Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/15.12.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на двадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 24
по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба на К.М. и Б.М. срещу Л.Г.Р. АД (н), ЕИК ******и
синдика на Л.Г.Р. АД (н), ЕИК ******.
Ищците твърдят, че с
молба по чл. 685 от ТЗ са предявили в производството по несъстоятелност на Л.Г.Р.
АД (н), ЕИК ******вземанията си срещу дружеството, основани на влязло в сила
решение 651/30.06.2010 г. по описа на СГС, VI-1 състав по т. дело 818/2009
година. По възражение от длъжника - Л.Г.Р. АД (н), ЕИК *******, с определение
6913/23.12.2019 г. по чл.692, ал.4 от ТЗ съдът по несъстоятелността изключил от
списъка с приетите вземания следните вземания: вземане в размер на
432 091,89 лева – лихва за забава върху главницата в размер на
625 345,35 лева за периода 29.05.2009 г. – 26.01.2016 г., сумата от
82 487,13 лева – главница по иск по чл. 93 от ЗЗД, както и сумата от
81 241,44 лева – лихва за периода 29.05.2009 г. до 17.12.2018 г. върху
сумата от 82 487,13 лева, вземането
за законна лихва върху сумата от 82 487,13 лева за периода от откриване на
производството по несъстоятелност, както и сумата от 72 809 лева – съдебни
и деловодни разноски. Твърди се, че
вземанията са установени с влязло в сила съдебно решение, образувани са
изпълнителни дела, по които периодично са предприемани действия, изрично
посочени в исковата молба, водещи до прекъсване на погасителната давност.
Междувременно успешно бил проведен и иск по чл. 517, ал.4 от ГПК, като
решението влязло в сила на 09.01.2015 година.
По изложените съображения, моли съда да установи, че ищците имат
вземания към дружеството в несъстоятелност
в посочените размер.
В постъпил отговор на ИМ
ответникът Л.Г.Р. АД (н), ЕИК ******оспорва иска. Поддържа, че изключените
вземания са погасени по давност.
В становище синдикът А.М.
също оспорва основателността на иска.
В допълнителна искова
молба ищците поддържат исковете. Сочат, че по изпълнителното дело се
установява, че е искано предприемане на различни изпълнителни действия, което
прекъсва давността.
Представени са и отговори
на допълнителната искова молба от ответника и от синдика.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК
във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника и на
синдика, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори
относно фактите, свързани с откриване на производството по несъстоятелност на
ответното дружество, предявяване на вземанията на ищците, включването на
вземанията на ищците в списъка на синдика по чл. 685 от ТЗ и постановяването на
определение по чл. 692 от ТЗ от съда по несъстоятелността, с което вземанията,
предмет на настоящото производство са изключени от списъка на приетите
вземания.
С решение 2969/17.12.2018
г. по т. дело 2360/2018 г. по описа на САС, 11 състав е отменено решение на СГС
от 12.05.2016 г. по т. дело 1708/2011 г. по описа на СГС, VI-21 състав и е обявена
неплатежоспосбността на Л.Г.Р.АД ЕИК ******и е открито производството по
несъстоятелност на дружеството с начална дата 231.12.2011 година.
С молба от 22.11.2011 г. ищците в настоящото
производство са се присъединили в производството по несъстоятелност като
кредитори, като са предявили вземането си в размер на 319 734 евро,
произхождащо от влязло в сила решение
651/30.06.2010 г. на СГС, VI 1 състав по т. дело 818/2009 година.
На 25.01.2019 г. ищците са предявили и
вземанията си в производството по
несъстоятелност, както следва: - 319 734 евро – главница по иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД по решение 651/30.06.2010 г. на СГС, VI 1 състав по т. дело 818/2009 година,
вземането за 615 901,39 лева – законна лихва върху в главницата 319 734 евро за
периода 29.05.2009 г. – 17.12.2018 г. – датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност; сумата от 42 175 евро – главница по иска по
чл. 93 от ЗЗД по решение 651/30.06.2010
г. на СГС, VI 1 състав по т. дело 818/2009 година; вземането за 81 241,44 лева –
законна лихва върху в главницата 42 175 евро за периода 29.05.2009 г. –
17.12.2018 г. – датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност; сумата от 51 313 лева – деловодни разноски за производството
пред СГС, 15 646 лева – разноски за въззивната инстанция; 5850 лева – разноски
за касационната инстанция.
Синдикът на Л.Г.Р. АД (н)
е включил всички вземания в списъка с приетите вземания. По жалба на длъжника и
кредитора С.П.АД, с определение 6913/23.12.2019 г. по чл. 692,ал.4 от ТЗ,
обявени в ТР на 23.12.2019 г. от списъка с приетите вземания са изключени следните
вземания на ищците:
-
вземането
за 432 091, 89 лева – законна лихва върху главница по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за периода 29.05.2009 г. – 26.01.2016 г.
-
сумата
от 82 487,13 лева (левовата равностойност на 42 175 евро) – главница по иска по
чл. 93 от ЗЗД по решение 651/30.06.2010
г. на СГС, VI 1 състав по т. дело 818/2009 година;
-
сумата
от 81 241,44 лева – законна лихва върху
сумата от 82 487,13 лева (левовата равностойност на 42 175 евро) за периода
29.05.2009 г. –17.12.2018 г.
-
законна
лихва върху задатъка след откриване на производството;
-
вземанията
в размер на 72809 лв. - разноски по гр.д. 818/2009 г. на СГС;
-
вземанията
в размер на 22471,61 лв. - разноски по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност;
Основанието да бъдат
изключени от списъка с приетите вземани
е изтекла давност.
По делото са представени
документи, установяващи извършването на действия от ищците по принудително
събиране на сумите по съдебното решение за периода преди предявяване на
вземанията на 26.01.2019 г. в производството по несъстоятелност.
От тях се установява, че
на 17.03.2011 г. е образувано изпълнително дело
20117170400184 по описа на ЧСИ Р.Т.за събиране на сумите по
изпълнителния лист, издаден от САС по т. дело 830/2010 г. в полза на К. М.и Б. М.за
сумата от 319 734 евро и законна лихва от 29.05.2009 г. и 42 175 евро и законна
лихва от 29.05.2009 г. до окончателното заплащане на сумите. Посочен е изпълнителен запор – запор върху
дружествения дял на длъжника в Л.Х.ЕООД и е поискано присъединяване към друго изпълнително
дело. Това ИД е присъединено към ИД 20107170400638/2010 година.
На 24.06.2014 г. ищците
са представили на ЧСИ по изп. дело 20117170400184 и нов изпълнителен лист за
сумите за разноски в производството пред трите инстанции по т. дело 818/2009 г.
на СГС и са поискали да бъде образувано изпълнително дело за събиране и на тези
суми. Видно от издаденото удостоверение от ЧСИ па събиране на сумата от 72 809
лева – разноски е образувано ИД 201471704004462/14 г., присъединено към ИД
20107170400638/2010.
На 05.04.2011 г. взискателите
по изпълнително дело 20107170400638, вкл. и ищците, са поискали от ЧСИ да им
бъде издадено постановление за овластяване на взискателите да предявяват пред
СГС иск за прекратяване на Л.Х.ЕООД на основание чл. 517, ал.4 от ГПК. На
26.07.2012 г. са поискали налагане на запор върху притежаваните от длъжника МПС. На 28.09.2013
г. е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. На 17.06.2014
г. е поискано налагане на запор върху дяловете на длъжника в 11 търговски
дружества. На 25.05.2016 г. е поискано
налагане на запор върху вземанията на длъжника от трети лица, както и запор
върху банкови сметки на длъжника в други банки. На 12.04.2018 г. взискателите
са поискали налагане на нови запори.
По делото са представени резолюциите
на ЧСИ и изпратените запорни съобщения от ЧСИ във връзка с молбите.
Представено е влязло в
сила решение на СГС от 08.08.2012 г. по предявени от ищците, както и други
кредитори на Лайтхаус голф резорт АД (н) на
иск по чл.517, ал.4 от ГПК за прекратяване на Л.Х.ЕООД по т. дело
2183/2011 г. по описа на СГС, VI-17 състав. Решението, с което дружеството е прекратено е
потвърдено с решение 1920/24.10.2013 г. на САС и недопуснато до касационно
обжалване с определение на ВКС от 09.01.2015 г. по т. дело 819/2014 година.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
установителен иск по чл. 694 от ТЗ за установяване съществуването на вземане на
кредитор на дружество в несъстоятелност, чието вземане е било изключено от
списъка на приетите вземания с определението на съда по чл. 692, ал.4 от ГПК.
Предмет на
производството са следните вземания на ищците:
-
сумата
от 432 091, 89 лева – законна лихва върху главница по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за периода 29.05.2009 г. – 26.01.2016 г.
-
сумата
от 82 487,13 лева (левовата равностойност на 42 175 евро) – главница по иска по
чл. 93 от ЗЗД по решение 651/30.06.2010
г. на СГС, VI 1 състав по т. дело 818/2009 година;
-
сумата
от 81 241,44 лева – законна лихва върху
сумата от 82 487,13 лева (левовата равностойност на 42 175 евро) за периода
29.05.2009 г. –17.12.2018 г.
-
законна
лихва върху 82 487,13 лева (левовата равностойност на 42 175 евро) след
откриване на производството;
-
вземанията
в размер на 72809 лв. - разноски по гр.д. 818/2009 г. на СГС;
Налице са
специалните процесуални предпоставки за допустимост на исковете - спрямо ответника
е открито производство по несъстоятелност, вземанията на ищците са предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като са били включени в съставения от синдика
списък на приетите вземания, по възражение на длъжника и на друг кредитор
вземанията на ищците, предмет на настоящото производство са изключени от
списъка с приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ на съда по
несъстоятелността от 23.12.2019 г., а искът по чл. 694 ТЗ е предявен в
преклузивния срок по чл. 694, ал. 1 ТЗ.
В тежест на
ищците по този иск са да установят съществуване на вземането си на посоченото
от него основание.
Основният
спорен въпрос по делото е дали вземанията на ищците, установени с влязло в сила
съдебно решение на 25.01.2012 г. (датата на влизане в сила на съдебното
решение, с което са установени вземанията за главниците по чл. 55 от ЗЗД и по
чл. 93 от ЗЗД – чл. 116 б „в“ вр. чл. 115б „ж“ от ЗЗД) са погасени по давност
към датата на предявяването им по реда на чл. 685 от ТЗ.
По делото се
установява, че за принудителното събиране на вземанията за главниците и за
законната лихва и за разноските, ищците са образували изпълнително дело 20117170400184
по описа на ЧСИ Р.Т., респ. ИД 201471704004462, и двете присъединени към ИД 20107170400638/2010.
Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.10 - прекъсва давността предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са обаче изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
От описаните
по-горе предприети изпълнителни действия от ищците като взискатели по ИД 20107170400638, се установява, че от
2011 г., респ. 2014 г. – момента, в който са образувани двете ИД, присъединени
към първоначално образуваното ИД от 2010 г. (до този момент, с оглед датата на
влизане в сила на решението на САС, потвърждаващо решението на СГС за
установяване на размера на вземанията на ищеца за главници, законна лихва и
разноски не е изтекла 5 година давност за вземания за главници, респ.
тригодишна за вземането за конна лихва, т.е с образуването на изпълнителното
дело, ищците са прекъснали давността относно вземанията, предмет на настоящото
производство) до момента на предявяване на вземанията в производството по
несъстоятелност – 25.01.2019 г. няма период от повече от 5 години, респ. 3
години, през който да не са извършвани действия на принудително изпълнение в
рамките на изпълнително производство, което е било висящо, като непрекратено на
основание чл. 433, т.8 от ГПК. Както е посочено и в ТР 2/2015 г., при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. С прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Видно е, че изпълнителни
действия – искания и налагане на запори, упражняване на правата на взискателя
по чл. 517 от ГПК са провеждани периодично, без да има период от повече от 2
години между отделните действия.
Поради това и към датата
на предявяване на вземанията през 2019 г., давността както за вземането по чл.
93 от ЗЗД, така и за законните лихви и за разноските не е изтекла. Предявените
искове са основателни.
Относно
разноските по делото
На основание
чл. 694, ал.2 от ТЗ ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС сумата от 6687,29 лева – дължима държавна такса.
Ищците са
претендирали разноски, но по делото не е представен списък по чл. 80 от ГПК.
Водим
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI- 10 състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание, чл.694,
ал.2, т.2 от ТЗ по иск на К.Р.М., родена на *** г., личен номер ******,
гражданин на Д.и Б.М.Я.М., роден ******г., личен номер ******, гражданин на
Дания, съдебен адрес *** 10-партер, адв. Р.Ж. срещу Л.Г.Р. АД (н), ЕИК ******,
адрес: ***, офис 3 Б, че Л.Г.Р. АД (н),
ЕИК ******, адрес:г***, офис 3 Б ДЪЛЖИ на К.Р.М., родена на *** г., личен номер
******, гражданин на Д.и Б.М.Я.М., роден ******г., личен номер ******,
гражданин на Дания, съдебен адрес *** 10-партер, адв. Р.Ж. следните суми:
-
сумата
от 432 091, 89 лева – законна лихва върху главница по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД в размер на 625 345,35 евро за периода 29.05.2009 г. – 26.01.2016 г.
-
сумата
от 82 487,13 лева (левовата равностойност на 42 175 евро) – главница по иска по
чл. 93 от ЗЗД по решение 651/30.06.2010
г. на СГС, VI 1 състав по т. дело 818/2009 година;
-
сумата
от 81 241,44 лева – законна лихва върху
сумата от 82 487,13 лева (левовата равностойност на 42 175 евро) за периода
29.05.2009 г. –17.12.2018 г.
-
законна
лихва върху 82 487,13 лева (левовата равностойност на 42 175 евро) след
откриване на производството по несъстоятелност;
-
сумата
от 72809 лв. - разноски по гр.д. 818/2009 г. на СГС;
които
вземания са изключени от списъка на предявените и приети вземания в
производството по несъстоятелност на Л.Г.Р. АД (н), ЕИК ******, адрес: ***, офис 3 Б с определение от 23.12.2019 г. по т. дело 1708/2011 г.,
СГС, VI – 21 състав, обявено в ТР на 23.12.2019 година.
ОСЪЖДА Л.Г.Р. АД (н), ЕИК ******, адрес: ***,
офис 3 Б да заплати по сметка на СГС сумата от
6687,29 лева– дължима държавна такса.
Решението е
постановено на основание
чл. 694, ал.4 от ТЗ при участието на синдика на Л.Г.Р.
АД (н), ЕИК ******, адрес: ***, офис 3 Б – А.Г.М..
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: