РЕШЕНИЕ
№ 424
гр. гр. Хасково, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20245640102272 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – град София, 1309, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, срещу „ЕЙС СЪРВЪР ПРО“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Дуган
Хисар“ № 2, Партер отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
вземането по изпълнителен лист от 30.05.2019г., издаден по гр. д. №
9816/2018г. по описа на СРС, 49 състав, в полза на С. Ю. П., ЕГН
**********, за сумата от 50,00 лева, представляваща разноски по гр. д. №
9816/2018г. по описа на СРС, 49 състав, последствие прехвърлено в полза на
„ЕЙС СЪРВЪР ПРО“ ЕООД, ЕИК ********* с Договор за цесия от
15.08.2024г., не подлежи на принудително изпълнение, поради погасяването
му по давност.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че въз основа на
Решение № 37370 от 12.02.2019г. по гр.дело № 9816/2018г. по описа на СРС,
49 състав, влязло в сила на 30.05.2019г., е издаден изпълнителен лист срещу
„А1 България” ЕАД, ЕИК ********* (с предишно наименование
„МОБИЛТЕЛ“ ЕАД), в полза на С. Ю. П. за сумата от 50,00 лева,
представляваща разноски по делото. На 15.08.2019г. С. Ю. П. прехвърлила
с договор за цесия процесното вземане на „ЕЙС СЪРВЪР ПРО“ ЕООД.
Твърди се, че на 23.08.2024г. ищецът получил покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ ********, от която покана узнал за образувано срещу него
изпълнително дело /ИД/ № 2024***0402462 по описа на ЧСИ ********, въз
1
основа на горепосочения изпълнителен лист за сумата от 50,00 лева, с
взискател - „ЕЙС СЪРВЪР ПРО“ ЕООД. По същото бил наложен и запор
върху банкови сметки на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД.
Твърди се, че от издаването на изпълнителения лист на 30.05.2019г. до
образуването на изпълнително дело № 2024***0402462 по описа на ЧСИ
********, не са били предприемани изпълнителни действия, годни да
прекъснат погасителната давност, поради което вземането по издадения
изпълнителен лист е погасено поради изтичане на 5-годишна погасителна
давност.
Ето защо, намира, че правото на взискателя и ответник за
принудителното събиране на вземанията по изпълнителния лист е погасено по
давност.
С тези съображения ищецът отправя искане за признаване за
установено в отношенията между страните, че вземането по изпълнителен
лист от 30.05.2019г., издаден по гр. д. № 9816/2018г. по описа на СРС, 49
състав, в полза на С. Ю. П., ЕГН **********, за сумата от 50,00 лева,
представляваща разноски по гр. д. № 9816/2018г. по описа на СРС, 49 състав,
последствие прехвърлено в полза на „ЕЙС СЪРВЪР ПРО“ ЕООД, ЕИК
********* с Договор за цесия от 15.08.2024г., не подлежи на принудително
изпълнение, поради погасяването му по давност.
Направено е също така искане за обезпечение чрез спиране на
изпълнително дело № 2024***0402462 по описа на ЧСИ ********. С
определение № 1871/17.10.2024г. по настоящото дело е допуснато
обезпечение чрез спиране на изпълнението по горепосоченото изпълнително
дело до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт и е
издадена обезпечителна заповед, след внасянето на гаранция в размер на 50,00
лева.
Ищецът претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, не е депозиран
такъв от ответника.
С молба, депозирана от името на ответника, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител преди първото по делото съдебно
заседание, ответникът е направил изявление за признание на иска и моли за
постановяване на решение при признание на иска на основание чл.23 ГПК.
Признава, че вземането е погасено по давност. Предвид обстоятелството, че
изпълнителното производство понастоящем било прекратено и всички суми
били възстановени на ищеца, моли да не се присъждат разноски в полза на
ищеца. Претендира разноски, съгласно списък за разноски, тъй като намира,
че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
от страна на ищеца.
Ищецът е направил искане съобразно признанието на ответника да бъде
постановено решение при признание на иска. Претендира разноски, съгласно
списък на разноските по чл.80 ГПК. Излага подробни съображения за
2
несонователност на становището на ответника, че не е дал повод за завеждане
на иска. Сочи, че действително изпълнително дело изп. дело №
2024***0402462 на ЧСИ ******** с рег. № *** е прекратено на 08.11.2024г.
след молба на взискателя,но това е станало едва след образуването на
настоящото дело и след като на 24.10.2024 г. по изпълнителното дело е
депозирана издадената по настоящото дело обезпечителна заповед №
27/21.10.2024г. Също така видно било от Постановление с изх. №
72271/24.09.2024 г. на ЧСИ ******** с рег. № ***, с което частният съдебен
изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело, че ответникът е
представил становище във връзка с молбата на ищеца за прекратяване на
изпълнителното дело, в което е поддържал хипотезата, че давностга е
прекъсвана, поради извършени действия преди образуването на
изпълнителното дело. От гореизложено следвало, че ответникът е станал
причина за образуването на настоящото дело и възраженията му в тази насока
са неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразявайки доводите и исканията на страните, намира следното:
Въз основа на Решение № 37370 от 12.02.2019г. по гр.дело №
9816/2018г. по описа на СРС, 49 състав, е издаден изпълнителен лист от
30.05.2019г. срещу „А1 България” ЕАД, ЕИК ********* (с предишно
наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД), в полза на С. Ю. П. за сумата от 50,00
лева, представляваща разноски по гр.дело № 9816/2018г. по описа на СРС, 49
състав. Не се спори между страните, че на 15.08.2019г. С. Ю. П. прехвърлила
с договор за цесия процесното вземане на „ЕЙС СЪРВЪР ПРО“ ЕООД.
Въз основа на молба на ответника „ЕЙС СЪРВЪР ПРО“ ЕООД с
приложен изпълнителен лист от 30.05.2019г. по гр.дело № 9816/2018г. по
описа на СРС, 49 състав, за сумата от 50,00 лева, представляваща разноски по
гр.дело № 9816/2018г. по описа на СРС, 49 състав е образувано изпълнително
дело № 2024***0402462 на ЧСИ ******** с рег. № *** срещу „А1 България”
ЕАД, ЕИК *********. Изпратено е запорно съобщение до банка в Р.България
за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в същата.
По изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение
до длъжника с изх.№ 64415/22.08.2024г., с която ищецът е поканен в
двуседмичен срок от връчването й да изпълни доброволно задължението си, с
предупреждението, че ако не стори това ще бъде пристъпено към
принудително изпълнение по реда на ГПК.
На 23.08.2024г. от името на длъжника „А1 България“ ЕАД е депозирана
молба по изпълнителното дело за неговото прекратяване, поради изтекла
погасителна давност. Същото е изпратено на взискателя за становище по него.
На 19.09.2024г. е депозирано становище от името на взискателя за
неоснователност на възражението на длъжника за изтекла погасителна
давност. С Постановление № 72321/24.09.2024г. на ЧСИ Г.Костов е
постановен отказ за прекратяване на изпълнително дело № №
2024***0402462 на ЧСИ ********.
3
На 23.10.2024г. е депозирана молба за спиране на изпълнителното дело.
На 24.10.2024г. към молбата е представена и обезпечителна заповед по гр.д.№
2272/2024г. по описа на РС Хасково за допуснато обезпечение по предявения
иск по чл.439 ГПК с обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по
изпълнително дело № № 2024***0402462 на ЧСИ ********.
На 07.11.2024г. по изпълнителното дело е депозирана молба от
взискателя „ЕЙС СЪРВЪР ПРО“ ЕООД за прекратяване на изпълнителното
дело и възстановяване на сумите на длъжника по него – „А1 България“ ЕАД.
На основание чл.433, ал.1,т.2 ГПК с разпореждане от 08.11.2024г. на ЧСИ
Г.Костов изпълнително дело № 2024***0402462 е прекратено. Разпоредено е
събраните суми да бъдат възстановени на длъжника. Съобщението за
прекратяване на изпълнителното дело и връчно на длъжника на 11.11.2024г.
При така установеното съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда, че признанието на иска от
ответника обвързва съда, като при наличието на предвидените положителни
предпоставки и липсата на процесуални пречки, съдът следва да прекрати
съдебното дирене и да постанови решение само съобразно признанието, тоест
да уважи иска така както е предявен.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като
за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и
кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237
ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца, т.е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице,
доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава
предявения иск. Ищецът, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска,
което е заявено преди приключване на съдебното дирене.
Същевременно не са налице процесуалните пречки (отрицателните
предпоставки), установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно -
признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е
признато право, с което страната не може да се разпорежда.
На следващо място, правното основание на иска е чл.439 ГПК вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, следователно претенцията не е от категорията на тези искове,
4
за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на
разпоредбата на чл. 237 ГПК – по брачни искове – чл. 324 ГПК, по искове за
гражданско състояние – чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение –
чл. 339 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се постанови исканото
решение, с което да бъде уважен предявения иск, като на основание чл. 237,
ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а
само указва, че то се основава на признанието на исковете. Оттук следва, че
съдът постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска и без
да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, а
постановява решение, с което уважава иска. Признатото право не противоречи
на закона и на добрите нрави и е такова, с което страната може да се
разпорежда. Следователно, налице са предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237, ал. 1 ГПК при признание на иска. С оглед направеното
признание на исковете, съдът намира предявените искове за основателни и
доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Отговорността за разноски е с източник поведение, пораждащо и/или
поддържащо неоснователно правен спор. Съгласно чл.78, ал. 2 ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата е в отклонение на
общото правило, че разноските се възлагат върху страната, срещу която е
постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен
ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е
станал повод за образуване на делото.
Съдът намира, че направените в настоящото производство следва да
се присъдят на ищеца, тъй като възражението на ответника, че с поведението
си не е дал повод за предявяване на настоящия иск е неоснователно.
В случая, по молба на ответното дружество и въз основа на приложен
изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 2024***0402462
на ЧСИ ******** с рег. № *** срещу „А1 България” ЕАД, ЕИК ********* за
процесното вземане. По същото е изпратена покана за доброволно изпълнение
и са предприети действия за принудително събиране на вземането. Тези
действия са сторени преди подаване на исковата молба. Въпреки направеното
възражение от страна на ищеца за погасяване на вземането по давност с молба
от 23.08.2024г., изпълнителното производство не е прекратено, а ответника по
настоящото производство – взискател по изпълнителното дело, е изразил
становище по последното за неоснователност на възражението на длъжника за
изтекла погасителна давност.Действително, изпълнителното дело е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т .2 ГПК по молба с входящ номер
07.11.2024г.. на ответника, но това е станало едва след депозирана молба за
спирането му към която е била приложена обезпечителна заповед с наложена
обезпечителна мярка на предявение иск по чл. 439 ГПК. За прекратяване на
изпълнителното производство ищецът е узнал на 11.11.2024г., което е след
депозиране на исковата молба.
5
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че ответникът
несъмнено е дал повод за завеждане на делото, като в този смисъл е и
актуалната практика на Върховния касационен съд, обективирана в
Определение № 60360/08.11.2021г. на ВКС по ч. гр. д. № 4112/2021 г., IV г. о.,
ГК, в което е прието, че поканата до длъжника да изпълни свое погасено по
давност задължение представлява повод за предявяване на отрицателен
установителен иск, както и че сезирането на съда е условие за упражняване на
субективни права на ищеца, като признанието на иска не е достатъчно, за да
се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата
предпоставка на чл. 78, ал.2 ГПК (в този смисъл са и Определение № 269173
от 25.05.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3439/2021 г. по описа на
СГС,Определение № 276 от 28.06.2018г. на ВКС ВКС по ч. гр. д. № 2402/2018
г., IIIг. о., ГК,Решение от 19.06.2013г. по гр. д. № 927/2012 г., ІV г. о. на ВКС
и др.).
Ето защо следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане
на делото, поради което изцяло в тежест на ответника е да се възложат
разноските по делото, от които държавна такса в размер на 50,00 лв., както и
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът по реда на 78, ал.8 ГПК вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл.25 от НЗПП определя на 100,00 лева.
Предвид гореизложените съображения и на основание чл.237 ал.1 вр.
ал.2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А1 България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град София, 1309,
район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, срещу „ЕЙС СЪРВЪР ПРО“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Дуган
Хисар“ № 2, Партер, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК, че вземането по изпълнителен лист от 30.05.2019г., издаден по гр.
д. № 9816/2018г. по описа на СРС, 49 състав, в полза на С. Ю. П., ЕГН
**********, за сумата от 50,00 лева, представляваща разноски по гр. д. №
9816/2018г. по описа на СРС, 49 състав, последствие прехвърлено в полза на
„ЕЙС СЪРВЪР ПРО“ ЕООД, ЕИК ********* с Договор за цесия от
15.08.2024г., не подлежи на принудително изпълнение, поради погасяването
му по давност.
ОСЪЖДА „ЕЙС СЪРВЪР ПРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Дуган Хисар“ № 2, Партер да
заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – град София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1,
6
направените по делото разноски в размер общо на 150,00 лева, от които 50,00
лева – за държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
7