Номер 49903.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София7-ми наказателен
На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело №
20201000600983 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С протоколно определение на Софийски градски съд, НО-29 състав от
17.08.2020 г., постановено по н.ч.д. № 2826/2020 г. по описа на същия съд, е
оставено без уважение искането на лишения от свобода Ц. Т. Д. с ЕГН
********** за условно предсрочно освобождаване по изпълнение на
наложеното му наказание по НОХД № 504/2014 г. на РС – гр. Сливница.
Срещу така постановеното определение е депозирана жалба от
осъдения Ц. Т. Д. с оплаквания, че същото е неоснователно и поради това
неправилно. Твърди, че градският съд е нарушил правилата за съдебна
преценка, посочени в чл. 70 от НК във вр. чл. 439а от НПК, като е приел, че
липсва втората предпоставка за постановяване на УПО – да е дал
доказателства, че се е поправил. В жалбата се сочи, че първият съд не е взел
предвид многобройните доказателства за поправянето му, които са налични
по делото, а именно – редуцирани рискови точки и намален риск за
причиняване на вреди; изпълнение на плана на присъдата му; полагане на
безвъзмезден общественополезен труд доброволно; изпълнение на всички
разпоредби на вътрешния ред и съдействие от негова страна всячески на
администрацията на затвора. Счита за неправилно и за явно противоречащо
на закона и на самия институт на УПО да му се отказва такова. Изтъква се, че
осъденият работи от самото начало на изпълнение на присъдата и че няма
забележки относно полагания от него общественополезен и безвъзмезден и
доброволен труд. Твърди се също, че осъденият спазва всички препоръки и
1
наставления от социалните работници и специалисти, които го познават и
които са работили с него по социалната му рехабилитация и ресоциализация
и които са мотивирали становищата си за положителното му развитие. По
така изложените съображения моли да бъде отменено атакуваното
определение на СГС и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
освободен условно предсрочно от изпълнение на остатъка от наказанието му.
АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, след като прецени доводите на страните
и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
По отношение на осъдения Ц. Т. Д. е приведено в изпълнение и към момента
се изтърпява наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода,
наложено му с присъда по НОХД № 504/2014 г. на Районен съд - Сливница за
извършено престъпление по чл.343б от НК, като изтърпяването на това
наказание е било постановено с присъда № 208/07.08.2017 г. на Районен съд
– Сливница по НОХД № 557/2016 г. на основание чл. 68 ал.1 от НК. Началото
на изтърпяването на това наказание е считано от 24.09.2019 г., като към
датата 17.08.2020 г. лишеният от свобода Ц. Д. е изтърпял фактически 10
месеца и 23 дни; от работа е изтърпял 1 месец и 05 дни, или всичко е
изтърпял 11 месеца и 28 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 6
месеца и 2 дни. Освен така търпяното в момента наказание предстои
изпълнението и на други две отделни наказания лишаване от свобода,
наложени на осъдения Ц. Д., а именно – 6 месеца лишаване от свобода по
НОХД № 557/2016 г. на РС – Сливница и 6 месеца лишаване от свобода по
НОХД № 230/2019 г. на РС-Сливница.
Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за
постановяването на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода, СГС правилно и
обосновано е приел, че доколкото осъденият Ц. Д. е изтърпял фактически
повече от 1/2 от наложеното му и търпяно в момента наказание за
престъпление, което не представлява опасен рецидив, то е налице формалната
предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от
размера на наложеното и търпяно наказание.
Същевременно първостепенният съд е счел, че в случая не се
установява да е налице другата законоустановена и необходима предпоставка,
за да бъде удовлетворена молбата за постановяване на условно предсрочно
освобождаване, а именно – осъденият да е постигнал изискуемата
положителна промяна вследствие изтърпяването на наложеното му наказание
лишаване от свобода, която да го мотивира да води законосъобразен начин на
живот след освобождаването му. СГС е основал този си извод на данните,
съдържащи се в докладите на специализираната затворническа
2
администрация – становището на ИФ НС ЗО „Кремиковци“ и доклада на
ИСДВР, въз основа на които е прието, че оценката на риска от рецидив и
вреди е с непроменени първоначални стойности и че продължават да са
налице рискови зони, които по съществото си представляват криминогенни
фактори.
Въззивният съд в настоящия си състав напълно споделя и решаващия
извод на СГС за отсъствието на законоустановената предпоставка, касаеща
поправянето на осъдения, тъй като този извод е правилен и обоснован,
доколкото се основава на приложените по делото доказателства и на
установените от тях фактически положения.
Въз основа на данните по делото обосновано и законосъобразно е
прието, че тази втора предпоставка все още не е изпълнена. Изследването на
цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в
затворническото заведение при изтърпяването на процесното наказание води
до еднозначния и недвусмислен извод, че към момента лишеният от свобода
Ц. Д. категорично не е дал доказателства за поправянето си, доколкото по
делото не са налице данни за трайна, необратима и устойчива положителна
промяна в нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот;
доколкото в поведението му не са утвърдени модели, адекватни на
обществените очаквания, и все още не е постигнато необходимото
преосмисляне на човешките ценности и приоритети; и доколкото
корекционният процес по отношение на него следва да продължи в насока
промяна на нагласите и поведението му, а именно – към спазване на
законовия ред и на установените социални правила.
В този смисъл е постъпилото по делото отрицателно становище от
началника на затвора - София по повод молбата на осъдения Ц. Д. за условно
предсрочно освобождаване. В същото е посочено, че все още не са налице
достатъчно данни за поправянето на лишения от свобода в рамките на
пенитенциарното заведение; че оценката на риска от рецидив и вреди е с
непроменени първоначални стойности; че има множество проблемни зони, по
които работата следва да продължи; че прогресивната пенитенциарна система
не е изпълнена в своята цялост; както и че целите и задачите, заложени в
плана на присъдата, не са изпълнени в своята цялост.
По делото е постъпило и отрицателно становище от ИФ НС ЗО
„Кремиковци“ ст. инсп. М. А. по отношение на възможността за условно
предсрочно освобождаване на осъдения Ц. Т. Д. . Същото е мотивирано с
констатациите, че в резултат на провежданата корекционна дейност не е
налице позитивна промяна в достатъчна степен; че рискът от рецидив е
среден в рамките на 42 т., като стойностите му не са снижени; че
продължават да са налице проблемни зони – нагласи, злоупотреба с алкохол и
умения за мислене; че лишеният от свобода в значителна степен не осъзнава
факторите, допринесли за криминалното му поведение; че същият е със
самооправдателни нагласи; че само формално декларира мотивация за
3
промяна, като не се отчитат промени, които да покажат, че се е поправил и
превъзпитал. Посочено е също, че целите на наказанието не са постигнати и
че рискът от вреди към обществото е среден.
От приобщения по делото доклад на ИСДВР по повод подадената от
осъдения Ц. Д. молба за условно предсрочно освобождаване се установява, че
същият е постъпил в ЗО „Кремиковци“ на 04.10.2019 г.; стреми се да избягва
проблемни ситуации, конфликти и пререкания; стреми се да спазва реда и
режимните изисквания; не е награждаван и наказван; изявил е желание да
работи и е назначен на работа, но е пасивен в провежданите мероприятия; че
оценката на риска от рецидив е 42 т., показваща среден риск от рецидив; че
рискът от сериозни вреди за обществото е среден; че като ясно изразени
дефиците в зоните на нуждите са отчетени – злоупотребата с алкохол и
уменията за мислене /частична способност за разпознаване на проблемите; не
умее да разрешава проблемите си по адекватен начин; не осъзнава в пълна
степен последствията от криминалното си поведение спрямо обществото и
спрямо него самия/. В доклада на ИСДВР е отбелязано също, че съобразно
изготвения индивидуален план на присъдата в изминалия период от време
около една година не се забелязват положителни промени, като осъденият
приема плана на присъдата само формално, не се стреми да изпълнява
заложените цели и задачи; чрез поведението си показва, че не може да
изпълнява поставените цели и задачи; не личи да проявява отговорно и
съвестно отношение към поставените приоритети, като декларира само
формална мотивация за промяна на криминалното си поведение. В тази
връзка е посочено, че за изминалия период не е дал убедителни
доказателства, че се е поправил и превъзпитал, като в същия период не се
забелязва снижение на риска от рецидив. Констатирано е, че на този етап не
са налице достатъчно позитивни промени, от които да е видно, че е
предприета линия на просоциално поведение, насочено към осъзнаване на
минали грешки и извличане на поуки от тях. В обобщение в доклада са
направени изводи, че по време на престоя си в местата за лишаване от
свобода осъденият Ц. Д. не е дал убедителни доказателства за завършен
процес на поправяне; че не са налице достатъчно доказателства за успешно
проведена и приключила корекционна дейност /работа/, поради което същата
следва да продължи за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК; че на
този етап не са налице достатъчно позитивни промени в мисленето и
поведението на осъдения, за да може да бъде обоснован извод, че целите на
наказанието са постигнати и че е налице личностна готовност за живот на
свобода.
