№ 126
гр. Н., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Жулиета Ц. Стоянова
при участието на секретаря Г.А Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Административно
наказателно дело № 20253620200206 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. С. В., гр.Н., ул. „***“ №*, против наказателно
поС.овление № 25-0307-000228/23.04.2025г. на Началник група в РУ-Н. при ОД на МВР гр.
Шумен, с което на на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното поС.овление като
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган намира жалбата за допустима, но я оспорва като
неоснователна по същество.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник, чрез който
поддържа депозираната жалба по изложените в нея мотиви. Навежда доводи, че
наказателното поС.овление е издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващи се липса на описание на елементите на нарушението в същото, което е
било пречка да организира защитата си. Наред с това счита, че в случая следва да намерят
приложение разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 70 от ЗАНН,
доколкото жалбоподателят вече носи наказателна отговорност за деяние, елемент от състава
на което е и управлението на автомобил, а именно отнемане на чужди движими вещи-дърва
на стойност 40,00 лв. чрез използване на МПС. В условията на евентуалност и в случай, че
съдът не приеме тази теза на защитата, моли да бъде прието, че случаят е маловажен и
покрива критерия на чл. 9 от НК като акцентира, че за това, че не е сключил гражданска
отговорност вече е наказан по административен ред по КЗ. Поддържа възражението, че не е
имал умисъл да извърши нарушението.
1
Жалбоподателят поддържа казаното от пълномощника си и моли наказателното
поС.овление да бъде отменено. Мотивира се с обстоятелството, че работата му е свързана с
управление на автомобил и ако загуби свидетелството си за управление, ще загуби и нея.
Сочи, че си е платил предходните актовете, за да свърши всичко по-бързо и е бил уволнен от
системата на МВР.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган моли жалбата да
бъде отхвърлена, а наказателното поС.овление потвърдено. Счита, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства безспорно се уС.овява както управлението от страна на
жалбоподателя на моторното превозно средство „***“ с рег. № ***, което не е било
регистрирано по надлежния ред, така и знанието му за това. Не се съгласява и с наведения от
защитата довод, че следва да бъде приложен принципа „ne bis in idem“, доколкото фактите,
които са дали основание да се търси наказателна и административна отговорност са
различни.
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН( наказателното поС.овление е връчено на 25.04.2025г. , а жалбата е депозирана при
административнонаказващия орган на 05.05.2025г. ) от лице, имащо правен интерес от
обжалване на наказателното поС.овление и отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН във
вр. с чл. 320 от НПК.
Разгледана по същество същата е основателна, тъй като наказателното поС.овление
де явява незаконосъобразно, макар и не на основанията, посочени в нея, поддържани в
съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, се уС.ови следното от фактическа страна:
Свидетелят Д. Д. А., работещ като горски стражар към ДГС П., отговарял за сечище,
находящо се в землището на с. Я., общ. В., обл. В.. Изпълнявайки служебните си
задължения забелязал, че от сечището и по-конкретно четвърти отдел, изчезват дърва. Ходил
многократно с колега да пази отсечените дърва, но не успял да разбере кой ги отнема, което
го принудило да постави фотокапан-видеонаблюдение, чрез което е възможно в реално
време чрез мобилния си телефон да вижда какво се случва в мястото, където е поставен. На
26.09.2024г. получил известие по мобилния си телефон за движение в района, където е
поставен фотокапана. Свързал се със свидетеля Ш. Ш. и го помолил да го придружи до
сечището. Искал да уС.ови кой отнема отсечени и подредени на фигури дърва. Обадил се и
на св. Х. Д. Х. да дойде. След като св. А. и Ш. се придвижили до мястото, където бил
поставен фотокапана, уС.овили, че в сечището се придвижва лек автомобил, марка и модел
„***“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя, в който бил и неговия баща, натоварен с
дърва. Автомобилът, управляван от жалбоподателя бил със служебно прекратена
регистрация поради липса на доказателства за сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, за което бил уведомен с писмо с писмо № ***/28.06.2024 г.
Свидетелят А. помахал на автомобила да спре, след което показал служебната си карта.
Разбирайки, че св. А. е служител на ДГС, жалбоподателят потеглил рязко, давайки газ назад,
а впоследствие се отдалечил в посока с. С., управлявайки автомобила през гората.
Свидетелите А. и Ш. следвали автомобила на жалбоподателя в продължение на около 200 м
в гората, след което се отказали и подали сигнал на тел. 112. В този момент св. Х. изчаквал
на друго място в близост до сечището и наблюдавал с бинокъл, през който видял, че в него
2
има автомобил. Той също последвал автомобила през гората с намерение да го спре, но тъй
като имало много прах и нищо не виждал, се отказал.
