Р Е Ш Е Н И Е № 43
гр.Стара Загора, 03.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на прокурора
Петко
Георгиев , като разгледа докладваното
от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 889 по описа за 2019 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, подадена от Т.И.К. *** против Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора за присъждане на сумата 300лв, обезщетение за
претърпени имуществени вреди от отменено наказателно постановление № 1238а-1918/
30.08.2018г на Началник сектор БДС при ОД на МВР Стара Загора. В исковата молба
се твърди, че по жалба срещу НП е образувано административно-наказателно дело №
2419/ 2018г по описа на Районен съд Стара Загора, в резултат на което НП е
отменено. Във връзка с обжалването ищцата упълномощил адвокат като му заплатила
възнаграждение в размер на 300лв. Твърди, че е налице имуществена вреда за нея в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт– НП, издадено от ОД
на МВР Стара Загора. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати обезщетение за претендираните имуществени вреди в посочения размер
от 300лв, ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредата –
01.10.2018г, а при условията на
евентуалност – от датата на влизане в сила на решението на районния съд, с
което НП е отменено. Претендира за присъждане на направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът – ОД
на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.М. с писмен отговор и юрисконсулт М. А. в съдебно
заседание признава иска по основание и размер. С оглед представените
доказателства за заплащане на исковата сума прави искане на ищцата да не се
присъждат разноските за настоящото производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е частично
неоснователен по отношение на претърпените вреди като счита, че ищцата е обезщетена
за тях. Относно направените разноски за завеждане на настоящото дело поддържа,
че следва да й бъдат заплатени, тъй като плащането на вредите е направено след
завеждането му, а тя не е длъжна преди
това да поиска доброволно изпълнение.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Срещу Т.И.К. ***
е издадено НП № 1238а-1918/ 30.08.2018г от Началника сектор „БДС“ при ОД на МВР
Стара Загора, с което на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 30лв. Като административно
нарушение са възприети обстоятелствата, че на 28.08.2018г около 14:26ч в сектор
„БДС“ при ОД на МВР Стара Загора е установено, че Т.К. не е опазила от изгубване
български личен документ – лична карта.
По жалба на Т.И.К.
е образувано АНД № 2419/ 2018г по описа на Районен съд Стара Загора, приключило
с Решение № 647/ 17.10.2018г, с което НП № 1238а-1918/ 30.08.2018г на Началник сектор
„БДС“ при ОД на МВР Стара Загора е отменено като незаконосъобразно поради
допуснато съществено процесуално нарушение при издаването му. Решението като необжалвано е влязло в законна сила на 21.11.2018г.
Към материалите по настоящото дело е приложено
АНД № 2419/ 2018г по описа на Районен съд Стара Загора. Видно от съдържащите се
в него договор за правна защита и съдействие № 624003/ 01.10.2018 г и
пълномощно /л.17 от делото на районния съд/, Т.И.К. е възложила и упълномощила
адвокат с. П. от АК-София да изготви жалба и осъществи процесуално
представителство и защита пред Районен съд Стара Загора по АНД № 2419/ 2018г при
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв, заплатено в брой при
подписване на договора.
С платежно нареждане
от страна на ОД на МВР Стара Загора е наредено да се извърши плащане на сумата
300лв „съд.разноски“ по посочената от ищцата банкова
сметка ***.д.899 /л.27-29/.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на
административна дейност.
Предявеният
иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес,
срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято
незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически
акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени
задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на
гражданска колегия на ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде
търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при
наличие на останалите предпоставки за това.
Разгледан
по същество, главният иск за присъждане на
обезщетение е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват
следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв административен
акт и причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на
ответника ОД на МВР Стара Загора, респективно увреждането на ищеца, се основава
на незаконосъобразно НП № 1238а-1918/ 30.08.2018г от Началник сектор БДС при ОД
на МВР Стара Загора, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение.