Така, след анализ на затворническото досие на л.св. Ц. Т. Д. и на
останалите приложени доказателствени материали се установява, че не са
налице доказателства, сочещи на трайни и необратими положителни промени
в мисленето и поведението му, годни да обосноват извод, че при него
съществува личностна готовност за живот в условията на свобода. В частност
данни за неговото поправяне не се съдържат в цитираните по-горе становища
и оценки на затворническата администрация - в становището на началника на
4
затвора София, в доклада на ИСДВР Затвора София и в становището на ИФ
НС ЗО“Кремиковци“, според които за постигане целите на наказанието е
необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Следва
да се подчертае, че именно работещите в затворническата администрация
осъществяват прякото наблюдение и непосредствения контакт с осъденото
лице, и то не инцидентно, а за един по-продължителен период от време,
какъвто се явява изтърпяната част на наказанието. Като тези служители на
практика не са констатирали позитивна корекция в поведението му /съгласно
цитираните документи и в частност съгласно доклада на ИСДВР/ и обективно
са преценили, че работата по поправянето на осъденото лице следва да
продължи /в насока изграждането на устойчива и трайна мотивация за
коренна промяна на начина му на живот с цел постигане на социално-
приемливи модели на поведение и за пълното осъзнаване на извършеното от
него правонарушение/.
Трябва да се отчете и обстоятелството, че социалната дейност и
възпитателната работа, която се води по отношение на осъдените на
„лишаване от свобода“ за постигане целите на специалната превенция,
обхваща целия период от време, през който те са в затворническото
общежитие.
Предвид горните констатации се налага извода, че по отношение на
поправителния ефект корекционното и възпитателното въздействие спрямо
осъдения Д. без съмнение следва да продължи, доколкото не са постигнати
целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието,
свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода.
Запазването на дефицитни зони у молителя, свързани най-вече с нагласите му
и в частност с отношението му към правонарушението, със злоупотребата с
алкохол и с /не/уменията за мислене означават, че не е постигната никаква
положителна промяна в отношението му към правонарушението /осъзнаване
последствията от извършеното и поемане на отговорност за деянието/ и във
формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на
законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от
свобода. Т.е., липсата на положителни промени в личността и поведението на
л. св. Ц. Д. категорично не може да обоснове извод за завършеност на процеса
на поправяне при него, а с оглед на това не може да обоснове и извод, че по-
нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода във връзка с
изтърпяването на процесното наказание се явява безпредметен и
нецелесъобразен.
За целите на условното предсрочно освобождаване е необходимо да се
представят достатъчно убедителни доказателства за настъпилото необратимо
поправително въздействие на наказанието спрямо личността на извършителя
на престъпление и това да не е формално, а да има своите действителни и
трайни прояви и измерения. В настоящия случай такива доказателства
категорично липсват и не са представени. При това положение апелативният
съд приема, че наличните по делото доказателства не са достатъчни да се
5
заключи, че поправителният и коригиращ процес по отношение на осъдения
Д. е изцяло и необратимо завършил и че е достатъчен за постигането на
целите на наказанието.
Така, съобразно установените по делото обстоятелства относно
поведението на осъдения в местата за лишаване от свобода по време на
изтърпяване на процесното наказание въззивният съд намира за напълно
обоснован решаващият извод на първостепенния съд, че осъденият не се е
поправил, респ. че поправянето му не е завършено и не е реализирано,
доколкото отсъстват данни за трайна и необратима положителна промяна в
поведението и мисленето му. С оглед на това и АС-София счита, че към
момента лишеният от свобода Ц. Т. Д. не е доказал положителна промяна в
поведението си, респ. не е дал доказателства за превъзпитанието и
поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК, за да се приеме наличието и
на другата предпоставка на чл. 70 от НК за постановяване на условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на
процесното /търпяното в момента/ наказание лишаване от свобода. Отделен е
въпросът, че осъденият Ц. Д. освен процесното наказание следва да търпи
още две отделни наказания лишаване от свобода за срок от по 6 месеца всяко.
Предвид така изложеното настоящата съдебна инстанция намира,
че атакуваното определение на СГС е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба оставена без
уважение.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК
Апелативен съд-София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски градски съд,
НО-29 състав от 17.08.2020 г., постановено по н.ч.д. № 2826/2020 г. по описа
на същия съд, с което е оставено без уважение искането на лишения от
свобода Ц. Т. Д. с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване по
изпълнение на наложеното му наказание по НОХД № 504/2014 г. на РС – гр.
Сливница.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7