№ 16508
гр. София, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110125729 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от Гаранционен фонд срещу В. Д. С.
осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 и 8 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2,
б. „а“ КЗ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1404,00
лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №
110280/05.04.2017 г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от
10.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 06.11.2016г. около 09:30 ч. в гр. София е
настъпило ПТП, при което бил увреден л.а „Пежо Експерт“ с ДКН *********,
собственост на И.К.С., като виновен за настъпилото ПТП е бил ответникът,
който под въздействието на алкохол управлявал с несъобразена с пътните
условия скорост л.а „БМВ 325“ с ДКН № ******* и движейки се по АДРЕС
посока АДРЕС, ударил насрещно движещия се л.а „Пежо Експерт“ ДКН
*********, като така причинил процесното ПТП. Сочи, че ответникът
управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Твърди, че е изплатил по щета
№ 110280/05.04.2017г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1404,00
лв. за увредения автомобил. Твърди, че е поканил ответника да заплати
дължимото вземане, но плащане не е последвало. С оглед гореизложеното
1
моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва
предявения иск. Оспорва се процесното ПТП да е настъпило по вина на
ответника. Прави възражение за погасяването на задължението по давност.
Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по
делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Представен е протокол за ПТП № 1671800/06.11.2016 г., съставен от мл.
автоконтрольор при СДВР, се установява, че на 06.11.2016 г. лек автомобил
марка „БМВ“, модел „325“, *********, управляван от В. Д. С. се движи по
бул. „АДРЕС“ с посока от ул. „Цар Иван Асен II“ към АДРЕС и на пътната
връзка с бул. „АДРЕС“, поради движение с несъобразена скорост, реализира
ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка „Пежо“, модел „Експерт“,
с рег. № ********, взето е административно отношение към водача на л. а.
„БМВ 325“. В протокола са отразени и настъпилите вследствие на удара щети
по двете МПС.
От представеното удостоверение № А-4272/24.11.2016 г. по описа на
СДВР се установява, че за процесното ПТП на В. Д. С. е съставен АУАН №
658749/15.11.2016 г. за нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ и
издадено НП № 16-4332-024766/12.01.2017 г., влязло в законна сила на
24.01.2017 г., както и АУАН № 658748/15.11.2016 г. за нарушение на
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и издадено НП № 16-
4332-024765/12.01.2017 г., влязло в законна сила на 24.01.2017 г.
Съгласно справка от база данни на ИЦ към ГФ се установява, че към
датата на ПТП по отношение на процесното МПС „БМВ 325“ не е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Макар да
е имало сключена така за периода от 20.04.2016 г. до 20.04.2017 г., съгласно
застрахователна полица № BG/02/116001204242, същата е прекратена на
04.08.2016 г.
2
Представено е уведомление за имуществени вреди от 05.04.2017 г. от
водача на увреденото МПС – И.К.С., до ГФ.
Съгласно представен доклад по щета за имуществени вреди №
110280/05.04.2017 г. щетите по л. а. „Пежо Експерт“ за оценени на 1404,00 лв.
и 13,00 лв. за ликвидационни разходи. Представени са заключителна
техническа експертиза от 07.04.2017 г. по щета № 110280/05.04.2017 г.,
заключителна техническа експертиза от 07.04.2017 г. по щета №
110280/06.05.2017 г., както и техническа експертиза от 07.04.2017 г. по щета №
110280/05.04.2017 г.
Представено е платежно нареждане от 31.05.2017 г., от което се
установява, че ГФ е изплатило по банков път на увреденото лице обезщетение
в размер на 1404,00 лв.
Представена е покана за плащане до ответника от 25.08.2017 г. без данни
същата да е получена от него.
От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно,
компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява
следния механизъм на ПТП, а именно: на 06.11.2016 г. около 09:30 часа, в гр.
София, лек автомобил марка „БМВ“, модел „325“, *********, управляван от
В. Д. С. се движи по бул. „АДРЕС“ с посока от АДРЕС към АДРЕС и на
пътната връзка с бул. „АДРЕС“, поради движение с несъобразена скорост,
реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка „Пежо“, модел
„Експерт“, с рег. № ********, взето е административно отношение към водача
на л. а. „БМВ 325“. Щетите по л. а. „Пежо Експерт“ са настъпили вследствие
процесното ПТП, респ. от техническа гледна точка настъпилите по МПС
увреждания съответстват на описания механизъм на настъпване на
произшествието. Стойността, необходима за възстановяване на л. а. „Пежо
Експерт“, определена към датата на настъпване на ПТП по средни пазарни
цени възлиза на 5130,49 лв. Действителната стойност на л. а. „Пежо Експерт“,
определена към датата на ПТП е в размер на сумата от 6404,00 лв., респ.
налице е тотална щета, съответно възстановителната стойност на това МПС
след приспадане на 25% за запазени части е в размер на 4803,00 лв.
От заключението на назначената по делото съдебна счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно,
3
компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че
посочената банкова сметка с титуляр увреденото лице е заверена със сумата от
1404,00 лв. на 01.06.2017 г. За изготвяне на заключението е послужило писмо
от „Юробанк България“ АД от 04.06.2025 г., приложено по делото.
Други доказателства от значение за решаване на делото не са
представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 558, ал. 7 и 8 КЗ,
вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1) деликт, за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1
ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 2) вредите да са причинени на територията на
Република България от водач на превозно средство, което обичайно се намира
на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 3)
Гаранционният фонд да е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да
установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на
ответника е било при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на
пълно обратно доказване.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането, както и възражението за изтекла давност.
От приетите по делото писмени доказателства, както и заключението на
вещото лице по назначената САТЕ се установи наличието и на всички
елементи на деликта по чл. 45 ЗЗД, а именно: на 06.11.2016 г. лек автомобил
4
марка „БМВ“, модел „325“, *********, управляван от В. Д. С. се движи по
бул. „АДРЕС“ с посока от АДРЕС към АДРЕС и на пътната връзка с бул.
„АДРЕС“, поради движение с несъобразена скорост, реализира ПТП с
насрещно движещия се лек автомобил марка „Пежо“, модел „Експерт“, с рег.
№ ********, като по този начин с поведението си водачът на л. а. „БМВ 325“ е
станал причина за реализирането на ПТП и настъпилите по л. а. „Пежо
Експерт“ материални щети: предна броня, ляв калник, ляв фар, мигач, ходова
част.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното. От страна на ответника не се проведе пълно обратно доказване за
оборване на посочената презумпция. По делото се установи по безспорен
начин, че щетите по процесния л. а. „Пежо Експерт“ са настъпили именно
вследствие на поведението на водача на л. а. „БМВ 325“. Съдът приема, че
щетите по процесния л. а. „Пежо Експерт“ са настъпили именно по описания
от ищеца механизъм, доколкото същият съответства както на събраните по
делото писмени доказателства, така и на заключението на САТЕ,
същевременно не се събраха доказателства, от които да се установява друг
възможен механизъм за получаване на щетите по процесното МПС, различен
от посочения в исковата молба.
По делото се установи и че всички описани щети са настъпили
вследствие на процесното ПТП.
В отношенията между страните е безспорно, а и от представените
писмени доказателства се установи, че процесното ПТП е реализирано на
територията на Република България, респ. процесният л. а. „БВМ 325“ е
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, доколкото същото е регистрирано в България, както и че по
отношение на това МПС към момента на реализиране на ПТП не е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Размерът на обезщетението бе установен посредством заключението на
САТЕ, но доколкото ищецът претендира по-малка сума, в съответствие с
диспозитивното начало следва да му се присъди именно тя.
От представените писмени доказателства – платежно нареждане, писмо
от „Юробанк България“ АД, както и от заключението на назначената по
5
делото ССЕ се установи, че ищецът е изплатил обезщетение на увреденото
лице в посочения размер.
Ответникът нито твърди, нито представи доказателства, от които може
да се установи, че е изплатил сумите по регресната претенция.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност:
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е било да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Регресното вземането на Гранционния фонд се погасява с изтичането на
общия 5-годишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД и
същият започва да тече от изплащане на обезщетението на увреденото лице –
в случая от 01.06.2017 г.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането – в разглеждания случай на 10.05.2021
г. При това положение от датата на изплащане на обезщетението до
предявяването на иска обективно не е могъл да изтече петгодишният
давностен срок.
Ето защо възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
При това положение исковата претенция по главния иск се явява
установена както по своето основание, така и по размер и като такава следва
да се уважи в цялост.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
само ищецът. Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 1296,56 лв.,
от които 56,16 лв. за ДТ, 700,00 лв. за депозит за вещо лице, 440,40 лв. за
депозит за особен представител и 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, които на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят в цялост.
6
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН ********** на основание чл. 558, ал. 7 и 8 КЗ,
вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК
*********, следните суми, а именно: сумата от 1404,00 лв., представляваща
изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 110280/05.04.2017 г.
обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на Гаранционен фонд, ЕИК ********* сумата от 1296,56 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7