РЕШЕНИЕ
№ 1535
Враца, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | МИГЛЕНА РАДЕНКОВА |
| Членове: | ТАТЯНА КОЦЕВА ИВА БОРИСОВА |
При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ВЪЛКОВ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА канд № 20257080700376 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на М.Г.Н.,***, подадена чрез адв. К.К., срещу Решение № 28/22.05.2025 г. по АНД № 92/2025 г. на Районен съд – Козлодуй, с което е потвърдено Наказателно постановление № ЗОП-92/01.03.2024 г., издадено от Председателя на Сметната палата на Р. Б.. С наказателното постановление на жалбоподателката, в качеството ѝ на публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева на основание чл. 247, ал. 1 пр.1 от ЗОП за нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 2, вр. чл.63 ал.1, т.5 от ЗОП и чл.177 от ЗОП от същия закон.
В жалбата са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че, административното нарушение не е доказано, липсва вина (нито умисъл, нито непредпазливост), наказателното постановление е немотивирано и изложените факти не били съпоставими с доказателствата по делото, неправилно приложение на материалния закон (ЗОП) възложителят имал право да поставя изисквания за техническа компетентност съгласно чл. 163а от ЗУТ и практика на СЕС (дело C-195/21) и дори да е налице нарушение, то било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени НП. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно приложен списък.
В с. з. касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът –Председателят на Сметната палата на Р. Б., чрез ***, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представения отговор на касационната жалба, чрез процесуалният си представител *** развива доводи за неоснователност на жалбата. Оспорва изложените твърдения и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Посочва, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, нарушението е установено по безспорен и доказан начин, наказателното постановление съдържа пълно описание на фактите и правилна правна квалификация, поставените от възложителя изисквания необосновано ограничават конкуренцията и са в противоречие с чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Претендира присъждане на възнаграждение за процесуална защита чрез пълномощник юрисконсулт пред настоящата инстанция, съобразно чл.37 от ЗПП и чл.27е НПП.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение неоснователност на жалбата.
Настоящият касационен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното Решение № 28/22.05.2025 г. по АНД № 92/2025 г. на Районен съд – Козлодуй е потвърдено Наказателно постановление № ЗОП-92/01.03.2024 г., издадено от Председателя на Сметната палата на Р.Б., с което за извършено нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 2, вр. чл.63 ал.1, т.5 от ЗОП и чл.177 от ЗОП, на основание чл. 247, ал. 1, пр.1 от ЗОП, на М.Г.Н. в *** е наложено административно наказание „Глоба“ размер на 10 000 лева.
От правна страна районният съд е приел, че АУАН е издаден от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити и е надлежно предявен на лицето, привлечено към административно - наказателна отговорност. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна.
Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че при възлагането на обществената поръчка с предмет „Реконструкция и рехабилитация на водоснабдителна система и съоръжения в ***“ жалбоподателката, в качеството си на възложител, е нарушила принципите на свободна и лоялна конкуренция, установени в чл. 2, ал. 2 от ЗОП, като е поставила изисквания към участниците, които не са обосновани с предмета, стойността и сложността на поръчката и необосновано ограничават участието на икономически оператори. Изложените в тази връзка подробни мотиви, настоящият състав като касационна инстанция изцяло споделя и възприема като свои, на основание чл. 221, ал. 1 изр. 2 от АПК, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Наведените в жалбата касационни основания не се установяват, поради следното:
Относно липсата на нарушение, следва да се отбележи, че изискванията към „ръководител на обект“ с определена специалност и опит, идентични с предмета на поръчката, не намират опора в закона и надхвърлят минималните изисквания по чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП. Те ограничават достъпа на потенциални участници и противоречат на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Следователно административното нарушение е доказано. По отношение твърдението за липса на вина и съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е наказуемо и при непредпазливост. Като възложител, кметът носи обективна отговорност за спазване на законовите изисквания при обществените поръчки, независимо от субективното отношение. Следователно доводът за липса на вина е неоснователен. Наказателното постановление съдържа пълно описание на нарушението, времето, мястото и правната квалификация, както и мотиви за наложената санкция. Не се установяват съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита. На следващо място нормата на чл. 163а ЗУТ касае етапа на изпълнение на строителството, а не условията за участие в обществената поръчка. Съдът на ЕС в цитираното решение допуска въвеждане на критерии за техническа компетентност само ако са необходими и пропорционални на предмета на поръчката. В случая тези условия не са изпълнени — изискванията са прекомерни и дискриминационни. Относно „маловажния случай“ по чл. 28 ЗАНН, настоящия съд намира, че нарушението засяга обществени отношения с висока обществена значимост — законосъобразност и прозрачност на обществените поръчки. В тази връзка не може да се приеме, че е налице маловажен случай. Санкцията е минимална и съразмерна.
По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че НП е законосъобразно. Като е достигнал до същия извод, Районен съд – Козлодуй е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, а жалбата против него като неоснователна следва да се остави без уважение.
При извършена служебна проверка на решението съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия състав не констатира основания за неговата отмяна, извън посочените в касационната жалба, които да сочат на невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон. Същото е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон.
При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, макар и своевременно заявена е неоснователна.
Такива се дължат на ответника за юрисконсултско възнаграждение, които съдът съобразно нормата на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя в размер от 180 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28/22.05.2025 г. по АНД № 92/2025 г. на Районен съд – Козлодуй, с което е потвърдено Наказателно постановление № ЗОП-92/01.03.2024 г., издадено от Председателя на Сметната палата на Р. Б.
ОСЪЖДА М. Г.Н. в *** да заплати на Сметната палата на Р. Б.юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
| Председател: | |
| Членове: |