№ 3054
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.а
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело №
20241100508761 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 10.06.2024г., постановено по гр.д. № 55826/2022г. на СРС,
ГО, 42 състав, са уважени предявените от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД срещу М. Т. С. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на следните суми: 249, 59 лева - главница за консумирана
електрическа енергия и мрежови услуги за периода 01.10.2020г. до
30.06.2021г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – на
14.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и за 41, 27 лева -
мораторна лихва за периода 14.11.2020г. до 12.10.2022г.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ответника М. Т. С., в която са изложени оплаквания за
допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните
изводи относно наличието на основание за ангажиране на договорната
отговорност. Конкретно се твърди, че съдът е обосновал решението си въз
основа на доказателства, по отношение на които липсва искане от страна на
1
ищцовото дружество същите да бъдат приети по установения в ГПК
процесуален ред. Поддържа се становище, че в постановения акт липсва
произнасяне по своевременно релевираните от ответника възражения срещу
представените писмени доказателства. Сочи, че не са ангажирани
доказателства за сключването на писмен договор между страните. Оспорва
удостоверените в приложените копия от фактури обстоятелства относно обема
на доставените и потребени от ответника ел. енергия и мрежови услуги. По
тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
Въззиваемата страна „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД
оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита
първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение
на относимите материално-правни норми. Поддържа, че качеството
потребител на ел. енергия е установено от приетите по делото писмени
доказателства. Излага, че договорът за покупко-продажба на електрическа
енергия поражда задължение за продавача да достави на потребителя
електрическа енергия, а потребителят има задължението да заплати цената на
доставена електрическа енергия в срока, предвиден според Общите условия.
Сочи, че Правилата за търговия с електрическа енергия регламентират
мрежовите услуги, предоставени на потребителя, да бъдат заплащани на
крайния снабдител, т.е. на продавача на електрическа енергия, какъвто е
ищцовото дружество. С оглед изложеното е направено искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на стойността на доставена електрическа енергия и мрежови
услуги за имот, находящ се в с. Желязно, област Пловдив, стопански двор-
склад, за периода от 01.10.2020г. до 30.06.2021г. и начисленото обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.11.2020г.
до 12.10.2022г.
2
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. По релевираните във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на същото намира следното:
В правилно приложение на правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че
основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на
следните факти: 1/. валидно възникнало облигационно правоотношение за
доставка на електрическа енергия в процесния имот срещу заплащане на
определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на
стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3/. ползване на
предоставените от ответника услуги.
Между страните по делото на етапа на въззивното производство е
спорен въпросът относно съществуването на твърдяното облигационно
правоотношение през исковия период. По така повдигнатия спор настоящият
съдебен състав приема следното:
Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на
краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който
регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за
битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни
общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от КЕВР /писмена
форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4
от ЗЕ/. Процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение №
ОУ - 013 от 10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. и Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, приети на
основание чл. 98б ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 014 от
3
10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г., като същите са публикувани
съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник. Същите са
представени и приети по делото като писмени доказателства.
Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи
условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично
приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни
с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия
заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се
приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение.
По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа
енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а
купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията
на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в сила от 17.07.2012г., битов клиент по смисъла на §1,
т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени
нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012г., изм. ДВ, бр.
35/2015г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува
енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието “битов
клиент” е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42
ДР /отм./ на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1,
т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на
собственик или на носител на ограничено вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за “собствени
битови нужди” и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната
свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент
на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект –
онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика,
респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил
договор за продажба на електрическа енергия за същия имот /в този смисъл
решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. по описа на ВКС, III ГО/.
Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД. В чл. 1.4. от ОУ е дадено определение на
4
понятието “потребител на електрическа енергия за битови нужди”, а именно –
физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си. Според чл. 6, ал. 2 от
ОУ, правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови
нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота е заявил своето изрично
писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за
определен срок, като в този случай собственикът, респективно лицето с
учредено вещно право на ползване по отношение на електроснабдения имот,
носи солидарна отговорност пред продавача за консумираната в имота
електроенергия.
В случая ищецът основава исковата си претенция на твърдение за
сключен изричен писмен договор с ответника в качеството му на наемател на
електроснабдения имот. От представения и неоспорен договор за наем на
недвижим имот от 03.07.2020г. се установява, че на М. Т. С. е предоставен за
временно и възмездно ползване следния недвижим имот, находящ се в с.
Желязно, област Пловдив и представляващ парцел 4 с площ от 5 986 кв.м. по
плана на Стопански двор, извън регулацията на с. Желязно. Срокът на
действие на договора е определен на 3 години, считано от датата на
сключването му. Ответникът нито твърди, нито установява наемното
правоотношение да е било прекратено преди изтичане на уговорения срок.
По делото са представени документи, изходящи /подписани/ от
ответника, а именно - заявление за услуга – смяна на клиент за обект на
регулиран пазар от 11.08.2020г.; декларация за достъп до
електроразпределителната мрежа от същата дата; заявление-декларация за
започване на продажба на електрическа енергия, които не са били оспорени по
реда и при условията на чл. 193 от ГПК по отношение на авторството им,
поради което съдът приема на основание чл. 180 от ГПК, че съдържащите се в
тях изявления изхождат от М. Т. С.. Отразените в тях волеизявления съдът
цени по реда на чл. 175 от ГПК като извънсъдебно признание на неизгоден за
автора на документа факт. С посочените документи ответника в качеството на
клиент е направил искане пред ищцовото дружество за започване на продажба
на електрическа енергия в процесния обект и за достъп до
5
електроразпределителната мрежа. Това заявление представлява по своето
правно естество предложение за сключване на договор за доставка на ел.
енергия и ползване на мрежови услуги - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това
заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя ел. енергия до
процесния обект, ищцовото дружество е приело предложението на М. С. за
сключване на договор за продажба на електрическа енергия, като е открило
счетоводна партида с титуляр – посоченото лице. По делото са представени
доказателства и за спазване на изискванията по чл. 6, ал. 2 от Общите условия,
а именно – изрично писмено съгласие на собственика на имота, обективирано
в споразумение от 11.08.2020г., сключено между собственика на имота,
ползвателя /ответника М. Т. С./ и "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД. От посочената дата – 11.08.2020г.,
предхождаща началото на исковия период, между ответника и ищцовото
дружество съществува правоотношение по договор за продажба /доставка/ на
ел. енергия за процесния обект и М. Т. С. в качеството на “битов клиент” по
смисъла на §1, т. 2 а от ДР на ЗЕ дължи заплащане на стойността на
доставената и потребена ел. енергия. В този смисъл наведените от въззивника
оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд в тази
част са неоснователни.
По отношение на количеството доставена и потребена ел. енергия и
мрежови услуги:
Ответникът в първоинстанционното производство своевременно – в
отговора на исковата молба, е релевирал възражения относно
доказателствената стойност на представените по делото копия от фактури,
издадени от ищцовото дружество за исковия период. Изрично са оспорени
всички удостоверени в документите обстоятелства, включително отразеното
количество на консумирана електрическа енергия и приложимите цени.
Ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса /чл. 154, ал.
1 от ГПК/, не е ангажирало други доказателства за установяване обема и
количество на доставената в обекта ел. енергия. Представените фактури са
едностранно изготвени от "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД
частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила и са
били надлежно оспорени относно доказателствената им стойност.
Действително, в производството пред СРС ищецът е поискал назначаване на
6
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза за установяване на
спорните релевантни обстоятелства, но съдът не е допуснал това
доказателствено средство. В отговора на въззивната жалба въззиваемата
страна не е релевирала оплаквания за допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и не е направила доказателствени искания.
Ако доказателствените искания на въззиваемия са оставени без уважение от
първата инстанция, в отговора на въззивната жалба той следва да се позове на
допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада или недопускането
им, за да стане възможно събирането им от въззивния съд – решение № 76 от
11.05.2016г. по т.д. № 3503/2014г. по описа на ВКС, Второ ТО и решение № 18
от 04.03.2022г. по т.д. № 454/2021г. на ВКС, Първо ТО.
С оглед изложеното и при съобразяване на правилата за разпределение
на доказателствената тежест, съдът следва да приеме за ненастъпили тези
правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан. Отнесено
към разглежданата хипотеза това означава, че въззивният съд приема
предявената претенция за неоснователна. С оглед обстоятелството, че
задължението за плащане на цената на потребената ел. енергия и съответните
мрежови услуги се поражда при установено реално доставяне на такава,
правилото на чл. 162 от ГПК е неприложимо.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което предявените претенция – както за главното
парично вземане, така и за обусловеното акцесорно вземане за обезщетение за
забава, да се отхвърлят.
По отношение на разноските:
Въззивникът е представляван от особен представител по чл. 47 от ГПК,
поради което в тежест на въззиваемото дружество следва да се възложат
разноските за държавна такса за въззивната жалба, които възлизат на сумата
от 25 лева. Тази сума следва да бъде присъдена по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11135 от 10.06.2024г., постановено по гр.д. №
55826/2022г. по описа на СРС, ГО, 42 състав И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 срещу М. Т. С., ЕГН
**********, гр. София, жк „Красна поляна III част“ № **** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
98 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 249, 59 лева –
главница за потребена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от
01.10.2020г. до 30.06.2021г. в обект, находящ се в с. Желязно, област Пловдив,
с клиентски номер ********** и 41, 27 лева - обезщетение за забава в размер
на законната мораторна лихва за периода от 14.11.2020г. до 12.10.2022г.
ОСЪЖДА "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 25 /двадесет
и пет/ лева, представляваща дължима държавна такса за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8