№ 150
гр. Велико Търново, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора М. Т. О.
като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20254000600289 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С определение №554 от 17.09.2025г. по ЧНД№477/25г. Плевенският
окръжен съд е групирал на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК
наложените на осъдения Х. Р. П. наказания по НОХД№762/24г. на ОС-
Плевен и по НОХД№342/25г. на ОС-Плевен, като му е наложил едно общо
най-тежко наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване
от свобода.
На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.3 от НК е присъединил към
наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода изцяло и
наказанието Глоба в размер на 20 000лева наложено по НОХД№342/25г. на
ОС-Плевен.
На основание чл.24 от НК наложеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца е увеличено с осем
месеца лишаване от свобода,при първоначален строг режим на изтърпяване.
На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднал от наложеното общо най-
тежко и увеличено наказание лишаване от свобода времето, през което
осъденият П. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
НОХД№870/22г. по описа на РС-Плевен,считано от 11.07.2022г. до
19.08.2022г., от 10.01.2023г. до 01.02.2023г. времето, през което е бил с мярка
за неотклонение „домашен арест“,считано от 19.08.2022г. до
1
09.01.2023г.,както и от 01.02.2023г. до 06.07.2023г.
Приспаднато е и времето, през което осъденият е бил с мярка за
неотклонение задържане под стража,считано от 29.11.2024г. до 14.01.2025г. по
д.п.№688/24г. по описа на 1-во РУ при ОД на МВР – Плевен,както и
изтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода по
НОХД№762/24г. по описа на ОС-Плевен, считано от 15.01.2025г.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал осъденият П. и чрез
защитника си адв.Ц. го обжалва,с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност в частта относно приложението на чл.24 от НК.Твърди
се, че данните за личността на осъдения и оказаното от него съдействие при
съдебното разглеждане на делата не обосновават увеличаване на наложеното
общо най-тежко наказание лишаване от свобода.Прави се искане съдебният
акт да бъде отменен в тази част.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв.Ц., защитник на
осъдения, поддържа депозираната жалба.
Осъденият П. моли жалбата да бъде уважена и въззивният съд да
отмени чл.24 от НК.
Представителят на АП – Велико Търново пледира жалбата да бъде
оставена без уважение, а определението на Плевенския окръжен да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.Счита, че при правилна
преценка на цялостната престъпна дейност на осъдения окръжният съд е
увеличил наложеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода.
Великотърновският апелативен съд, след като се запозна със събраните
по делото доказателства,обсъди доводите и съображенията на страните,
съобразно направените оплаквания и служебно, съобразно правомощията си
визирани в чл.313 и чл.314 от НПК провери правилността на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
С определение №554 от 17.09.2025г. по ЧНД№477/25г. Плевенският
окръжен съд е групирал на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК
наложените на осъдения Х. Р. П. наказания по НОХД№762/24г. на ОС-
Плевен и по НОХД№342/25г. на ОС-Плевен, като му е наложил едно общо
най-тежко наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване
от свобода.
На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.3 от НК е присъединил към
наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода изцяло и
наказанието Глоба в размер на 20 000лева наложено по НОХД№342/25г. на
ОС-Плевен.
На основание чл.24 от НК наложеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца е увеличено с осем
месеца лишаване от свобода,при първоначален строг режим на изтърпяване.
На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднал от наложеното общо най-
тежко и увеличено наказание лишаване от свобода времето, през което
осъденият П. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
2
НОХД№870/22г. по описа на РС-Плевен,считано от 11.07.2022г. до
19.08.2022г., от 10.01.2023г. до 01.02.2023г. времето, през което е бил с мярка
за неотклонение „домашен арест“,считано от 19.08.2022г. до
09.01.2023г.,както и от 01.02.2023г. до 06.07.2023г.
Приспаднато е и времето, през което осъденият е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“,считано от 29.11.2024г. до 14.01.2025г.
по д.п.№688/24г. по описа на 1-во РУ при ОД на МВР – Плевен,както и
изтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода по
НОХД№762/24г. по описа на ОС-Плевен, считано от 15.01.2025г.
Апелативният съд намира, че наказанията по цитираните по-горе две
осъждания на П. са законосъобразно групирани от първостепенният съд на
основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК,тъй като по тях деянията са
извършени преди да е имало влязъл в законна сила съдебен акт, за което и да е
от тях.Престъплението по НОХД№342/25г. по описа на ОС-Плевен
квалифицирано по чл.354а ал.2 т.4 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б“ от НК е
извършено на 28.11.2024г., а съдебният акт, с който му е наложено наказание
лишаване от свобода в размер на 3 години и 6 месеца и глоба в размер на
20 000лева е влязъл в законна сила на 26.06.2025г.Деянието по
НОХД№762/24г. по описа на ОС-Плевен,квалифицирано по чл. чл.354а ал.2
т.4 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б“ от НК е извършено на 15.09.2023г., а
определението,с което е одобрено споразумение за решаване на делото е
влязло в законна сила на 08.01.2025г. с наложено наказание от 3 години
лишаване от свобода. Правилно по съвкупност на осъдения му е наложено
едно общо наказание, най-тежкото в размер на 3 години и 6 месеца лишаване
от свобода, към което, на основание чл.23 ал.3 от НК,е присъединено и
наказанието глоба в размер на 20 000 лева,наложено по НОХД№342/24г. на
ОС-Плевен.
Правилно първата инстанция е приела, че наложеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода в размер на 3 години и 6 месеца не е
достатъчно за постигане целите на наказанието визирани в чл.36 от НК,което е
наложило приложението на чл.24 от НК.При преценка на посоченото
обстоятелство законосъобразно окръжният съд е взел предвид характера на
цялостната престъпна дейност на осъдения, изводима от данните за съдебното
му минало.И двете престъпления, включени в съвкупността, са за еднотипни
престъпления свързани с държане с цел разпространение на високорискови
наркотични вещества.Престъпленията са извършени от осъдения при
условията на опасен рецидив и в кратък времеви период, което сочи на
проявена упоритост и последователност при осъществяване на престъпните
намерения.Предходните осъждания на П. са също за престъпления свързани с
наркотични вещества,за които е търпял и ефективни наказания лишаване от
свобода.Всички тези данни за личността на осъдения са дали основание на
окръжния съд законосъобразно да приеме,че наложеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода в размер на 3 години и 6 месеца не е
достатъчно, за да се постигне необходимия превъзпитателен и възпиращ ефект
и е увеличил същото с 8 месеца лишаване от свобода или наказанието,което
3
следва изтърпи осъдения се явява в размер на 4 години и 2 месеца лишаване от
свобода.Изтъкнатите доводи от защитата, че окръжният съд прилагайки чл.24
от НК не е взел предвид данните за личността на осъдения,оказаното
съдействие при съдебното разглеждане на делата се явяват
неоснователни.Посочените обстоятелства са релевантни при
индивидуализацията на наказателната отговорност и същите са отчетени в
достатъчна степен и по двете наказателни дела,с оглед на това,че решаващите
съдилища са одобрили споразумения за решаване на делата,с които на
осъдения са определени наказания лишаване от свобода при условията на
чл.55 от НК.
Правилно е определен първоначален строг режим на изтърпяване на
наложеното общо най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода на
основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС,който текст от закона не е посочен в
диспозитива на атакуваното определение.Това налага съдебният акт в
посочената част да се измени като се коригира основанието, на което
правилно е определен режимът на изтърпяване на това наказание.
Настоящият съдебен състав констатира, че при приложението на чл.25
ал.2 вр. чл.59 ал.1 от НК Плевенският окръжен съд е допуснал нарушение на
закона,като от наложеното общо най-тежко и увеличено наказание е
приспаднал времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по НОХД№870/22г. по описа на РС-Плевен,считано
от 11.07.2022г. до 19.08.2022г., от 10.01.2023г. до 01.02.2023г. времето, през
което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 19.08.2022г.
до 09.01.2023г., както и от 01.02.2023г. до 06.07.2023г.
От приложените по делото материали е видно,че с определение по
ЧНД№654/23г. по описа на ОС-Плевен са били групирани наказанията на
осъдения по НОХД№301/23г. на ОС-Плевен и по НОХД№870/22г. на РС-
Плевен като му е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 7
месеца лишаване от свобода.При формирането на тази съвкупност е
приложена разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК, като окръжният съд е
приспаднал от това наказание времето, през което осъденият П. е бил с мярка
за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.Видно от
приложената по делото справка от Началника на Затвора–Плевен това
наказание е било изтърпяно изцяло от осъдения.Разпоредбата на чл.59 ал.3 от
НК дава възможност на съда да приспадне задържането на осъдения по
обвинение за друго престъпление,по което производството е било прекратено
или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би
могло да се приложи разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК,която хипотеза в
настоящия случай не е налице.На първо място това задържане е било
приспаднато при групирането на цитираните по-горе наказания и
изтърпяно.На следващо място деянието по НОХД№870/22г. по описа на РС-
Плевен е извършено на 19.04.22г., а присъдата е влязла в законна сила на
06.07.2023г. и същото не е в реална съвкупност с деянията по НОХД№342/25г.
и 762/24г. на ОС-Плевен,които са осъществени съответно на 28.11.2024г. и на
15.09.2023г., т.е. след влизане в сила на присъдата на РС-Плевен.При това
4
положение незаконосъобразно окръжният съд е приложил материалния закон
като е приспаднал от наложеното общо най-тежко и увеличено наказание на
осъдения и времето,през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ и „домашен арест“ по НОХД№870/22г. на РС-Плевен.
Нарушението на материалния закон по реда на служебния контрол
може да бъде отстранено от въззивния съд чрез отмяна на съдебния акт в тази
му част.
Окръжният съд е приложил разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК, като е
приспаднал от наложеното общо най-тежко и увеличено наказание времето,
през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“
по НОХД№342/25г. на ОС-Плевен,считано от 29.11.2024г. до 14.01.2025г.,като
в съдебния акт е цитиран само номера на досъдебното производство, съгласно
изпратената справка от МП ГДИН.Окръжният съд е приспаднал и изтърпяната
част от наложеното наказание лишаване от свобода от осъдения по
НОХД№762/24г. на ОС-Плевен, считано от 15.01.2025г. към 17.09.2025г. в
размер на 9 месеца и 8 дни, съгласно изпратената справка от Затвора –
Плевен.От същата става ясно, че и към момента осъденият продължава на
търпи наказанието по това осъждане, което налага да се коригира съдебния
акт, като се приспадне изтърпяното наказание лишаване от свобода,считано
от 15.01.2025г. до влизане на определението в сила.
Посочените по-горе корекции в обжалваното определение налагат
цялостна отмяна, в частта относно приложението на чл.25 ал.2 вр. чл.59 ал.1
от НК, с правилно и ясно зачитане на времето, през което осъденият е бил с
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по НОХД№342/25г. на ОС-
Плевен и е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД№762/24г. на ОС-
Плевен, за да не се създават пречки и съмнения при изпълнението на
наказанието.
С оглед на изложеното след обобщаване на резултатите от извършената
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната
инстанция намира, че са налице основания, налагащи ревизия на
постановеното определение в посочения по-горе смисъл.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т.3, във вр. с
чл.337 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение №554 от 17.09.2025г., постановено по ЧНД
№477/25г. по описа на Плевенския окръжен съд относно режима на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и го отменя в частта относно
приложението на чл.25 ал.2 от НК вр. чл.59 ал.1 от НК, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.25 ал.2 от НК вр. чл.59 ал.1 от НК приспада от
наложеното общо най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода в
5
размер на четири години и два месеца времето,през което осъденият Х. Р. П. е
бил с мярка за неотклонение „задържане под стража„ по НОХД№342/25г. по
описа на ОС-Плевен,считано от 29.11.2024г. до 14.01.2025г., както и
изтърпяната част от наложеното наказание лишаване от свобода по
НОХД№762/24г. на ОС-Плевен, считано от 15.01.2025г. до влизане на
определението в законна сила.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС наложеното общо най-
тежко и увеличено наказание лишаване от свобода осъденият да изтърпи при
първоначален Строг режим.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6