РЕШЕНИЕ
№…159
С., 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и втората година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Бандрова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 946 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Н.Х.К. *** е
предявил срещу М.О.В. *** и В.С.П. ***, следните искове съгласно
исковата молба, уточняващата я молба от 7.12.2020 г. и допълнителното уточняващо
изявление на неговия пълномощник в открито с. з. на 19.7.2021 г.: иск за обявяване
на нищожност на договор за отдаване на земеделска земя под наем, сключен на
9.10.2015 г. между ответниците В.П. и М.В. с предмет поземлени имоти, находящи
се в землището на с. Р., Община С., м. „Рудица“ – имот № 209041, представляващ
нива с площ 0,5 дка; имот № 209018, представляващ нива с площ 2 дка и имот №
209061, представляващ нива с площ 2 дка – поради противоречие на договора с чл.
229, ал. 2 от ЗЗД и с добрите нрави; иск за установяване по отношение на
ответниците, че същият договор е прекратен на 9.10.2018 г. и иск за
установяване на правото на собственост на ищеца върху недвижимите имоти –
предмет на договора за наем и за осъждане на ответницата М.В. да му предаде
владението върху тях.
Ищецът твърди, че е изключителен
собственик на един от недвижимите имоти – предмет на процесния договор за наем
между ответниците, а именно на поземлен имот с настоящ идентификатор
61922.209.61 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на
с. Р., Община С. на основание договор за дарение от 20.6.2018 г. и договор за
доброволна делба от 2.9.2020 г., както и че е съсобственик с дял 2/3 идеални
части в съсобствеността върху всеки от другите два недвижими имота – предмет на
договора за наем, които понастоящем са с идентификатори 61922.209.18 и
61922.209.41 по КККР на с. Р. на основание договор за дарение от 29.5.2018 г. и
договор за продажба, сключен през 2020 г. Другият съсобственик на последните
два недвижими имота била ответницата В.П., притежаваща дял по 1/3 идеална част
от всеки от тях.
В исковата молба се твърди, че на
9.10.2015 г. ответницата В.П., като един от съсобствениците по това време на
горепосочените недвижими имоти, сключила с ответницата М.В. процесния договор
за отдаване под наем на земеделска земя, по силата на който й предоставила
имотите за временно и възмездно ползване – за 6 стопански години, считано от
стопанската 2016-2017 г. срещу наемна цена от 50 кг. зърно или по 2 лв. на
декар годишно.
С писмо от 12.3.2020 г., получено
от ответницата М.В. на 26.3.2020 г., ищецът я уведомил, че желае договорът за
наем да бъде прекратен, тъй като той желаел да обработва имотите, но тази
ответница не уважила искането му и продължила да ползва имотите. Това
обстоятелство според ищеца обосновава правния му интерес от предявяване на
исковете.
Изтъква се в исковата молба, че сключеният
между ответниците договор за наем е нищожен поради противоречието му с чл. 229,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като бил сключен от В.П.
като съсобственик на земеделските земи при условията на чл. 4а, ал. 2 от Закона
за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), която в това й
качество могла да извършва само действия на обикновено управление на имотите.
Поради това с оглед разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗЗД договорът за наем
следвало да се счита сключен за срок от 3 години и този срок изтекъл на
9.10.2018 г., от която дата бил прекратен, като установяването на
прекратяването му на това основание е предмет на самостоятелен иск съгласно
изричното уточняващо изявление на пълномощника на ищеца в с. з. на 19.7.2021 г.
Ищецът твърди, както самият сочи
– алтернативно, че сключеният между ответниците договор за наем противоречи на
добрите нрави поради нееквивалентност на уговорените насрещни престации. В тази
връзка ищецът изтъква изключително ниската уговорена наемна цена, както и
твърде високата неустойка от 50 лв. на декар при директна продажба на имотите
на трето лице. Отделно от това ищецът сочи, че уговорката между ответниците,
задължаваща наемодателя при продажба на имота да го предложи първо на
наемателя, също противоречи на добрите нрави. Затова, също така - алтернативно – е отправено искане за обявяване
на нищожността на договора поради противоречието му с добрите нрави с оглед
така изложените обстоятелства.
В открито с. з. на 19.7.2021 г.
пълномощникът на ищеца уточнява също, че поради обстоятелството, че при
предявяване на иска ответницата М.В. упражнява фактическа власт върху имотите –
предмет на процесния договор за наем, искането за предаване на владението върху
тях е насочено срещу нея.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата М.В. е представила отговор на исковата молба, в който е оспорила
исковете. Същата не оспорва твърденията на ищеца, че е сключила с ответницата В.П.
процесния договор за наем, но сочи, че е изпълнявала установените с този
договор свои задължения за заплащане на наема на наемодателката лично или чрез
съпруга й. Сочи, че тя обработва имотите понастоящем. Изтъква, че към датата на
сключване на договора за наем ищецът не е притежавал право на собственост върху
имотите – предмет на договора, респ. идеални части от това право. Излага
съображения, че волята за прекратяване на наемния договор, изявена от
съсобственика с по-голям дял, няма автоматично действие ако друг съсобственик
желае този договор да продължи действието си, като в този случай отношенията се
уреждат между съсобствениците, а не я касаят като наемател. Срещу твърденията
за нищожност на договора в неговата цялост се позовава на разпоредбата на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД, с оглед която евентуалната недействителност на клаузата на
договора относно неговия срок не обуславя нищожност на целия договор, а същият
се счита сключен за срок от 3 години. Сочи, че договорът за наем е с нотариална
заверка на подписите на страните и е вписан в Служба по вписванията – С.,
поради което на основание чл. 237 от ЗЗД той остава в сила спрямо ищеца като
приобретател на имота до края на предвидения в него срок, но за не повече от 1
година от датата на прехвърлянето. В тази връзка излага съображения, че
прехвърлянето на собствеността върху имота не й е било съобщено, както и че до
връчването на препис от исковата молба не й е било противопоставено възражение
за прекратяване на договора за наем на това основание. По тези съображения
счита, че договорът продължава да има правно действие за нея. Освен това
ответницата В. оспорва твърденията на ищеца, че договорът за наем бил прекратен
на 9.10.2018 г. и в тази връзка сочи, че този договор бил сключен за стопанска
година, като действа от стопанската 2016/2017 г. и дори при редукция на срока
му съгласно чл. 229, ал. 2 от ЗЗД този срок би изтекъл на 30.9.2019 г., а
оттогава тя е продължила да ползва имотите със знанието и без
противопоставянето на собствениците и така договорът се трансформирал в
безсрочен. Ответницата В. е оспорила и твърденията на ищеца, че договорът за
наем противоречи на добрите нрави.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата В.П. не е представила отговор на исковата молба. В изявление,
наречено „отговор на исковата молба“, постъпило на 13.5.2021 г., същата е
признала иска.
Пред съда ищецът се представлява
от пълномощника си адв. Е.А., която заявява, че поддържа исковете съгласно
исковата молба и уточняващата молба от 7.12.2020 г., като в открито съдебно
заседание на 19.7.2021 г. прави допълнителни уточнения на исковете съгласно
посоченото по-горе. В хода на устните състезания пълномощникът на ищеца заявява
становище за основателност на исковете и моли същите да бъдат уважени.
Ответницата М.В. се представлява
пред съда от пълномощника си адв. Е.М., която заявява, че оспорва исковете по
съображенията, изложени в отговора на исковата молба и в хода на устните
състезания моли за отхвърлянето им.
Ответницата В.П. не се явява, не
се представлява и не заявява допълнително становище по исковете.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с допустими обективно
и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД – за обявяване на нищожност на сключен между ответниците на 9.10.2015
г. договор за наем на недвижими имоти поради противоречието му с чл. 229, ал. 2
от ЗЗД, алтернативно – поради противоречието му с добрите нрави и иск с правно
основание чл. 108 от ЗС – за установяване по отношение на ответниците, че
ищецът е собственик на твърдяните придобивни основания на недвижимите имоти –
предмет на процесния договор за наем и за осъждането на ответницата М.В. да му
предаде владението върху тези имоти.
