РЕШЕНИЕ
№ 2101
Кърджали, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кърджали - IV състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | МАРИЯ БОЖКОВА |
При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ БОЖКОВА административно дело № 20257120700450 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).
Образувано е по жалба на М. А. О., чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-240/ 07.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на М. О. срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01910451/ 14.05.2025 г. на [длъжност] в ТП на НОИ - Кърджали. Със задължителните предписания М. О. е задължена да заличи данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода: 19.08.2013 г. до 26.05.2021 г. с вид осигурен 13, декларация, обр.№ 1 и да заличи декларация ОКД-5.
В жалбата са цитирани разпоредбите на чл.54к от КСО, чл.1, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), като се твърди, че въз основа на тази нормативна регламентация и нейното систематично тълкуване за целите на определяне осигурителните права на лицата, следва извода, че правото за получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, е свързано с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, към който е възникнала необходимостта за изплащане на съответното обезщетение т.е. към момента на възникване на временната неработоспособност лицата следва да са осигурени по смисъла на чл. 10, aл. 1, във връзка с § 1, ал. 1, т.3 от ДР на КСО.
Изложен е довод, че съгласно чл.114, ал.2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, е изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Следователно законът допуска при наличие на определени нормативно предвидени предпоставки, неоснователно изплатените или изплатените в по-голям от следващия се размер суми за парични обезщетения за временна неработоспособност, да подлежат на възстановяване. Едно от законово регламентираните изключения на правилото, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване. С оглед общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността ще е налице когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите. Искането е да се отмени оспореното решение и задължителните предписания., като се претендира присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуален представител, излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – Кърджали. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на това становище.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлена жалбата на М. О. срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01910451/ 14.05.2025 г. на [длъжност] в ТП на НОИ - Кърджали.
С оглед зачитане на осигурителен стаж и осигурителен доходо на самоосигуряващо се лице по повод подадено от М. А. О. заявление за отпускане на пенсия, пенсионният орган при ТП на НОИ - Кърджали с писмо вътр. №21102-08-429/ 07.05.2025 г. е поискал от [длъжност] да потвърди данните за лицето със служебна бележка по реда на чл.41, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В тази връзка, на основание чл. 108 от КСО, контролен орган в ТП на НОИ-Кърджали е извършил проверка по разходите на ДОО на самоосигуряващото се лице М. А. О., завършила с констативен протокол № КВ-5-08-01910441/ 14.05.2025 г. По повод тази проверка са издадени и обжалваните задължителни предписания № ЗД-1-08-01910451/ 14.05.2025 г. на [длъжност] контролен орган при ТП на НОИ - Кърджали.
В хода на проверката е поискана информация от Областна дирекция „Земеделие“ -град Кърджали с писмо с изх. № 1029-08-758/ 30.04.2025 г. за предоставяне на всички налични документи, с които лицето е регистрирано като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и/или като тютюнопроизводител по реда на Наредба № 22 от 21.12.2016 г. за реда на воденето на регистър на тютюнопроизводителите и регистър на лицата, които притежават разрешение за изкупуване на суров тютюн. В отговор с писмо вх. № 1029-08-833#1/ 13.05.2025 г. от ОД „Земеделие“ са предоставени копия на документите, с които М. О. е регистрирана като земеделски стопанин през периода, за които е заявила, че упражнява дейност. Съгласно предоставените данни, същата е регистрирана както следва:
- дата на регистрация/заверка 19.08.2013 г. е 25 броя птици - общо, в т.ч. 20 бр. кокошки-носачки и 5 бр. птици- други (фазани, яребици, токачки, петли);
- дата на регистрация/заверка 20.01.2014 г. с 15 броя птици - общо, в т.ч. 13 бр. кокошки-носачки и 2 бр. птици- други (фазани, яребици, токачки, петли);
- дата на регистрация/заверка 30.01.2015 г. с 50 броя птици - общо, в т.ч. 40 бр. кокошки-носачки и 10 бр. птици- други (фазани, яребици, токачки, петли);
- дата на регистрация/заверка 18.01.2016 г. с 17 броя птици - общо, в т.ч. 15 бр. кокошки-носачки и 2 бр. птици- други (фазани, яребици, токачки, петли);
- дата на регистрация/заверка 13.01.2017 г. с 16 броя птици - общо, в т.ч. 14 бр. кокошки-носачки и 2 бр. птици - други (фазани, яребици, токачки, петли);
- дата на регистрация/заверка 15.01.2018 г. е 17 броя птици - общо, в т.ч. 15 бр. кокошки-носачки и 2 бр. птици- други (фазани, яребици, токачки, петли);
- дата на регистрация/заверка 06.02.2019 г. с 20 броя птици - общо, в т.ч. 16 бр. кокошки-носачки и 4 бр. птици- други (фазани, яребици, токачки, петли);
- дата на регистрация/заверка 14.02.2020 г. със засети основни култури сливи на площ 0.0010 ха и круши на площ 0.0010 ха или на обща площ 0.0020 ха.
Цитирани са относими разпоредби от КСО, Закона за животновъдството и е направен извод, че за посочените периоди жалбоподателката не отговаря на изискването в §1, т.5 от ДР на КСО за „Регистриран земеделски производител и тютюнопроизводител“.
В оспореното решение с мотиви, идентични с изложените в КП, са потвърдени ЗП.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО – директор на ТП на НОИ-Кърджали.
Като правно основание за постановяване на задължителните предписания е посочена нормата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, в която е предвидено, че контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт, а в процесния случай няма спор, че издалият Задължителните предписания инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали има качеството на контролен орган.
Обжалваното решение съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което го прави мотивиран административен акт и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. В жалбата срещу него не са наведени твърдения за нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта и не се констатираха допуснати съществени такива.
Спорният въпрос, както в административното, така и в съдебното производство, е дали жалбоподателката има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. Съгласно тази норма, „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
Предвид вида на извършваната от жалбоподателката дейност за периода от 2013 г. до 2019 година – отглеждане на различен брой птици –кокошки-носачки и други птици (фазани, яребици, токачки, петли); засадени овощни дръвчета – сливи и круши, следва да се установи дали действително е извършвана такава дейност от жалбоподателката.
По смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Съответно по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, като съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Същевременно, според § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Анализът на горецитираните разпоредби сочи, както правилно е прието и в мотивите на оспореното решение, че законодателят приема за осигурено лице това, което реално извършва трудова дейност, а правопораждащият факт за възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност, като в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, които произвеждат продукция, предназначена за пазара и са регистрирани за това по установения ред. В случая се установява от събраните по делото доказателства, а и не е спорно между страните, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани за периода: 19.08.2013г. до 14.02.2020 година.
По смисъла на КСО наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските стопани и извършване на търговска дейност като земеделски стопанин, не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството "регистриран земеделски стопанин" и осигурено лице. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая – че е произвеждало растителна продукция, предназначена за продажба, и е регистрирано по установения ред, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена за продажба.
В случая няма спор за регистрацията на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, както и относно периодите, през които е била регистрирана. Спорният въпрос се свежда до това, дали осъществяваната от жалбоподателката дейност по отглеждане на птици кокошки-носачки и други за времето от 19.08.2013 г. до 14.02.202 година, е относима при преценката на качеството й като осигурено лице.
Съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) собствениците или ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ. Жалбоподателката е била регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ, но не е регистрирала в ОДБХ животновъден обект съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД. Нейният животновъден обект не е ферма и не е налице изискуемото по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условие да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, т. е. което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена именно за продажба (а не за лична употреба), не може да има качеството осигурено лице като земеделски производител, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в: Решение № 2195 от 8.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2021 г., VI о., Решение № 2166 от 1.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5849/2022 г., VI о., Решение № 2629 от 14.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5220/2022 г., VI о., Решение № 12787 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9308/2023 г., VI о., Решение № 5417 от 2.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12034/2023 г., VI о., Решение № 4313 от 25.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11348/2024 г., VI о., Решение № 5972 от 4.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1073/2025 г., VI о.).
На следващо място, не е доказано от жалбоподателката чрез пълно и главно доказване, че е отглеждала кокошки-носачки, съответно е произвеждала плодове – сливи и круши, предназначени за продажба. Както в административната преписка, така и в настоящото производство не са представени каквито и да било писмени доказателства за това обстоятелство. По искане на пълномощник на жалбоподателката бяха допуснати при режим на довеждане двама свидетели, но поради неявяване за съдебно заседание и липса на изявление, че се поддържа това доказателствено искане, беше отменено протоколно определение от 15.09.2025 г. в тази част.
От съществено значение в случая е обстоятелството, че М.О. не е била регистрирана по специалния ред, предвиден в чл.137 ЗВМД и Закона за животновъдството. Наличието на такава регистрация е необходимо, за да се изпълни фактическия състав на нормата на §1, т.5 от ДР на КСО, съгласно която "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. В случая, при отглеждане на птици – кокошки, наличието на регистрация по ЗВМД, наред с регистрация по чл.5, ал.3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, отговаря на кумулативното изискване в §1, т.5 от ДР на КСО – „регистрирани по установения ред“. Изискванията в §1, т.5 от ДР КСО са дадени кумулативно, което означава, че за да се приеме, че едно лице е "регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител", то трябва да съществуват и двете предпоставки, посочени в цитираната норма на КСО. При липсата на която и да е от тях, не може да се приеме, че лицето е регистриран земеделски стопанин/ тютюнопроизводител.
По отношение на заявените площи, засадени със сливи/ круши следва да се посочи, че също липсват доказателства за реализиране за продажба на тези плодове. От жалбоподателката не са представени доказателства и за извършени разходи, свързани с тази дейност.
С оглед на тези изяснени при проверката и в хода на съдебното производство обстоятелства, изводът на административния орган, че не са изпълнени кумулативно изискуемите по § 1, ал. 1, т. 5 от ДРКСО условия – лицето да произвежда растителна продукция, предназначена за продажба и да е регистрирано по установения ред, са правилни и законосъобразни. По тези съображения и посочените приложими за земеделския стопанин разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, се налага несъмнения извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, които следва и да бъдат регистрирани за това по установения ред. В този смисъл не следва да се счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и Наредба № 3/29.01.1999 г. земеделски стопанин, който е земеделски производител, но няма издадени удостоверения за регистрация по ЗХ, не се е вписал в националния електронен регистър за бизнес – оператори и не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци, се счита за такъв, който произвежда продукция за пазара и представлява "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Земеделският стопанин е необходимо да бъде такъв целогодишно, а не само, за да се регистрира непосредствено преди или при настъпване на осигурително събитие и получаване на парични обезщетения от средствата на ДОО. Целта на конкретното производство е да се реализират доходи, съответно и печалба, като по този начин да се стимулира дейността на земеделския стопанин, което в случая не е налице. В настоящото съдебно производство не се представиха от жалбоподателката доказателства, от които да се установи, че е произвеждала продукция с цел продажба. Т.е. не е оправерган извода на контролните органи, че М.О. няма качеството на регистриран земеделски стопанин.
От изложеното следва, че мотивите в оспореното решение за липсата на предпоставките по §1, т.5 от ДР на КСО спрямо жалбоподателката са съобразени със събраните доказателства, което води до извод за законосъобразност на оспореното решение и неоснователност на жалбата.
При този изход на спора в полза на ответника се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.4 АПК, чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателката следва да заплати в полза на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. 5-то АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на М. А. О. срещу Решение № 2153-08-240/ 07.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01910451/ 14.05.2025 г. на [длъжност] в ТП на НОИ - Кърджали.
Осъжда М. А. О. с [ЕГН] и адрес: [населено място] [адрес], [община], да заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението може да се обжалва, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.
| Съдия: | |