Във връзка с действията на жалбоподателя-кражба на дърва, който към 26.09.2024г.
работел като младши експерт, командир на отделение в Охранителна полиция към РУ-Н.
при ОД на МВР гр. Шумен, със заповед №*72з-3789/14.10.2024г. на директора на ОД на
МВР гр. Шумен, било образувано дисциплинарно производство. След приключването му
част от материалите от същото били изпратени в Районна прокуратура-Шумен с оглед
образуване на наказателно производство за евентуално осъществено престъпление по чл.
345, ал. 2 от НК от жалбоподателя В.. С поС.овление от 29.01.2025г. прокурор при Районна
прокуратура-Шумен образувал досъдебно производство № 45/2025г. , преписка вх.
№*39/2025г., за това, че през периода от 19.09.2024г. до 11.10.2024г. в гр. Н. и околностите
му било управлявано моторно превозно средство-лек автомобил „***“, което не било
регистрирано по надлежния ред-престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Разследването било възложено на разследващ полицай от състава на РУ-Н..
След приключване на разследването материалите от досъдебното производство били
предадени на Районна прокуратура – гр. Шумен с оглед данни за осъществено престъпление
по чл. 345, ал. 2 от НК. С поС.овление за прекратяване на наказателно производство от
14.03.2025г. на прокурор от РП-гр. Шумен, поС.овено по ДП № 45/2025г. по описа на РУ-Н.,
преписка вх. №*39/2025 г. по описа на посочената прокуратура, било прекратено
наказателното производство поради наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК, а
материалите – изпратени отново на РУ-Н. по компетентност. Препи*** постъпила в РУ-Н.
на 09.04.2025 г., видно от положения вх. №********** от 09.04.2025 г. върху писмото на
прокурора, с което я изпратил и въз основа на същата срещу Г. С. В. било издадено
процесното НП № 25-0307-000228 от 23.04.2025 г., а именно за това, че на 26.09.2024 г.
около 16.00 часа в гр. Н., на ул. „***“ като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***,
управлявал същия автомобил, който не е регистриран, със служебно прекратена регистрация
по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за което водачът е знаел, тъй като преди това е бил уведомен с
писмо № ***/28.06.2024г. на началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Шумен.
Наказателното поС.овление било издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз
основа на доказателствата, събрани в хода на разследването по ДП № 45/2025г. по описа на
РУ-Н., преписка вх. №*39/2025г. по описа на РП-Шумен, приключила с поС.овление за
прекратяване на наказателно производство от 14.03.2025г., образувано и водено за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
С процесното наказателно поС.овление на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП
на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200
/двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обС.овка съдът уС.ови въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите Д. Д.
А., Ш. И. Ш. и Х. Д. Х., и приобщени веществени доказателства-диск, обективиращ запис
от видеонаблюдение и снимков материал.
При така уС.овените факти съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваното наказателно поС.овление е издадено от компетентен орган съобразно
3
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, но при неправилно приложение на материалния
административен закон, което не би могло да бъде отстранено законосъобразно от съда,
доколкото от събраните в хода на съдебното следствие доказателства-устни и писмени, не се
уС.ови жалбоподателят да е осъществил твърдяното административно нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, като съображенията на настоящата инС.ция са следните:
С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1-во от ЗДвП/ изм. ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила
от 01.01.2019г./, законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено
ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, че жалбоподателят В. е
управлявал моторното превозно средство по „път отворен за обществено ползване“, така
както е описано в наказателното поС.овление. И тримата свидетели, разпитани в съдебно
заседание- Д. А., Ш. Ш. и Х. Х., заявиха, че са видели В. да управлява автомобил в гората-в
отдела, за който св. А. е отговарял, находящ се в землището на с. Я., общ. В.. Никой от тях не
съобщи да е видял жалбоподателя да е управлявал в гр. Н., ул. „***“ и при обстоятелствата,
изнесени в наказателното поС.овление-да е тръгнал от дома си, да се е движил в посока
местността „***“ и да е пристигнал в с. Е., ул. „***“.
Може да се предполага, че жалбоподателят, за да достигне до отдела, охраняван от св.
А. е минал по път отворен за обществено ползване, но кой е той, по делото не се събраха
доказателства. Тук следва да се посочи, че за съда съществува възможност в случай, че в
хода на съдебното следствие се уС.овят факти, различни в сравнение с направените от
административнонаказващия орган в наказателното поС.овление, без това да рефлектира
върху съставомерността на деянието, да измени наказателното поС.овление. В тези случаи
няма пречка съдът да измени наказателното поС.овление като приеме за уС.овени нови
съставомерни факти и обстоятелства, ако те биха могли да бъдат субсумирани под същите
обективни и субективни признаци на деянието. Но в настоящия случай нито един от
свидетелите не заяви жалбоподателят да е управлявал нерегистрирания автомобил извън
района на сечището, съответно за съда е невъзможно да прецени дали и по кой път за
обществено ползване се е придвижвал жалбоподателят.
Наред с това, предвид уС.овената фактическа обС.овка, че жалбоподателят е
управлявал нерегистрираното МПС в землището на с. Я., общ. В., и в случай, че се приеме,
че сечището и гори*** местност представляват път отворен за обществено ползване, каквото
е изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съобразно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН,
която поС.овява, че администативнонаказателната преписка се разглежда от
административнонаказващия орган, в чиито район е било осъществено нарушението, ОД на
МВР гр. Шумен не се явява местно компетентен да санкционира жалбоподателя, което
представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдът намира, че възражението на жалбоподателя, направено чрез пълномощника му,
че като гласно доказателствено средство не могат да бъдат използвани сведенията, дадени
от жалбоподателя в хода на дисциплинарното производство и показанията в досъдебното, за
основателно. В случай, че те бъдат третирани като гласни доказателствени средства, би се
нарушил принципът непосредственост, заложен в разпоредбата на чл. 18 от НПК, приложим
в настоящото производство на основание чл. 84 от ЗАНН.
4
Съдът приема за безспорно уС.овено, че жалбоподателят е знаел, че автомобилът,
който е управлявал в сечището не е регистриран. Неоснователно е възражението му, че не
му бил известен този факт, доколкото по делото е приобщено известие за доставяне, от което
е видно, че уведомлението по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е било получено от С. В.-баща на
жалбоподателя, с когото той обитава едно жилище.
Неоснователно е и възражението, че с издаването на наказателното поС.овление се
нарушавал принципът ne bis in idem, тъй като за същото деяние жалбоподателят В. вече бил
наказан с влязла в сила присъда / одобрено споразумение/ по НОХД №*№*/2025г. по описа
на Районен съд-П., с която му е наложено наказание „Пробация“ за извършено на
26.09.2024г. в отдел „4“, находящ се в землището на с. Я., общ. В., обл. В., престъпление по
чл. 194, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал. 1 от НК, а именно
кражба на 0,47 кубическа метра дърва чрез използване на МПС. Жалбоподателят изтъква, че
тъй като престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК е осъществено чрез използване на МПС и
включа управление на автомобил, то това деяния поглъща деянието по чл. 345, ал. 2 от НК,
съответно административното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Настоящата инС.ция не
приема тази теза, доколкото не се касае за разнородни състави, които се поглъщат-
осъществяването на кражбата чрез използване на МПС не включва управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. Признаците на двата състава са съвсем различни-
поглъщане щеше да е налице, ако беше инкриминирано „управлението на МПС“.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя, че случаят е маловажен. В случай, че
бяха събрани доказателства, че жалбоподателят е управлявал автомобила, който не е бил
регистриран, по пътища за обществено ползване-в гр. Н., ул. „***“, не би могло да се
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото чл. 189з от ЗДвП, действащ към
момента на извършване на административното нарушение, предвижда, че за нарушенията по
ЗДвП не се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Неоснователно е и възражението, че наказателното поС.овление е издадено при
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващи се липса на описание на
елементите на нарушението в същото, което е било пречка да организира защитата си-
съвсем ясно и точно е посочил административнонакзващият орган, че нарушението е
осъществено в гр. Н., ул. „***“ при посочените обстоятелства-тръгване от дома на
жалбоподателя, който се намира на ул. „***“ в гр. Н. и придвижване до с. Е.. На основание
посочените по-горе съображения, съдът прие, че доказателства в тази насока не са били
събрани.
На последно място съдът намира за необходимо да обсъди въпроса във връзка с
направеното възражение от страна на жалбоподателя, че приобщеното по делото веществено
доказателство-диск, съдържащ запис от видеонаблюдение, не е годно доказателствено
средство. С.овището на съда е, че то е неоснователно, тъй като е трайна практиката на
съдилищата, че приобщените в хода на предварителните проверки / в случая дисциплинарно
производство/ веществени доказателства с приемо-предавателен протокол, са годни
доказателствени средства.
Визираното неправилно приложение на материалния административен закон,
изразяващо се в недоказаност извършването на административния състав на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП от страна на жалбоподателя, налага отмяна на процесното наказателно поС.овление.
5
При този изход на спора на основание чл. 63д от ЗАНН, право на разноски би имал
жалбоподателят, но такива не са били поискани.
По гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно поС.овление № 25-0307-000228/ 23.04.2025 г. на Началник
група в РУ-Н. при ОД на МВР гр. Шумен, с което на Г. С. В., гр. Н., ул. „***“ №*, с ЕГН
**********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл.140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6