№ 967
гр. Перник, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720101805 по описа за 2022 година
Предявени са от Н. Й. Н. ЕГН ********** гр.П. кв.********* бл.* * ет.1
ап.1 и чрез адв.Руславн П. ПАК срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“,искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на
следните вземания: сумата 386.58 като наследник на починал наследодател
Д.Н.Г. като 1/ 2 от общото задължение и спрямо неговата част от
наследството, а именно – 1/ 2 от сумата 773.16лв. – главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.07.2005 г. – 30.04.2007 г., сумата 61.25 лв. -
законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.08.2005 г. –
27.05.2008 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 30.09.2008 г. до
изплащането, и сумата 143.72 лв. разноски за които суми е издаден
изпълнителен лист от 24.02.2011 г. по ч.гр.д. №5270 по описа за 2008 г. на
Районен съд – Перник.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден
изпълнителен лист от ПРС – Перник в полза на „Топлофикация – Перник“ АД
срещу ищеца, въз основа на който по молба на взискателя е образувано
1
Изп.дело № 2302/2020г. на ЧСИ Ст.Б. район на действие ПОС, което е било
образувано 17.12.2020 като второ по ред, като преди него е било образувано
предходно изп.дело № 425/2011г. на ЧСИ Е.ДОбренова, което е било
перемирано на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК и прекратено, а последното валидно
изп.действие е било извършено на 15.12.2011г.
Твърди се, че делото е прекратено с постановление на ЧСИ на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съобразно отбелязването, извършено от съдебния
изпълнителен лист върху гърба на изпълнителния лист.
Сочи се, че в периода от образуването на изпълнителното дело до
прекратяването му не са извършвани изпълнителни действия по делото,
поради което перемпцията е настъпила
Въз основа на същия изпълнителен лист по молба на взискателя е било
образувано второ , последващо изп. д. по описа на ЧСИ С. Б. с район на
действие Окръжен съд – Перник, по което е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника.
Навежда се довод, че процесните вземания са погасени с изтичане на
петгодишната погасителна давност, което обстоятелство е настъпило след
влизане в сила на изпълнителното основание по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и за
осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, е
депозирал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание чрез
пълномощника си оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и присъждане
на сторените разноски за производството по делото.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от приложените изп.дела и писмени доказателства, се установява
по безспорен начин, че : за горепосочените вземания е издаден изпълнителен
лист от ПРС – Перник в полза на „Топлофикация – Перник“ АД срещу
ищеца,за : като наследник на починал наследодател Д.Н.Г. като 1/ 2 от
общото задължение и спрямо неговата част от наследството, а именно – 1/ 2
от сумата 773.16лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода
01.07.2005 г. – 30.04.2007 г., сумата 61.25 лв. - законна лихва за забава на
месечните плащания за периода 30.08.2005 г. – 27.05.2008 г., ведно със
2
законната лихва върху главницата от 30.09.2008 г. до изплащането, и сумата
143.72 лв. разноски за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.02.2011
г. по ч.гр.д. №5270 по описа за 2008 г. на Районен съд – Перник.
Въз основа на същия ИЛ са били образувани две последователин изп.едла,
първото от които – перемирано поради изтекла 5 годишна погасителна
давност, с Постановление на ЧСИ на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, след
което със същия ИЛ е образувано последващо- изп. д. по описа на ЧСИ С.Б. с
район на действие Окръжен съд – Перник.
Видно е от приложените изп.дела, че първото образувано изп.дело е
прекратено с постановление на ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
съобразно отбелязването, извършено от съдебния изпълнителен лист върху
гърба на изпълнителния лист.
В периода от образуването на изпълнителното дело до прекратяването
му не са извършвани изпълнителни действия по делото, поради което
перемпцията е настъпила
Въз основа на същия изпълнителен лист по молба на взискателя е било
образувано ПОСЛЕДВАЩО изп. д. на ЧСИ С. Б. с район на действие
Окръжен съд – Перник, по което е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по
давност вземанията, за което в полза на ответното дружество е издаден
изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила
заповед за изпълнение срещу ищеца, които последният твърди, че не дължи
поради изтекла погасителна давност.
Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде
депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които
длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се
3
преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен
срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на
съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да
бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират.
Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е
недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед.
Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока
за подаване на възражение.
Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е
спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за
изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение.
Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в
сила заповед за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което
погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай
/в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по
описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и др./.
По делото липсват доказателства за момента на влизане в сила на
заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че началният момент,
от който е започнал да тече предвиденият в закона петгодишен давностен
4
срок е издаването на изпълнителния лист, към който момент страните не
спорят, че заповедта е влязла в сила.
Съгласно задължителната съдебна практика
/решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в
решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК/,
когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и
впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов
тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на
дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на
постановяването му.
Съобразно това разрешение, приложение следва да намери тълкуването
на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г.
Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се
прекъсва с образуване на изпълнителното дело и не тече докато трае
висящността му.
По делото не са ангажирани доказателства, че след удостоверената от
съдебния изпълнител дата на гърба на изпълнителния лист, взискателят е
поискал или са извършени изпълнителни действия.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на
закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а
постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Двугодишният срок е изтекъл, следователно
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона , на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, и съгласно постановките на ППВС № 3/1980 г. е започнала да
тече нова петгодишна давност за погасяване на съдебно признати вземания.
Датата на прекратяването е преди постановяването на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и обявяването за изгубило смисъл на Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, поради което относно погасителната
давност е приложимо тълкуването, дадено с Постановление № 3/1980 г. на
5
Пленума на Върховния съд, и новата давност започва да тече от датата на
прекратяване на изпълнителното дело.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил след
посочената дата да са настъпили факти, прекъсващи погасителната давност за
вземането, поради което следва извод, че погасителната давност за
вземанията е изтекла.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че ищецът не дължи на
ответника принудително изпълнение на процесните вземания поради
погасяването им по давност, поради което предявените искове са основателни
и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски се поражда за ищеца.
Съобразно представения списък и доказателства за извършени разноски,
ищецът е сторил разноски в размер на: 50лв.д.такса, 48лв.такса пред ЧСИ,
150лв. за вещо лице и 500лв. адв.разноски- и които разноски съобразно
изхода на спора следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. Й. Н. ЕГН ********** гр.П.
кв.********* бл.* * ет.1 ап.1 и чрез адв.Руславн П. ПАК НЕ ДЪЛЖИ НА
„Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, принудително
изпълнение на следните вземания: сумата 386.58 като наследник на починал
наследодател Д.Н.Г. като 1/ 2 от общото задължение и спрямо неговата част
от наследството, а именно – 1/ 2 от сумата 773.16лв. – главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.07.2005 г. – 30.04.2007 г., сумата 61.25 лв. -
законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.08.2005 г. –
27.05.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.09.2008 г. до
6
изплащането, и сумата 143.72 лв. разноски за които суми е издаден
изпълнителен лист от 24.02.2011 г. по ч.гр.д. №5270 по описа за 2008 г. на
Районен съд – Перник, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА
ЗАПЛАТИ НА Н. Й. Н. ЕГН ********** гр.П. кв.********* бл.* * ет.1 ап.1-
РАЗНОСКИ в рзамер : 50лв.д.такса, 48лв.такса пред ЧСИ, 150лв. за вещо
лице и 500лв. адв.разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7