№ 150
гр. Варна, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100502488 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. на ВРС № 83245/07.11.2023 г. от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД против решение №
3382 от 20.10.2023 г., постановено гр.д. № 700/2023 г. по описа на РС – гр. Варна, с което е
отхвърлен предявения иск от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД срещу Детска градина номер
12 „Ян Бибиян“ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответната
страна дължи ищеца сумата от 634,93 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно и
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14283/2022 г. по
описа на РС-Варна.
Въззивникът инвокира оплаквания за недопустимост и неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът неправилно приел, че приложима в
отношенията между страните е Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за
предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения –
Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко.“ Претенцията била за възстановяване
на направени разходи за доставени плодове по възлагане на ДФ „Земеделие“, с който
ищецът нямал договор. Била дадена погрешна правна квалификация на предявения иск. На
ищеца не били предоставени нито средства от Европейския съюз, нито средства от
националния бюджет, докато ответникът бил получил целеви средства от националния
1
бюджет за предоставяне безплатно продуктите на учениците. За първи път във въззивната
жалба се въвеждат твърденията, че ищецът бил доставил плодовете на ответното училище
поради грешка, считайки, че ДГ № 12 „Ян Бибиян“ е включено в схемата „Училищен плод“
за 2019/2020 г., както и че „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД доставил плодове на ДГ №12
„Ян Бибиян“, които ответникът приел, тоест било налице постигнато съгласие между
страните за продажба на плодовете на обичайната цена за този вид продажба. След като
плодовете били приети, от ответника се дължала уговорената продажна цена, обективирана
в издадената фактура. Затова обжалваното решение било недопустимо и неправилно. Било
налице основание за плащане на предадените и приети плодове, в случая продажба на
плодове между „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД и ДГ №12 „Ян Бибиян“. Ответникът бил
спестил разходи, които са действително необходими и ответникът следвало да ги понесе от
собственото си имущество, а не от имуществото на дружеството. Аргументира се с
подробно излагане на разпоредби от Наредба № 6 от 10 август 2011 г. на министъра на
здравеопазването, Наредба за финансирането на институциите в системата на
предучилищното и училищното образование и др. нормативни актове. След като
финансирането на плодовете било осигурено от държавния бюджет, то ДГ № 12 „Ян
Бибиян“ имала задължение да заплати доставените продукти. ДГ № 12 била получила
плодове без основание поради грешка от страна на ищеца, с които се обогатила за негова
сметка, което в нарушение на съдопроизводствените правила не било обсъдено от съда.
Доколкото не се касаело за периодични доставки, то приложим бил 5-годишния, а не
тригодишния давностен срок. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна, която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Оспорва
изложените от въззивника доводи и възражения, част от които се правят за първи път във
въззивната жалба, поради което счита, че не следва да се разглеждат. Споделя извода на
първоинстанционния съд, че отношенията между страните са възникнали и са се
осъществявали въз основа на разпоредбите на Наредба за условията и реда за прилагане на
схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните
заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко". Оспорва като
неоснователно твърдението, че е налице договор за покупко-продажба между „Ню
Проджектс Консулт“ ЕООД и ДГ №12 „Ян Бибиян" по отношение на процесните доставки
на плодове. Позовава се на Решение на Административен съд – София от м. юни 2023 г., с
което ДФ „Земеделие" е осъден да заплати на ищцовото дружество всички извършени от
него доставки по схемите "Училищен плод" и "Училищно мляко" за периода 2018-2019 г.,
които не са били одобрени за плащане от ДФ. Излага подробни съображения по всяко от
наведените от въззивника оплаквания. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение и за присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Ню Проджектс Консулт”
2
ЕООД срещу Детска градина номер 12 „Ян Бибиян“ иск с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 59 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 634,93 лв., представляваща
стойността на доставени без основание и получени от ответника по фактура № **********
от 30.09.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 7482/29.11.2022 г. по ч.
гр. д. № 14283/2022 г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди че през м. септември 2019 г. е доставил плодове на ответника, както
следва: на 17.09. – 47,200 кг. грозде, на 19.09. – 51,92 кг. ябълки, на 24.09. – 51,92 кг. круши
и на 26.09. – 51,92 кг. банани. За доставените плодове бил съставен приемо-предавателен
протокол и била издадена фактура от 30.09.2019г. на обща стойност от 634,93 лв. с ДДС.
Между страните нямало нито формален, нито неформален договор, поради което било
налице неоснователно обогатяване от страна на ответника. Ищецът бил одобрен изпълнител
за доставка на плодове на ответника по схема „Училищен плод“ за три учебни години –
2018/2019г., 2019/2020г., 2020/2021г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Възразява, че ищецът е доставил посочените от него количества плодове по
схемата „училищен плод“ и отношенията между страните се уреждат съобразно Наредба за
условията и реда за прилагане на схеми и предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и
млечни продукти в учебните заведения. Ответникът ДГ „Ян Бибиян“ била заявила участие в
схемите, чрез заявител ищеца. Плащането на доставчика следвало да се извърши от ДФ
„Земеделие“. Възразява, че между страните има облигационно правоотношение основано на
договор с номер 20-П-В от 04.04.2017 г. за предоставяне на услуги, съгласно условията на
Наредбата.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
При иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, каквато е разглежданата претенция, се
дължи по-малката от двете стойности – на обедняването и обогатяването. В случая не се
иска връщане на дадено без основание, поради което не е налице хипотезата на
престационна кондикция. Дадената от районния съд неправилна правна квалификация по чл.
3
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД не води до недопустимост на решението, тъй като по същество са
формирани мотиви по предявения иск.
Елементите от фактическия състав на иска по чл. 59 от ЗЗД са следните: обогатяване
на едно лице за сметка на друго, обедняване на другото лице, липса на основание за това и
отсъствие на друга правна възможност за защита на интересите на обеднелия.
Релевираните за първи път във въззивната жалба твърдения, че ищецът бил доставил
плодовете на ответното училище поради грешка, и че било налице постигнато съгласие
между страните по договор за търговска продажба, представляват недопустимо въвеждане
на нови основания на предявения иск, поради което не подлежат на разглеждане от
въззивния съд.
Спорен във въззивното производство е въпросът налице ли е неоснователно
обогатяване на ответника (въззиваема страна) за сметка на ищеца (въззивник) посредством
спестяване от страна на ответника на разходи за закупуване на доставените продукти до
размера на обедняването на ищеца.
По делото не е спорно, че „Ню Проджектс Консулт” ЕООД е доставило на Детска
градина номер 12 „Ян Бибиян“ посочените в исковата молба количества плодове - на 17.09. –
47,200 кг. грозде, на 19.09. – 51,92 кг. ябълки, на 24.09. – 51,92 кг. круши и на 26.09. – 51,92
кг. банани, за което е подписан приемо-предавателен протокол по делото и е издадена от
ищеца фактура № ********** от 30.09.2019 г. за сумата 634,93 лв. Не е спорно, че ДГ № 12
„Ян Бибиян“ не е заплатила на доставчика цената по фактурата.
От представения в първата инстанция от ответника Договор за предоставяне на
услуги с номер 20-П-В/04.04.2017г. е видно, че ищецът и ответникът са страни по
облигационно правоотношение, по силата на което „Ню Проджектс консулт“ ЕООД се е
задължило да доставя на ДГ № 12 „Ян Бибиян“ плодове съгласно условията на Наредба за
условията и реда за прилагане на схемата за предоставяне на плодове и зеленчуци в
учебните заведения – схема „Училищен плод“. В договора липсва поето от детската градина
задължение да заплаща сумите за доставените плодове. Уговорено е, че реализирането на
дейностите става по предварително одобрен график от ДФ Земеделие – Разплащателна
агенция. В приложена декларация ищецът е заявил, че дължимите суми за извършените
доставки ще бъдат предявени за плащане от ДФ „Земеделие“ по реда на Наредбата за
условията и реда за прилагане на схемата за предоставяне на плодове и зеленчуци в
учебните заведения – схема „Училищен плод“ и че няма да бъдат предявявани към детското
заведение.
Безспорно е, че ищецът е бил одобрен изпълнител за срок от три години, по
програмата на ДФ „Земеделие“ за доставка на плодове и млечни продукти за учебните
заведения, въз основа на Акт за одобрение № 01-2600/5426 от 16.10.2018 г. за множество в
страната учебни заведения, сред които е и ответната страна.
Съгласно Наредбата ДФ „Земеделие“ е органът, пред който се заявява участието в
безплатните за учебните заведения схеми, като наред с това ДФ „Земеделие" одобрява и
4
оттегля одобрението на заявителите и изплаща помощта по схемите, както и редица други
дейности свързани с прилагането на схемите. Съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредбата
прилагането на схемите за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни
продукти в учебните заведения се финансира от Европейския фонд за гарантиране на
земеделието, както и от държавния бюджет. С разпоредбите на чл. 17, чл. 18 и чл. 19 от
Наредбата е регламентиран начинът на плащане на доставките, извършени от заявителите
по схемата „Училищен плод", както и сроковете за плащане на подадените заявки за
плащане. Посочена е и процедурата за разглеждане на заявката за плащане. Плащанията на
изпълнителите се извършват със средства от европейската схема за предлагане на плодове,
зеленчуци, мляко и млечни продукти, само от ДФ „Земеделие“, който е единствената
разплащателна агенция за управление на средства от ЕС, срещу представяне на първичен
счетоводен документ – фактура, с която реалният доставчик документира продажбата на
продукти към получател – образователна институция, с отразена в нея цена. В чл.4, ал.4, т. 3
и чл.19, ал.2 и 4 от Наредбата изрично е посочено, че заплащането на доставените продукти
се извършва от Държавен фонд "Земеделие“ след верифициране на разходите.
Видно от така приетата нормативна уредба, отношенията между страните се
основават на договор в полза на трето лице (чл. 22 от ЗЗД), който е обективиран в няколко
отделни документи и административни актове на държавни органи – разгласена схема,
съдържаща правата и задълженията на страните, заявка за участие на ищеца като
изпълнител и акт за одобрение, както и заявление на третото лице, че желае да бъде
бенефициер. ДФ „Земеделие“ има качеството на уговарящ (стипулант), а „Ню Проджектс
консулт“ ЕООД е обещател (промитент) по договора.
При заявено участие в програмата „Училищен плод“ съответното учебно заведение е
единствено трето лице – бенефициер, но не и финансово задължено лице. Това е така, тъй
като третото ползващо се лице не става страна по сделката и не отговаря за изпълнение на
задълженията по договора сключен между уговарящия и обещателя. Ответната ДГ е
заявила, че ще се ползва от уговореното в нейна полза право да получава според съответната
схема и акта за одобрение с приложенията към него съответните количества и видове
плодове, но без финансов ангажимент. След като за ответника не съществува законово или
договорно задължение за плащане, не може да се приеме, че е спестил разходи вследствие на
извършените доставки. Обогатяване на ответника не е налице, тъй като доставените по
програмата плодове нито са увеличили актива, нито са намалили пасива, нито са спестили
дължими от ответника разходи. Същите са предадени на децата, каквато е целта на
програмата, а стойността им подлежи на заплащане от ДФ „Земеделие“.
Без значение е обстоятелството, че към момента на извършване на доставките
ищцовото дружество е нямало валиден акт за одобрение. Действително, с определение №
12596/25.09.2019 г. по адм. д. № 6899/2019 г., 5-чл. с-в на ВАС е отменено определение от
12.04.2019 г. по адм. дело № 3535/2019 г. на 5-то отделение, ВАС, с което е било спряно
действието на Постановление на МС № 32 от 22.02.2019 г., по силата на което всички актове
за одобрение по схемите, издадени по досегашния ред, прекратяват действието си с
5
приключване на учебната година, независимо от срока, за който са били издадени. Фактът,
че ищецът в момента на извършване на доставките не е притежавал годен акт за одобрение
за учебната 2019/2020 г., сочи единствено на незавършеност на смесения фактически състав
на правоотношението му с ДФ „Земеделие“, но не е в състояние да обоснове отговорност на
ответника за неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД.
Изложените във въззивната жалба твърдения за предоставени на ответното училище
средства от държавния бюджет съгласно чл.12 от НФИСПУО са несвоевременни. Същите са
и неотносими към доказване на материална легитимация на страните по процесното
правоотношение, което по твърдения на самия ищец се е развило по програмата „Училищен
плод“ и съответно е регламентирано от друга правна уредба.
Предвид съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
решение ще бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на
400,00 лева съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването
им.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3382 от 20.10.2023 г., постановено гр.д. № 700/2023 г.
по описа на РС – гр. Варна.
ОСЪЖДА „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза на
Детска градина номер 12 „Ян Бибиян“, ЕИК *********, сумата от 400,00 лв.,
представляваща сторени от въззиваемата страна разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6