№ 139
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100509966 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9966/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Р. СТ. В. ЕГН
********** от гр.София срещу решение от 05.05.2021 г постановено по гр.д.№44311/20 г на
СРС , 128 състав ; в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника с правно основание
чл.439 ГПК срещу „Ф.И.А.” ЕООД ЕИК **** гр.София да се признае за установено , че В.
не дължи 2500 лв главница и 273,15 лева разноски по изпълнителен лист от 27.10.2009 г
издаден по ч.гр.д.№42717/09 г на СРС , 85 състав , по който изпълнителен лист е висящо
изп.дело №20191850400083 на ДСИ при РС-Костинброд .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Последното валидно
изпълнително действие е извършено на 26.03.2010 г когато е вписана възбрана върху
жилището на длъжника и на 26.03.2010 г изпълнителното производство се е прекратило по
чл.433 ал.1 т.8 ГПК . След тази дата ЧСИ няма правомощия да извършва изпълнителни
действия , а ако са извършени /както в случая/ те не трябва да се вземат предвид . На
26.03.2015 г процесните задължения са се погасили по давност .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . ПДИ
прекъсва срока по чл.433 ал.1 т.8 ГПК .Първоначалният длъжник Н.В. е починал на
28.05.2011 г , до конституиране на наследниците му изпълнителното производство е спряно
на основание чл.432 т.3 ГПК и е възобновено на 22.03.2012 г . Процесните вземания се
погасяват с 5 годишна давност и същата не е изтекла .
1
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.05.2021 г
и е обжалвано в срок на 02.06.2021 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска /в посочената част/ СРС е приел , че с молбата за образуване на
първоначалното изпълнително дело от 10.11.2009 г не са поискани конкретни изпълнителни
действия , но е овластен ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ . Висящността на изпълнителното
производство е “поддържана” с предприети изпълнителни действия до 11.09.2014 г , след
което изпълнителното производство се е прекратило по чл.433 ал.1 т.8 ГПК на 11.09.2016 г .
На 17.04.2018 г ответникът е поискал образуване на ново изпълнително дело и с тази молба
давността е прекъсната . От 11.09.2014 г до 17.04.2018 г са се погасили само вземанията за
лихви , но не и тези за главница по банков кредит и за разноски .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част . При констатираното овластяване на
ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ изпълнително действие , което прекъсва давността е налагането на
възбрана върху недвижим имот на 26.03.2010 г . На 28.05.2011 г първоначалният длъжник
Н.В. е починал и изпълнителното производство е спряно по чл.432 т.3 ГПК във вр.чл.229
ал.1 т.2 ГПК . На 13.03.2012 г ЧСИ е конституирал ищцата като длъжник в изпълнителното
производство и давността е започнала отново да тече . Давността отново е прекъсната с
молба на ответника от 12.06.2013 г , като въз основа на тази молба е наложен запор върху
трудово възнаграждение . Нова молба за налагане на запор е подадена на 09.09.2014 г и
такъв е наложен на 11.09.2014 г . Тъй като изпълнителното производство се е перемирало на
11.09.2016 г не следва да се взема предвид последваща молба за извършване на
изпълнително действие /опис на движими вещи/ от 19.05.2017 г . Ново изпълнително дело е
образувано на 17.04.2018 г . Към тази дата 5-годишната давност за процесните вземания не е
била изтекла . В случая изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение , поради което по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД погасителната давност за
вземанията е 5-годишна ; независимо дали става въпрос за вземания , които принципно се
погасяват с 3-годишна , 5-годишна или 10-годишна давност . В този смисъл са
Постановление №2 от 21.12.1981 г, Пленум на ВС, Тълкувателно решение №51 от
01.04.1966 г по гр.д. №17/1966 г на ОСГК на ВС , решение №235 от 21.09.2012 г по гр.д. №
1762/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС и решение №51 от 21.02.2019 г по гр.д.№2917/18 г на ВКС ,
IV ГО . Това важи и след спиране и/или прекъсване на давността - решение №2106 от
28.12.1998 г по гр.д. № 1571/1998 г, V ГО на ВКС .
2
Налага се изводът , че решението на СРС е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на
въззиваемата страна пред СГС – 100 лева юрисконсултско възнаграждение .
Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.05.2021 г постановено по гр.д.№44311/20 г на СРС , 128
състав ; в частта , с която е отхвърлен иска на Р. СТ. В. ЕГН ********** от гр.София с
правно основание чл.439 ГПК срещу „Ф.И.А.” ЕООД ЕИК **** гр.София да се признае за
установено , че В. не дължи 2500 лв главница и 273,15 лева разноски по изпълнителен лист
от 27.10.2009 г издаден по ч.гр.д.№42717/09 г на СРС , 85 състав , по който изпълнителен
лист е висящо изп.дело №20191850400083 на ДСИ при РС-Костинброд .
ОСЪЖДА Р. СТ. В. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Ф.И.А.” ЕООД ЕИК ****
гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3