При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление
№ 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на
Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС, следва да се приеме, че
административнонаказателното производство по налагане на административни
наказания, представлява осъществяване на административна дейност от
административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането
на административни наказания от органите на администрацията за извършени
административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на
държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се
определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа
на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите
органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо,
че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията и че НП, като резултат от упражнена дейност по
административно наказване представлява
правораздавателен акт с наказателноправни
последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или
длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
До приемането
на чл.63, ал.3-5 от ЗАНН /ДВ бр.94 от 2019г/ законодателят не предвиждаше ред
за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и
пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на
приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в административнонаказателния
процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил
с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на
неоправдана административно-наказателна репресия, имуществена вреда, за която
държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Като
съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за
ангажиране отговорността на ОД на МВР Стара Загора по предявения иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно
лице на МВР при изпълнение на административна дейност. На следващо място
безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е
ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв. Направените от Т.И.К. разноски, съставляващи заплатен
адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на
закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена
връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и
отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено
във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 1238а-1918/
30.08.2018г от Началник сектор БДС при ОД на МВР Стара Загора. Този извод
следва от отбелязването в договор за
правна защита и съдействие № 6240003/ 01.10.2018 г, който е приложен в оригинал
към образуваното АНД № 2419/ 2018г на Районен съд Стара Загора и не оставя
съмнение, че е изготвен за конкретното съдебно производство. Обстоятелството,
че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не
е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане
на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в
производството по АНД № 2419/ 2018г на Районен съд Стара Загора, не е пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие
отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от
издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се
погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско
съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването
на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване
законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от
ищеца имуществени вреди в размер на 300лв се явяват пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издаденото НП № 1238а-1918/ 30.08.2018г от
Началника на сектор БДС при ОД на МВР Стара Загора. Приложеният договор за
правна защита и съдействие има характер на разписка, поради което удостоверява
по надлежния ред извършеното плащане до приключване на съдебното производство /в
този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело
№ 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.
От приложеното АНД № 2419/ 2018г на Районен
съд Стара Загора се установява, че адвокат с. П. е участвал в насроченото
открито съдебно заседание по делото. Ето защо съдът приема за доказано по
делото, че ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в направени от
нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото
съдебно производство по обжалване на НП № 1238а-1918/ 30.08.2018г на Началник
сектор БДС при ОД на МВР Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл
в сила съдебен акт.
Като съобрази изложеното съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца
като обезщетение за причинени имуществени вреди сумата 300лв. От представеното платежно нареждане
от страна на ответника е видно само нареждането да се извърши плащане на сумата
300лв по посочената от ищцата банкова сметка. ***нка.
От него не става ясно нито дали плащане реално е извършено, нито дали предвид
отбелязването „адм.д.889“ е относимо към предявения
иск или към разноските за адвокатско възнаграждение по настоящото дело, които
също възлизат на 300лв.
Върху
определената като обезщетение сума ответникът дължи законна лихва до
окончателното й изплащане от влизане в сила на решението за отмяна на
незаконосъобразното НП в съответствие с т.4 от задължителното за съдилищата
Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., ОСГК на ВКС – в случая от 21.11.2018г.
При прилагането
на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото следва да бъде
уважено искането на Т.И.К. за присъждане на направените по настоящото дело
разноски, като ОД на МВР Стара Загора бъде осъдена да й заплати сумата 310 лв.,
от които 10 лв. платена държавна такса и 300лв за
адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представения по
делото договор за правна защита и съдействие № 624021/ 22.11.2019г /л.8/. В тази връзка съдът намира, че нормите на чл.
10, ал. 2 и ал.3 ЗОДОВ уреждат изцяло и по изричен начин отговорността на ответника
и отговорността на ищеца за разноски и е специална по отношение на чл. 78 ГПК, като
дерогира приложението на последната. Съгласно чл. 10, ал.3 ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. След като се постановява осъдително решение и претенцията
за присъждане на разноски е заявена своевременно, не е налице основание за освобождаване
на ответника от отговорност за заплащане на разноски в съдебното исково производство
по чл. 203 АПК. Нормата на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ урежда всички предпоставки на отговорността
на ответника за разноски и не го освобождава от нея в случаите на признаване на
иска. Но дори да се приеме тезата за неизчерпателност на чл.10, ал3 от ЗОДОВ,
за да не възложи съдът направените по делото разноски върху ответника, е
необходимо освен направено признание на иска от негова страна то и да бъде
реализирано като дължимите суми да бъдат изплатени в хода на процеса, а в
случая такива убедителни доказателства не са ангажирани.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Стара Загора, ул.“Граф
Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.К.
ЕГН ********** *** СУМАТА 300 /триста /лв, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление № НП № 1238а-1918/ 30.08.2018г от Началник сектор БДС
при ОД на МВР Стара Загора, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение
по АНД № 2419/ 2018г. по описа на Районен съд Стара Загора ведно със законната
лихва, считано от 21.11.2018г до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи, гр.
Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА
ЗАПЛАТИ на Т.И.К.
ЕГН ********** *** СУМАТА 310 /триста и десет/лв, представляваща направени разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: