Решение по дело №176/2022 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 90
Дата: 4 август 2022 г.
Съдия: Емилия Димитрова Панчева
Дело: 20223240100176
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Каварна, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Е Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Е Д. Панчева Гражданско дело №
20223240100176 по описа за 2022 година
Производство е по чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т.1 от Закона за
закрила на детето (ЗЗДет.). Образувано е по молба на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" - Каварна за настаняване на детето Г. ЕМ. ИЛ. в
семейството на професионалния приемен родител Г. К. АС. за срок до
навършване на пълнолетие на детето, а ако учи – до завършването на средно
образование, но не повече от 20 – годишна възраст.
В молбата се излага, че непълнолетната Г.Е. е родена на 29.04.2007 г. от
съвместното съжителство на ЕНа и АЙМ и е петото по ред дете от общо шест
деца в семейството. Детето познава и приема като свой баща АМ, като
същият не отрича това обстоятелство, но не е извършил неговото
припознаване. На 13.04.2021 г. майката на детето – Е И. е починала внезапно
и Г е останала пълен сирак. С решение № 19/21.07.2021 г. детето е настанено
в приемното семейство на Г. К. АС. от с. Белгун за сок от една година.
Органът по настойничество и попечителство при община Каварна е
определил за негов попечител СН (леля) и за заместник попечител - ГЕ И.
(сестра). На 23.02.2022 г. СН е починала, при което за попечител на детето е
назначен приемният родител – Г. К. АС..
Излага се, че Г няма роднини и близки, които да се грижат за нея в
условията на семейната им среда. Родствениците й от гр. Каварна имат
1
многодетни семейства, живеят при лоши битови условия и декларират, че
немогат да поемат грижите за нея.
Срокът на настаняване на Г.И. в приемното семейство е изтекъл на
22.04.2022 г., което е наложило издаване на заповед № ЗД/Д-ТХ-К-014 от
21.04.2022 г. за настаняване на детето в същата приемно семейство. Целта на
продълженото настаняване е да се гарантира осигуряването на спокойна е
сигурна семейна среда за неговото израстване. С депозираната молба е
поискано от съда да на осн. чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 и чл. 4, ал.
1, т. 4 от ЗЗДет. детето Г. ЕМ. ИЛ. да бъде настанено в семейството на
професионалния приемен родител Г. К. АС. за срок до навършване на
пълнолетие.
В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане” гр. Каварна,
чрез законния си представител заявява, че след подаване на молбата са
настъпили обстоятелства, които налагат промяна в мярката за закрилата на
детето, като се иска то да бъде настанено в ***. Излага се, че след проведена
екипна среща на която са присъствали приемният родител, детето,
представители на екипа по приемна грижа за област Добрич и на училището
на което Г е възпитаник е констатирано, че приемният родител е заявил
категоричното си нежелание да продължи грижите за детето, поради
създадени между тях отношения, както и детето е изразило нежеланието си да
продължи да живее при приемният родител. Със заповед № ЗД/Д-ТХ-К-
017/14.06.2022 г. на Директора на ДСП – Каварна е изменена заповед № ЗД/Д-
ТХ-К-016/22.04.2022 г. в частта относно временното спешно настаняване на
детето Г.И. в професионално приемно семейство, като същото е
настанено в ***, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.
В мотивите на заповедта е изложено, че след изтичане срока на
съдебното решение, никой от роднините и близките на непълнолетната Г.И.
не са заявили готовност и желание да поемат грижите за нея. С оглед
задоволяване потребностите й и осигуряване на сигурна и спокойна семейна
среда, като алтернатива на биологичната среда се е явило продължаване на
настаняването му в приемното семейство на Г.А.. Г и Г.А. собственоръчно са
попълнили декларации, в които са декларирали желанието си да продължи
настаняването на непълнолетната в същото семейство, поради което е издаден
заповед за временното настаняване до произнасяне на съда.
2
На 08.06.2022 г. Г.А. е подала нова декларация, в която е заявила
желанието си да бъде прекратено настаняването на непълнолетната Г.И. в
семейството й като се е мотивирала с причини от здравословен характер и
трудно контролируемото поведение и държание на момичето.
Непълнолетната също е заявила устно, че не желае да живее в дома на А. и
иска да бъде прекратено настаняването й в нейното семейство. С оглед
спешния характер на състоялите се събития, липсата на роднини и близки,
които да декларират желание да се грижат за непълнолетната Г и подходящо
свободно приемно семейство, което да отговаря на профила на детето е
преценено, че най-подходящата мярка за закрила спрямо детето е
настаняването му в ***.
Заинтересованото лице Г. К. АС. в съдебно заседание потвърди, че с
оглед промененото поведение на непълнолетната и характеровите й
особености не е в състояние да полага нужните грижи като приемен родител
и моли да бъде променена взетата мярка.
Изслушано в съдебно заседание детето Г.И., също заяви категоричното
си нежелание да продължи да живее в семейството на приемният родител,
поради създадени между тях отношения.
Изложената фактическа обстановка отговаря и се подкрепя изцяло от
приложените по делото писмени доказателства – удостоверение за раждане
изд. въз осн. на акт за раждане № 43 от 02.05.2007 г. на общ. Каварна;
Заповеди № ЗД/Д-ТХ-К-017/14.06.2022 г. и № ЗД/Д-ТХ-К-016/22.04.2022 г. на
Директора на ДСП – Каварна; социален доклад за предприемане на мярка за
закрила на дете от 21.04.2022 г.; Удостоверение изх. № АО-02-106/22.03.2022
г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Искането е допустимо, като направено по реда на чл. 26, ал. 2 от ЗЗДет.
от оправомощено за това лице Директора на Д "СП" - Каварна.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЗДет всяко дете има право на закрила за
нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и за
защита на неговите права и интереси. В настоящия казус е безспорно, че
лицето, по отношение на което се иска прилагането на мярка за закрила по
реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗДет. е „Дете” по смисъла на чл. 2 от този закон.
3
Законодателят е предвидил различни административни и съдебни мерки
за закрила на детето (чл. 4 от ЗЗДет.), включващи както мерки за закрила и
съдействие в семейната среда, така и такива, свързани с настаняването му
извън семейството. Предвиждайки мерки за закрила чрез настаняване на дете
извън семейството, законодателят се е ръководел от принципа, че интересите
на детето, грижата за правилното му възпитание и отглеждане, са
приоритетни пред необходимостта детето да израства и живее с родителите,
респ. настойниците/попечителите си.
Според чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЗДет. може да бъде настанено извън
семейството дете, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от
родителски права или чиито родителски права са ограничени. По делото се
събраха доказателства, че майката на детето е починала, а баща му е
неизвестен. Детето няма близки и/или роднини, които да са заявили готовност
и желание да поемат грижите за него. "Отглеждането" на детето изисква
непрекъснати непосредствени материално-технически грижи за храна,
облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище и пр.
Съдът приема, че в настоящия случай са налице предпоставките,
визирани в чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЗДет. за настаняване на детето Г. ЕМ. ИЛ. в
социална услуга за резидентна грижа, като мярка за закрила. От приложените
по делото социален доклад и направите проучвания относно възможността за
настаняване на детето в семейството на роднини или близки се установява, че
към настоящия момент не са установени такива, които да имат възможност и
желание да поемат грижите за отглеждането му. Не е установено и
подходящо свободно приемно семейство, което да отговаря на профила на
детето, паради което най-подходящата мярка за закрила спрямо Г.И. е
настаняването й в ***.
Съгласно изискването на чл. 28, ал. 5 от ЗЗДет. съдът следва да посочи и
срока на настаняването на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 3 от
Закона за социални услуги /изм. и доп. ДВ, бр. 71 от 11 Август 2020 г. /, за
децата до 18-годишна възраст срокът за ползване на резидентна грижа като
мярка за закрила на детето не може да бъде по-дълъг от две години. Предвид
гореизложеното, съдът счита, че следва да уважи молбата на Дирекция
"Социално подпомагане" – Каварна и да постанови мярка за закрила спрямо
непълнолетното дете Г. ЕМ. ИЛ., ЕГН **********, настаняване в социална
4
услуга за резидентна грижа – ***, за срок от 2 години, считано от влизане в
сила на съдебния акт или до промяна на обстоятелствата, водещи до промяна
или прекратяване на мярката за закрила.
С оглед особения характер на производството и предвид
обстоятелството, че предмет на същото е закрила интересите на деца, съдът
счита, че не следва да определя държавна такса по същото.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 25, т. 2 и
чл. 28 от Закона за закрила на детето, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето Г. ЕМ. ИЛ., родена на 29.04.2007 г. в гр. Каварна,
ЕГН **********, с родители ЕНа – майка, починала на 13.04.2021 г., смъртен
акт № 48/14.04.2021 г. и баща – неизвестен, в социална услуга за резидентна
грижа – ***, за срок от две години, считано от влизане в сила на съдебния акт
или до промяна на обстоятелствата, водещи до промяна или прекратяване на
мярката за закрила.
Препис от решението да се връчи на директора на Д "СП" - Каварна и
Районна прокуратура Добрич ТО Каварна, за сведение и изпълнение.
Жалбата или протестът срещу решението не спират изпълнението и
същото подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Добрички окръжен съд в
7-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
5