Правният интерес на ищеца от
предявяване на иск за нищожност на сключения между ответниците договор за наем
се извежда от твърденията му, че със сключване на този договор се засяга
правото му да ползва имотите, като елемент от правото му на собственост върху
тях. На общо основание искът по чл. 108 от ЗС е допустим без ограниченията,
посочени в Тълкувателно решение № 3 от 5.1.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на
ОСГК на ВКС, тъй като искането за предаване на владението върху имотите е
насочено срещу наемател, а не срещу друг съсобственик.
С оглед изричното уточняващо
изявление на пълномощника на ищеца в открито с. з. на 19.7.2021 г., че искането
за установяване по отношение на ответниците, че договорът за наем от 9.10.2015
г. е прекратен на 9.10.2018 г., е предмет на самостоятелен иск, следва да се
посочи, че такъв иск е процесуално недопустим. Първо, този иск се основава на
твърдението, че на основание чл. 229, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗЗД срокът на
договора за наем следва да се счита редуциран до 3 години. От една страна
такава твърдяна редукция е елемент от основанието на иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, който по естеството си е отрицателен установителен иск по смисъла на чл.
124, ал. 1 от ГПК, тъй като ако бъде установена нищожност на сключения между
ответниците договор за наем, това по същество би представлявало установяване на
несъществуването на правоотношение между тях, основано на такъв договор за
наем. От друга страна на твърденията за нищожност на договора за наем и в
частност за такава редукция на неговия срок се основава и искът по чл. 108 от
ЗС, тъй като тяхната основателност би обосновала извод, че към датата на
предявяване на иска ответницата М.В. държи без основание процесните недвижими
имоти. С други думи, какъвто и да е изходът на делото по исковете по чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК и по чл. 108 от ЗС, ищецът не би могъл
да получи допълнителна самостоятелна защита на свои права чрез установяване със
сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците, че сключеният между тях договор
за наем е прекратен на 9.10.2018 г. Отделен, но не по-малко значим е въпросът,
че по естеството си такъв иск е основан на изтичане на редуциран съгласно чл.
229, ал. 3 от ЗЗД срок на този договор, поради което всъщност този иск се явява
предявен за установяване на факт с правно значение. Съгласно чл. 124, ал. 4,
изр. второ от ГПК такъв иск е допустим само в изрично предвидените от закона
случаи, какъвто конкретният не е. По всички изложени дотук съображения искът за
установяване по отношение ответниците, че сключеният между тях договор за наем
е прекратен на 9.10.2018 г. е недопустим и производството по него следва да
бъде прекратено с решението.
По иска с правно основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на нищожност на сключения между ответниците
договор за наем поради противоречието му с чл. 229, ал. 2 от ЗЗД съдът намира
следното:
Страните не спорят,
а и се установява от представените писмени доказателства, че към 9.10.2015 г. В.С.П.
е била сред съсобствениците на следните поземлени имоти, находящи се в
землището на с. Р., Община С., м. „Рудица“ – имот № 209041, представляващ нива
с площ 0,5 дка, имот № 209018, представляващ нива с площ 2 дка и имот № 209061,
представляващ нива с площ 2 дка. Установява се също, че с договор за наем от
9.10.2015 г. В.П. отдала тези недвижими имоти под наем на ответницата М.В. за
срок от 6 стопански години, считано от стопанската 2016-2017г., при наемна цена
50 кг зърно или 2 лв./дка годишно, като договорът е с нотариална заверка на
подписите на страните и на 6.11.2015 г. е вписан под № 2557 в Служба по
вписванията – С..
С нотариален акт №
17, т. 2, рег. № 2122, д. № 208/2018 г. на нотариус Б.М., с район на действие
съдебния район на С.Р.С., на 20.6.2018 г. е сключен договор за дарение на
недвижими имоти, по силата на който ищецът придобил 265/576 идеални части от
правото на собственост върху недвижими имоти в с. Р., Община С., сред които и
върху поземлен имот с идентификатор 61922.209.61 по КККР на селото, целият с
площ 1999 кв. м., в м. „Рудица“, представляващ нива, VІІ категория, с номер по
предходен план 209061. По силата на договор за доброволна делба на недвижими
имоти, сключен на 2.9.2020 г. с нотариална заверка на подписите на страните и
вписан на същата дата в Служба по вписванията – С., ищецът е придобил в пълен
обем правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 61922.209.61 по
КККР на с. Р., Община С., описан по-горе.
С нотариален акт №
181, т. 1, рег. № 1817, д. № 173/2018 г. на нотариус Б.М., на 29.5.2018 г. е
сключен договор за дарение на недвижими имоти, по силата на който ищецът е
придобил 1/3 идеална част от правото на собственост върху недвижими имоти в с. Р.,
Община С., сред които и върху поземлени имоти по т. 11 и 12 от този нотариален
акт, а именно върху поземлен имот с идентификатор 61922.209.18 по КККР на
селото, целият с площ 2000 кв. м., в м. „Рудица“, представляващ нива, VІІ
категория, с номер по предходен план 209018 и върху поземлен имот с
идентификатор 61922.209.41 по КККР на селото, целият с площ 500 кв. м., в м.
„Рудица“, представляващ нива, VІІ категория, с номер по предходен план 209041.
С нотариален акт №
21, т. 3, рег. № 5015, д. № 394/2020 г. на нотариус М.Х., с район на действие
съдебния район на С.Р.С., на 2.9.2020 г. е сключен договор за продажба на
недвижими имоти, по силата на който ищецът е придобил още 1/3 идеална част от
правото на собственост върху недвижими имоти в с. Р., Община С., сред които и
върху поземлени имоти по т. 11 и 12 от този нотариален акт, а именно върху
поземлени имоти с идентификатори 61922.209.18 и 61922.209.41, с подробна
индивидуализация в същия нотариален акт.
Страните не спорят
за обстоятелствата, че недвижимите имоти – предмет на договора за наем, сключен
между ответниците на 9.10.2015 г., а именно имоти №№ 209041, 209018 и 209061,
са идентични съответно с поземлени имоти с идентификатори 61922.209.41,
61922.209.18 и 61922.209.61 – предмет на гореобсъдените разпоредителни сделки.
Следователно след
сключване на договора за наем между ответниците на 9.10.2015 г. ищецът е
придобил право на собственост на основание договор за дарение и договор за
доброволна делба върху един от недвижимите имоти – предмет на този договор, а
именно върху имот № 209061 – нива в м. „Рудица“ с площ 2 дка, а на основание
договор за дарение и договор за продажба е придобил 2/3 идеални части от
правото на собственост върху останалите два недвижими имота – предмет на този
договор, а именно върху имот № 209018 – нива в м. „Рудица“ с площ 2 дка и върху
имот № 209041 – нива в м. „Рудица“ с площ 0,5 дка.
Разпоредбата на чл.
229, ал. 2 от ЗЗД въвежда императивна забрана за лицата, които могат да
извършват само действия по обикновено управление на вещта, да сключват договори
за наем за повече от 3 години. В правната теория и в съдебната практика се
възприема разбирането, че макар по принцип договорът за наем да се определя
като сделка на управление, сключеният за повече от 3 години наемен договор
наподобява сделка на разпореждане, тъй като ограничава възможността на
наемодателя да ползва отдадената под наем вещ през продължителен период от
време. По тази причина законът признава правото за сключване на договор за наем
със срок над 3 години единствено в полза на лицата, които притежават правомощия
за разпореждане с вещта. Сключването на договор за наем за повече от 3 години
от лице, което е носител само на права за обикновено управление, съставлява
основание за редуциране на уговорения срок до 3 години по силата на чл. 229,
ал. 3 ЗЗД и за прекратяване на договора след изтичане на тригодишния срок.
В конкретния
случай, съсобственикът В.П., сключвайки договор с ответницата М.В. за наем за 6
стопански години е извършила сделка, приравняваща се на разпореждане, каквито
правомощия безспорно не е притежавала предвид обстоятелството, че е била само
един от съсобствениците на имотите – предмет на наемния договор. Разпоредбата
на чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ, установяваща право на съсобственик на земеделска
земя с дял повече от 25 на сто идеални части в съсобствеността върху нея да
сключва договор за наем с предмет тази земя за срок над 1 година, е неприложима
в случая, защото процесният договор за наем е сключен на 9.10.2015 г., т. е.
преди влизането й в сила на 22.5.2018 г. (обн. ДВ, бр. 42/2018 г.), а и § 10 от
ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 42/2018 г.) не предвижда възможност за
приложението й към договори за наем, сключени преди влизането й в сила.
Изложеното обосновава
извод, че макар ответницата В.П. да е сключила валиден договор за наем като
съсобственик на земеделските земи, тя е била ограничена до извършването на
действия по обикновено управление. Ето защо при сключване на процесния договор
за наем в частта му за уговорения срок е била нарушена разпоредбата на чл. 229,
ал. 2 ЗЗД, поради което уговорката в договора в частта й за уговорения срок над
3 години е нищожна поради противоречието й със закона. Тази уговорка е
заместена по право от повелителното правило на чл. 229, ал. 3 от ЗЗД, съгласно
което срокът на процесния договор се счита 3-годишен от сключването му на
9.10.2015 г., а не от началото на действието му, отложено по съгласие на
страните, защото в последния случай би се стигнало до заобикаляне на чл. 229,
ал. 1 и 2 от ЗЗД.
Тъй като искът за
обявяване на нищожността на договора се основава на противоречие на съдържащата
се в него уговорка за срок на договора с разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗЗД
и щом като такова противоречие е налице и тази уговорка се замества по право от
повелителното право на чл. 229, ал. 3 от ЗЗД, то по предявения иск следва на
основание чл. 26, ал. 4, предл. първо от ЗЗД да бъде обявена за нищожна само
тази уговорка, а в частта му за прогласяване нищожността на целия договор искът
следва да се отхвърли. Заместването по право на нищожна уговорка в договор с
повелително правило на закона е самостоятелна предпоставка за конверсията на
тази уговорка, без да се налага да се изследва алтернативното съгласно чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД предположение дали договорът би бил сключен и без нея. В този
смисъл преценката на съда, че недействителността на уговорката за срок на
процесния договор за наем не влече нищожност на целия договор, се извършва в
рамките на фактическите твърдения на ищеца, очертаващи основанието на иска,
поради което обявяването на нищожността само на тази уговорка не нарушава
диспозитивното начало в гражданския процес.
За разлика от
наличието на процесуална уредба на евентуалното съединяване на искове (чл. 271,
ал. 2 от ГПК), алтернативното им съединяване не е уредено, но не е и недопустимо.
На практика то е израз на процесуалната воля на ищеца съдът да се произнесе по
един от всички алтернативно предявени искове, което изключва произнасяне по
останалите. С исковата молба изрично и двукратно е заявено, че наред с иска за
обявяване на нищожност на договора за наем поради противоречие с чл. 229, ал. 2
от ЗЗД алтернативно се предявява и
иск за обявяване на неговата нищожност поради противоречието му с добрите
нрави, изразяващо се в твърде ниска наемна цена, както и поради уговорка,
задължаваща наемодателя при продажба на имота да го предложи първо на наемателя,
а така също и заради прекомерност на неустойката за неизпълнение на това
задължение. При този начин на съединяване на исковете за нищожност на процесния
договор, а именно – алтернативно относно техните основания и с оглед
произнасянето по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради
противоречие на договора с чл. 229, ал. 2 от ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по
останалите алтернативно заявени искове. Само в допълнение следва да се посочи,
че с оглед конкретния изход по иска за нищожност на договора, по който съдът се
е произнесъл, а именно за нищожност на клаузата за срок на договора поради
противоречието й с чл. 229, ал. 2 от ЗЗД, произнасянето на съда по останалите
алтернативно заявени основания за нищожност на целия договор се явява и на
практика безпредметно, тъй като срокът на този договор се счита изтекъл по
силата на чл. 229, ал. 3 от ЗЗД преди предявяване на иска.
Искът по чл. 108 от
ЗС е основателен.
Както вече се
посочи, установява се от доказателствата по делото, че ищецът е изключителен
собственик на поземлен имот с идентификатор 61922.209.61 по КККР на с. Р.,
Община С., както и че е съсобственик с дял 2/3 идеални части в съсобствеността
върху поземлени имоти с идентификатори 61922.209.18 и 61922.209.41 по КККР на
същото село.
Не е спорно, че при
предявяване на иска ответницата М.В. упражнява фактическа власт върху тези
имоти.
Сключеният на
9.10.2015 г. договор за наем между ответниците В.П. и М.В. с предмет тези
земеделски земи, съставляващ основанието за упражняване на фактическа власт
върху тях от ответницата В., е със срок до 9.10.2018 г. съгласно повелителното
правило на чл. 229, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗЗД и към датата на предявяване на иска
този срок е изтекъл. Следователно ответницата В. държи имотите без основание и
следва да бъде осъдена да предаде владението върху тях на ищеца.
В отговор на
възражението на тази ответница, че договорът за наем бил противопоставим на
ищеца съобразно правилата, установени в чл. 237 от ЗЗД, следва да се посочи, че
тази нормативно установена противопоставимост спрямо приобретателя на недвижим
имот на предходно вписан в имотния регистър договор за наем или на договор за
наем с достоверна дата, сключен преди прехвърлянето на собствеността върху
имота, касае договор за наем с действителна уговорка за срок. Затова макар и да
е вписан в Служба по вписванията – С. преди ищецът да придобие право на
собственост върху процесните имоти, договорът за наем не може да му се
противопостави като основание за упражняване на фактическа власт върху тях за
целия уговорен срок на договора (чл. 237, ал. 1 от ЗЗД), а единствено би могло
да се счете, че на основание чл. 237, ал. 2, вр. чл. 229, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗЗД този договор би могъл да се противопостави на ищеца в тази насока най-късно
до 1 година след сключване от ищеца на прехвърлителните сделки, легитимиращи го
като участник в съсобствеността върху имотите и предхождащи изтичане на конвертирания
срок на договора, т. е. най-късно до 29.5.2019 г., респ. 20.6.2019 г. Тези
срокове са настъпили преди предявяване на иска, поради което обстоятелството
дали ответницата В. е получила предсъдебно известие за прекратяване на
договора, респ. покана за предаване на владението върху имотите, както и
ангажираните за установяване на това обстоятелство доказателства (в т. ч. и
заключение по съдебно-графическа експертиза), са без правно значение за изхода
на спора.
По разноските:
С оглед изхода на
делото и отправеното от ищеца искане, ответницата В. следва да бъде осъдена да
му заплати сумата 940 лв. за разноски по делото, от които 200 лв. са за внесена
държавна такса в дължимите й размери по уважените искове с правно основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД (50 лв.) и с правно основание чл. 108 от ЗС (общо 150 лв.), 10
лв. са за внесена държавна такса за вписване на исковата молба, 170 лв. са за
внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по съдебно-графическа експертиза
и 560 лв. са за част от платено адвокатско възнаграждение, съразмерна с уважената
част от исковете, от общия му размер 800 лв. съгласно представения договор за
правна защита и съдействие, който размер не е прекомерен с оглед броя и
естеството на предявените искове.
С оглед изхода на
делото и отправеното от ответницата В. искане, ищецът следва да бъде осъден да
й заплати сумата 180 лв. за разноски по делото за част от платено адвокатско
възнаграждение, съразмерна с отхвърлената част от иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
и с иска, по който производството е прекратено.
Ответницата В.П. не
е дала повод за завеждане на делото и е признала иска, поради което не дължи
съдебни разноски.
Воден от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н.Х.К., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу В.С.П., ЕГН **********,
с адрес *** и М.О.В., ЕГН **********,
с адрес *** иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), че уговорката за срок на Договор за отдаване на земеделска
земя под наем, намираща се в землището на с. Р., Община С., С. област, а именно
на имот № 209041 с площ 0,500 дка, представляващ нива в м. „Рудица“, на имот №
209018 с площ 2,000 дка, представляващ нива в м. „Рудица“ и на имот № 209061 с
площ 2,000 дка в м. „Рудица“, сключен на 9.10.2015 г. между В.С.П. и М.О.В. и
вписан под № 2557/6.11.2015 г. в Служба по вписванията - С., в частта й за срок над три години от
сключване на договора до уговорения срок от шест стопански години, считано от
2016-2017 г., е нищожна поради противоречие със закона – чл. 229, ал. 2 от ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска В ЧАСТТА МУ за обявяване на нищожността
на целия договор на това основание.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н.Х.К., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу В.С.П., ЕГН **********,
с адрес *** и М.О.В., ЕГН **********,
с адрес ***, иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, че Н.Х.К.,
ЕГН ********** е собственик на основание договор за дарение от 20.6.2018 г. и
договор за доброволна делба от 2.9.2020 г. на поземлен имот с идентификатор 61922.209.61 по одобрените кадастрална
карта и кадастрални регистри (КККР) на с. Р., Община С., представляващ НИВА с
площ по скица 1999 кв. м. в местността „Рудица“, VІІ категория, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори 61922.209.67, 61922.209.31, 61922.209.58 и 61922.209.57
и ОСЪЖДА М.О.В., ЕГН ********** да му предаде владението върху така описания
недвижим имот.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Н.Х.К., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу В.С.П., ЕГН **********,
с адрес *** и М.О.В., ЕГН **********,
с адрес ***, искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, че Н.Х.К., ЕГН ********** е съсобственик
на основание договор за дарение от 29.5.2018 г. и договор за продажба от
2.9.2020 г. на общо 2/3 идеални части от всеки от следните поземлени имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор 61922.209.18 по одобрените КККР на с. Р.,
Община С., представляващ НИВА с площ по скица 2000 кв. м. в местността
„Рудица“, VІІ категория, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
61922.209.24, 61922.209.78, 61922.209.14, 61922.209.12 и 61922.209.16
и
2. Поземлен имот с идентификатор 61922.209.41 по одобрените КККР на с. Р.,
Община С., представляващ НИВА с площ по скица 500 кв. м. в местността „Рудица“,
VІІ категория, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 61922.209.78, 61922.209.43,
61922.209.48, 61922.209.44 и 61922.209.37
и ОСЪЖДА М.О.В., ЕГН **********
да му предаде владението върху 2/3 идеални части от всеки от описаните по-горе
недвижими имоти.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото В ЧАСТТА МУ по предявения от Н.Х.К., ЕГН **********, с
адрес *** срещу В.С.П., ЕГН **********, с адрес *** и М.О.В., ЕГН **********, с
адрес *** иск за признаване за установено, че Договор за отдаване на земеделска
земя под наем, намираща се в землището на с. Р., Община С., С. област, сключен
на 9.10.2015 г. между В.С.П. и М.О.В. и вписан под № 2557/6.11.2015 г. в Служба
по вписванията – С., е прекратен на 9.10.2018 г.
ОСЪЖДА М.О.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Н.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата 940,00 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.Х.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.О.В., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата 180,00 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред С. о. с. в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: