№ 320
гр. гр. Димитровград, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пепа Д. Жекова
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело №
20255610100421 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК във връзка
с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за паричен заем
№ 720031292582/06.01.2024 г., поради противоречие със закона.
Ищцата К. О. Д. твърди, че на 06.01.2024 г. е сключила с ответното
дружество Договор за потребителски кредит № 720031292582, по силата на
който е получила в собственост сумата от 8800 лева, при фиксиран годишен
лихвен процент от 18.36 % и ГПР в размер на 16.82 %. Ищцата е сключила
застраховка „Защита на кредита и сметките‘‘ в размер на 1 113,45 лева, като
тази сума се превеждала от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно
чл. 7.2.2 от Договора за кредит. Така общия размер на кредита възлизал на 11
169.99 лв., която сума е била разсрочена на 15 погасителни месечни всяка в
размер на 744.67 лв.
Счита, че не е спазена разпоредбата на чл.11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно
която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването, а с предоставения в процесния
1
договор погасителен план се установявало единствено броят (15), размерът на
погасителните вноски - 744.67 лева, както и падежът за всяка от тях, без да са
посочени поотделно хаква част от главницата, застраховката, лихвата се
погасява с тази вноска. Процесният договор бил недействителен, по аргумент
на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 11 и т. 12, от ЗПК.
Отделно от горното в договора за потребителски кредит не било
конкретизирано кои компоненти точно са включени в годишния процент на
разходите (ГПР), каква е неговата структура и как се формира същият, което е
в разрез с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка, съгласно чл.
11, ал. 1, т. 14 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита следва да
включва всички други разходи, произтичащи от договора за кредит. Както
разходите на кредитора, така и печалбата му следвало да се включат в
посочения по договора годишен процент на разходите от 16.82 %, като намира
процесния договор за недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания, зaлегнали в чл. 11, ал 1, т. 10 ЗПК. В конкретния случай липсвало
ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не
ставало ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият
ГПР в размер на 16.82 %. Бланкетното посочване единствено на крайния
размер на ГПР на практика обуславяло невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формирал и дали те са в
съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. За да е спазена и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено
не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР, което не било налице в конкретния случай.
На следващо място предлагането под формата на допълнителни услуги
към договора за потребителски кредит кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя финансиране и разсрочване на застрахователните премии
по застраховка „Защита на кредита и сметките", в размер на 1 113,45 лв., които
кредитополучателят следвало да заплати на 15 вноски, съгласно договора.
Клаузата на чл. 7, в частта предвиждаща формирането на главницата по
кредитния договор с включване на дължими по пакет „Защита на кредита и
сметките", застрахователна премия била неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП, тъй като била уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на
2
изискването за добросъвестност и водела до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид и
размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка.
Предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й
дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да
се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаляла
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
По този застрахователен договор, правата на банката били единствено да
търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай на
настъпване на застрахователното събитие, а кредитор на застрахователните
вноски била застрахователната компания, а не банката. Обстоятелството, че
било предвидено вноските за застраховката да се разсрочат и обслужват
заедно с тези по кредита, не я легитимирало като титуляр на това вземане към
кредитополучателя. Ищцата не е била наясно и не й е било разяснено при
сключването на застраховките какви са правата й при сключване на подобен
вид застраховки, в кои случаи има право да се възползва от тях, каква е общо
дължимата премия по същите. Клаузата за заплащане на застраховки била
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като била уговорена във вреда
на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази
по сключения договор за застраховка.
Освен това, предвид свързаността с договора за кредит и договорката да
се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, се заобикаляла
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР.
Сочи, че неоснователно би било възражението на ответното дружество,
ако твърди че застрахователната премия е включена в ГПР, тъй като била част
от главницата по кредита, защото главницата не представлява част от общия
разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, а
представлявала величината, с която размерът разходите се съпоставя, за да се
изрази в процентно съотношение съгласно установената в Приложение № 1
формула. Допълнителните услуги представлявали разход по кредита и
подлежат на включване в годишния процент на разходите, независимо от това
дали се заплащат пряко от потребителя или било уговорено тяхната стойност
3
да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представлявали
оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на
заетата сума /в случая главницата от 8 800 лева/.
Счита за недопустимо под формата на „застраховки" кредиторът да
начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата,
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Сключената застраховка противоречала на чл.
