинно-
следствена връзка. На първо място, както се каза по-горе, пряка последица от увреждащото
събитие е причиняването на пареза на крайниците при пострадалия, в резултат от което
същите са били ограничени, като не е настъпило пълно обездвижване и пълна загуба на
основната им функция. Пострадалият не е бил парализиран. Дали и в кой момент е
настъпила парализа не се установява от доказателствата по делото. Според приетата по
делото епикриза на наследодателя на ищците е предписана физиотерапия и рехабилитация
за по-нататъшното му раздвижване, но доказателства за това такава да е била провеждана не
са събрани. При това положение следва да се приеме, че ако при него е настъпило пълно
обездвижване, то същото не се дължи пряко на произшествието, а на това, че не са взети
предписаните мерки да не се стигне до това състояние. Според приетите медицински
експертизи т.нар.застойна бронхопневмония, посочена като причина за смъртта в издаденото
съобщение за смърт, се дължи на продължителното обездвижване, от което страда
функцията на белия дроб, а това процесното събитие да е причинило пълно обездвижване
(парализа, както се твърди от ищцовата страна) не се установява. Самата причина за смъртта
също не е доказана пълно и главно. В тази насока е прието съобщение за смърт, издадено от
личния лекар, в което е записано „застойна бронхопневмония“, но от разпита на същия
лекар не се установява на пациента да са извършени съответни изследвания приживе,
доказващи, че е налице бронхопневмония. Според свидетеля Я. е имал висока температура и
затруднено дишане, но когато свидетелят насочил пациента и близките му към болнично
заведение, където да се извършат съответни изследвания и диагностика, същите отказали да
го направят. Не е доказано наличието на пневмония приживе на починалия. Съобщението за
смърт е официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила само по отношение извършените от длъжностното лице и
пред него действия, в този смисъл този документ установява, че личният лекар е посетил
дома на лицето в посочените ден и час и е констатирал, че лицето е починало. Самата
причина за смъртта според приетите по настоящото дело две експертизи е установима по
несъмнен начин единствено чрез аутопсия, каквато не е направена, въпреки наличието на
висящо наказателно производство по случая. Съгласно чл.98 от Закона за здравето
патологоанатомична аутопсия на лица, починали извън лечебно заведение, може да се
извърши по искане на лекаря, който е констатирал смъртта, или по искане на близките на
починалия. Съответно при висящо наказателно производство следва да бъде извършена
съдебномедицинска експертиза на труп. При наследодателя на ищците аутопсия не е била
правена, поради което и в частта относно причината за смъртта въпросният документ –
съобщение за смърт, не е обвързващ за съда. Ето защо съдът намира, че от ищцовата страна
не е доказано, че смъртта на Я. е настъпила именно и само поради „застойна
бронхопневмония“. На следващо място, не се доказва вредите, за които се претендира
обезщетение, да са пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие, за
което ответникът е отговорен. Преките и непосредствени вреди в настоящия случай са тези,
8
понесени от пострадалия при произшествието приживе, тъй като същият е получил телесни
травми. Тези преки и непосредствени вреди са обезщетени – с влязло в сила съдебно
решение е присъдено обезщетение за понесените от Я. болки и страдания. Претендираните в
настоящото производство вреди са от друго естество и за да бъдат обезщетени, следва да се
установи пълно и главно, че са пряка и непосредствена последица от същото събитие. С
оглед изминалия продължителен период от време от датата на това събитие до датата на
смъртта и проявлението на редица други фактори (непроведена рехабилитация,
неизвършени изследвания за потвърждаване на диагнозата „бронхопневмония“, вирусни
и/или бактериални инфекции), както и с оглед наличието на влязла в сила присъда за
причинена средна телесна повреда, неопасна за живота, съдът намира, че смъртта в
настоящия случай не е закономерен резултат от увреждането на 08.09.2018 г., поради което
исковете се намират за неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени. За пълнота
следва да се отбележи, че възражението на ответника за погасителна давност за онази част
от вземанията на ищците, предявена чрез изменение на исковете, е основателно.
Застрахователното събитие, което съгласно §1, т.3 и т.4 ДР КЗ се свързва с настъпване на
вредоносно събитие, датира от 08.09.2018 г. С Решение №12/05.01.2024 г. по гр.д.
№1942/2023 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че за настъпване на застрахователното събитие е от
значение кога се е проявило увреждащото събитие, а не неговият резултат и началният
момент, от който започва да тече погасителната давност, е датата на застрахователното
събитие, когато се претендира обезщетение за вреди от смърт, настъпила известен период от
време след събитието. В аспекта на изложеното, давността за предявените в това
производство вземания е започнала да тече на 08.09.2018 г. и е изтекла на 08.09.2023 г., а
изменението на искове е предприето с молба на ищците от 19.02.2024 г. (л.253 от делото на
РС Карлово). В тази връзка следва да бъде съобразено ТР №3/22.04.2019 г. на ВКС, ОСГТК,
по тълк.д.№3/2016 г., според което предявяването на иска за парично вземане като частичен
и последвалото негово увеличаване по реда на чл.214, ал.1 ГПК нямат за последица спиране
и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането.
Поради това с предявяване на първоначалните искови претенции пред РС Карлово на
06.10.2022 г. давността за останалата непредявена тогава част от вземанията не е била
прекъсната (чл.116, б.б) ЗЗД) и към момента на увеличаване на исковете вече е изтекла,
поради което исковете са неоснователни за тази част и на това основание.
По въпроса за разноските: На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на
разноски. Ответникът е направил разноски за възнаграждения на вещи лица в общ размер
450 лв., които следва да бъдат присъдени изцяло в тежест на ищцовата страна. Ответникът
претендира още възнаграждение за адвокат по шест на брой договори за защита по исковете
на всеки от ищците в общ размер 30 240 лв. с ДДС. Ищците от своя страна правят
възражение за прекомерност на това възнаграждение, което съдът намира за основателно.
Ищците са обикновени другари в процеса, но видно от съдържанието на отговора на
исковата молба и възраженията, правени в процеса до настоящия момент, защитата на
ответника по всички искове е идентична. Ето защо и не може да се приеме, че по делото са
положени процесуални усилия от страна на пълномощника, които да се оценят в рамките на
9
платеното адвокатско възнаграждение по всички договори. Съдът не е обвързан с
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а единствено с действителната
правна и фактическа сложност на делото – в този смисъл Решение на СЕС от 25.01.2024 г.
по дело C‑438/22 г. Според това решение член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. Ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В аспекта на
визираното, съдът намира, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение от
ответника в общ размер 30 240 лв. не съответства на правната и фактическа сложност на
делото, по-специално не са наложени и извършени различни процесуални действия срещу
всеки ищец и предприетата линия на защита по всички искове е идентична, поради което
същото следва да бъде редуцирано до сумата 8 500 лв. без ДДС, а, тъй като по делото са
представени доказателства, че адвокатът на ответната страна е регистриран по ЗДДС, на
основание §2а от допълнителните разпоредби на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди и съответният
данък, при което в тежест на ищците следва да бъде възложено адвокатско възнаграждение в
размер 10 200 лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. М. Я., ЕГН **********; М. Р. Я., ЕГН **********; С.
Р. Я., ЕГН **********; С. Р. Я., ЕГН **********; И. Р. Я., ЕГН **********, и К. Р. Я., ЕГН
**********, всички от ****, чрез пълномощник адв.П. К., обективно и субективно
съединени искове за осъждане на „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати на всеки от тях застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. С. Я., настъпила в резултат от
пътнотранспортно произшествие, състояло се на 08.09.2018 г. на път *** ***-***, км.24, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил Форд Транзит с рег.№ ****, за
което е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
„ЗД БУЛ ИНС“АД, както следва: на Г. М. Я.; М. Р. Я.; С. Р. Я.; И. Р. Я. и К. Р. Я. – в размер по
80 000 лв., заявен частично от 130 000 лв., а на С. Р. Я. – в размер 60 000 лв., заявен частично
10
от 130 000 лв., ведно със законна лихва от 12.05.2019 г. до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА Г. М. Я., ЕГН **********; М. Р. Я., ЕГН **********; С. Р. Я., ЕГН
**********; С. Р. Я., ЕГН **********; И. Р. Я., ЕГН **********, и К. Р. Я., ЕГН **********,
всички от ****, да заплатят на „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, сумата 10 650 лв. (десет хиляди
шестстотин и петдесет лева) – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за
производството по гр.д.№1305/2022 г. на РС Карлово и т.д.№151/2024 г. на ОС Пловдив, ТО,
ХVІ с.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11