РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. Карлово, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Йоана М. Апостолова
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20255320100833 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата М. Т. К. с ЕГН ********** от *** твърди, че на 11.02.2024г.
сключила договор за потребителски кредит № 1325234 с дружеството
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********. Предмет на договора било
отпускане на паричен заем в размер на 2500.00 лева, със срок на договора 18
вноски. Съгласно чл. 3, буква „Б” от договора лихвеният процент на кредита
бил 23.33 %, а годишния процент на разходите (ГПР) – 49.66%.
Договорът за потребителски кредит бил недействителен, тъй като не
били спазени редица разпоредби от Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Съображенията ни в тази насока са следните:
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не предоставило по пълен и
разбираем начин преддоговорна информация, която е необходима за
сключване на договора за кредит в условията на информираност спрямо
ищцата като потребител. Информация не била предоставена в писмен вид, под
формата на стандартен европейски формат, което е задължително условие за
действителността на волеизявлението й като потребител и я поставя в
неравноправно положение. Не бил предоставен погасителен план да се
запознае срещу подпис. Допуснато било нарушение на разпоредбата на чл.11,
ал.2 от ЗПК, тъй като процесният договор за потребителски кредит в чл. 6
предвиждал приложимост на общи условия на кредитора, които не били
подписани от ищцата като потребител.
В чл. 3 от договора за потребителски кредит не се съдържали
конкретните параметри на общата дължима сума от 3375.00 лева. Посочен бил
само размерът на възнаградителната лихва от 875.00 лева, но не било
1
посочено как се формира тази сума.
Договорът бил недействителен и поради липса на посочване на
условията за прилагане на договорения лихвен процент (чл.22 вр. с чл.11, ал.1,
т.9 от ЗПК). В договора не били упоменати условията за прилагането на
лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не бил
регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора“ (възнаградителна
лихва), не било посочено каква част от месечната погасителна вноска
представлява главница и каква - лихва. Не било ясно по какъв начин е
определен размерът на общата дължима сума от 3375.00 лева и какви
вземания се включват в нея. Тези пропуски сами по себе си водели до
недействителност на договора за потребителски кредит.
На следващо място, съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът за
потребителски кредит следвало да съдържа условията за издължаване,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В случая договорът за потребителски кредит бил
недействителен тъй липсвал погасителния план. В договора не била посочена
и годишната база за изчисление на възнаградителната лихва (без уточнен
размер), от която би зависел нейният размер и частта на главницата от всяка
вноска.
В чл. 5 от договора било предвидено като обезпечение предоставяне
на поръчителство от ** в полза на Дружеството. Тази сума за поръчителство
от 1500 лева не била включена в ГПР и в общия размер на кредита. Ако бъдела
включена ГПР щял да бъде много по-висок, щял да се промени и общият
размер на кредита. Така ищцата била поставена в заблуда от кредитора
досежно ГПР и общия размер на кредита към момента на сключване на
договора за кредит.
Сочи, че според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9, договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са
изискуеми при самото сключване.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за
установено, че договор за потребителски кредит № 1325234 от 11.02.2024г.,
сключен между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост - 3“ бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. А ет. 9, офис № 20 и М. Т. К. с ЕГН
********** от ***, е НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД
вр. с чл. 22 ЗПК чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10, вр. с чл.11, ал.2 от ЗПК. Претендира
деловодни разноски.
Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител оспорва иска.
Ищецът посочвал, че на 11.02.2024г. между него и ответника
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, е сключен договор за
потребителски кредит № 1325234/11.02.2024г. По силата на договора,
2
ответникът отпуснал кредит на ищеца за сума в размер на 2500 лева.
Уговорено било, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да
заплати лихвите по кредита в срок до 18 месеца.
По силата на чл. 5 от договора ищецът бил длъжен също да даде
подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от
Мултитюд Банк (М.).
Ищецът твърдял, че чл. 5 от договорът за кредит е нищожен. Счита
твърдението за неоснователно.
Относно твърдяната липса на право на избор от страна на
потребителя спрямо начина на обезпечаване на задължението за връщане на
кредитните средства:
Сочи, че твърдението, че поръчителството от м.б. (М.) е
задължително условие за сключване на кредитен договор, е неоснователно.
Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от
кредитора. Според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избира
обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не било
задължително.
Също така, исковете за нищожност или унищожаване на договора за
гаранция били недопустими, тъй като не били насочени срещу правилната
страна - м.б., а не „Фератум България“ ЕООД.
м.б. било самостоятелно юридическо лице, банкова институция,
лицензирана в М., която предоставя услуги на територията на Република
България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно
взаимното признаване на единния европейски паспорт, и била вписана под №
178 в нарочния регистър на БНБ.
Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение,
по което дружество Фератум България не било страна. Прогласяването на
договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на
настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено
нещо по отношение на м.б. и така нямало да настъпи промяна в патримониума
на ищеца.
С оглед гореизложеното, счита, че ищецът е завел исковете за
прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на договора за
гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да
бъдат оставени без разглеждане като недопустими.
Ищецът сам избрал м.б. (М.) като поръчител в електронния
формуляр и след като бил информиран за дължимите такси, подал заявление
за кредит. Получил преддоговорна информация по e-mail, която изрично
посочвала, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“
изисква поръчителство. Ищецът получил и документи от м.б., включително
договор за гаранция. След като бил информиран, ищецът потвърдил чрез SMS
желанието си да сключи договора.
С оглед на това, не можело да се говори за заблуждаваща търговска
практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не въвел ищеца в заблуждение
относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът бил
информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими
3
на м.б., ако избере нея за поръчител.
Претенциите на ищеца не били подкрепени с убедителни
доказателства. Исковата молба съдържала общи твърдения, неподкрепени с
конкретни факти и документи, и не представяла ясни доказателства за
плащания, възникнали отношения или суми.
Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП били неоснователни. Чл.
5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без
задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция били подробно
описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към м.б., които
ищецът приел доброволно.
Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК .
Договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а
разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като е незадължителна.
Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като
обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон.
„Фератум България“ предоставила необходимата информация за ГПР и
условията, като ищецът имал време да избере обезпечение и правото да се
откаже в 14-дневен срок, но не упражнил това си право.
МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и се установява от писмените доказателства, че между
„Фератум България“ ЕООД като кредитодател М. Т. К., като
кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит №
1325234 от 11.02.2024г.,по силата на който ответникът предоставил на ищцата
заемни средства в размер на 2500 лева. Изпълнението на задължението на
ответното дружество да предаде заемната сума е безспорно и се твърди от
ищеца. При изпълнение на задължението на заемодателя, за ищеца заемател е
възникнало задължението да върне заетата сума по уговорения начин.
Съгласно чл. 2 от договора, сумата е следвало да бъде върната на 18 вноски,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора с първа падежна дата
12.03.2024 г., обща сума за връщане – 3375 лева, представляваща сбор от
главница в размер на 2500 лева и лихва в размер на 875 лева, при лихвен
процент 23.33%. В чл. 4 е посочено, че общият разход по кредита е в размер на
875 лева и включва сумата по чл. 3 б. б), т.е. договорената лихва. ГПР е
посочен в размер на 49.66 лева и е посочено, че включва разходите, включени
в общия разход по кредита. По делото не е представен погасителен план, и
въпреки възраженията на ищцата, че такъв не й е бил предоставен, ответникът
нито оспорва този факт, нито сочи доказателства за обратното.
В чл. 5 е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство
предоставено от ** в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, че уговорката, свързана с
обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от
лицето, предоставило обезпечението. Посочено е, че със сключването на
процесния договор кредитополучателят потвърждава, че при
кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания
4
поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и
предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от
кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. Кредитополучателят
декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава
еднаква възможност на кредитополучателя да получава кредит при едни и
същи търговски условия.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Съдът намира предявения иск за нищожност на сключения договор
за основателен по следните съображения:
Между страните е бил сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит и не се спори, че ответникът е изпълнил задължението
си да предостави сумата, предмет на договора, а ищецът като длъжник е поел
задължението да върне заетата сума. Кредиторът е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което
при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните
имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за кредит по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - ЗПК.
Основателността на главния иск предполага заплащане на сочената
от ищеца сума на ответника, което обстоятелство следва да бъде установено
при условията на пълно и главно доказване от ищеца. В тежест на ответника е
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
основание за задържане на сумата, в т.ч. наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за заем.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10
ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за
кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит. Съгласно задължителните изисквания, въведени с
разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности
на ГПР от 49.66 %, без ясно разписана методика на формирането му,
съдържаща кои компоненти точно са включени в него и как се формира. Не е
5
ясно също как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия
ГПР посочената лихва от 23.33%. По делото не е представен договор за
поръчителство, като ищцата твърди, че съгласно него следва да заплати
възнаграждение на поръчителя в размер на 1500 лева.
В конкретния случай този факт е без правно значение. Ищцата
въвежда като основание за нищожност на договора липсата на погасителен
план към същия. Ответникът нито оспорва този факт, нито доказва обратното,
т.е. че е изпълнил задължението си по чл. 11, ал.1 т. 11 от ЗПК да предостави
на потребителя условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Доказването на този факт е в тежест на ответника, тъй като
задължението за предоставяне на погасителен план е негово.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договор за кредит, сключен
в нарушение на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК е недействителен.
Поради изложеното съдът следва да уважи предявения иск като
основателен и доказан в пълния му предявен размер.
ОТНОСНО разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца се дължат направените по делото разноски в размер на 135.00 лева за
заплатена държавна такса.
От пълномощника на ищеца се претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.
За да определи размера на дължимото възнаграждение, съдът
съобрази, че с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е
постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение.
Ето защо в конкретната ситуация, при сключен договор за правна
защита при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от закона за адвокатурата, съдът на
основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
отказва да прилага чл.2 ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
Производството е приключило в едно съдебно заседание, не се
отличава с фактическа и правна сложност, и понастоящем съдът намира за
справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и
фактическа сложност, и като отчита положения труд от пълномощника, че на
адвокат адв. С. П. следва да бъде определено възнаграждение в общ размер на
400 лева за предоставена безплатна защита и съдействие на ищеца М. Т. К. по
6
реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв, която сума се определя и с оглед
продължителността на производството, и явяването й в съдебно заседание.
В същия смисъл е и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. №
991/2024г. на ВКС, ІV г.о.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.
11 ал. 1 т. 11 от ЗПК във връзка с чл. 26 ал. 1 пр. І-о от ЗЗД, че договор за
потребителски кредит № 1325234 от 11.02.2024г., сключен между М. Т. К. с
ЕГН ********** от *** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост - 3“ бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. А ет. 9, офис № 20, представлявано от
И.В.Д. и Д.В.Н., Е НИЩОЖЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „Младост - 3“ бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А ет. 9, офис
№ 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. да заплати на М. Т. К. с ЕГН
********** от *** деловодни разноски в размер на 135.00 (сто тридесет и пет)
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал.1 от ЗА, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Младост - 3“ бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А ет. 9, офис № 20,
представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. да заплати на адвокат С. Ж. П. с
персонален номер **********, служебен адрес: *** сумата от 400.
(четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на М. Т. К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Й.А.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7