РЕШЕНИЕ
№ 2232
гр. Пловдив, 07.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря
Петя ДОБРЕВА, като разгледа
докладваното от Председателя административно дело № 1914 по описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на С.Н.Н., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат М.А.М. срещу
принудителна административна мярка – репатриране на моторно превозно средство /МПС/,
наложена от полицейски орган при сектор „Общинска полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ в Областта дирекция на Министерство на вътрешните работи
/ОДМВР/ – Пловдив
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
административна мярка и се иска отмяната й от съда. Жалбоподателят твърди, че
не е извършил нарушение на правилата за паркиране и престой, тъй като към
момента на репатрирането забраната за паркиране не е действала. Сочи се, че
административната принуда е приложена в почивен ден, а според допълнителна
табела Т10 към пътния знак В27, времето му на действие е ограничено от 07:30 –
19:30 часа в работни дни. Претендира се присъждане на сторените в хода на
съдебното производство разноски.
3. Ответникът - И. Г. Г. , в
качеството на полицейски орган при ОДМВР
– Пловдив, поддържа становище, че жалбата е основателна. Пояснява, че е
допуснал грешка при прилагане на принудителната административна мярка като не е
съобразил ограничението на забраната за паркиране в почивните дни.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. Макар ответникът да признава основателността на жалбата,
извършеното процесуално действие не може да бъде приравнено на оттегляне на
административен акт по реда на чл. 156 от АПК. В случая административната
принуда се характеризира с еднократно действие и проявен правен ефект, който е
засегнал неблагоприятно правната сфера на оспорващия, поради което правният
интерес от съдебна защита не се явява отпаднал. При това положение жалбата се
явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Със Заповед № 18ОА2593/06.11.2018 г. на зам.-кмет
при община Пловдив, действащ в условията на заместване съгласно Заповед № 18ОА2567/09.02.2018г.,
са определени държавни служители от сектор
„Общинска полиция - Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР – Пловдив, които могат да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително
оповестено място, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. Под т. 27 в заповедта е посочен И. Г. Г. - длъжност старши полицай.
Министъра
на вътрешните работи, със Заповед № 8121з-1215/27.10.2016 г., е делегирал на
длъжностните лица на ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски длъжности
от структурните звена на „Пътна полиция” и „Охранителна полиция” в Столична
дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерство на
вътрешните работи, правомощието да преместват или да нареждат да бъде
преместено, паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително оповестено място, без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, Съгласно кадрова справка изх. № Р-9826/21.08.2020 г. от сектор „Човешки
ресурси“ при ОД на МВР – Пловдив, младши инспектор И. Г. Г. е назначен в
системата на МВР от 1996 г. Считано от 01.02.2011 г. заема длъжността старши
полицай в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Общинска полиция –
Пловдив”, по допълнителен щат към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР -
Пловдив.
Според
специфична длъжностна характеристика рег. № Я-3272/04.04.2012 г., в правата и
задълженията на длъжността „старши полица“ в група „Охрана на обществения ред“
на сектор „Общинска полиция - Пловдив“ се включва дейността по осъществяване на
контрол по безопасността на движението и осигуряване безпрепятствено движение
на градския транспорт.
7. Според ежедневна
ведомост от 18.07.2020 г., утвърдена от началник сектор „Общинска полиция -
Пловдив“, И. Г. Г. е определен за наряд, с репатриращ автомобил № 503, за
времето от 08:00 часа до 20:00 часа, с участък
„БД репатриране“.
8. Изготвена е докладна
записка, в която Георгиев е удостоверил, че при работата му по безопасност на
движението от 08:00 до 20:00 часа на 18.07.2020 г., в
16:45 часа на бул. „6 - ти септември“ срещу № 13, в град Пловдив, на основание
чл. 171, т.5, б. „б“ от ЗДвП е репатриран автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц4“ с рег.
№ РВ1813ХТ, тъй като е бил паркиран на пътен знак В-27 с
допълнителна табела Т-17 за репатриране. Автомобилът е оставен за съхранение на
паркинг, на бул. „Н. Цанов“ № 24, в 16:50 часа.
При
репатрирането са направени снимки, от които е видно, че автомобил с рег. №
РВ1813ХТ г., на 18.07.2020г., в 16:41 часа, е спряно от дясната страна по посоката
на движение, в зоната на пътен знак В-27, с допълнителна табела Т-17 и друга
табела, указваща: „07:30 – 19:30 часа в работни дни“.
Отразените
в снимката обстоятелства се потвърждават от представената схема на вертикална
сигнализация на процесния пътен участък, която обозначава пътен знак В-27, с
допълнителна табела Т-17 за репатриеане и табела за
периода на действие на пътния знак.
ІV. За правото:
9. Нарушението на забрана за паркиране
на определено място, като административно нарушение, е основание за налагане на
ПАМ - принудително преместване на превозно средство. Хипотезите, при които това
е допустимо са три /чл.171 т.5 б. „Б“ ЗДвП/ - двете визират състояние, при
която паркираното превозно средство пречи на останалите участници или създава
опасност за тях, а третата хипотеза изисква предварително да бъде оповестено
чрез нарочен знак, че от забраненото за паркиране място се извършва
принудително преместване /тази хипотеза е посочена в докладната по процесното
репатриране/.
Принудителната
административна мярка - преместване на превозното средство представлява проява
на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната
сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. За да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя следва: да бъде прилагана само в
изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от
посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други
органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определени в правната норма.
10. В случая законът не предвижда съставяне на
нарочен акт в писмена форма за налагане на процесната принудителна
административна мярка. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според която изброените в чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 принудителните административни
мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По аргумент на противното за мярката по чл.171 т.5 б. “б” от ЗДвП не се изисква писмена форма. Същата
се налага чрез фактически действия – използване на техническо средство за
принудително преместване.
Тази
законово установена форма на издаване на акта допуска доказването на
административното нарушение с всички допустими средства, в т.ч. и снимков
материал. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК, относимите за административното
производство факти се установяват с всички незабранени със закон
доказателствени средства, включително веществени доказателства. В случая
снимковият материал представлява именно веществено доказателство, събрано в
хода на административното производство по прилагането на ПАМ, поради което е
годно доказателствено средство и има сила и пред съда, съгласно чл. 171, ал. 1
от АПК /така Решение № 3018 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 112/2013 г.,
VII о./.
На следващо
място, за да бъде валидна съответната ПАМ, същата следва да бъде разпореден от компетентен орган. В закона не е посочено
изрично кой е административният орган, оправомощен да наложи процесната ПАМ,
при което следва да се приеме, че той следва да е от кръга на субектите по чл.
168 ал. 1 от ЗДвП: определените от министъра на вътрешните работи длъжностни
лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците
или администрацията, управляваща пътя. Следователно правният акт, по силата на
който може да се осъществи подобна дейност, вкл. и в дадения случай, е
нареждане на органа по репатриране за преместване на МПС, което е паркирано в
нарушение на нормативните изисквания.
11. Процедурата по прилагане на
процесната принудителна административна мярка е регламентирана в ЗДвП – чл.168
ал.1 и чл.171 т.5 б. ”б” и Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Пловдив, приета с Решение № 14,
взето с Протокол № 1 от 19. 01. 2012 г. /https://www.plovdiv.bg/.
Според чл.
31, т. 4 от Наредбата, звеното за
контрол, определено със заповед на кмета на общината, могат съвместно с определените
от Министъра на вътрешните работи служби за контрол, да извършат принудително
преместване на автомобил без знанието на неговия собственик, когато ППС е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство;
в този случай лицата по чл. 168
уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от
територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на
превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на
превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което
може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното
пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на
районното управление на Министерството на вътрешните работи.
По правилата
на раздел III от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци
(обн. ДВ, бр. 73 от 21.08.2001 г.) пътните знаци от група „В“ са предназначени
за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана. Според чл. 80, ал. 1
от Наредбата пътен знак В27 "Забранени са престоят и паркирането" и
В28 "Забранено е паркирането" се използват за въвеждане на забрана за
престой и/или паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни
средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават
видимостта и широчината на платното за движение.
Според чл.
177 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци,
допълнителна табела Т17 "Табела с текст" се поставя под пътен знак в
случаите, когато е необходимо да се изясни или ограничи неговото действие и
това не може да се изпълни с други допълнителни табели.
Съгласно чл.
93, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване
на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Паркирано е пътно
превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре,
за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие, или в подчинение на правилата за движение /чл. 93, ал. 2 от ЗДвП/.
Според чл.
94, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя; на път с еднопосочно движение
се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не
пречи на движението на пътните превозни средства.
Цитираната
нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл.171
т.5 б. ”б” от ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е
законосъобразно прилагането й, е ясно установен в закона - да е налице
паркиране на моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство. Елементите на фактическия състав
трябва да са налице кумулативно.
12. По делото е безспорно установено, че процесният автомобил е
бил паркиран в зоната на пътен знак В27, обозначен с допълнителна табела Т17, указваща
принудително преместване на неправилно паркирани превозни средства. Безспорно е
също, че действието на забраната за паркиране е ограничено с допълнителна
табела Т17 за периода от 07:30ч. – 19:30ч. в работно време. Датата 18.07.2020г.,
на която е репатрирано процесното превозно средство, е почивен ден – събота, в
който забраната на пътен знак В27 не е действала. При това положение
административната принуда се явява приложена от материално и териториално
компетентен орган в предвидената от закона форма, но при липата на изискуемите
фактически и правни основания като предпоставка за нейната законосъобразност, поради което подадената жалба се
явява основателна
V.За
разноските:
13. При този изход на делото, претенцията на оспорващия за присъждане на
съдебни разноски се явява основателна. Според представения списък с разноски,
същите са заявени в общ размер на 576 лева, от които 500 лева за адвокатска
защита; 10 лев за държавна такса; 60 лева такса за принудително преместване и 6
лева такса за престой на
наказателен
паркинг. По смисъла на чл. 143, ал. 1 от АПК съдебните разноски включват: държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат. Извън
този обхват се явяват разходите на оспорващия по недължимо платените такси за
репариране. Последните формират имуществена вреда, чието установяване, респ.
присъждане на насрещно обезщетение, не са предмет на настоящото съдебно производство.
Подлежащи на възстановяване в случая са единствено съдебните разноски. По
правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да
бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Н.Н., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат М.А.М., принудителна
административна мярка, наложена от полицейски орган при сектор „Общинска
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ в Областта дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пловдив, чрез репатриране на автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц4“ с рег. №
РВ1813ХТ,на 18.07.2020 г., в 16:45 часа на бул. „6 - ти септември“ срещу № 13,
в град Пловдив.
ОСЪЖДА Областта дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да
заплати на С.Н.Н., ЕГН **********, адрес: ***, сумата
от 510 (петстотин и десет) лева, представляващи съдебни разноски.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: