№ 244
гр. В., 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110202628 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба подадена от „Хримар“ ООД,
против НП № 03-013044/26.08.2020г. на Директор на Дирекция „Инспекция
по труда” - В., с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ на „Хримар“ ООД е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 152 от КТ.
В подадената до съда жалба се оспорва посочената в НП фактическа
обстановка. Иска се НП да бъде отменено, като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, представлява се от
процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея
основания.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител, който
оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено
като законосъобразно и обосновано.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Служителите на Дирекция Инспекция на труда/ДИТ/ гр.В. Н. Й. З. и М.
К. Д. извършили проверка на въззивното дружество по спазване на трудовото
законодателство. Проверката извършили в стопанисвано от „Хримар“ ООД
1
заведение - ресторант „В.". В хода на проверката били изискани и
представените в ДИТ гр.В. документи от управителя на дружеството Т.С. При
проверката било установено, че въззивното дружество като работодател не е
осигурило междудневна почивка в размер не по-малък от 12 часа на лицето
С.В.В. на длъжност сервитьор, тъй като на 19.06.2020 г. същата е работила
втора смяна от 15 часа до 24 часа, а на 20.06.2020 г. е започнала изпълнение
на трудовите си задължения първа смяна от 08:00 часа. Към преписката е
приложено заверено копие от поименна таблица за отчитане явяването на
работа в „Хримар“ ООД за юни 2020 г. в обект ресторант В. - за С.В.В. за
19.06.2020 г. е записана смяна 2 - от 15:00 часа до 24:00 часа, а за 20.06.2020 г.
е записана смяна 1 - от 08:00 часа до 17:00 часа. Съгласно приложената в
адм.преписка Заповед № 07/10.01.2018 г. във въззивното дружество било
въведено сумирано изчисляване на работното време месечно за един месец.
По преписката е представено и заверено копие от правилник за вътрешния
трудов ред в Хримар ООД с посочване на работните смени, между които от
08:00 часа до 17:00 часа и от 17:00 до 24:00 часа - 8 часа с почивки. Според
чл.16 работниците имат право на непрекъсната междудневна почивка от 12
часа.
Със заповед №01.06.2020 г. на управителя на „Хримар ООД са били
определени работни смени, между които от 08:00 часа до 17:00 часа и от
17:00 до 24:00 часа - 8 часа с почивки.
Приложено е заверено копие от трудов договор № 256/15.05.2017 г.
между Хримар ООД като работодател и С.В.В. като работник за длъжността
сервитьор в ресторант В. при сумарно отчитане на работното време, на
непълно работно време 4 часа. Приложено е и заверено копие от
допълнително споразумение към трудов договор № 256 от 31.12.2019 г.
между Хримар ООД като работодател и и С.В.В. като работник за длъжността
сервитьор в ресторант В. при сумарно отчитане на работното време, на пълно
работно време 8 часа.
В хода на проверката на место С.В.В. собственоръчно попълнила
декларация, че работи в „Хримар“ ООД от месец май 2017 година, на
длъжност сервитьор на обект Ресторант В., с работно време от 17:00 до 23:00
часа, със сключен трудов договор, получава месечно трудово възнаграждение
в размер на 450 лева, последното получено на 21.07.2020 г., с два почивни дни
и почивка 1 час в работния ден и че е получила копие от заверено
уведомление и екземпляр от сключения трудов договор и се подписала.
След преглед на представените й документи, актосъставителят свид. З.
установила, че съобразно тях работника В. е полагала труд от 19.06.2020 г. от
15 часа до 24 часа, а на 20.06.2020 г. е полагала труд от 08:00 часа, при
въведено сумарно изчисляване на работното време съгласно Правилник за
вътрешния трудов ред, и графици за работа въз основа, на които е
установено, че въззивника в качеството на работадетел не е осигурил
междудневна почивка в размер не по-малко от 12 часа на лицето В. на
2
длъжност „сервитьор“ в обекта.
За установеното нарушение бил издаден АУАН, редовно връчен на
представляващ дружеството. В определения от закон асрок били депозирани
възражения, но същите били разгледани от АНО е не били приети.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – В.., съгласно чл. 15, ал.3, т.2
от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” и видно от заверено копие на Заповед № 8-071/12.01.2010 г.
В хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването
на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от събрания по
делото доказателствен материал безспорно се установи, че юридическото
лице – жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ като не е
осигурило на свой служител- Георгиева, непрекъсната междудневна почивка
не по-малко от 12 часа между работното време на същата на 19.06.2020г. и
20.06.2020г.. Посоченото обстоятелство се установява безспорно от
свидетелските показания на актосъставителя и приобщения с АНП график за
работа за мес. юни 2020г., представен в хода на проверката.
3
С нарушението са засегнати конкретни права на работниците и
служителите, които им гарантират неприкосновеност на необходимия
времеви интервал за физическо и психическо възстановяване от
осъществяваната трудова функция, нарушението на които биха могли да се
отразят неблагоприятно върху здравето на същите. Поради изложеното, съдът
счита, че нарушението не се характеризира с липса на вредни последици,
доколкото същите са налице, макар и от категорията на застрашаващите, а не
на увреждащите такива. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
КТ. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не
следва да се приема като маловажно.
С оглед на изложеното, съдът счита, че АНО правилно е
законосъобразно е ангажирал отговорността на въззивника на основание чл.
414, ал.1 от КТ.
В съдебно заседание бе разпитана в качеството на свидетел
актосъставителката Н.З.. З. потвърждава констатациите от констативния
протокол и АУАН.
