Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № /24.02.2015по гр.д. № /2014г. Горнооряховският Районен съд е осъдил Д. С. Г.с ЕГН *, с адрес : град Горна Оряховица, ул. „Р.” № 12, вх. „Б”, .6, А., телефон : *, да заплати на Х. И., роден на 28.04.1949г., исландски гражданин, с адрес : И. I. С. М. 14, с пълномощник – адвокат Наталия Александрова от САК, със служебен адрес : град София, ул. „Цар С.” № , , ап., служебен телефон : , сумата от 9195 EUR /девет хиляди сто деветдесет и пет евро/, представляваща парична сума, получена без основание на 21.03.2012г. по банкова сметка с IBAN : , BIС : , в „А. Банк България”, с титуляр Д. С. Г.с ЕГН *. Присъдени са и разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Д. Г. чрез нейния процесуален представител по пълномощие. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания първоинстанционен акт. Сочи се, че съдът не е изследвал предпоскавките , предвидени в чл. 59,ал. 1 от ЗЗД и на ал. 2 на същия текст Не били събрани доказателсттва, че ищцовата страна не може да се защити по друг начин. От изложеното в исковата молба ставало ясно, че било налице неизпълнено договорно задължение, а съдът само констатирал, че се касае за неоснователно обогатяване. Според жалбоподателя не били изпълнени от ищцовата страна указанията на първоинстанционния съд, дадени в доклада по делото относно фактите, които следва да бъдат доказани. Ищецът въпреки подробните указания, не представил доказателства за посочените от съда факти. Самият жалбоподател твърди, че е посочил, че преведената от ищците сума по нейната сметка няма връзка със сочения в исковата молба ангажимент да се осъществи адвокатска защита и да се заведе дело срещу конкретно юридическо лице. Твърди се, че друго лице е усвоил сумата от сметката на жалбоподателката и е разпоредил тя да бъде разходвана. Неправилно били кредитирани изцяло твърденията на ищца, като твърденята на същия били голословни. Сочи се, че съдът установил липсата на основание за получаване на исковата сума от ответника само въз основа на твърденията на ищеца , че такова основание липсва. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на допустимостта и валидността на обжалваното съдебно решение съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд прави извод, че решението е валидно и допустимо изцяло. По същество решението е правилно, по следните съображения: Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1, пр. 1 от ЗЗД. С исковата си молба ищецът Х. И., исландски гражданин, твърди, че през 2008г. той, съпругата му М. Г. и синът му С. О. С. сключват с „Е.” ООД, гр. В., предварителни договори за покупко-продажба на имоти в гр. К. Поради неизпълнение на договорите те решили да потърсят правата си по съдебен ред. Упълномощили да им съдейства за това Х. С, който е следвало да се заеме с ангажирането на адвокат за завеждане на делото. След време С. ги уведомил, че е ангажирал адвокат и за завеждането на делото, те следва да преведат сумата от 9195 евро, представляваща държавна такса и адвокатски хонорар, за което им предоставил сметката на сестра си Д. С. Г., а тя от своя страна следвало да преведе сумата на ангажирания адвокат. Твърди се, че с платежно нареждане на 21.03.2012г. ищецът е превел на Д. Г. посочената по-горе сума. Сочи се, че Х. С. ги уверил, че дело е заведено, но не им показал входящ номер или какъвто и да било разходооправдателен документ.След извършени справки се установило, че от тяхно име дела не са завеждани, поради което ищецът счита, че те са станали жертва на организирана измама. Заявява, че чрез нотариус К. Б., рег. № към НК, с район на действие гр. Горна Оряховица, на Д. Г., чрез майка й София С., на 02.06.2014г. е връчена нотариална покана, съгласно която е предоставен 5 дневен срок, в рамките на който или да предостави информация по делото и по-специално разходооправдателни документи или да възстанови заплатената й без основание сума. Посочва, че в рамките на предоставения срок и няколко месеца след това, Д. Г. не се е свързала нито с нея, нито с ищеца. Моли съда да осъди Д. С. Г., да възстанови заплатената й без основание сума в размер на 9195 евро.Претендират се разноски. Ответницата Д. С. Г., не е подала отговор на исковата молба в законоустановения срок. В съдебно заседание чрез пълномощника си тя оспорва предявения иск. Счита, че исковата молба е неоснователна. Твърди, че не се установява за ответницата да е съществувало задължение да ангажира адвокатска защита по конкретно дело срещу фирма „Е.” ООД гр. Варна. Посочва, че не е ясно каква част от сумата от 9195 евро е следвало да бъде преведена за адвокатски хонорар, каква част от нея е следвало да бъде преведена за държавна такса, и каква част от нея се полага като възнаграждение евентуално на Д. Г. за извършените услуги. Счита, че е извършен само един превод на сума, без въобще да е ясна неговата цел и за какво точно е извършен. Посочва, че лицето, което е свързало ищцовата страна със страните, се е казвало М. Л., роден на 03.10.1960г., и основно за него е съществувало задължение да придвижи въпроса с правния спор с фирма „Е.” ООД. Счита, че предвид неяснотата относно сумата, която не е разбита като адвокатски хонорар, като държавна такса и други суми, предвид недоказаността на твърдението ответницата да има задължение да ангажира адвокатска защита, исковата молба следва да се отхвърли изцяло. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да му присъди направените разноски за адвокатско възнаграждение. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно , всестранно и пълно от първоинстанционния съд, като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е направил правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти се установяват с тях. въззивният съд възприема изцяло така установената фактическа обстановка, поради което не я възпроизвежда в настоящото решение. Предявен е иск с правно основание чл.55/1/, пр. 1 от ЗЗД, който се явява основателен и доказан. Първоинстанционният съд, макар да е квалифицирал претенцията като такава по чл. 59/1/ ЗЗД, е обсъдил всички релевантни за иска по чл. 55/1/ от ЗЗД факти и наличието на предпоставките за уважаването му, поради което сгрешената правна квалификация не води до недопустимост на първоинстанционния съдебен акт. Съдът се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на предявения иск и размера, в който претенцията следва да се уважи. По наведените в жалбата оплаквания: Първото оплакване на жалбоподателя е, че съдът не е изследвал наличието на възможност за ищеца да се защити с друг иск/ чл. 59/2/ от ЗЗД/, като по този начин е уважил един неоснователен иск. Не било доказано, че ищецът не може да се защити по друг начин. Възивният съд намира това оплакване за неоснователно, с оглед приетата правна квалификация на иска-чл. 55/1/ от ЗЗД . Второто оплакване е, че всъщност в исковата молба са наведени твърдения за неизпълнение на договорно задължение, а не за задължение възникнало от неоснователно обогатяване. В случая ищците твърдят, че са имали договорни отношения с лице, което не участва в делото и че ответницата е получила исковата сума без да е налице основание за получаването й. Не се твърди да е имало каквато и да било връзка между страните, още по- малко конкретно основание, което да е оправдало осъщественото разместване на парични суми. Твърдението за наличие на неизпълнение на договорно задължение не е доказано по делото. Обстоятелството, че ищецът не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд да докаже твърденията си в исковата молба относно упълномощаването на лицето Х. С. за водене на дело и ангажиране на адвокат, относно уговорката за превеждане на исковата сума по сметката на ищцата и относно предоставяне на номера на тази сметка, не може да обоснове извода за необоснованост на първоинстанционното решение. След като ищецът претендира връщане на исковата сума и твърди, че тя е получена без правно основание от ответницата, сочените факти се явяват ирелевантни за повдигнатия пред съда спор и изясняването им и респ. доказването им, не би допринесло за разрешаването му. В случая ищецът е следвало да докаже, че ответницата е получила исковата сума от него и че е налице намаляване на неговата имуществена сфера с тази сума. Този факт е доказан. Твърди се сумата да е получена от ответната страна без основание/при начална липса на такова /. В тежест на ответната страна е било да докаже, че е налице основание за получаване на сумата, каквито указания във връзка с разпределение на доказателствената тежест по делото е дал първоинстанционният съд. Бездействието на ответната страна да докаже изгодните за нея факти, води до негативната последица на уважаване на предявения иск за връщане на исковата сума. В този смисъл, възражението на жалбоподателя, че съдът направил извода за липса на основание за получаване на процесната сума само въз основа на твърденията на ищеца, се явява неоснователен. Останалите оплаквания на жалбоподателя представляват фактически твърдения във връзка с повдигнатия пред съда спор, които са недоказани, поради което въззивният съд не следва да ги обсъжда. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд и обосновават извода за основателност на исковата претенция, а оттам и за правилност на обжалваното първоинстанционно решение в неговата цялост. Същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата разноските по водене на делото пред въззивната инстанция в общ размер от 1200евро , съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И :/ ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № /24.02.2015по гр.д. № /2014г. на Горнооряховски Районен съд. ОСЪЖДАД. С. Г.с ЕГН * да заплати на Х. И., роден на 28.04.1949г., исландски гражданин, с адрес : И. I. С. М. 14, с пълномощник – адвокат Наталия Александрова от САК, със служебен адрес : град С., ул. „Цар С.” № 30, .2, ап.3, служебен телефон : 02/ сумата от 1200 евро / хиÙяди и двеста евро/ разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |