№ 79
гр. Белоградчик , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20211310100160 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 422,
във вр. с чл. 228 ЗЗД – за установяване на съществуване на вземане по
договори за наем на земеделска земя и по чл. 86 ЗЗД – законна лихва.
В исковата молба, ищците „Бридж 2007“ ЕООД и „Бългериън Пропърти
Дивелъмпънт 2016“ ЕООД, и двете дружества чрез пълномощника им адв.
Ир. В. от АК – Видин, твърдят, че между всеки един от тях – като
наемодатели и ответника като – наемател, са сключени договори за наем на
земеделска земя за стопанските години 2017/ 2018 г. и 2018/ 2019 г., по силата
на които, на ответника са отдадени под наем земеделски земи в различни
землища. Ищците сочат, че ответникът – наемател не е изпълнил
задълженията си договорите за наем и не е заплатил дължимия наем за
ползването на земеделските земи за посочените стопански години. Издадени
са и 3 бр. фактури. Поради това, ищците са подали Заявление по чл. 410 ГПК,
по което е образувано ч. гр. д. № 429/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик,
по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 360 от 05.11.2020 г. В срока по чл. 414 ГПК, ответникът е подал
възражение против така издадената заповед, поради което и ищците
предявяват настоящия положителен установителен иск за установяване
1
съществуване на вземането им.
Предвид гореизложеното, ищците претендират, съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ищеца „Бридж 2007“ ЕООД има
съществуващо вземане спрямо ответника „Бел Пар“ ЕООД, в размер на
19 285.95 лв., а ищеца „Бългериън Пропърти Дивелъмпънт 2016“ ЕООД, има
съществуващо вземане спрямо ответника – в размер на 7 066.36 лв., ведно със
и законната лихва върху всяка една от главниците считано от 04.11.2020 г. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ТГПК до окончателното
изплащане на всяка главница, както и направените разноски по заповедното и
исковото производства.
В същият смисъл е пледоарията на процесуалния представител на
ищците в хода на устните състезания – съдът да приеме за установено, че
вземането им по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 360 от 05.11.2020 г., съществува.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
Приложено е ч.гр.д. № 429/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик.
В срока по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответника не е постъпил.
Ответникът не изпраща представител и в съдебно заседание, като не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В първото по делото заседание, адвокатът – пълномощник на ищците
направи искане за постановяване на неприсъствено Решение по реда на чл.
238 ГПК срещу ответника, предвид пасивното му процесуално поведение –
неподаване на отговор и неявяване на негов представител в първото по делото
заседание.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид направеното искане от страна на проц. представител на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, в първото по
делото заседание на 15.07.2021 г., съдът, прие, че са налице всички изискуеми
законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК. Ответникът не е депозирал в срока по
чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не изпраща представител в първото
2
по делото заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. От своя страна, пълномощникът на ищците е направил
искане постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и е
представил писмени доказателства с исковата молба.
Съдът прие, че са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК –
на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжата и от неявяването на негов представител в съдебно заседание /с
връчването на съобщението, разпореждането на съда и призовката за делото/.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – а именно – така
предявените обективно и субективно съединени искове са вероятно
основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените с исковата молба писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Истинността на приложените
към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, поради което и
съдът изцяло ги кредитира.
Доказа се съществуването на облигационни правоотношения между
страните, обективирани в 3 броя договори за наем, за стопанските 2017/ 2018
г. и 2018/ 2019 г. Издадени са и 3 броя фактури, по които плащане от страна
на ответника на дължимия наем за ползването на земеделските земи, не е
извършено. Доказан е и размера на вземането.
Поради това съдът приема, че предявените искове са доказани по
основание и размер.
При горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу
ответника и уважава предявените искове, като предвид разпоредбата на чл.
239, ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва, че решението се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът приема, че съществува и вземане на ищците спрямо ответника, и
за законни лихви за забава върху всяка една от главниците, считано от датата
на депозиране на Заявлението подадено по реда на чл. 410 ГПК по което е
3
образувано ч.гр.д. № 429/ 2020 г. на РС – Белоградчик – от 04.11.2020 г. С
депозирането му, от страна на ищците е отправена покана към ответника за
плащане на главниците, поради което и от този момент същия изпада в забава
и дължи законни лихви до окончателното изплащане на всяка една от
главниците.
По разноските.
Предвид изхода на делото – съдът уважи изцяло предявените искове, то
ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
направените от ищеца разноски, както по заповедното производство, така и
тези, в настоящия исков процес, както следва: 1 054.09 лв. – държавна такса
/от които 527.05 лв. – държавна такса по заповедното производство – ч.гр.д.
№ 429/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик и 527.06 лв. – държавна такса по
настоящото исково производство/, както и 1 790 лв. – адвокатско
възнаграждение по настоящото исково производство. По заповедното
производство, разноски за адвокатско възнаграждение не са присъдени. По
отношение на разноските за адвокатско възнаграждение в исковото
производство са представени надлежни доказателства за това, че са реално
направени – договор за правна защита и съдействие, в който е уговорен
размера на възнаграждението и има отбелязване, че същите са изплатени в
брой.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от „Бридж 2007“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Княз Борис I“ №
69, ет. 2, ап. 5, представляван от Израел Фелдшеров – управител, чрез
пълномощника им адв. И.В. от АК – Видин, против „БЕЛ ПАР“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. Белоградчик, обл. Видин,
ул. „Божко Иванов“ № 32, представлявано от Д. ЕВГ. К., ИСК по чл. 422, във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 228 ЗЗД, че вземането на ищеца
СЪЩЕСТВУВА за сумата 19 285.95 лв. (деветнадесет хиляди двеста
осемдесет и пет лева и деветдесет и пет ст.) лв. – неплатена наемна цена за
стопанската 2018/ 2019 г. – по Договор за наем на земеделска земя от
4
25.07.2018 г., ведно със законните лихви върху главницата считано от
04.11.2020 г. – датата на подаване на заявлението по ч. гр.д. № 429/ 2020
г., до окончателното й изплащане.
ПРИЕМА за установено по предявения от „Бългериън Пропърти
Дивелъпмънт“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление –
гр. София, район Средец, ул. „Пиротска“ № 115, ет. 2, ап. 1, представляван от
Николай Гълъбов – Управител, чрез пълномощника им адв. И.В. от АК –
Видин, против „БЕЛ ПАР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Божко Иванов“ № 32,
представлявано от Д. ЕВГ. К., ИСК по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 228 ЗЗД, че вземането на ищеца СЪЩЕСТВУВА за сумата
7 066.36 лв. (седем хиляди и шестдесет и шест лева и тридесет и шест ст.) лв.
– неплатена наемна цена за стопанските 2017/ 2018 г. и 2018/ 2019 г. – по
Договори за наем на земеделска земя от 25.07.2018 г., ведно със законните
лихви върху главницата считано от 04.11.2020 г. – датата на подаване на
заявлението по ч. гр.д. № 429/ 2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „БЕЛ ПАР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Божко Иванов“ № 32,
представлявано от Д. ЕВГ. К., ДА ЗАПЛАТИ на „Бридж 2007“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Княз Борис I“ №
69, ет. 2, ап. 5, представляван от Израел Фелдшеров – управител и на
„Бългериън Пропърти Дивелъпмънт“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление – гр. София, район Средец, ул. „Пиротска“ № 115, ет. 2,
ап. 1, представляван от Николай Гълъбов – Управител, чрез пълномощника
им адв. И.В. от АК – Видин, направените по делото разноски: 1 054.09 лв. –
държавна такса /от които 527.05 лв. – държавна такса по заповедното
производство – ч.гр.д. № 429/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик и 527.06
лв. – държавна такса по настоящото исково производство/, както и 1 790 лв. –
адвокатско възнаграждение по настоящото исково производство.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5