115, т. 1 от КЗ и чл. 116, ал. 1 от КЗ и вземането за застрахователна премия им
противоречала, а уговорката за възникването му била нищожна. Като се
съобрази размера на отпуснатия кредит, дължимата застрахователна премия в
общ размер на 1113,45 лева, и договорната лихва от 18.36 %, общата стойност
на разходите по процесния договор за потребителски кредит надвишавали
значително договорения годишен процент на разходите от 16.82 %.
Съгласно т. 10, договорът трябвало да съдържа ГПР по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение №1 начин. Този процент изразявал общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, вкл. и тези за посредниците при
сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно пар. l, т. 1 от Допълнителните разпоредби
към ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включвал нотариалните такси. Изчислявал се по
специална формула, съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Изрично са
посочени разходите по кредита, които не се включват в него. Целта е да се
даде точна и пълна информация на потребителя за разходите по кредита, за да
4
може да направи информиран и обоснован избор дали да сключи договора за
кредит или не, както и да разбере реалният процент на оскъпяване на
ползвания финансов продукт. В изпълнение на целта потребителят следвало
да може да извърши съпоставка между отпуснатия кредит и общата сума,
която по т. 2 била сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя, както и общ размер на кредита по т. 3, който е
максималният размер /лимит/ или общата сума, предоставяна по договора за
кредит.
В договора били посочени годишният процент на разходите - 16.82 % и
общата дължима сума от потребителя, изчислена към момента на сключване
на процесния договор - 11 169,99 лв. Липсвали допусканията, които са взети
предвид при посочване на ГПР и не можело да се извлекат от представените
доказателства. Липсвала методика на изчисляването му, която да е в
съответствие с Приложение №1 към закона, а и не се установявало данните,
въз основа на които е направено изчислението. Не било ясно ГПР върху коя
главница се изчислява при посочени в договора различни размери на кредита и
на общия размер на кредита. Според цитирания по - горе пар. l, т. 1 от ДР на
ЗПК, застрахователните премии представляват разход по кредита единствено,
когато сключването на договора за услуга, какъвто договор е
застрахователният договор, е задължително условие за получаване на кредита.
В случая се смята застраховката за доброволна, от което следва, че с нея се е
достигнало до увеличаване на посочения общ размер на кредита и чрез него се
е намалил ГПР, доколкото съгласно чл. 19 от ЗКП, ГПР се формира като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, тоест
повишаването на посочения размер на кредита, със сигурност намалявал ГПР
по него.
Ищцата била подписала заявление - декларация за установяване на
договорни отношения, където в т. 13 било видно желанието и съгласието на
ищцата да бъде сключена описаната в текста групова застраховка с конкретно
посочен застраховател. Това желание и съгласие било дадено предварително -
преди сключването на процесния договор с потребителски характер. Отнасял
се до конкретно описана застраховка. Всичко това водело до извод, че
сключването и е необходимо условие за предоставяне на потребителския
кредит, а оттук се извеждал задължителният и характер. Би следвало да бъде
5
включена в разходите по кредита.
Ето защо, следвало да се приеме, че не е спазено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от 3ПК, което водело до извод, че договорът е недействителен в
съответствие с чл. 22 от ЗПК и потребителят дължи само чистата стойност на
кредита без лихви и други разходи по чл. 23 от същия закон.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9, договорът следвало да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се представя за всички приложими лихвени проценти. В чл. 9 от
договора бил посочен лихвеният процент, с който се олихвява предоставения
кредит, изразен като годишен лихвен процент, като лихвата се изчислява
ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на
главницата. За потребителя, като по-слаба страна в правоотношението, не се
разбирало кой точно е остатъчният размер на главницата, тъй като в чл. 7 от
договора, като размер на кредита и общ размер на кредита имало посочени две
различни суми, при което не можело да се прецени за коя от двете суми
отговаря понятието главница по чл. 9. Следователно не ставало ясно какъв е
точно размерът на договорното възнаграждение по процесния договор за
потребителски кредит, а това оказвало влияние и върху годишния процент на
разходите, което също води до нарушение на императивното изискване на чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и извод за недействителност на договора на основание чл.
22 от ЗПК и приложението на чл. 23 от ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 33Д нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не била налице нито една
от тези две хипотези — нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен, и ако в
него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по
него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
6
В обобщение счита, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит № 720031292582/06.01.2024 г. следвало да бъде
прогласен за нищожен, на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, поради противоречие със закона.
Искането на ищеца до съда е прогласи нищожността на договор за
паричен заем № 720031292582/06.01.2024 г, сключен между страните К. О. Д.
и „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД.
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от
процесуалния представител на ответното дружество „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД,
с който оспорва предявените искове.
Посочва, че процесният договор за кредит бил сключен по реда на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), чрез
мобилното приложение на Банката, като канал за комуникация от разстояние
между кредитора и кредитополучателя, като подробно описва начина на
сключване.
Счита, че искът е неоснователен, тъй като договорът за потребителски
кредит отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
В чл. 11.2 от договора за потребителски кредит бил таблично
представен погасителният план, включващ броят на вноските, техният падеж,
размерът им, вкл. стойността на главницата и лихвата, формиращи стойността
на месечната вноска, както и остатъкът от главницата след погасяването на
вноската.
Не била налице хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, но в чл. 12 от
договора била предвидена възможността, в съответствие на чл. 11, ал. 1, т. 12
от ЗПК, потребителят при писмено поискване безвъзмездно да получи
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, който съдържа разбивка на всяка от вноските,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Такова
искане от страна на ищеца не било постъпвало, а договорът за потребителски
кредит изцяло отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК.
Твърди, че договорът отговарял и на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК вр. чл. 22
7
ЗПК. В чл. 9 от същия били посочени размерът на приложимия лихвен
процент и условията за прилагането му, както следва:
чл. 9.1 от Договора за кредит посочва размерът на лихвения процент, с
който се олихвява предоставения кредит, а именно 18.36 %;
чл. 9.2 от Договора за кредит посочва условията за прилагането му –
„лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху
остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни
в годината;
чл. 9.3 от Договора за кредит указва размерът на лихвата за 1 ден –
изчислена като 1/360 част от лихвения процент.
Лихвеният процент бил фиксиран, което било видно и от представения
на кредитополучателя преди подписването на договора Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация.
В процесния договор ясно били посочени и компонентите – главница и
лихва. Тези разходи в договора били представени по ясен и недвусмислен
начин. Лихвата се начислявала върху остатъчния размер на кредита, а не върху
цялата сума, която следва да се върне. Касаело се за фиксиран лихвен процент,
като по отношение на него няма допускания.
В тази връзка, счита, че процесният договор е в унисон с разпоредбите
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В чл. 10 от договора за кредит банката била посочила ГПР изразен като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а именно: 16.82
%, като липсвали неясноти, които да обусловят използването на допускания
при изчислението на ГПР. Договорът за кредит бил сключен за конкретна
сума, за конкретен срок, при фиксирана лихва, приложима за целия срок и се
усвоява еднократно и в началото на договора. Налице е яснота, че лихвата се
начислявала върху остатъчния размер на кредита, а не върху цялата сума,
която следва да се върне. Касае се за фиксиран лихвен процент, като по
отношение на него няма допускания.
По отношение на твърдението, че клаузата за заплащане на
застраховката е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, както и че
заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, излага следното:
Не оспорва, че застрахователната премия не е взета предвид при
8
изчисление на ГПР.
ЗПК разглежда и т.нар. допълнителни услуги, които потребителят може
да поиска и да получи при кандидатстването за кредит, по-специално законът
визирал застрахователните услуги. В този смисъл е § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в чл.
25, ал. 5 от ЗПК и др. Допълнителните услуги се предоставяли с отделен
договор за услуга и често от лице, различно от кредитора. В случая
сключването на застраховката не било условие за сключването на договора за
потребителски кредит, от което следвало, че щом същата е сключена по
желание на кредитополучателя- ищец, било без значение, че е сключена чрез
Банката в качеството на застрахователен агент.
Предвид гореизложеното, а именно, че застраховката не е била условие
за сключването на основния договор, същата е доброволно и изрично заявена
от кредитополучателя, факта, че последната е могла да бъде прекратена от
ищеца без никакви последствия по процесния договор за кредит,
съобразявайки разписаното в § 1. т. 1 от ДР на ЗПК, счита че в настоящия
случай застраховката не следва да се приема като част от общите разходи по
кредита, съответно не трябва да бъде включена при изчислението на ГПР.
Позовава се на клаузи от договора за застраховка и ОУ.
Посочва, че ищецът е заплатил по кредита сума в размер на 3 934,65
лева главница, сумата от 866,40 лева договорна лихва и сумата от 96 лева
наказателна лихва.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
От представения по делото договор за потребителски кредит №
720031292582/06.01.2024 г. се установява, че „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в
качеството на кредитор е предоставило на К. О. Д. в качеството на
кредитополучател сумата от 8800 лева, при фиксиран годишен лихвен
процент от 18.36 % и ГПР в размер на 16.82 %. Ищцата е сключила
застраховка „Защита на кредита и сметките‘‘ в размер на 1 113,45 лева, като
тази сума се превеждала от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно
чл. 7.2.2 от Договора за кредит. Така общия размер на кредита възлизал на 11
9
169.99 лв., която сума е била разсрочена на 15 погасителни месечни всяка в
размер на 744.67 лв.
Съгласно чл. 7.2.2 от договора в случаите, когато потребителят е
пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.
19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за
конкретната застраховка (конкретните застраховки) сума, се превежда от
кредитора, за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния
застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния
застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие с подписването на договора.
Потребителят е изявил желание и е дал съгласието си и в заявлението -
декларация за установяване на договорни отношения, предхождащо
сключването на договора, да бъде сключена застраховка. Общата дължима
сума на потребителя била разсрочена на 15 погасителни месечни вноски- 14
вноски по 744,67 лева и последна изравнителна в размер на 744,61 лева.
Видно от представения по делото сертификат № 17200312925822024 за
застрахователни програми “Защита на кредита” и “Защита на сметките“,
сключен между „Кардиф животозастраховане” АД, Париж чрез клона си
,,Кардиф Животозастраховане, Клон България и ответника, дружеството се е
задължило да предостави на ответника пакет от допълнителни услуги, както
следва: програма ,,3ащита на кредита‘‘ и ,,Защита на сметките‘‘ и
допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение" срещу
заплащане от ответницата в общ размер на 1113,45 лева, която сума е
включена в главницата на месечни вноски 15 на брой, видно от погасителен
план към договора за потребителски кредит.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответстващо на
писмените доказателства) се установява, че съгласно чл.10 от процесния
договор за потребителски кредит, ГПР е в размер на 16,82%, а съгласно
обясненията на ответника, дадени при изпращането на допълнителните
документи, „при изчислението му като разход е включена само лихвата по
кредита, поради факта, че други такси и комисионни по договора не са
начислявани“. Изчислен по този начин, ГПР е в размер на 19,9863 % -
10
Приложение № 1.
Ако застрахователните премии се извадят от главницата и се прибавят
като разход по кредита, ГПР е в размер на 44,926 % /Приложение 2/
Съгласно предоставената от ответника справка погасявания/плащания,
размерът на извършените плащания по кредита от страна на ищцата е общо
4897,05 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
По своята правна характеристика договорът за банков кредит е
двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се
отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква
задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод
по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните
срок за усвояване на кредита. При безкасово плащане, релевантно за
завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със
съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на
задължението на кредитора. В този смисъл решение №125 12.07.2013 г. по
т.дело № 910/2012 година на ВКС, II т.о.
В случая сключването на договора и предоставянето на сумата по него
чрез превод по банкова сметка на ответника се установява от събраните по
делото писмени доказателства.
Основното възражение на ответника е за недействителност на договора
в нарушение на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК по отношение на ГПР.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата
на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът
обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.
11
Заплащането на тези възнаграждения от потребителя са предварително, т.е. те
са дължими само за „възможността за предоставянето“ на тези услуги и е без
значение дали някоя от тях ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. Така с уговарянето на допълнителни
възнаграждения в размери, близки до главницата по договора за кредит, съдът
намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. Следователно, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК и
чл. 21, ал. 3ПК, тези клаузи са нищожни.
В настоящия случай е безспорно установено, че се касае до сключване
на договор за потребителски кредит, при който длъжникът се е присъединил
към застрахователна програма на кредитора, "Защита на кредита" и "Защита
на сметките" за кредитополучателите на потребителски кредити,
предоставени от "Ти Би Ай Банк"ЕАД, с оглед което е изтеглил допълнителен
кредит, близък по размер половината от сумата по кредитния договор, като
главницата за възстановяването на заетите суми е оформена общо и за двата
дълга, възнаграждението на кредитора е начислено общо и в крайна сметка
ведно с него и застраховката е постигнат общ размер по кредита, т. е. крайно
дължима сума, която го надхвърля по размер над два пъти. При това в
застрахователното правоотношение кредиторът действа като застрахователен
посредник срещу комисионна, която обаче не е ясно посочена и не е включена
в общите разходи по застрахователния договор, респективно в ГПР.
Макар застрахователното правоотношение да е посочено за
незадължително за получаване на кредита, разходите по него следва да се
включат в общите по кредита за потребителя и да участват при формирането
на ГПР, защото са част от конструкция, прикриваща действителните разходи
по основния договор.
Отделно от това, що се касае до уговорената допълнителна услуга –
застраховка с посредничество на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, то в случая „ТИ БИ
АЙ Банк" ЕАД не договаря за себе си, а от името и за сметка на
застрахователя, чл. 313 от КЗ. Тоест, по договора за застраховка правата и
задълженията на застрахователя, вкл. да получи застрахователната премия,
възникват направо в патримониума на „Кардиф животозастраховане” АД,
Париж чрез клона си ,,Кардиф Животозастраховане, Клон България. Правата
на ,,ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД като трето правоимащо лице по договора за
12
застраховка (но не и като застрахователен агент) са ограничени само до
възможността да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск,
но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. По делото
липсват данни за плащане на премията в пълен размер от страна на ,,ТИ БИ
АЙ Банк" ЕАД в полза на застрахователя. Както в договора за застраховка,
така и в искането за сключването на такъв, липсва изрична уговорка за
плащане на вноските в полза на третото правоимащо лице, а предвид това, кои
са договарящи, такава и не може да бъде предположена или изведена чрез
тълкуване. Нещо повече, липсват по делото данни дали ,,ТИ БИ АЙ Банк"
ЕАД е обвързан към „Кардиф животозастраховане” АД, Париж чрез клона си
,,Кардиф Животозастраховане, Клон България застрахователен агент или не, а
Кодекса за застраховането забранява изрично на обвързания агент да събира
премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни
услуги – чл. 313, ал. 2 КЗ.
Всъщност застраховането на заета сума от 8 800 лв. със застрахователна
полица на цена от 1 113,45 лева е от една страна икономически неоправдано за
кредитополучателя, т. к. намалява ефекта от застраховането, повишавайки
реално общия кредитен дълг почти двойно, а от друга страна носи
допълнително възнаграждение за кредитодателя, начислявано върху
допълнително заетата сума, освен това кредиторът се явява и застрахователен
агент в застрахователното правоотношение, което още го облагодетелства
икономически в търговската му дейност за сметка повишената задлъжнялост
на кредитополучателя- физическо лице, явяващ се икономически по–слабата
страна в правоотношението в качеството на потребител.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ако застрахователните премии се извадят от
главницата и се счетат за разход по кредита, размерът на ГПP би бил 44,926 %
и ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва.
Именно въпросът дали възнагражденията (таксите) за предоставяне на
горепосочените допълнителни услуги следва да бъде бъдат включени в
годишния процент на разходите по договора за кредит, е разрешен с решение
от 21.03.2024г. на СЕС по дело C‑714/22г. Съгласно това решение член 3,
буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
13
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“
по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит, както е в конкретния случай. Оттук следва
неоснователността на всички доводи на ответника, развити в отговора на
исковата молба, че не следва възнагражденията за допълнителни услуги да се
включват в ГПР.
Следователно, макар формално процесният договор да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри на ГПР не
кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, т.е. настоящият
съд приема, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която възпроизвежда текста
на чл. 10(2) на Директива 2008/48 /ЕО е нарушена поради некоректнотно
посочване на ГПР , в който не са включени таксите (възнагражденията) за
допълнителния пакет услуги, а е следвало да бъде сторено това.
Съгласно решението на СЕС член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
С оглед горното следва, че процесния договор на основание чл. 22 ЗПК,
е недействителен, поради противоречие със закона (разпоредбата на чл. 11,
ал.1, т. 10 ЗПК).
14
Горното прави безпредметно обсъждането на останалите доводи на
ищеца за нищожност на договора поради противоречие със закона.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответникът е заплатил по договора за кредит
сума в общ размер на 4 897,05 лева, с което е погасил главница в този размер и
остава дължима сумата от 3 902,95 лева за главница.
Неоснователно е искането на ответника остатъкът от сумата да бъде
прихваната с дължимите по делото разноски, тъй като съдебно прихващане с
разноски е недопустимо.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника 2 251,80 лева /адвокатско възнаграждение в размер на 1 405 лева и
446,80 лева заплатена държавна такса и 400 лева депозит вещо лице/,
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание 26, ал.1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК, договор за потребителски кредит
№ 720031292582/06.01.2024 г., сключен между сключен между страните К.
О. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Димитровград, ул. ,,Петър
Берон‘‘ № 1, вх. А, ет. 1, ап. 1 и „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район ,,Лозенец‘‘, ул.
„Димитър Хаджикоцев” № 52-54.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район ,,Лозенец‘‘, ул. „Димитър Хаджикоцев”
№ 52-54 да заплати на К. О. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Димитровград, ул. ,,Петър Берон‘‘ № 1, вх. А, ет. 1, ап. 1 сумата от 2 251,80
лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ОС –Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
15
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
16