По искане на въззивника в съдебно заседание бе разпитана в
качеството на свидетел С.В.В.. В. свидетелства, че е работила към
дружеството като сервитьор в ресторант В. на 8 часа само една смяна от 15 до
24 часа. В началото на месеца им бил предоставян от ръководството за
запознаване графика за работа през месеца.
Съдът кредитира свидетелските показания на Н. Й. З. като обективни и
подкрепящи се от писмените доказателствени средства.
Съдът кредитира показанията на С.В.В. в частта им, че по принцип е
работела втора смяна като сервитьор в ресторанта, но това не изключва
възможността на посочената дата да е изпълнявала други трудови функции в
заведението ида е започнала работа от 08.00 часа.
Съдът кредитира поименната таблица за отчитане явяването на работа в
Хримар ООД за юни 2020 г. в обект ресторант В., представен при
документалната проверка, в който за С.В.В. за 19.06.2020 г. е записана смяна
2 - от 15:00 часа до 24:00 часа, а за 20.06.2020 г. е записана смяна 1 - от 08:00
часа до 17:00 часа, тъй като е представен от самото дружеството и според
съда отразява обективно положения труд от работниците и служителите. В
4
този смисъл съдът не кредитира приложения към писменото възражение
срещу АУАН график за работа по чл.142 ал.2 от Кодекса на труда на Хримар
ООД за месец юни 2020 г. за обект ресторант В., където за С.В.В. е
отбелязано, че на 19.06.2020 г. и на 20.06.2020 г. е била втора смяна от 15:00
до 24 часа, тъй като този график е представен на по-късен етап от
разследването и съществува вероятност да е изготвен единствено за целите на
проверката.
Съдът намира, че не са били налице спорни обстоятелства по фактите,
които да са налагали провеждане на допълнително разследване, тъй като
доказателства относно обстоятелството колко часа е работило лицето през
сочения в НП период са се съдържали в представените пред наказващият
орган писмени доказателства- отчетни форми. Въпросът, който се поставя
пред настоящият състав не е спор по фактите, а по правото, който правилно
наказващият орган е квалифицирал като нарушение на чл.152 от КТ.
Приложените график за работа, на който дружеството приема за присъствена
форма за м. 06.2020г., на които се позова наказващият орган в настоящото
производство, представляват частен писмен документ, съставен и утвърден
от управителя, представен е от него на проверяващите служители на
Дирекция “Инспекция по труда” и удостоверява факти относно действително
отработеното от работника време през периода за месец 6.2020г. Тъй като
отчетните форми удостоверяват неизгодни факти за страната, която ги е
съставила и представила по време на извършване на проверката, то същите се
ползват с материална доказателствена сила в административно-наказателното
производство, още повече, че тези доказателства са представни от управителя
на обекта, ведно с негово становище, че отразяват реално отработеното време
от лицата заети в дружеството. Управителят на въззивното дружество при
представяне на доказателствата в хода на адм.проверка изрично е отбелязал,
че представя отчетни присъствени форми. Те отчитат явяването на лицата на
работа.
Представеният график за работните смени не променя факта на
извършеното нарушение и следва да се отбележи, че тя е съставена за
нуждите на настоящото производство, като не отразява действително
положения труд от лицето.
Съдът не приема възражението от въззивната жалба, че проверяващите
не са установили лично и непосредствено, че посоченото лице действително е
5
изпълнявало трудови функции във времето от 15:00 часа до 24:00 часа на
19.06.2020 г. и от 08 часа на 20.06.2020 г.. Тези факти се установяват от
поименна таблица за отчитане явяването на работа за юни 2020 г. в обект
ресторант В., предоставена от самото дружество. Съдът не приема
направеното от жалбоподателя възражение от въззивната жалба, че ресторант
В. работи/приема посетители/ във вечерните часове и през останалото време
служителите на длъжност сервитьор няма как да изпълняват трудови функции
с оглед на задълженията им по длъжностна характеристика. Не се
представиха доказателства какво е било работното време на ресторант В. към
датата на извършване на нарушението, въпреки че няма пречка работниците в
дружеството да извършват трудова дейност в полза на дружеството и извън
рамките на посоченото работно време на ресторанта. Представените
кантролни ленти от касов апарат единствено установяват края на работното
време на заведението.
Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание е
взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка трябва да
се съобразят всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
В случая е наложено наказание към минималния размер предвиден в закона,
за нарушение което е извършено за първи път. Съдът намира, че следва
наложеното наказание справедливо и би изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН.
Предвид горното съдът намира, че въззивното дружество е осъществил
вмененото му административно нарушение от обективна и субективна страна.
Същият е бил санкциониран по чл.414ал.1 от КТ в качеството му на
работодател. Съгласно разпоредбата на чл.414ал.1 от КТ работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-
тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Също така съдът намира, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.153, ал.2 от Кодекса на труда, отчетена от законодателя
при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е
6
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание
не е взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка трябва да
се съобразят всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
В случая е наложено наказание над минималния размер предвиден в закона,
за нарушение което е извършено за първи път. Съдът намира, че следва
наложеното наказание да бъде намалено към минималния предвиден размер,
което би било по-справедливо и би изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената чест на за всяка
една от страните.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-013044/26.08.2020г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - В., с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ на
„Хримар“ ООД Булстат 148 007 386 е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 лева за нарушение на чл.
152 от КТ., като намалява размера на административната санкция до сумата
от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Дирекция Инспекция по труда гр.В. да заплати на „Хримар“
ООД, Булстат 148 007 386 сумата от 92.50 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Хримар“ ООД, Булстат 148 007 386, да заплати на Дирекция
Инспекция по труда гр.В. сумата от 60 лева, представляваща разноски за
7
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8